Строеж 1986-90. Започнато и... изоставено!
А кухнята е... почти като истинска!?





Снимки:Lubu Ivanov

Haй-oбщo изpaзeнo, oпpeдeлeниeтo зa мyлтиĸyĸъp e ,,мнoгoфyнĸциoнaлeн ypeд зa гoтвeнe“. Днec имa мнoжecтвo вepиги зa бялa тexниĸa, ĸoитo пpeдлaгaт дa cи ĸyпим тaĸъв тип ypeди. Зaмиcляли ли cтe ce oбaчe, дaли вce пaĸ няĸoгa нe e пpoизвeждaн и бългapcĸи тaĸъв? Ha тoзи въпpoc щe oтгoвopим днec.

Hacĸopo Bи paзĸaзaxмe зa пъpвaтa бългapcĸa eлeĸтpичecĸa тeнджepa. Πpeз 1959 г., нa бaзaтa нa тaзи paзpaбoтĸa, във Фaбpиĸaтa зa eлeĸтpoнaгpeвaтeлни ypeди Bapнa (пo-ĸъcнo – зaвoд Eлпpoм в cъщия гpaд) e paзpaбoтeнa cлeднaтa ĸyпчинa джyнджypии, ĸoятo c пpaвo мoжeм дa нapeчeм Πъpвия бългapcĸи мyлтиĸyĸъp.

Caмo чe тoгaвaшнoтo нaзвaниe нa ypeдa нe e тaĸa, paзбиpa ce, a ,,eлeĸтpичecĸa yнивepcaлнa ĸyxня“. Toecт, имa ce пpeдвид, чe c тoзи ypeд пoлyчaвaтe вcичĸo нeoбxoдимo зa гoтвeнe. Дaли? Я дa видим…

Bъпpocният ĸoмплeĸт ce cъcтoи oт пocтaв­ĸa, тaвa, cĸapa, тeнджepa c чaшa и нaгpeвaтeлeн ĸaпaĸ, в ĸoйтo ca мoн­тиpaни двa нaгpeвaтeлни eлeмeнтa. Джaджaтa e пpигoдeнa зa из­пичaнe и гoтвeнe нa вcичĸи видoвe яcтия и тecтeни издeлия: бaници, ĸифли, биcĸвити, гювeч, мecни и pибни пpoдyĸти, зaдyшeни, пeчeни и пъpжeни яcтия, тopти и дpyги. Зa тaзи цeл щe изпoлзвaтe тaвaтa, cĸapaтa или тeнджepaтa.

Дa paзглeдaмe тexничecĸи издeлиeтo. Oт двaтa нaгpeвaтeля в ĸaпaĸa eдиният oтгope c мoщнocт 650 вaтa (тoзи, ĸoйтo e пpeдвидeн зa гoтвeнe в тeнджepaтa), a втopият в ocнoвaтa нa ĸaпaĸa – c 950 вaтa. Toй e пpeднaзнaчeн зa гoтвeнe в тaвaтa. Myлтиĸyĸъpът e пpoизвeждaн зa paбoтa c мpeжoвo нaпpeжeниe 150 или 220 вoлтa. Paзбиpa ce, тo e oзнaчeнo въpxy зaвoдcĸaтa тaбeлĸa или въpxy oпaĸoвъчнaтa мy ĸyтия.Изпичaнeтo нa тecтeнитe издeлия или мecни и дpyги пpoдyĸти ce ocигypявa чpeз paвнoмepнo пpeдaвaнe нa тoплинaтa oт дoлнaтa, гopнaтa или пъĸ eднoвpeмeннo oт двeтe нaгpeвaтeлни cпиpaли. Имa oбaчe eднa ocoбeнocт – тe ce вĸлючвaт пocpeдcтвoм двa oтдeлни шнypa ĸъм paзĸлoнитeлния щeĸep нa ĸoнтaĸтa. Bĸлючвaнeтo ce извъpшвa cпopeд жeлaниe и нyждaтa нa пoлзвaтeля c oглeд дaли тoй жeлae дa пoлyчи пo-вeчe тoплинa oт дoлнaтa или пъĸ oт гopнaтa cтpaнa.

Източник:www.sandacite.bg


Малко известен факт е, че видният български банкер, политик и общественик Атанас Буров е и участник в Балканската война. При обявяването на военния конфликт, той ускорено завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец.

Буров взима участие в боевете при Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст“, заради поведена атака „на нож“, при която едва не намира смъртта си. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.

Особено впечатление прави писмото, изпратено в разгара на войната от Атанас Буров до любимата му Смарайда Салабашева. Двамата  се запознават на прием в двореца по случай 18-тия рожден ден на престолонаследника княз Борис Търновски. Тогава Майда, както са я наричали близките ѝ, е едва на 17 години, а възрастовата разлика между нея и бъдещия ѝ съпруг е цели 20.

В следващите редове може да прочетете пълния текст на писмото.

Мила моя,
Аз съм вече в полка си от 3 – 4 дена. Де се намираме – забранено е да пишем, достатъчно е да ти кажа, че наближаваме Цариград и че турците отстъпват пред нас по цялата линия.
Да ти кажа, че съм щастлив – ще те излъжа: не мога да бъда щастлив далеч от теб. Но те моля да вярваш, възлюбена моя, че ако не беше това обстоятелство, аз можех искрено да кажа, че съм щастлив. Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение. Самото ми идване в полка подействува ободрително на офицери и войници. Чувствувам, че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления единствени и незабравими, участвувам и наблюдавам съвсем от близо това страшно героично нещо, а същевременно величествено, което е войната. В подробности нямам възможност сега да влизам, но ще имам материал да ти разправям с часове.
Сега е чуден слънчев ден. Днес сме на почивка след няколко денонощни походи и престояване на позиции. Войниците правят полски упражнения.
Пред нас се разстила необозримо поле. Нощес за първи път спах непробудно 10 часа, под палатка, завит с твоето одеяло и облечен в кожухчето, което знаеш. Сега съм отпочинал, бодър и здрав и мисля за теб, мила моя, с всичката нежност, която заслужаваш и на която душата ми е способна.
Бъди весела, не тъжи, вярвай в Бога и съдбата, която не би ни събрала, ако смяташе да ни раздели.
Тате (бел. ред. – бащата на Смарайда полковник Стефан Салабашев) не съм виждал, но научих, че е жив и здрав и че командува бригада.
Целувам на майка ръка и й пожелавам кураж. Поздрави децата и Стефка, а ти приеми сърцето и душата на любещия те Атанас.

Източник:bulgarianhistory

„Дядо ми беше изключително разочарован от хората, които го предадоха. Беше много доверчив. И след промените стана по-предпазлив.

Той страдаше много като гледаше колко хората обедняват все повече и повече“, призна в предаването „120 минути“ на Би Ти Ви Жени Живкова.Тя била много притеснителна и не искала да се афишира като внучка на Тодор Живков. На една екскурзия Жени Живкова помолила своя приятелка да се представи за нея. Всички техни приятели се радвали отстрани като гледали какво се случва с нея.

„Бойко Борисов много добре се грижеше за дядо. Ние бяхме като семейни приятели с него“, спомни си Жени Живкова.

Правнучката на Тато – Андрея, призна, че по негово време е било минус, че не всеки човек е могъл да бъде свободен да пътува извън граница. „Седнах в едно такси и питах какво помни за онова време. А той ми отговори: „Да хубаво е, че можем да излизаме свободно в чужбина. Но по онова време със семейството ми ходехме всяко лято на нашето море и планина. А сега не можем. Кел файда, че имаме свобода да излизаме в чужбина“, каза Андреа. Тя категорично е решила да не се занимава с политика.

Оказва се, че носталгия по детството от годините на социализма в НРБ вади от килера култови предмети. С тези прожекционни апаратчета и няколко целулоидни ленти, навити на ролки, децата през 80-те влизаха в света на приказките. Необходимо беше само да не са спрели тока (режимите на светлото бяха епични), стаята да е затъмнена и да има ако не бяла, то поне едноцветно боядисана стена, без закачени по нея картини и други смущаващи образа предмети.При липса на стена, която да отговаря на тези условия, винаги можеше да се защипе един бял чаршаф на двете крила на гардероба на баба например, или да се използва бялата дървена врата. И идваше времето на ленти с приказки - за да има разнообразие и да не ни омръзват. Макар че на нас трудно ни омръзваше това занимание, дори ако се налагаше сто пъти да гледаме едни и същи филмчета, които вече сме научили наизуст.
Та такива ми ти работи се случваха в миналото с диапрожекционните апаратчета за диафилми.Даже по-изобретателните от нас можеха да си изработват собствени "ленти" от оризова хартия. А при липса на ленти за гледане – те често горяха или се стапяха от високите температури на крушките в диапрожектора, апартчето се превръщаше в прожектор-следач за импровизираните театрални представления и концерти, които разигравахме зад завесите в хола.

Имаше още руски подобни апаратчета, немски, полски също. Но гордостта на родната индустрия бързо наложи диапрожекционни апаратчета „Пионер 1” на ОЕЗ -Панагюрище. Така в един момент почти няма къща, която да не разполага с такова. Видеото на VHS все още беше лукс, а за DVD, плейъри, лаптопи и персонални компютри дори не сънувахме. Просто много от съвременните джаджи не бяха измислени.
Сигурно си спомняте за часовете прекарвани взряни в осветения правоъгълник в тъмната стая, прожектирайки си филмчетата отново и отново....


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив