"Пътят на наркотика" беше един от погледите
ни към забранения свят на Запада преди повече от 30 години. Тогава, бидейки невръстни тинейджъри, беше голямо удоволствие , когато можехме да гледаме прожекцията, забранена до 18 години. От сегашна гледна точка - смел филм, малко над средното ниво италиански "poliziottesco" продукции по онова време.
Това е прочутият филм с мелодията от "Студио Х", дело на италианския композитор Стелвио Чиприани. Филмът е, така да се каже, бащата на сериала "Октопод".
Италия през 70-те години е наводнена от криминални банди и политически тероризъм. В същото време безстрашен полицейски инспектор (в ролята Енрико Мария Салерно) е изпратен да възстанови реда и закона в индустриален град в северна Италия. Градът е смазан от вълната от насилие и отвличания. Когато криминална банда отвлича сина му, инспекторът трябва да реши дали да не измени на принципите си, или да следва своите чувства. Той ще разкрие корупция на най-високи нива в полицейската администрация, като всичко това ще има трагични последици...
Сандра Ан Лауер (Sandra Ann Lauer) (родена на 18 май 1962 в Заарбрюкен, Германия) и професионално позната като Сандра (в Германия - Зандра) е популярна немска изпълнителка и текстописец, живееща в момента в Ибиса, Испания.
Първоначално добива популярност като вокалистка на диско триото Arabesque (с което е гостувала в България), но през 1984 година се отделя от триото и започва своята много успешна соло кариера. Тя става още по-известна и като част от музикалния проект Енигма, който е ръководен от вече бившия и? съпруг Майкъл Крету.
Тя е един от шепнещите женски гласове в албумите на Енигма. Сандра и Майкъл имат двама синове (близнаци) Никита и Себастиян, родени на 6 юли 1995. През ноември 2007 Сандра се развежда с Майкъл, цитирайки лични и професионални различия.
В нейния професионален екип освен съпругът и Майкъл Крету са били Хуберт Кемлер, Маркус Льор, Клаус Хиршбургер, Арманд Фолкер, Франк Петерсон, Анди Йонас и Йенс Гад.
Село Габрене се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. На по-малко от 1 км западно от селото преминава държавната граница с Република Македония. Непосредствено над селото в югозападна посока в Беласица се издига историческият триграничен връх Тумба. На 4 км северно от Габрене се намира ГКПП „Златарево“, разположено на международния път Петрич – Струмица.
Село Габрене е старо българско селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити следи от антични и средновековни селища и поселения. Непосредствено западно до селото в местността „Сариев камък“ се намира Стъпката на Крали Марко – култов скален жертвеник, част от древнотракийско светилище, датирано в периода 1 – 4 век. Мястото се свързва от местните хора с народния епос за Крали Марко. В местността „Военна цръква“ (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековна църква. Северно до нея личат основите на каменна постройка с трапецовидна форма, вероятно крепостно съоръжение, изпълнявало наблюдателни функции.
Най-хубавото на 90-те години, са онези неща, които изживяхме и едва ли някога ще ни се случат отново. Онези години, в които играехме на улицата до късно вечер а през деня препускахме с колелета Балкан. Онези години, в които най-интересното предаване беше “Милион и едно желания”, а не “Съдби на кръстопът”. Онези години, в които дъвчехме дъвки “Турбо” и събирахме картинки.
Дъвките Турбо… Едно цяло поколение момчета порастна с тях. А картинките в тях култивираха любовта към колите. Толкова дъвки бяха изджвакани с надеждата да се падне картинка, която липсва в колекцията…
Тези картинки с автомобили от дъвките Turbo бяха събирани, грижливо пазени и разменяни. Оризовите хартийки, обвиващи дъвката си бяха една момчешка валута. И когато днес си спомниш за тях ти става някак мило. Точно както би се почувствал, ако случайно видиш любимата си учителка.
Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави.
Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“. Те са последвани от десетки хиляди други младежи.
Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.
За тези, които не знаят, това е диапрожекционен детски апарат "Пионер", произведен от Оптикоелектронен завод – Панагюрище, на цена 10 лева и 27 стотинки, 1972 г.
Работи със страшнозвучащите “ТФСБФД – Студия за аудиовизуални средства – София, цена съгласно писмо № Ц 109/11. V. 59 г. но КТЦ”, с цена 0,90 лв. Бъдете спокойни, проверени са от ОТКК!
Това беше един от любимите ни начини да се забавляваме през осемдесетте години на миналия век, дълго преди цветната телевизия на стайна антена, видеото с VHS-касети, компютърни игри с повече от един цвят, или какъвто и да е интернет…
Включваш го в контакта, и светва крушката, която се нагрява толкова бързо и силно, че ти гарантира опарване; важно е докато сменяш лентите да го спираш и отваряш, за да се охлади. Винаги рискуваш лентата да прегрее, а острите й ръбове да те убодат при преминаването през… нещото, което я държи. Самата лента – естествено – се слага трудно и поне от третия път, а преди всичко трябва да я пренавиеш.
Работещият диапроектор издава една характерна мизизма, която ще отключи детските спомени у всеки, който се добере до едно от тези неща, и се е крил в тай-тъмните кътчета на дома, за да гледа за 672-ри път “Златната гъска”, вече прашна, издрана и намачкана…
Използвани са материали от blog.arhivatora.com
23:02
