Как съдебна грешка, коства живота на невинен столичанин през 70-те

Стари кримки още разказват за съдебна грешка, изяла главата на невинен столичанин. В края на 70-те съпрузи от София се скарали жестоко. Жената хлопнала вратата и излязла.

Мъжът я чакал ден, два, търсил я по приятелки, но без резултат. След седмица трупът на безследно изчезналата бил намерен в землището на село Лозен. Жената била брутално изнасилена, бита и удушена.

Органите на реда веднага щракнали белезниците на съпруга като главен заподозрян за убийството. Съседи дали показания, че двамата не се разбирали и често се карали. И човекът бил осъден на смърт.

Чак когато го разстреляли, чорапът се разплел. Оказало се, че жената е станала жертва на изнасилвач-садист от софийските села. Той също си получил заслуженото, но несправедливо осъденият на смърт съпруг вече от няколко години бил на оня свят.

Снимка:Тодор Славчев

Научете повече

Свещеник екзекутиран през 50-те понеже "издал", че хубавото месо от Пловдивските хали го изнасяли за СССР

Най-младият разстрелян българин е католическият свещеник от Града на тепетата отец Павел Джиджев. През 1952-ра 33-годишният мъж е обвинен в шпионаж, понеже "издал", че хубавото месо от Пловдивските хали го изнасяли в СССР, а лошото оставало за народа.

Арестуват го, а малко след това го разстрелват. Властта не съобщава нищо на близките. През есента на 1952 г. една от сестрите на отеца - Цанка Рончева, получава вързопче с цървули, дрехи и една бележка:"Да се предаде на сестра ми".

Семейство Джиджеви получават смъртния акт чак през 1996 г.Дълги години при леля ми идваха десетки жени и мъже да я изнудват, споделя Петър Джиджов, племенник на разстреляния свещеник. Искаха й пари и храна, твърдяха, че брат и не е убит и ще му ги занесат в затвора. Роднините обаче се досещали, че Павел вече не е между живите.

Източник:Блиц
/В статията е използвана илюстративна снимка/

Научете повече

83-годишен бивш строител на Димитровград бай Стефан крие 27 държавни отличия

Неговата бригада осъществява четирите разширения на Химкомбината в Димитровград от 1956 до 1986 г., а производствата от 20 стигат до 100

Стефан Хаджидиманов

В “Заводски строежи” - Димитровград бай Стефан изкара 51 години, 8 месеца и 3 дни. Тук срещна много верни приятели, с които рамо до рамо работеше неотлъчно по многобройните обекти из страната с национално значение. През 1992 г. се пенсионира, после дълго време не вярвал в този факт, докато приеме реалността.

Приятелите и колегите на Стефан Хаджидиманов не могат да скрият възхищението си от неизтощимата енергия и младежка припряност на този човек, превалил 83 години. Своята разпаленост предава и на двамата си сина, а сега и на внуците си предава всичко от себе си, без да се щади.

В началото бай Стефан е назначен като общ работник, но още на третия месец го направили бригадир на младежка бригада за заготовки и метални конструкции, която много скоро се прочула с трудовите си подвизи. Все по това време завършва и механотехникума, без да се откъсва от производството, а дипломата му от горе до долу - с високи оценки. Множали се и успехите на бригадата. А той имал една слабост - обичал да работи с млади хора, да им дава акъл, да ги учи на занаят.

Та нали самият той носел младо неспокойно сърце. Днес не може да си спомни колко млади хора е изучил и подкрепил през този толкова дълъг трудов стаж. По неговия път тръгнаха мнозина.

Днес с удовлетворение казва: За бригадата все още се говори хубаво в Димитровград, Хасково, Харманли, Любимец и къде ли още не, а мен като ме видят, сякаш че виждат легенда...

Признателността е естествена, защото неговата бригада осъществява четирите разширения на Химкомбината от 1956 г. до 1986 г., а производствата от 20 стигат до 100.

Един ден неочаквано му съобщили, че той и бригадата му трябва незабавно да се явят в Държавния съвет при Тодор Живков, който ги очаквал. Качили се на първия влак за София и се озовали на уреченото място. Още помни с каква широка усмивка ги посрещнал държавният глава, а после на изпроводяк им казал: ”Държавата се надява да продължите с това темпо”.

Бай Стефан има над 27 държавни отличия, но за тях той рядко или почти не говори, защото мисли, че е дълг на всеки да бъде такъв.
Източник:Блиц

Научете повече

Откриха таен подземен тунел,който пресича цяла България!

Величествен таен подземен тунел пресича цяла България, твърди доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.
След пенсионирането си се е отдал на голямата си страст – радиестезията, бил е председател на пловдивския Духовен център „Гея”.  „Аз съм бил в този тунел”- заклева се доцентът.
“Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско”.

Целите Родопи били прорязани от такива мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ имало много подземния коридори. „Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък. Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.”
Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара. Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково. „Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.
Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.

Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доц. Калинов: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.

Пловдивският Индиана Джоунс е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”.  Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 година.

Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.
Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион. Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища. Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания”. Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората.

Източник:burgasnews.com

Научете повече

ТКЗС-Десетилетие на експерименти

След 1960 г. настъпват редица преобразувания целящи интензифициране на труда, увеличаване обема на произвежданата селскостопанска продукция, като база за ускорено икономическо развитие. С въвеждането на административната реформа от 1959 г. и създаването на нови окръзи се структурират обществени организации със засилен контрол и ръководство на БКП във всички обществени и производствени структури, в т. ч. и в ТКЗС. Окончателно е разрушен принципът за коопериране и доброволността. Липсва материална заинтересованост за по-добра работа. Селянинът е отчужден от земята и се превръща от стопанин в чиновник, обработващ земя.

Управителните съвети окончателно са изместени от правото да определят, назначават и контролират управленци в земеделските кооперации. Тяхното съществуване е формално, както е формално и наименованието „земеделска кооперация“. За управлението на отрасъла се вземат решения на партийно ниво. Пристъпва се към обединяване и окрупняване на ТКЗС, като техният брой от общо 3500 се свежда до 700 със средна обработваема площ от около 70 000 дка. Увеличават се администрацията и бюрократичните спънки при вземане на организационни решения от отделните съставни ТКЗС. Структурата „Обединени ТКЗС“ не се оказва удачна, въпреки че периодът 1960 – 1970 е най-успешният в историята на колективното обработване на земята.

От 1962 г. се въвежда нова система за изкупуване на земеделската продукция. С въвеждането на договорите за продажба са изравнени изкупните цени на продуктите произвеждани в ДЗС и ТКЗС. Това реално увеличава приходите в касите на ТКЗС.

През март 1967 г. на конгрес на ТКЗС се приема нов примерен устав за кооперативните стопанства, който утвърждава и създава условия за реализиране на партийната политика. Всички тези мерки се вземат поради неблагоприятните тенденции на ниски ръстове на производството на селскостопанска продукция. За Петата петилетка прирастът и? е 26,2%. От 1970 г. се проявява трайна тенденция за недостиг на храни и необвръзка с около 12 – 15% между производството и потреблението на селскостопански продукти. Селата се оказват с недостатъчно работна ръка поради непрекъснатото извличане на хора от там и настъпващите сериозни демографски промени. Така наричаната от партийни функционери „незаета работна ръка“ от селата, вече работеща в градовете, при смяната на поколенията е връщана отново в селата за прибиране на реколтата. Организират се селскостопански бригади от ученици, студенти, войници, служещи и работници от заводите, за да се прибира от полето вече готовата земеделска продукция. Намаляването на работоспособното население по селата довежда до нови решения – преминава се към производството на храни, произвеждани с висока степен на механизирани процеси, т. е. увеличава се производството на зърнени храни, за сметка на трудоемките производства на плодове и зеленчуци. Почти е прекратено традиционното производство на памук. Намалено е производството на захарно цвекло. Намалени са площите с лозови насаждения, както и успешните опити за развитие на овощарство. Такива решения променят продуктовата структура, предлагана на международните пазари и нарушават баланса внос-износ. През 1970 г. съотношението на промишлена към селскостопанска продукция е 80:20.

Наличната техника в селското стопанство се стопанисва лошо и се използва значително под нейния производствен капацитет. През 1960 г. средната заработка на един трактор (приравнен към 15 hp) е 6420 дка. мека оран, през 1970 г. производителността е намалена на 4650 дка., а през 1976 г. вече е 4170 дка. Независимо от увеличения брой на селскостопанските машини, използваемостта е много ниска, въпреки големия дял немеханизирани дейности в селското стопанство.

Използван е текст от wikipedia.org

Научете повече

Спомен за времето когато ядяхме филии с лютеница на улицата,а шамарът и дърпане на ухото бяха част от възпитанието

Едно време животът на децата беше по-обикновен, но пък по-вълнуващ от сегашния компютърен и виртуален свят. Тогава се возехме в автомобили, без колани, карахме колело и летни кънки без каска на главата. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.

Пиехме от една бутилка и никой не е умрял заради това.

Ядяхме млечен сладолед, филии с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни със захар. Но не сме били с наднормено тегло, защото си играехме навън по цял ден на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.
Често родителите ни не можеха да ни намерят, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели в социалните мрежи, а имахме истински приятели!

Нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност те често бяха по–строги от самия закон! Имали сме късмета да пораснем като истински деца.

Стела Кънева, Добрич
Източник:retro.bg

Научете повече

Овчар от родопско село твърди,че станал жертва на ужасно и мистериозно зверство през 80-те

Овчар от китно селце в подножието на Родопите Стамат Райков твърди,че става жертва на ужасно и унизително  зверство.Стамат е овчар в малка овцеферма към местното ТКЗС.Учил е в гимназия и е адекватен и интелигентен човек. Стамат категорично забранява да се публикува негова снимка, заради огромния срам от случилата му се беда.

Ето невероятната история, която разказва Стамат Райков:

Бай Стамат се  прибрал след работа от овчарника  на 10 януари 1983 година към 20.00 часа вечерта. Спрял синият си Москвич, на който от скоро бил горд собственик  пред къщата си и когато излязъл от колата, бедата го сполетяла! Бил заслепен от ярка бяла светлина. Почувствал тъпа болка в слепоочието и загубил съзнание.

Събужда се вързан чисто гол по корем на странен метален плот. Ръцете и краката му били затегнати силно с нещо подобно на белезници и той можел да движи само главата си. Било тъмно като в рог и много студено.

Около час бил сам, викал за помощ, но не чувал нищо. Изведъж бил осветен от силен прожектор. Около него пак било тъмно а светлината била насочена право към него отгоре.

След това станало страшно! Бил приближен от някой или нещо което неможе да обясни точно. Чувствал присъствието на „нещо“ в тъмнината. Тогава усетил странен допир по гърба си  – подобие на ръка, което било лепкаво и много студено. Тогава Стамат осъзнал напълно, че присъствието около него не е от този свят!

Това което последвало е наистина ужасяващо. Съществата, които издавали неразбираеми звуци забили няколко дебели игли директно в гръбначния стълб на Стамат. Извлекли  някакъв секрет от гръбнака му, болката била неописуема. След това взели проби от ноктите и косата му, взели му и кръв с игла и тръбичка подобни на система в болница.

И след това последвала най-ужасната и унизителна част. Едно от  съществата се качило върху гърба на клетия овчар и направило най-лошото, за което не искаме да влизаме в подробности. Ужасеният човек не можел да види своя насилник, но усетил мазното му слузесто и студено тяло върху себе си,след което клетникът изгубил съзнание.

Свестил се пред къщата си до синият Москвич, точно от мястото, от което бил отвлечен. Бил чисто гол и премръзнал от студ,дрехите му полуразкъсани били захвълени до него. Усещал ясно травмите от зловещите експерименти, болката била неописуема.

Потърсил помощ от негов приятел – Фелшер от Пловдив, който имал вила в близко село. Медикът установил  рани и разкъсвания по тялото на възрастния мъж. Имало ясни следи от блудство. Стамат категорично отказал да отиде в болница за да си извади медицинско, страхувайки се да не бъде помислен за луд.

Има и други твърдения,че в района около Родопите има десетки случаи /може би стотици неоповестени/, където  хора са отвличани в странна лаборатория, където са им извършвани  експерименти. Случвало се е на мъже и на жени.Според водещи уфолози, агресивна раса извънземни имат няколко бази в Родопите, построени преди повече от 100 години. Има сведения, че  водещи нацистки учени са извършвали секретни експерименти с машини, наподобяващи летящи чинии. Според експерти като Ерих фон Деникен, нацистите са обменяли технологична информация с войнстващи военни раси и са имали множество срещи в района около Родопите!този регион е много завишено лъчението, което вдига и риска от онкологични заболявания. Всичко това е свързано с излъчването на поставените машинарии под земята, които много напомнят на психотронните излъчватели,твърдят уфолози.

/Използвана е илюстративна снимка от интернет/

Научете повече

Спомен за времето когато изгряваше вестник "Антени"

Вестник „Антени“ се появи, както сега е прието да се казва, на българския вестникарски пазар от началото на 1971 г. на миналия век, но през лятото на 1970 г.  се наливаха основите на бъдещата редакция. Тогава главния редактор на вестника – писателят Борис Крумов бе запретнал ръкави да окомплектова редакцията с творческите кадри и в такива моменти казваше, че му трябват хора с  име в журналистиката. 

Аз тогава бях „безименен“. „Хората с имена“ и без имена се вливаха в редакцията по два канала. Една тъничка, незабележима, тиха, скромна и срамежлива струйчица изтичаше от някои поделения на МВР. Това бяха хора препоръчани на Борис Крумов от странични фактори. Те биваха преназначавани в редакцията със заварените си в момента воински звания. Но и Борис Крумов

имаше право на собствена квота.

Втората струя той си бе заплюл да си я набави от българските медии, които оголи откъм „хората с имена“ и да ги приобщи към вестника предлагайки им съблазнителни офицерски чинове. Някои от тях в запаса не са имали офицерски звания, но кацнаха в редакцията като старши лейтенанти, капитани, майори, подполковници...
Тогава бяха назначени в редакцията наистина известни журналисти като Николай Никифоров, Евгени Михайлов и Иван Делчев от в. „Поглед“, поетът, публицистът и журналист Калин Донков от Българското национално радио, Стоян Петров, тогава главен редактор на вестник „Авто-мото свят“, с когото имах удоволствието да работя известно време в един отдел, Кольо Гергински и  Христо Гуцев, май от в. „Земеделско знаме“, Иван Бабуков от в. „Народна младеж“. Имаше и други, но дистанцията на времето ги е поизтрила от паметта ми...
Тези бъдещи мои колеги донесоха със себе си различен „професионален багаж“,

с което се допълваха един друг.

 Но между всички тях тях се открояваше харизматичната, не в църковния, а в светския смил на думата, спортния журналист Иван Делчев. Той се приземи в редакция с чин подполковник, като се вписа в аналите на министерството, че бе единствения по това време офицер от МВР с брада. Поради този му атрибут колежката Иванка Лазарова, която бе дошла в „Антени“ от „Народен страж“, бе кръстила Иван Делчев „Рицарят синята брада“. А заместник отговорният секретар на вестника и карикатурист – Иван Бабуков, му бе лепнал името „Иван Безделчев“.  Но така или иначе, той непоклатимо си остана харизматичната личност на редакцията...
Веднаж зевзекът Иван Делчев си обръснал брадата, влязъл  в редакцията на ул. „Хан Крум“ № 12 и попитал дежурния по това време портиер бай Димитър: „Иван Делчев тук ли е?“ Бай Димитър не можал да го познае без брата и му казал, че още не бил дошъл в редакцията...
Тъй като основателят на вестника

Борис Крумов „танцува само едно лято“ –

защото бе уволнен заради публикувано стихотворение във вестника, но това е предмет на друга тема и бе заместен от Веселин Йосифов, за да го подразни, като имаше предвид физическия, а не  като титан на устното и писано слово ръст на исполин, Иван Делчев  казваше, за Веселин Йосифов, че не признава за човек мъж, който не може да пикае прав в мивката.
Веднаж Иван Делчев на всеослушание каза, че за да уязви Веселен Йосифов му бил казал: „ Ти какво се правиш на шут, за да се харесаш на твоите покровители“... Тогава Йосифов го изгледал с лазерния си поглед през многодиоптровите си очила и го „изпепелил“ с убийстнената фраза: „Ако аз съм шут, ти си шутка“...
Друг път Иван Делчев ни разказа, че когато Веселин Йосифов трябвало да придружава Тодор Живков в състав на правителствена делегация в Северна Корея, някой му подхвърлил, имайки предвид прякора му „Весо Кучето“: „Абе, Весо, ти си куче, а корейците ядат кучета - ще те изядат!“. Тогава Йосифов приемайки дребния си ръст като даденост, отговорил смирено: „ Аз не съм куче, а пудел“...
А самия Веселин Йосифов ни разказа случай от времето на възродителния процес у нас. Когато наша делегация била на посещение в тогавашната Федерална република Германия, немски политик попитал Пенчо Кубадински: „Вярно ли е, че у вас сменяте имената на турските граждани с български?“ Тогава В. Йосифов, както той образно определи поведението на П. Кубадински, се обърнал тежко и тромаво към немския политик като хипопотам и го заптал: „Вие как се казвате?“. „Ханс“, отвърнал германецът. Тогава Кубадински назидателно, размахвайки пръст му казал: „Ако не беше България, да спре османското нашествие към Европа, щяхте да се казвате Хасан“...
Здраве му кажи, ако казаните тогава думи от Пенчо Кубадиски не звучат актуално и сега...

В Швейцария попитали Веселин Йосифов

вярно ли е, че продаваме нерегламентирано оръжие  на други страни. Тогава Йосифов разтворил безпомощно ръце и казал: „Ами искаме да продаваме, но от вас не можем да се вредим“...
Още тогава Иван Делчев ни беше дал урок как трябва да се отнасяме към американците - с достойнство, а не раболепно... От Иван Делчев ми остана и една житейска мъдрост. Той обичаше да казва: „Трагедията на мъжа е, че като се изпикае, колкото и да го тръска, все остава по една последна капчица в панталона“...
Та ето, това исках като начало да споделя за прощапулника на в. „Антени“. Надявам се други мои бивши колеги да ме допълнят.

Спас ДИМИТРОВ-Наборе.бг
Авторът е журналист от някогашният седмичник „Антени”.

Научете повече