Делегатите на първия (учредителния) конгрес на Общия работнически синдикален съюз. Пловдив, юли 1904 г.
Георги Димитров, Вела Благоева и др.

Времето е запазило една изключително рядка  снимка на делегатите от Първия конгрес на Общия работнически синдикален съюз в България. Дошли в Пловдив от всички краища на страната, те положиха основите на класовата профсъюзна организация на българските работници — ОРСС. Сред това „орлово ято“ са Димитър Благоев, Георги Кирков,


В броя си от 10 август 1904 г. „Работнически вестник“ пише: „На 18 и 21 м. м. в г. Пловдив се откриха двата конгреса — XI партиен и първият учредителен на работническите синдикати. Откриването стана твърде тържествено и при стечението на хилядно множество работници и съчувственици. В 9  часа преди обед повече от 1000 души, начело с музика и червени знамена, потеглиха от клуба за театър „Люксенбург“, нает специално за заседанията на конгресите.“

Първото заседание на конгреса от 21 юли 1904 г. се открива от пловдивския работнически деец Ан. Агопян. По настояване на делегатите думата е дадена на Димитър Благоев, който между другото казва: „Съюзът трябва да обединява работничеството върху почвата на класовата борба и още от самото начало да бъде в тесни организационни връзки с работническата социалдемократическа партия.“

Работата на конгреса продължава два дни. Активните изказвания, творческите дискусии и деловите обсъждания преминават под знака на решенията на гоку-що завършилия XI партиен конгрес. Делегатите приемат специална резолюция, утвърждават проектоустава и избират Синдикален комитет.

Сътрудникът на „Работнически вестник“ завършва своята информация с думите: „Конгресът се закри при общо въодушевление, с викове: „Да живее Синдикалният съюз! Да живее работническата социалдемократическа партия! Да живее международната солидарност!“

Създаването на ОРСС намира широк отзвук сред работническата класа. До конгреса се изпращат десетки ентусиазирани телеграми. „Привет Вам, делегати, ратници за великото революционно работническо дело — пише в телеграмата на софийския металоработ-нически синдикат. — Сгъстете пролетарските полкове. с международната солидарност, за тяхното освобождение. Да живее Синдикалният съюз! Долу неутралитетът!“

В издадения „Манифест към българските работници“ се казва:


 „Денят 21 юли т. г. ще остане паметен исторически ден на работническото движение в България.“

Делегатите на конгреса добре разбират своята висока отговорност пред партията и братята си по класа. С учредяването на ОРСС те затвърдждават организационната същност на революционното работническо движение, дават му криле и знаме в неговата дългогодишна, упорита и смела борба за победата на социалистическите идеи.

Бургас,70-те
Природните бедствия в по-голямата си част не могат да се контролират от човека. Те застрашават здравето и живота на хората и водят до значителни материални щети. Типични примери за природни бедствия са наводнениета след проливни дъждове
Бургас,70-те

Същото бедствие сполетява и Самоков птерз 1957 година. В следствие на пролетното пълноводие реките Искър, Бистрица и Боклуджа излизат от коритата си, наводняват част от самоковските улици и квартали, нанесени са щети и на крайградските села Драгушиново, Злокучане, Доспей, Продановци, както и на други села в тогавашната Самоковска околия по поречието на Лакатица, Черни Искър, Палакария, Марица.
Старите Хали в Самоков,1954 г

По данни, поместени в бр. 27 на в. „Самоковска трибуна” от 6 юли 1957 г., в циганския квартал на града ни са отвлечени от водната стихия 56 къщи, а други 20 са станали необитаеми. Като по чудо не са дадени човешки жертви. Придошлите води на Искър и Боклуджа отнасят десетина моста. Големи щети са нанесени на фабрика „Рилски лен”, „Топливо”, Промкомбината, Рибовъдното стопанство, кооперация „Първи май”, Училището за трудови резерви /УТР/ и др. Напълно унищожени и затлачени са около 6300 дка ливади, 300 дка картофи, 330 дка житни култури, над 60 дка фасул, малини, ягоди, овощия. По неокончателни данни само щетите в района на Самоков и близките села възлизат на повече от 3 млн. лв.

КАРТОФЕНА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 100 г лук и го запържваме, дока-то се позадуши. Слагаме 1 кг картофи, нарязани на колела, и 30 г доматено пюре. Бъркаме около 10 минути, след което прибавяме сол на вкус и 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и варим на тих огън. По желание яхнията може да се запече и във фурна. Поднасяме я поръсена с маг * даноз.

ЯХНИЯ ОТ ПРАЗ

В 60 г горещо олио поставяме 700 г праз, който сме нарязали на дълги и тънки парчета. След като го позапържим, прибавяме 100 г ориз, малко по-късно 20 г доматено пюре, 2 чаени лъжички червен пипер и сол на вкус. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и оставяме яхнията да ври на тих огън. Изсипваме я в тавичка и печем в умерена фурна. Сервираме с лимонови резенчета.

ПОПСКА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 3 големи глави лук и 1 стрък праз и ги задушаваме в 60 г горещо олио. Прибавяме 20 г брашно и продължаваме задушаването. Слагаме 600 г малки главички лук, които предварително сваряваме, 10 скилидки чесън, сол, 2 дафинови листа, 10 зърна черен пипер и 20 г доматено пюре. Когато всичко се задуши, прибавяме 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 2 чаени чаши хладка вода и оставяме ястието да ври на тих огън.

КАРТОФИ С ЧЕСЪН

Изчистваме и нарязваме на тънки и дълги парчета
900 г картофи. Нареждаме ги в тавичка, в която предварително сме разтопили 100 г краве масло, и около 15 минути печем в гореща фурна, след което ги заливаме със следната смес: 30 г счукан чесън, 15 г оцет и щипка сол. Поръсваме ястието с 50 г ориз и заливаме с 2 чаени чаши хладка вода, за да уврат картофите и оризът.

КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ФУРНА

В 100 г нагорещена мазнина запържваме 1 кг нарязано на тънки ивички кисело зеле и 20 г брашно. Ако зелето е много кисело и солено, след като го нарежем, е добре да го изстискаме. Прибавяме 150 г червени домати от консерва (добре е да им махнем люспите), 2 чаени лъжички червен пипер, щипка сол и 1 дафинов лист. Заливаме ястието с 3 чаени чаши хладка вода и печем в умерена фурна. По желание можем да прибавим и 60 г ориз.

КАРФИОЛ С ДОМАТЕН СОС

Накъсваме 1 кг карфиол на китки и варим в подсолена вода. След това от-цеждаме водата и го задушаваме с 50 г краве масло. Заливаме карфиола с доматен сос, който приготвяме по следния начин: в 60 г краве масло задушаваме
70 г лук, прибавяме 30 г брашно и като стане златисто, поръсваме с 2 чаени лъжички червен пипер. Прибавяме 200 г червени домати от консерва, 1 дафинов лист, 5 скилидки чесън и черен пипер. След като всичко това се задуши, слагаме щипка захар и заливаме с водата, в която сме варили карфиола.

ФАСУЛ ПО ОВЧАРСКИ

Изчистваме и варим до омекване 200 г стар фасул. Нарязваме на дребно 4 средно големи глави лук и стриваме 4 стръкчета чубрица. След това в тавичка слагаме ред фасул, ред лук и чубрица. Най-отгоре — 100 г червени домати от консерва. Посоляваме и заливаме ястието с 60 г олио. Печем в умерена фурна.

ФАСУЛ ПЛАКИЯ

Варим 200 г стар фасул с 3 моркова, 2 малки главички лук и 2 стръкчета кере-виз. След като уври, го изсипваме с малко вода в тавичка и прибавяме 100 г червени домати от консерва, 10 скилидки счукан чесън, сол, 10 зърна черен пипер, 1 дафинов лист, магданоз и 3 резенчета лимон. Заливаме ястието със 70 г олио и го печем около 30 минути на умерена фурна.

КЮФТЕТА ОТ СТАР ЛУК

Настъргваме на едро ренде около 10 средно големи глави лук. Прибавяме 90 г брашно, 3 яйца, 50 г прясно мляко, 1 непълна чаена лъжичка сода бикарбонат, 150 г натрошено сирене, сол и магданоз. С лъжица сипваме на топки в силно сго-рещена мазнина. Сервираме с гарнитури по желание.


По силата на чл. 60 от Кодекса на труда след изтичането на отпуска по бременност и раждане, по време на който на майката се изплаща обезщетение в размер на 100% от трудовото възнаграждение, тя има право да вземе допълнителен платен отпуск за отглеждане на детето. При първо, второ и трето дете отпускът се ползва до навършване на двегодишната му възраст. Ако майката е родила близнаци, единият от който е второ или трето дете, тя има право на платен отпуск за гледане до тригодишната им възраст. При четвърто и всяко следващо дете размерът на отпуска е до шест месеца. Този отпуск се дава, ако малкото не е настанено в детски ясли или друго детско заведение.

Характерно за допълнителния платен отпуск за гледане на дете е, че той може да се ползва и от близките роднини на майката. Според разпоредбите на чл. 60, ал. 6 от Кодекса на труда и чл. 4 от Инструкция № 8 на Комитета по труда и социалното дело и ЦС на БПС от 1985 г. посоченият отпуск може да се вземе както от бащата, така и от бабата или дядото на детето, ако са на работа. За целта той (тя) трябва да подаде в своето предприятие молба, с която да поиска да ползва вместо майката пълния размер или останалата част от отпуска за гледане на детето. Към молбата се прилага декларация по специален образец, подписана от майката и от лицето, което ще гледа детето, и справка от предприятието на майката — за това колко дни отпуск има да ползва тя.

Декларацията и справката се написват в два екземпляра. Единият от тях се съхранява в предприятието или учреждението, където работи майката, а другият — в предприятието, където е на работа лицето, поело отглеждането на детето. Администрацията на това предприятие не може да откаже разрешаването на искания отпуск, ни-то да прекъсне ползването му без съгласието на лицето, което гледа детето. През време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето до две- или тригодишната възраст предприятието, учреждението или организацията заплаща на майката или на лицето, което го гледа (баща, баба или дядо), парично обезщетение в размер на минималната месечна заплата, установена за страната, съгласно чл. 156 от Кодекса на труда и чл. 6 от цитираната по-горе инструкция. От 1 октомври 1985 г. размерът на тази заплата е 120 лева месечно.

Изгубени в прехода... днес ще Ви предоставим кратък фото разказ на едно училище, което отдавна се е превърнало в руина. По ирония на съдбата две учреждения на духовността - образователната и религиозната, съжителстват ръка за ръка. И докато едното все още устоява на прехода, другото е погребано ...







Училището е в старозагорското село Ракитница.Преди промените през 1990 година,там учиха деца от Ракитница,Арнаутито,Калояновец и др...имаше общежитие, голям спортен салон а в близост и голямо опитно поле..

Снимка: Първият футболен отбор на Спортен клуб Автор на снимката: Държавен архив - Пловдив

Спортистите десетилетия наред носят слава на града. Пловдив обаче не е станал спортната столица на България с големите гребци, атлети, щангисти и гимнастици от 70-те години на миналия век, а много по-рано. Още след Съединението под тепетата започват да се създават първите спортни клубове. Представяме ви някои от най-уникалните кадри, запечатали историята на спорта в Пловдив. Незабравими остават фотографиите на първия футболен отбор на "Марица" и откриването на стадиона в Кършияка през 1943 г., юбилейната снимка за 20-годишнина на ФК "Ботев" през 1932 г., както и кадрите на спортния клуб "Тракийска слава".

Архивите пазят спомена и от строителството на най-големия стадион в България - "9 септември", днес „Пловдив“.  Той е с предвидени 55 000 седящи места, които са достроявани през годините. Макар и занемарен днес, в годините стадионът е бил домакин на огнени сблъсъци между пловдивските тимове. Ботев посреща на него отборите на Реал (Сарагоса), Цървена Звезда, Барселона, Байерн (Мюнхен), а Локото - Ювентус, Оксер и Лацио.  Стадионът е домакин и на европейска купа по лека атлетика, по време на която Ивет Лалова записва великолепното 10,77 сек. на 100 метра. Днес част от трибуните са се превърнали в руини, използват се единствено за тренировъчна база, като няма Акт 16 и тук не могат да се провеждат официални състезания.
/Марица.бг

Само на петнайсет километра от София по южния склон на Витоша, вляво от пътя за „Копитото" и „Златните мостове", красивата природа е дискретно допълнена от удобствата на комплекс „Тихият кът". 

Четирите планински вили хармонично се вписват в релефа на околността — в едната е ресторантът, а в останалите три — хотелските стаи. Когато говорим за ресторант, в съзнанието ни се появява онова типово правоъгълно помещение, в което масите са строени в няколко редици.

В "Тихият кът" шаблонът е нарушен — виждаме зала на три равнища, разчупена със сепарета. А приятното ни впечатление от вътрешната архитектура се допълва с щедрата зеленина на декоративни растения. И постоянните клиенти, и отбилите се случайно пътници се радват на внимание, от което вече започнахме да отвикваме. Независимо дали си спрял да се ободриш с едно кафе, отбил си се да изпиеш разхладителна напитка с приятели или си гост на хотела — ще те посрещнат с усмивка през всичките работни часове на деня,от 8.00 до 22.30 часа.



Освен студените закуски, предястията, аламинутите, шестнадесетте вида скара, специалитетите „Витошко кюфте" и „Тихият кът" (съблазнително съчетание от месо, гъби, шунка и кашкавал) неудържимо привличат приготвените на място топли питки и десертите — тригуна,саралия, палачинки, различни видове торти и сладоледи.

Особено приятни са  вечерите в „Тихият кът" с музикално-артистичната програма, в която има всичко — от народни песни през цигански романси до стари градски шлагери.

Главен директор: инж. ПЛАМЕН ВАЧКОВ, 36-годишен, завършил висшето си образование и защитил дисертация в Московския енергетичен институт в областта на промишлената електроника. Работил в Института по изчислителна техника — София, научен сътрудник в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН. Ръководител на комбината от 29 октомври 1984 година.

ПЕТ ДЕЛНИЧНИ ЧАСА

Петък, 27 декември 1985 година.

9 часът.

— Другарят Вачков още не е дошъл — учтиво ни спират на портала. Наоколо — полуза-вършени сгради; хора и автомобили, суматоха. Влизаме в административната сграда. При секретарката — стълпотворенне.Зад вратата на директорския кабинет — хаос от гласове. Опе-ративка. Ръководи я... самият директор!

9.30 часът. Непрекъснато излизат и влизат хора със и за някакви справки, диктуват се данни, разнасят се писма. Звънят телефони. В пролуките между две заседания сядаме в каби-
нета. Обсъждат се производствени проблеми. Прецизират се клаузите на договор за 1986 година. Хората се сменят. Звънят телефоните. Купчината служебна кореспонденция застрашително расте.

10*00 часът. Разговор е банката, после — с представители на отговорно ведомство. Справки. Обяснения. Нови и нови настойчиви искания «“Организации, предприятия, ведомства от цялата страна опитват последния за годината си шанс да се снабдят с компютри — чрез официални заявки, телефонни обаждания, колегиални молби. Арсеналът на формите е впечатляващо изобретателен. За нас. За ръководството на комбината това си е един от многото делнични дим.

10.30 часът. Звънят телефоните. Внасят се и се изнасят все спешни писма. Търпението ни се изчерпва. Задаваме въпроси между два телефонни разговора, между две изключително важни информации, между две обсъждания в „оперативен порядък66.

1! часът. Технически съвет. Приема се прототипът па нов измервателен уред. Съображенията на авторите ш разработката, на дизайнерите, изисквания на поръчителя, нормативи на производителя, протоколи с резултати от изпитания, технически характеристики, срокове на доставка и изпълнение. Съгласуване. Решения.

11.30 часът. Главният технолог внася куп документи за подпис. Производствени въпроси. Административни разпоредби, вътрешни заповеди. Обсъждане. Съгласие. Решения.

12.00. На портала е спряна служебна кола със седем микрокомпютъра. Издирва се преписката им. Проверяват се дати и парафи.
Следва заповед: „В завода да не се пуска никой с кола, дори в пласмента"

12.30 часът. Звънят от провинцията. Увещават, питат, настояват. „Компютри само чрез „Техноснаб66! Звънят от сроден завод. Опасност от провал на доставки? Свиква се набързо съвет, изготвя се записка-доклад.

13 часът. В очакване на разговор с Москва директорът преглежда последната поща. Редом с нас един човек си пише автобиографията, втори — преглежда папка с документация, трети — изготвя списък на специалности за бъдеща квалификация. Потокът от хора не стихва! Възрастен мъж настоява за разговор „лично и насаме66. Млада специалистка желае да постъпи на работа. Заместникът по техническите въпроси пита дискретно: „От 14 часа ли започваше съветът?66

Един обикновен делничен ден. („От осем сутринта до 10 вечерта!66)

Измъкваме се, без да успеем да кажем „довиждане“. На портала — скандал. Една бариера недвусмислено възпира ентусиазма на неколцина напористи клиенти. Дежурният на пропуска не се поддава на молби. Клаксони. Заплахи, увещания. Искат хората компютри! И са дошли „на крака“, с едничката надежда да си ги набавят „по нашенски“.



МАЩАБИТЕ НА ПРОМЯНАТА

Инженер Пламен Вачков:

— През 1983 г. Приборостроителният завод в гр. Правец ( Научнопроизводствен комбинат по микропроцесорна техника с 4 завода по: микрокомпютри и системи; механична комплектация; за печатни платки и за инструментална екипировка и нестандартно оборудване и с две програмни къщи „Правец-програма“) произвежда първите 500 персонални компютъра. В края на 1985 година техният брой надхвърли 18 хиляди. Едно сравнение: за да придобиете реална представа за мащабите на промяната — през 1984 година по обем продукцията нарасна пет пъти спрямо 1983-а , а през 1985-а — се удвои спрямо 1984-а. При коренна промяна на номенклатурата, в условията на реконструкция и модернизация (комбинатът все още е строителна площадка!), с цената на свръхнапрежение и огромна мобилизация на усилията на целия почти еднохиляден колектив.

През тази година освен модернизирания вариант „Правец 8М“ и „Правец 16“ (и което е много важно — автоматизирани работни места и системи на тяхна основа) ще се произвеждат и домашните компютри „Правец 8Д“. Предвиждаме да разширим и дейността си по програмното осигуряване.

Другият голям проблем е качеството. По данни от сервизите в страната процентът на откази на микропроцесорната част сега е под 0,2 на сто. Но микропроцесорите на водещите фирми в света отказват толкова рядко, че вместо да ги поправят, те направо ги сменят. Ние още не сме достигнали този етап. За да гарантираме качеството, осъществяваме 100-процентов входящ и изходящ контрол. Организираме курсове за преквалификация на място, изпращаме хора да се обучават в сродни заводи в страната и във фирмите, от които
купуваме оборудване. С решение на Бюрото на Министерския съвет от учебната 1986 година тук се открива база на ВМЕИ „Ленин“ за третата степен на обучение по микропроцесорна техника и техникум по микропроцесорна техника. От първи януари т. г. Базата за развитие и внедряване се реорганизира като филиал на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) при БАН. Концепцията е максимално да се осигурят необходимите на комбината кадри със средно специално и виеше образование. Едновременно с това дейността на академичния филиал да се насочи така, че той да обслужва пряко технически и технологично комбината и се скъси цикълът за внедряване на новите изделия. Амбицията ни е: чрез организацията на производството, технологиите, развойната дейност и обслужването комбинатът максимално плътно да се доближи до водещите фирми в света. Продукцията ни — като конструкция, дизайн и възможности — да не отстъпва на най-добрите световни образци.

Фактът, че така бързо усвоихме 8-битовите компютри, ни дава увереност, че също така успешно ще се справим и с 16-битовите. За развойната дейност разчитаме на такъв мощен институт като ИТКР и аз смятам, че няма да имаме технически проблеми. А организационните и технологичните затруднения ще съумеем да преодолеем.

Главното е, че хората, които разработват новите модели микрокомпютри, имат много сериозни интереси в тази област и работят изключително интензивно. Нагласата им е да направят образци, които бързо да се възприемат, внедряват и произвеждат, Ние им осигу-
ряваме възможност да създават нов вид високоефективни изделия, работата по които и ги обогатява като специалисти.

Дистанцията между научното обслужване и производството непрестанно се скъсява и мисля, че в бъдеще все повече научни работници ще се включват в колективи, които на място осъществяват и научната, и внедрителската дейност. В този дух е и експериментът със създаването на първия в страната ни филиал на академичен институт на територията на научнопроизводствен комбинат. Това е пътят, чрез който технологиите най-бързо ще стигат до производството.

Убеден съм — научните работници трябва да отговарят пряко за обновяването и внедряването на изделията, за технологичното обслужване на комбинатите и заводите, а тяхното развитие в науката да зависи не само от количеството на теоретичните им трудове, а и от това доколко навреме и ефективо се внедряват изделията, които проектират. Така ще се избягва опасността от самоцелни изследвания, които развиват личността на научния работник и усилват интелектуалната му мощ, но не носят пряка полза за народното стопанство. Нужна е система, която да балансира правилно тези два интереса. Ако ме питате каква да бъде тя — не мога точно да ви отговоря, но по нея се мисли сега. Всички стимули; и материални, и морални, да са свързани с внедряването на научно-техническите постижения. За да е ефективно научното обслужване, трябва да стигне до самите производители. Едва тогава планът по научно-техническия прогрес действително ще стане план на предприятието.

Списание "Отечество"
28 януари,1986 г
Оригинално заглавие:"Денят на директора"
Редакция:www.bgspomen.com


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив