С домашно приготвен алкохол през „сухия режим” в СССР

Жената на преден план е разперила три пръста – знак, че си търси още двама, за да си купят една бутилка. Снимка: архив.ру

През 1985 г. постановлението за преодоляването на пиянството в Съветския съюз  създава много проблеми за страната и бързо е отменено

           

През 1985 г. когато вождовете на СССР Горбачов и Лигачов издадоха постановлението „О мерах по преодолению пьянства и алкоголизма и искоренению самогоноварения” /самогон - домашно приготвян алкохол/, заминах за СССР с журналистическа задача. От украинския град Жданов /сега с възстановеното име Мариупол/, пристанище на Азовско море, си доставяхме с кораби донбаски въглища и метали. Беше студена зима, сладководното море бе замръзнало и корабът ни следваше фарватера на плаващ пред него ледоразбивач. Още не знаех за  антиалкохолната война на КПСС и с пристигането си без да искам сторих велик жест.

Подадох бутилка ракия

 на първия посрещнал ме човек. Докерът Тарас - двуметров богатир, с шубата и ушанката приличаше на огромна сибирска мечка - не очакваше това. Озърна се, пъхна шишето в шубата - и ме прегърна. Нататък ми стана най-верният човек, въвеждаше ме в тайните на съветската действителност... Сблъсъка със сухия режим изпитах още в ресторанта на хотела. Поръчах си аперитив, сервитьорката ми обясни, че мога да получа 50 грама, ако покажа документ за ветеран от Великата Отечествена война. Обещах й бакшишче и дискретност, донесе ми водчицата, но... в керамична чаша, все едно пия чай. Режимът още не се беше напълно „изсушил” и по улиците бяха инсталирани на талиги бурета с бира. Пред тях се точеха змиевидни опашки, всеки държи  собствена халба,  пълнят му я  и той се нарежда отново - докато я изпие, редът му идва пак. Но най-големият спектатъл бе когато обиколих да позяпам „ликьоро-водочния” магазин.

Представляваше дълга панелна барака,

 и тук опашката бе безкрайна, губеше се в уличките, хората четяха, завързваха познанства, решаваха кръстословици, играеха шах на магнитни дъсчици, седяха на рибарски столчета. Продаваха се само български продукти и на дажба. Даваш точни пари и получаваш: бутилка коняк „Слънчев бряг”/”Солнечний берег”/, две бутилки полусухо червено „Меча кръв” /”Медвежья кровь”/, 2 кутии цигари „Стюардеса” и две зъбни пасти „Поморин”. На излизане ставаха търговии - пушачи  и пиячи си разменяха вино срещу цигари или обратното, а най-зле бяха страдащите от двата порока. Екшънът достигна върха в 17 часа. Пристигна газка с трима милиционери, разбутаха тълпата и застанаха на вратата. Неуспелите  опашкари безропотно си заотиваха, за да се върнат утре и с по-добър късмет. А на финала -  весела сценка. Появи се клошар, добре наквасен, и се замоли „Таварищ милиционер, пустите меня купит только одну бутылочку”. Разбира се, не му разрешиха и той се тросна „Но, сегодня у меня день рождения!” Отвърнаха му: ”Если, дорогой, у тебя день рождения, тогда купи себе торт !”. Торта! Пияницата жестоко се обиди, махна гнусливо, изломоти „пфу” и се заклати нанейде… А в Москва влязох в магазин за напитки. Продаваше се само един асортимент - „портвайн” - бяло и сладко, преварено плодово вино, нямащо нищо общо с португалския оригинал. На излизане ме засрещна дребен бедно облечен мъж. Държеше намазнен вестник с нещо завито,

отгатнах че е риба.

 Запъти се към мен, явно си търсеше компания „на двоих” - от него рибата, от мен виното. Не му се отзовах и се разделихме … Течеше Горбачовата „перестройка” и с нея спирането на водката - питието което продължава и до днес да осигурява ? от приходите в тази държава. След три години  компартията отчете режима като грешка и го отмени - но белята бе сторена. Мужиците по села и паланки взеха да гинат от всевъзможни ментета - алкохол от пшенични трици, от картофени обелки, дори денатуриран спирт, лакове, разредители, говореше се и за антифриз. Московското метро ухаеше на одеколона „Тройной”, до който прибягваха пресъхналите „анонимни алкохолици”…

Наско МАНДАДЖИЕВ /наборе.бг/

Научете повече

Нарядно писмо за Коприян Христов 1900-1961. Жител на с. Кричим, Пловдивско

Притежава и разработва 19 дка земя, на която отглежда лозе, жито, царевица, цвекло и ябълки е задължен от " народната" комунистическа власт да предава 75% от добива си към местния ТКЗС фактически до края на живота си.В зависимост от добива си за сезона за определената продукция.

Материал предоставен от George Nikolov

Научете повече

На 7 септември 1978 г.със сачма пълна с рицин е прострелян Георги Марков

На 7 септември 1978 г. /рожденият ден на Тодор Живков/, на улица в Лондон, със сачма пълна с рицин е прострелян българският писател и дисидент Георги Марков. Умира 4 дни по-късно в лондонска клиника. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“.

Георги Марков работи като писател и сценарист ( един от сценаристите на култовия “На всеки километър”), но след 1969 г. емигрира на Запад. Започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“. В репортажите си той критикува комунистическия режим в НРБ. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ, но и до днес не са намерени категорични доказателства за това.

В контекста на гореизложеното, кой според вас уби галеника на властта и станалият после дисидент зад граница Георги Марков ?

Научете повече

Първа копка на автомагистрала „Хемус“ е направена от Тодор Живков през далечната 1974 година.

За 40 години от предвидените  430 км са построени едва  163.

Автомагистрала „Хемус“ е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва столицата София с град Варна, и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

На магистрала Хемус има 26 малки и големи виадукти – 3 в участъка между Г. Богров и Витиня, 13 между тунела Витиня и тунела Топли дол, 3 между тунела Топли дол и тунела Ечемишка, 4 между тунела Ечемишка и Правец, и 3 между Правец и Ябланица.
Четирите най-големи виадукта, (между които и най-високия на Балканския полуостров) са завършени в периода 1985-1989 г.

Научете повече

Историята на черният ангел-Митка Гръбчева която се трови през 1993 г.

„Силният пол” – така е прието да се наричат мъжете. Вероятно до навлизането на технологията, понятието е вярно, но след като техническите способи взимат връх над физическата сила, за дамите се откриват нови полета за изява. Психическата устойчивост и прецизността се оказват решаващи в много професии. За съжаление феминизацията засяга и една част от мъжкия свят, която би било чудесно да беше запазена само за тази половина на човечеството – войната. Българската антифашистка съпротива увлича много жени в редиците си и една от тях е легендарната Митка Гръбчева.

Митка Гръбчева (Огняна) е българска политическа деятелка. Родена е през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. Участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Българска партизанка от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).
В периода 1944-1960 година е служителка на Държавна сигурност. Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известна българска режисьорка. Авторка е на мемоарната книга „В името на народа“.
Партизанката от “Чавдар” и “Георги Бенковски” остава вдовица на 52 години. Съпругът й генерал-майор Димитър Гръбчев умира през 1968 г. с горчилката, че е обвинен за английски шпионин. Най-големият пост, който е заемал, е началник на охраната на Георги Димитров. Самата Митка веднага след 9 септември 1944 г. постъпва в Дирекцията на милицията. Появяват се децата й Иванка, бъдещата режисьорка, и синът й Сокол.

Вятърът на промяната издухва добрите й до промяната отношения с Добри Джуров. Не иска да види и Андрей Луканов. Омерзението й стига до онази точка, че не иска да види и да преглътне старата си вражда със старата си бойна другарка Вълкана Горанова, съпруга на Пеко Таков. Омразата й към ренегатите стига дотам, че когато вижда Тодор Живков в ареста, напуска стаята разстроена.За нея Янко до последно си остава стар и достоен боен другар и политик.
Малко известен епизод, е този свързан с партизанското движение и оялите се функционери. Годината е 1977 г. Годината на голямото земетресение във Вранча. Фурията Митка Гръбчева погва с патлак в ръка старите си бойни другари, с които живеела в един блок Не могла да преглътне факта, че хора, които са си слагали главата в торбата, изхвърчали на улицата и треперели по долни гащи навън от няколко “мижави” земни труса.
Някъде по това време става известно, че ятакът, който се грижил за нея, я помолил поне да й каже името си, ако с нея се случи непоправимото и стражарите го заклещят. Тогава тя направо го парализира: „Ще ме познаят по снимката, така че ако умра, откърти една дъска в клозета и ме хвърли там! „

Интересно е, че през целия си живот не си мръдва и пръста, за да ходатайства за децата си. След 10 ноември синът й Сокол остава без работа. Тя спокойно заявява: ”Здрав и прав е. Ще се оправи”.

Годините минават и идва 10 ноември 1989 г. Минават още години и настъпва 1993-та. “Желязната лейди” на българското партизанско движение неочаквано попада в болница. Цял месец лекарите се борят за спасяването на живота й. Правят й четири хемодиализи. Докторите се дивят на издръжливостта на сърцето й. Заключението е сърдечна недостатъчност, след интоксикация. Постепенно нещата се проясняват. Картинката за последните дни на Митка Гръбчева е потресаваща. Партизанската легенда се е готвила дни, седмици или дори месеци за смъртта. Завещанието й е да не я кремират, а в последния й път да я изпратят само най-близките.
С приближаването на фаталния ден Митка Гръбчева все по-трудно се грижи за себе си. Обаждат се стари болежки, но до последно не позволява на близките й да се грижат за нея. Дори не им дава да перат бельото й. Близки и далечни приятели и познати подозират, че Митка се готви за последния си ден.
Заключва се в стаята си и поглъща слонска доза психотропни – 100 таблетки, които предизвикват жестока интоксикация. Вади пистолета от чекмеджето, но не го използва. Вероятно за да го употреби в краен случай, но дотам не се стига. Оръжието е намерено по-късно в банята. Установява се, че не е използвано. Явно е бил застраховка, че смъртта ще бъде сигурна.
Така завършва живота си една корава жена. „Героиня”, „терорист”, „желязна лейди”, „черен ангел”. Всичко това събрано в една жена. Оценки няма да поставяме, нашата цел е просто да напомним за всеки от социалистическия период на България, оставил отпечатък в бъдещето.
 
Източници: wikipedia.org, blitz.bg

Научете повече

Троян,80-те

В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастични форми. Интересно карстово образувание е скалният свод Крали Маркова дупка, в близост до хижа Амбарица.

Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Беклемето
Местността Беклемето в Троянския проход е разположена на 1320 м надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.

Научете повече