Оранжево небето (ВИДЕО)

Втори ден рисувам аз, просто без да спирам

А бои, бои у нас - само си избирай

Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.

Припев:

Оранжево небето, оранжево морето,

Оранжева тревата, оранжев и градът

С оранжевите майки, оранжеви дечица,

Оранжеви китари, оранжево звънят.

Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи

Щом рисунката видя, мигом се намръщи

И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!

Припев...

Но лъчите си над нас слънцето разплиска

И тъй както исках аз, всичко боядиса

Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.

Припев...

Тази песничка навред, все така ще пея

Знам добре и за напред ще дружа със нея

Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...

Припев...

Научете повече

Как бе открита Дълбошката находка през април 1879 г. (СТАТИЯ)

Старозагорски кмет разказва за откриването.Един разказ от първо лице:
Минко Минев е роден в Стара Загора. Завършва местното класно училище, след което става даскал в с. Арабаджиево (Коларово), а по-късно в с. Ахиево (Бъдеще). Участва в комитетските дела и в сформирането на една от селските чети по време на Старозагорския опит за въстание през 1875 г. За тази си дейност е арестуван и прекарва няколко месеца в Одринския затвор. Освободен е през 1876 г., без право да учителства. Работи като писал при братя х.Вълчови в Стара Загора, след това сам се заема с търговия.
След Освобождението е служител в Старозагорския административен съвет, работи като счетоводител, главен бирник и финансов началник. Деен член на Народната партия. Поради русофилските си убеждения при управлението на Стамболов емигрира в Турция и Русия. След завръщането си в България работи като адвокат и се занимава с обществена дейност. Кмет е на Стара Загора (1912-1915). Умира в родния си град на 7 януари 1932 г.

През 1927 г. започва да пише спомени за живота си, които остават недовършени. Предадени са от сина му Стефан Минков на Старозагорския музей. Съхраняват се във фонда на отдел „История на българските земи 15-19 век” с инв.№6Сз 112.
„В началото на Страстната седмица на 1879 г. пристигна в Стара Загора, командирования от императорский комисар в София княз Дондуков-Корсаков, капитан Кляузов, за да събере географически сведения за Старозагорска околия, които подробни сведения руските власти събираха за цяла Северна и Южна България. Административните съвети имаха заповед да дават на Кляузова по едного от своите членове, владеещ руский език, да го придружава и да му съдействува при изпълнение на възложената му длъжност. Административният съвет възложи на мене да отида с Кляузова и разделихме околиите на 7 участъка със седалища: 1. Старозагорските минерални бани; 2. Джамбазито (дн. Калояновец); 3. Опан; 4. с. Сеймен; 5. С. Радне махле (дн. Раднево); 6. Боздуванджий (дн. Боздуганово) и 7. с. Дълбоки. На тези места трябваше да додат кметовете на околните села, за да дават сведения, каквито събира Кляузов.

В Административния съвет написахме писма, в които съобщавахме на всички селски кметове, кои на коя дата да отидат на определените места. В четвъртък преди Великден с Кляузова отидохме на Старозагорските минерални бани, в петък пристигнаха призованите за там селски кметове. Кляузов поотделно запитваше всякой кмет: какво е разстоянието от селото му до гр. Стара Загора и до най-близките околни села, има ли река или чешми в околността, има ли гори, има ли коларски път до града и до околните села и по него има ли мостове и какви – каменни или дървени. Отговорите на разпитваний кмет аз превеждах на руски език и Кляузов ги записваше в един бележник, подписваше се кметът и подпечатваше с общински печат и след това се почваше с разпит на друг кмет. Като свършихме в петък със събирание сведенията в 1-ий участък, завърнахме се в града, защото след един ден беше празника на Пасхата. На вторий ден на Великден, следобед, заминахме за с. Джамбазито и така по ред ходихме в седалищата на 7-тях участъци.

Като пристигнахме в с. Дълбоки – седалище на най-последний участък, ни казаха, че селяните като копаели окоп на нивата, находяща се югоизточната страна на селото, намерили един стар гроб и в него чаши и други работи. Отидохме на мястото с Кляузова и видяхме там гроб от 5 мраморни плочи, с покривната, без никакви по тях надписи; към главата на заровений в този гроб едно желязно миналче, което като извадихме отвън, разтроши се на части; 3 бакърени кюпа, 4 сребърни чаши на големина приблизително като водните чаши, а в самий гроб една медна броня, а върху нея и златна броня от много лъскаво злато. Казах на общинския кмет да събере всички вещи и да се отнесат в канцеларията, гдето да се опаковат и да се изпратят в Административния съвет. В канцеларията сам Кляузов опакова в сено вещите и когато аз поисках от кмета талига за изпращането им в Стара Загора, Кляузов ме убеди да ги занесем ний на другий ден, като се връщаме в града, за да не би неопитен талигар, като ги носи, да ги повреди. На другий ден в нашата талига поставихме всички вещи и понеже пристигнахме в града доста късно, оставихме ги в квартирата на Кляузова (х.Гьозумовата къща, югоизточний ъгъл от къщата на Акиф бей, купена от Никола Стефанов, в която къща заедно със семейството си живееше Васил Танев).

На другий ден аз съобщих на другарите си в Административния съвет за намерените вещи в с. Дълбоки и те отидоха в квартирата на Кляузова, гдето ги намерили наредени на един миндер и той им казал, че ще ги държи изложени, докато е в града, за да ги видят желаещите и след това ще ги занесе в София и ще ги предаде на императорский комисар. На тази негова лукавщина никой не му възразил нищо и той след един ден мълком замина и ги отнесе със себе си, като взе навярно за тях от някой музей доста голяма сума, защото установи се, че той не само не ги е предал в София, но и дума не е направил за намирането им.”

Ваня Донева, историк-dolap.bg

Научете повече

Три любими игри от нашето детство

Играта на ластик:

Любима игра, най-вече за момичетата. Все още помня заветното „Ем-а-еса-са, еса-са, о-пипи-я!” Подскачахме в разни сложни схеми и комбинации. Като се замисля, това е една наистина прекрасна игра, която не само беше забавна, но и доста полезна за оформянето на бедрата и седалището. Нищо чудно, че едно време момичета с наднормено тегло бяха доста по-рядко явление.
Понякога скачахме с тези ластици от сутрин до вечер, купувахме ги от Универмаг-а на големи топчета, които пазехме като най-съкровена ценност.

Криеница:

Тя има страшно много имена и когато сме се събирали по селата лятото и идваха деца от всички краища на страната носиха по някое наименование. Викахме й криенка, кришка-мишка, мижитарка, миженка, жмичка, жуменка и т.н. Правилата все пак си бяха едни и същи.

Играе се от неопределен брой играчи, които се броят един друг с някоя броенка*** и последният играч, когото броенката посочи, жуми (мижи), т.е. скрива очите си с ръце и се захлупва на пейка, дърво, камък или друго предварително избрано място за жумене. Жуменето продължава определено време като играчът брои бавно до определено число или казва на глас някоя броенка, докато останалите играчи се крият. След приключването на броенето или на броенката жумещият отваря очи и започва да търси скритите играчи. Когато открие някого, той трябва да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка и да извика на висок глас „Пу за Иван“, например, ако откритият е Иван. Същевременно криещите се играчи трябва да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами, т.е. да кажат „Пу за мен“. Последният заплют от търсещия играч жуми следващата игра.
За да не може някой играч да стои точно зад жумящия и да се заплюе веднага след започването на играта, преди да отвори очи жумящият играч обикновено казва Кой пред мен, кой зад мен, кой от двете ми страни, три пъти подред жуми, отварям аз очи!

Ако търсещият играч сбърка при заплюването, т.е. сбърка някого от криещите се играчи с друг, играта се повтаря като отново той жуми. Грешката се известява на криещите се играчи с викове Спукано гърнето, млякото тече! (Или само Спукано гърне!). Ако търсещият не успее да заплюе никого, отново той жуми следващата игра.
Вече заплюлите се играчи могат да издават на криещите се местоположението на търсещия с викове — Салам, стой си там!, ако търсещият е близо до мястото за заплюване и излизане би било неподходящо или Суджук, бързо тук!, ако търсещият играч е далеч и моментът за заплюване на криещите се е подходящ.
Когато търсещият реши, че последният играч, когото той е заплюл е най-добре да жуми следващата игра, той може да обяви Царски път до десет, при който се брои бавно до десет и всички криещи се могат да излязат и да се заплюят, без да се притесняват, че търсещият ще ги заплюе. Царски път се обявява и когато все още има неоткрити играчи, но търсещият не може да ги намери.

Ако те не се появят след като търсещият преброи до десет на висок глас, той може да ги преплюе и последният преплют играч жоми . Възможно е, при по-големи игри, когато времето на царския път е било недостатъчно, да се даде последващ с по-голяма продължителност (напр. Царски път до 20).

Стражари и апаши:

Криене, търсене, бягане, тайни пароли… Звучи като съвременна компютърна игра, но не е. Това просто е играта „Стражари и апаши”, която играехме до късно в летните вечери. Толкова се улисвахме в нея, че едва когато някоя майка се провикнеше от балкона „Жоро, прибирай се”, се сещахме, че вече е станало тъмно. Но пък умората беше приятна, а сънят – безценен.

Научете повече

Последната жена, екзекутирана в България: Кърджалийката Елина Златанова застреляна с куршум в тила на 8 март, 1988 г

В ранните часове на 8 март, 1988 г. в градското гробище на Сливен една млада жена е екзекутирана с изстрел в тила за убийството на двамата си невръстни сина. 

По ирония на съдбата екзекуцията на кърджалийката Елина Златанова е извършена в Международния ден на жената и Деня на майката, но този факт изглежда убягва от вниманието на българските власти.

Комунистическият режим ще падне година и половина по-късно, а няколко години след това ще бъде отменено и смъртното наказание. Така Елина Златанова ще се превърне в последната жена, екзекутирана у нас пише lifebites.bg.

Престъплението

Елина Златанова е българо-мохамеданка от Кърджали, чието име е сменено в средата на 80-те, по време на Възродителния процес. Златанова е акушерка, а съпругът й д-р Мартин Златанов е лекар в болницата на Кърджали. Бащата на Елина е бивш депутат и семейството й е уважавано в града.
Бракът на младата жена обаче е катастрофа а животът й пълен кошмар. Тя е превърната в робиня на съпруга си и брат му, като й е забранено да излиза от апартамента им в кв. Възрожденци освен, за да ходи на работа.
Но това, което прелива чашата и кара Елина да убие двете си невръстни деца са слуховете, че съпругът й си има любовница. Слуховете се потвърждават по-късно, когато д-р Златанов се жени за любовницата си и емигрира в Турция.

Процесът

На 19 януари, 1986 г., Бабин ден, Елина трябва да отиде на тържество със съпруга си, но той се прибира късно вечерта и дори не й обръща внимание. На следващата сутрин, след като съпругът заминава за работа, Елина Златанова взима 20-литрова туба с бензин и я разлива из апартамента, след което го запалва.

Десетмесечният й син Елин се задушава в пламъците, а 4-годишният му брат Невен се опитва да избяга, но майка му го убива, намушквайки го с кухненски нож в корема. Златанова полива самата себе си с бензин, но в последния момент избягва от пламъците и е спасена от комшии.
По време на съдебния процес Елина Златанова твърди, че непознат мъж в сини работни дрехи нахлува с взлом в жилището и го подпалва. Разследващите обаче откриват следи от намушквания по тялото на 4-годишния Невен и Златанова си признава всичко.


По време на процеса убийцата се признава за виновна по всички обвинения и припада няколко пъти при споменаването на имената на синовете й. Златанова е защитавана от адв. Рени Цанова, която се опитва да я изкара невменяема, но съдът не приема тази теза. Елина изглежда се е примирила със съдбата си и последните й думи в залата са:
"Никога нямаше да съм добра майка. Не заслужавам да живея, но ако ме оставите жива, ще се опитам да изкупя вината си".

Елина е призната за виновна въпреки смекчаващите вината обстоятелства и е осъдена на смърт.

Наказанието

По времето на социализма повечето екзекуции биват извършвани в стая на Софийския централен затвор, където има специално приспособление за екзекуции. Но както сега, така и тогава единственият затвор за жени е този в Сливен и екзекуцията е трябвало да бъде извършена там, по усмотрение на директора на затвора и областния прокурор.

Рано сутринта на 8 март, Елина е изведена от килията си, качена в автобус и откарана до предварително подготвен изкоп в гробището на Сливен. Била е принудена да застане на ръба на изкопа, след което доброволец от охраната на затвора я застрелва с куршум в тила.
Екзекуцията на Елина Златанова се случва в навечерието на Възродителния процес. Само година по-късно, в периода май-август, 1989 г., около 360 хил. българо-мохамедани напускат България и емигрират в Турция.

Според някои макар случаят Елина Златанова да не е политически, той е използван умело от държавата, за да се подчертае още веднъж неравноправието между българо-мохамеданите и останалото население. Още повече, защото според запознати смъртните присъди на жени по времето на социализма са рядкост, независимо от това колко тежко е извършеното престъпление.


Последната екзекуция у нас е извършена на 4 ноември, 1989 г., едва шест дни преди смяната на режима. Самоковецът Георги Алински е разстрелян след като е признат за виновен по обвинение в диверсия. В период от десет години Алински поврежда три пъти лифта на Боровец с цел саботаж.

Смъртното наказание у нас е премахнато окончателно на 10 декември, 1998 г. Машината за разстрели в Софийския централен затвор е предадена за скрап още в началото на 90-те, а стаята, в която са се изпълнявали смъртните присъди, днес се използва като склад и нищо не подсказва за предишното й предназначение.Вижте още:Стюардесата от "Балкан" екзекутирана със съучастника си през 1982 г
Автор Йово Колев  Статията е  предоставена  от :www.lifebites.bg

 Още тематични вижте ТУК >>>>>

Научете повече

Старото кино е като старото вино....Винаги по-добро !

Спомен за незабравимият Кирил Господинов:

Кирил Господинов е запомнен с великолепни изпълнения във филмите  "Понеделник сутрин" (1966), "Шведски крале" (1968), „Птици и хрътки“ (1969), „Нощем с белите коне“, „Тримата от запаса“ (1971), „Бон шанс, инспекторе!“, „Петък вечер“ (1986), „Момчето си отива“. Най-известен е с главната си роля във филма „Баш майсторът“ и неговите продължения.

Кандидатства заедно с Невена Коканова във ВИТИЗ, но дълго не ги приемат, тъй като нямат дипломи за средно образование. Завършва ВИТИЗ (1966).
30-годишен е поканен в Ямболския драматичен театър. След това играе в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1966 – 1971), Театър „София“ (от 1971). Щатен артист в СИФ. Член на СБФД (1971) – дългогодишен член на ръководството на секция „Актьори“ при „СБФД“.

Научете повече

Вижте какво гласяха 20 от най-интересните лозунги, плакати и надписи по времето на социализма,1944-1989 г.

Надпис в обществена баня

1.Икономиката икономична: дело на всеки гражданин! — лозунг от 80-те години на 20-ти век

2.Обещаваме да намалим стойността на един леглохраноден с 0.02 стотинки! — плакат в почивна станция

3.Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки! — призив от заводско хале

4.На борба за всяка стотинка, за всеки грам, за всеки сантиметър, за всяка минута — призив от заводските стени

5.С всички сили пет за четири! — призив за преизпълнение на петгодишния партиен план за четири години

6.Какво направи за съкращаване на сроковете? — поканващ призив от стените на заводите

7.Бира се отпуска само на членове на профсъюза! — надпис над работническа лавка

8.Преди пиене не употребявай алкохол! — предупреждение в квартална пивница

9.Във връзка с ремонта на столовата, храната ще се приема през задния вход! — надпис от над входа на работническа столова

10.Турското кафе е виетнамско — предупреждение в кафе-сладкарница

11.Днес баклавата с орехи е със фъстъци — предупреждение в кафе-сладкарница

12.25 години обикновен локум — надпис от опаковката на обикновения локум, по случай 25-годишнината от 9.IХ.1944

13.25 цирк - 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и СССР — лозунг от афишите на цирк

14.25 години народна власт - 25 години цирк! — светещ надпис върху цирков купол

15.35 години социалистически Батак — табела на входа на град Батак

16.Копаем въглища - строим социализъм! — лозунг от Твърдишкия проход

17.Всички комунисти - под земята! — над входа на мина

18.Повече камъни за народа! — надпис над каменоломна кариера

19.Всяко кебапче - куршум в сърцето на световния империализъм! — надпис в кебапчийница

20.Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! — плакат в консервния комбинат в Пазарджик

Научете повече

Една от най-големите мистерии в България все още пази своята тайна!

Една от най-големите мистерии в България все още пази ревностно своята съкровена тайна. Става дума за тайнствена гробница в местността Мишкова нива в Странджа, където се предполага, че се намира гробницата на египетското божество Бастет. В гробницата няма съкровища и несметни богатства, а ключ към гигантско познание, завещан ни от чужди цивилизации. Това обяви пред „България днес" Ивайло Мутафчиев, която е син на покойния Кръстю Мутафчиев, ръководил секретна археологическа мисия и разкопки в Мишкова нива през 80-те години на миналия век. Експедицията и проучванията са по идея на дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова, която тогава е председател на Комитета за култура. Активно участие в подбора на участниците и плана за дейността взима петричката пророчица Ванга, която е в много близки отношения с дъщерята на Тато.



До Людмила Живкова са достигнали информации, че на днешната територия на България някога се е намирал център на човешката цивилизация, а регионът е бил истинско светилище на знанието. Именно това е причината за археологическата мисия в Странджа. Тя обаче е прекратена внезапно веднага след изненадващата смърт на Людмила Живкова на 21 юли 1981 година. Срещу участниците в мисията започват репресии, а ръководителят Кръстю Мутафчиев е вкаран в затвора по съшити с бели конци обвинения за злоупотреби. След излизането си от затвора през 90-те години, Мутафчиев прави неуспешен опит да заснеме документален филм за експедицията в Странджа. Проектът пропада, а самият Мутафчиев умира от рак. Други от екипа пък са налегнати от мистериозни болести. Според сина на Мутафчиев Ивайло, това е знак, че е още рано тайната на Мишкова нива да бъде разбудена. Той обаче разкри, че баща му е съставил уникална звездна карта, която в подходящия момент ще ни даде ключа към познанието. Той я е нарекъл „Архо-астрономична карта". Тя се променя според местоположението на съответните съзвездия спрямо сезоните и географското им съотношение в района на Мишкова нива.

/С Кафето/

Научете повече

Четирима войници, се снимат на морето. 50 години по-късно се събират и снимат на същото място

На снимката има четирима младежи, които са морски пехотинци. Намират се в близост до Сан Диего и се готвят за войната с Виетнам.
50 години са минали от фотографията, която виждаш. Младежите на нея в момента са на 71, 69, 70 и 69 години. Мъжете са изгубили всякаква връзка и са се пръснали по различните краища на света, те са създали семейства и са продължили своя живот. Въпреки това им хрумва идеята да се съберат и да пресъздадат снимката.

Те дори се опитват да намерят подобни дрехи. Косите им са сиви, лицата им набръчкани и не са толкова силни, колкото в тяхната младост, но това са същите хора. Мъжете споделят, че това е един от най-щастливите дни в живота им. Те са имали възможността да поговорят за всичко, което им се е случило. Щастливи са, че тяхната снимка е била запазена и че са имали шанс да я повторят.

Красиво! Животът ни е много кратък - един миг между две вечности! Трябва да се изживее на макс и да запазим само хубавите спомени и верните приятели!

Източник:pik.bg

Научете повече