Изненадваща и в същото време радостна беше новината, че аерогара София е едно от малкото летища в света, което ще приеме първият в света свръхзвуков пътнически самолет „ТУ—144“
— чудото на съвременното самолетостроеие. С нарастващо удивление хората наблюдаваха, как този огромен лайнер, тежащ 160 тоиа, плавно и бавно се приземява с вдигната нагоре носова част, сякаш се готви да излита.
"ТУ-144"-първият в света!
— Ще му стигне ли пистата да спре? — попита един от посрещачите.
Какво беше учудването, когато източената като грамадно вретено с „клюмнала“ човка машина спря на половината от пистата с помощта на два парашута. Всъщност това е едно от миогото качества, които го отличават от другите му събратя летящи с дозвукова скорост — да се приземява на обикновени летища с малки размери па пистите.
Представителите на печата, радиото и телевизията не могат да не бъдат доволни — тяхното професионално любопитство беше най-напред задоволено. Малко след пристигането си всички членове на делегацията с най-голяма отзивчивост отговаряха на въпросите на журналистите; Всъщност това беше непринуден, задушевен разговор, в който гостите „разглобиха и сглобиха" само лета, давайки пълна картина за летателните му възможности.
— Пред нас — заяви главният конструктор Алексей Туполев , стоеше задачата да построим самолет, на който да се увеличи крейсерската му скорост, да се помисли за комфорта на пътниците, а приземяването да става на най-обикновени летища с недълги писти.
Пред конструкторите стоял избор за две свръхзвукови скорости — 2500 и 3000 км в час. След продължителни проучвания се оказало, че първата е много по-икономична и целесъобразна във всяко отношение. В този момент помолиха др. Алексей Туполев да излезе за момент от залата.
— Моля да ме извините, чакам телефонна връзка е Москва, с генералния конструктор.
Ясно беше, че прославеният конструктор акад. Андрей Туполев от Москва се интересува как е преминал полетът, нали самолетът е още в период на изпитания.
Завръщайки се в залата, той продължи обясненията си — интересни и любопитни. В сравнение с дозвуковите новият самолет ги превъзхожда няколко пъти, тъй като голямата скорост и 120-те места дават възможност да се правят повече полети но естествено броят на превозваните пътници неколкократно се увеличава. Не е безинтересно да се знае, че екипажът е само трима души — командир, втори пилот и борд-инженер. Самолетът е съоръжен със съвременна електронна апаратура, която следи полета, поддържа радиовръзка, осигуряваща приземяването при всякакви метеорологични условия — с една дума, пълен автомат под контрола на човека. Пътниците се обслужват само от три стюардеси, тъй като всички закуски са предварително приготвени в специални опаковки.
В разговора участвуват и другите членове на делегацията, които дават допълнителни пояснения. От първия полет на 31 декември 1968 г. досега самолетът е в изпитание. За да се даде разрешение за редовни пътнически летения, самолетът трябва да бъде във въздуха 3000 часа. Затова се изпитват няколко самолета от е всички, дори до най-малки подробности да се проверят, за да се гарантира безопасен полет. Вероятно прея 1973 г. „ТУ—144“ ще тръгне в редовни рейсове.
И командирът на кораба Едуард Елян, вторият пилот Михаил Козлов, и борд-инженерът Юрий Селеверстов, които са заедно от първия ден на изпитанията, потвърдиха високите летателни качества на лайнера. Благодарение на автоматичните системи за управление, които се дублират четири пъти, всяка изненада при отказ на едната система, е изключена. Четирите мощни реактивни двигателя, разположени под тялото, осигуряват непрекъснат полет до 6500 км на височина до 18 000 метра Шумът на двигателят почти не се чува от пътниците. Специална климатична инсталация осигурява в двата салона стайна температура, докато съпротивлението на въздуха върху външните стени на кораба се развива 140—150 градуса топлина. Достойнство на самолета е, че върху пътниците не се отразява ускорението при излитането.
Както разказа вторият пилот М. Козлов, полетът от Москва до София е траял един час и десет минути — 20 минути набиране на скорост и височина до 2200 км в час (първата задгранична свръхзвукова схорост на самолета), 30 минути хоризонтален полет и 20 минути приземяване. С други думи — едва самолетът се е издигнал на 16 000 метра и вече е трябвало да се снижава.
— Дори не успяхме да поговорим с летището в Киев — каза той. — Докато им кажем кои сме и накъде пътуваме, вече навлязохме в района на Одеса. Тъкмо започнахме разговор и вече се озовахме над Букурещ. Както виждате, службата на радист в нашия самолет в бъдеще ще се изпълнява много по-успешно от автоматична радноапаратура, която ще ни дава нужните сведения.
На срещата, която се ръководеше от главния секретар на Съюза на българските журналисти Петко Караделков, присъствуваха зам. министърът на транспорта инж. Лалю Кючу-ков,зам.-председателката на -Общонародния комитет българо-съветската дружба Надя Василева — Живкова и зам.-министърът на външните работи Кирил Несторов. След срещата,на журналистите бе разрешено да влезнат и разгледат самолета
17:35
