Знаете ли какво е при минус 52 градуса студ..? Не знаете! Това е опасно за живота на над 14 хиляди българи в Коми. Годината беше 1987-а. Тогава беше достатъчно пароцентралата да аварира и да спре работа за повече от един час и половина и селището замръзва, разказват в сайта komi-bg.com. Следва евакуация на населението. А това ще рече, че чак през лятото може да се пристъпи към размразяване и ремонт.Може да изглежда парадоксално, но в Коми най-доброто време за работа в гората е зимата. Представете си около минус 20-25 градуса студ. Река Вашка е замръзнала с над метър и половина лед. Което ще рече, че е станала автомагистрала за натоварените с трупи лесовози. Блатата – и те замръзнали, станали проходими. Всяка сутрин от топлите гаражи излизат рейсчетата и карат секачите на над 80 километра до сечищата. При повече от минус 20 градуса даже страничните клони на дърветата замръзват.

Ето част от технологията в секаческата бригада. По екологични причини и за правилното възстановяване на гората изискването е дърветата да се режат до дъно. Тайгата се самовъзстановява за 15-20 години. За да не затисне падащото дърво резача, има до него двама, които с дълги вилки насочват с бутане падащото дърво в безопасна посока. Тогава се заемат секачите, които го окастрят и го докарват до вид, годен за товарене в лесовоза. Там стволовете се обвързват със стоманени въжета и се откарват в селището, където ги нарязват на необходимия за товарене във вагоните размер. Та така, докато се стигне до милионите кубици ценна дървесина, пристигащи с жп вагоните по ферибота Варна-Иличовск.А ако можехте да усетите заряда на статичното електричество, предизвикано от големия студ? При докосване до предмети, при ръкуване, при целувка даже усещате как токът ви удря. Знаете ли какво е устните ви да искрят? А за магнитните аномалии, за това, че с моя WPW сърдечен синдром беше абсолютно противопоказно да ходя на работа в Коми, въобще няма да отварям дума. Е, бях с чужда електрокардиограма, пък там напук на всякаква логика се чувствах сто пъти по добре. Студът голям, но не се чувства. Няма вятър. Въздухът сух и чист. Особено здравословен за алергии и дихателни заболявания. Често съм си мислел: Може би именно тежките природни условия мобилизираха човешкия организъм и се стигаше дотам, та в повечето случаи и бездетните жени раждаха… А най-важното си остава: колкото по-голям е студът в природата, толкова по-голяма става топлината в човешките взаимоотношения.

Годината е 1961. Едно от най-значимите събития и през нея, и през целия ХХ век, е първият полет на човек в космоса. Името му е Юрий Гагарин. Още същата година той идва на посещение в България, посрещнат възторжено от хората и с държавни почести лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
„Скъпи Юрий Алексеевич Гагарин, за нас, българите, днес е необичайно щастлив ден – се обръща към него Живков. – Вестта за Вашето пристигане на българска земя, развълнува дълбоко мало и голямо по нашите градове и села. Вие извършихте в името на мира и за благото на цялото човечество чутовен подвиг. Велико дело, което предизвиква възхищение и гордост за могъществото на човека по всички краища на нашата планета. Вашето име стана близко, родно, скъпо на всяко българско сърце. Позволете ми, драги Юрий Алексеевич, от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия, президиума на Народното събрание и Министерския съвет на Народна Република България, от името на целия наш народ горещо да ви приветствам по случай пристигането ви в нашата родина.Във ваше лице ние поздравяваме славните труженици на съветската наука и техника, хилядите съветски учени-специалисти, които в условията на съветската власт и от позициите на марксистко-ленинското материалистическо учение, оставиха далеч зад себе си науката и техниката в капиталистическото общество, успешно овладяват най-дълбоките тайни на природата. Подчиняват нейните неизчерпаеми сили в служба на човечеството, създадоха условията за постепенно проникване на човека в незнайните простори на Вселената.”

Гагарин е избран от шестима пилоти, готвени за първия полет в космоса.  На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути  от Байконур излита космическият кораб „Восток” , който извършва една обиколка на Земята. 108 звездни минути в живота на Гагарин, а и на цялото човечество, които го правят най-известния човек на планетата. Минути преди да излети, Гагарин казва, че целият му живот му изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживял досега, е за тази минута. „Да бъда първи в Космоса, да вляза в неизвестен до днес сблъсък с природата. Може ли човек да мечтае за повече?“ – казва той.  След два дни стотици хиляди хора го посрещат  на спонтанен митинг на Червения площад в Москва. След месец започва  околосветска обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове. По време на визитата си у нас  Гагарин посещава новооткритото 138-о училище в столицата, което вече носи неговото име. В двора му тогава засажда и един бор, който поставя началото на т.нар „Алея на космонавтите“. Пет години по-късно той повторно посещава училището. След него тук гостуват и  други космонавти – Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, българският космонавт Георги Иванов. Те са само част от имената, които пази книгата за посетители в 138-о училище, което след промените в България вече носи името на историка Васил Златарски.

Успешният полет на Юрий Гагарин е третият голям успех на Съветския съюз в космическата надпревара със САЩ. Преди това  са изпратени  първият космически спътник и първото живо същество – кучето Лайка, в Космоса. Американците наваксват едва на четвъртия етап – с изпращането на хора на Луната. Като част от „социалистическия лагер” България също се включва в космическите  програми с различни изобретения и апаратура, а също и със специални храни. Ние сме третата страна в света, която произвежда храни за астронавти, като менюто включва дори кисело мляко. Те се приготвят от учени в БАН, които са сигурни, че могат да се използват и за бедстващи региони, и при евентуална война.

След разпадането на социалистическия блок България продължи сътрудничеството си в развитието на космически технологии с отделни държави. Но не можа да използва големия си потенциал в областта на космическата физика, трансфера на аерокосмически технологии, апаратури и системи, тъй като поради липса на средства за членски внос до тази година нямаше членство в  Европейската космическа агенция. Така или иначе, България продължава да работи в областта на космическите технологии вече близо половин век, от 1969 г. Една година по-рано – през 1968-ма, първият  човек, летял в Космоса, Юрий Гагарин, загива при тренировъчен полет на самолет МиГ-15… И отново може да гледа Земята отгоре.

Източник:БНР

Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 г. изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 г.

След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 г. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 г.

Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков.

Стената е тип – каменнозидана и земнонасипна дига. Височина от основата – 44,00 m и 7,00 m. Дължина по короната – 488,00 + 392,20 m. Кота корона – 392,20 m.

Преливникът разполага с 5 преливни клапи с електромеханично задвижване и с размери 8,25/5,00 m.
На снимката - приемане на деца от Начално старозагорско училище "Димитър Благоев"  в ДПО „Септемврийче“ на язовир "Георги Димитров" през 70-те.


Днес е Лазаровден! На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести.

Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. Ето ги и специалните ритуали: Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие една седмица преди Великден. Името му идва от характера на танца, който изпълняват – буен танц, бързо трополящо хоро.  Обичаят се изпълнява от моми, които избират помежду си водачка буенек. Тя е облечена с празничен костюм от ярки, свежи дрехи, състоящ се от мъжка риза и богато украсен с разноцветни панделки или парцалчета и синчани китки калпак, а косите ѝ са разпуснати. Върху гърдите ѝ са кръстосани два колана бозунци с големи пафти и нанизи от монети, а на кръста ѝ са накичени разноцветни кърпи.

Полата е бяла и силно набрана в кръста, дълга е до коленете. Заедно с буенека върви и булка. Нейната роля се изпълнява от момиче на 8-10-годишна възраст, чийто родители трябва да са живи. Тя е облечена с булченски дрехи, а главата ѝ е забулена с червена кърпа. Заедно с цялата моминска група посещават всяка къща в селото. При изпълнение на ритуала буенека върти сабя, секира или пръчка над главата на булката в съпровод на момите песнопойки, които са разположени в две редици, една срещу друга. Булката слага кърпата на рамото на стопанката, която завръзва в нея пари и ги дарува с яйца и брашно. Според което, в зависимост дали в къщата живее мома, ерген или млада булка, се пее различна песен. За да се разгадае дали годината ще е плодородна, стопанката изнася сито от дома си и го търкулва. След обяд всички групи се събират на мегдана, а момите изпълняващи ролята на буенек се надиграват. След това се избира най-добре играещия буенек. Която мома спечели я обявяват за кумица и всички ѝ целуват ръка. Честит имен ден на всички с имената Лазар, Лазарка, Лазарин! Бъдете здрави, щастливи и много усмихнати!

Източник:БЛИЦ

Много скоро след като семейство осиновява куче от местния приют, то започва да им отвръща с нежност и доброжелателна компания, а новите му стопани са уверени, че са направили правилния избор. Всеки ден те извеждали четириногия си приятел в парка, забавлявали го с игри и дори го научили на нови трикове и команди. По всичко изглеждало, че новият член на семейството е идеалното куче за тях. Но имало едно нещо, което ги озадачавало.

Всяка нощ кучето сядало на края на леглото на родителите и не спирало да ги гледа втренчено, докато заспят. Когато и да се пробудели, всеки път откривали, че кучето продължава да стои будно и да ги наблюдава.

Въпреки че семейството по никакъв начин не се чувствало заплашено, все пак намирало поведението на четириногия за обезпокоително. След няколко седмици стопаните осъзнали дори, че никога не са виждали кучето си заспало – единствено да придрямва с полузатворени очи, но не и да спи дълбоко. Собствениците започнали да се тревожат, че кучето е болно, затова го завели при ветеринарния лекар. Там обаче, след обстойни прегледи, нищо нередно не било открито.

Въпреки че се успокоили, че кучето е физически здраво, стопаните държали да разберат каква е причината за странното му поведение. Това ги накарало да се върнат в приюта, от който са го взели, за да разберат нещо повече за миналото му. Когато се срещнали с работник от приюта и му споделили за необичайното поведение на животното, отговорът, който получили, ги разтърсил из основи. Оказало се, че предишният собственик изчакал кучето да заспи дълбоко и го отнесъл в приюта заедно с легълцето му. Толкова дълбоко спяло кучето, че не забелязало какво се случва. Когато се събудило, разбрало, че се намира в приюта, и никога повече не видяло своя собственик. Когато новите му стопани научили това, не могли да сдържат сълзите си. Побързали да се върнат обратно вкъщи, взели леглото на кучето и го поставили точно до тяхното, като се надявали по този начин да му покажат, че то е част от семейството им и винаги ще бъде.

От този ден нататък кучето спяло в стаята на родителите. Отнело му няколко седмици, докато наистина разбере какво са искали да покажат с този жест новите му собственици. Скоро след това четириногият започнал да спи съвсем спокойно, понякога заспивал дори преди неговите собственици да се отправят към леглото. От тогава насам кученцето не просто успява да заспи, а сънят му е по-спокоен, защото усеща, че най-накрая е открило своя истински дом.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив