"ЗИЛ" 131 в тайгата (Видео)

Вижте как се справя този стар ЗИЛ в едни от най-трудно проходимите места!

Научете повече

18 мъдри мисли за възпитанието, които всеки родител трябва да запомни

1,„Децата се учат да се усмихват от родителите си” – Шиничи Сузуки


2,„Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика” — Жозеф Жубер


3,„До женитбата имах шест теории за възпитанието на децата. Сега имам шест деца и нито една теория” — Джон Уилмонт


4,„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки“ – Алберт Айнщайн


5,„Децата не са книжки за оцветяване. Не ги изпълвайте с любимите си цветове” – Халед Хосейни


6,„Доброто възпитание е най-доброто наследство” — Азербайджанска пословица


7,„Как се възпитават деца знае всеки, с изключение на тези, които ги имат” — Патрик О’Рурк


8,„Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство” — Мария фон Ебнер-Ешенбах


9,„Докато опитваме да научим децата си всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той“ – Ангела Швиндт


10,„Много неща научих с шамари. Още ги помня. Благодаря ти, татко, научи ме да приемам шамари и да ги раздавам” — из филма „Моят девер“


11,„Най-доброто, което можем да дадем на децата си, това е да ги научим да обичат себе си” — Луиз Хей


12,„Има два вида пътуване – първа класа и с деца“ – Робърт Бенчли


13„Няма толкова лош човек, че доброто възпитание да не го направи по-добър”— Висарион Белински


14„Бебето е мнението на Бог, че светът трябва да продължи“- Карл Сандбърг


15„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето”– Франклин Рузвелт


16„Приемете за свое вътрешно правило никога да не давате за четене на дете книга, която вие самите не бихте прочели“- Джордж Бърнард Шоу


17,„Душата се лекува като бъдеш с деца” – Фьодор Достоевски


18„Децата трябва да бъдат учени как да мислят, не какво да мислят“ – Маргаред Мийд

Научете повече

Как песента на Валя Балканска "Излел е Делю хайдутин" полетя в Космоса (Статия)

Оказва се, че най-голямото българско богатство не се намира в трезорите на БНБ или в тайни сметки на задгранични банки, а в личния архив на един американец. Безценни аудиозаписи, фотографии и филми с уникални изпълнения на носители на  автентичен български фолклор е направил "на терен" и изучил далновидният американски етнолог, етнограф и фолклорист Мартин Кьониг, защото "човек трябва да знае откъде идва и накъде отива". Най-ценният "диамант" сред тях е записът на  песента на Валя Балканска "Излел е Делю Хайдутин".  Двамата, изпълнителка и изследовател, се срещнаха отново точно 43 години след увековечаването на родопската песен в този запис, който полетя в Космоса с американската станция "Вояджър" 1 и 2 в търсене на извънземен разум.  Космическите сонди ще бродят във Вселената 60 000 години.  Записът бил направен от "раз" въпреки отчайващата акустика на класната стая, която им предоставили за работа в смолянско училище.  Влязохме и плеснахме с ръце, за да пробваме  акустиката - беше ужасяваща, разказва Кьониг пред смолянчани. Звукорежисьорът Дейвид Джон  от американкия екип на Мартин се оказал истински магьосник. На 27 юни 1968 година записът станал факт. Гласът на Валя бил толкова силен, а звукът на гайдите толкова мощен, че ги разположили в двата края на помещението. Съпроводът бил на двамата майстори на каба-гайдата бай Лазар Каневски от село Момчиловци и на бай Стефан Захманов от село Соколовци. Чернобяла снимка на Мартин е запечатал този миг - младата Валя пред тогавашния микрофон. Още една историческа снимка подари американският изследовател на българския фолклор  на своя "модел" - Валя в родопска носия. Направена е в нейното родно село Арда, в родопска носия,  сред зеленината на  родопската гора на следващия ден след записа на "Излел е Делю хайдутин".

Първата среща с  българския фолклор и с гласа на Валя бил 3 години преди записа - през 1965 година на Копривщенския събор. Заради тази българска народна музика Мартин Кьониг остава завинаги влюбен в България. Страстта му да да изучава народната култура се съпровожда с далновидността да документира всяка песен, всеки танц, всеки образ, всеки миг, до който се докосне докато обикаля българските села по всички кътчета на България  през следващите 1966 и 1967 година. Записва песни и филмира танци, защото към онзи период от живота си е преподавател по танци.  Досега си спомня упражненията за загрявка, с които започвали уроците му при българската му учителка по танци.  Със същите упражнение започват неговите лекции по танци и днес, толкова ефективни и методически правилни се оказали те. Българските танци го покорили с идеалната  "линия на танца". Независимо колко души са наловени за ръце, те винаги поддържат идеална линия в изключителен синхрон. Движат се като един под диктовката на ритъма на водача и опашката на хорото. Опознава спецификата на селския бит и култура в Тракия, Добруджа и Родопите. И разбира, че е попаднал във "време разделно", време на съдбоносни промени, на изчезването на една вековна патриархална култура с разпада на традиционното българско село и устремяването на хиляди млади хора като преселници в градовете на новостроящата се модерна България.

Имах шанса да опозная България на 60-те години и да документирам един миг от времето, което безвъзвратно изчезна. Бях щастлив да изживея този миг преди да го отнесе в миналото реката на времето, казва Мартин днес. Това, което го поразява  в онези десетилетия на 60-те и 70-те години, е общуването на хората в българските села. Те се събират по домовете си, на седенки, донасяйки своята работа -  предат, плетат, шият , бродират. Работейки общуват, споделят проблеми и радости. Високата естетика в облеклото на българите не могла да не предизвика възторга му. Дори когато се завръщали от полска работа от нивите, жените били с обици, с прибрани коси под красиви забрадки. По -възрастните поколения се движели в характерни облекла, тъкани и шити в домовете според етнографската традиция. И тази индивидуалност правела страната по-цветна, по-привлекателна, по-красива. А не унифицирана по модата на индустриалното общество.

Преди да получи разрешението да обикаля българските села и да прави записи, поставил пред българските власти 3 условия. Първото - ние да решаваме кои изпълнители и песни да записваме, защото по-добре можем да преценим какво ще предизвика по-голям интерес за американската аудитория. Второто - ние да се погрижим за писменото музициране  с помощта на музикалните училища според американските стандарти, които тогава са се различавали с българските. Третото - да донесем собствена записваща апаратура и оборудване, обяснява американският фолклорист. Попаднал на разбиращи хора, с чиято подкрепа получил разрешението на държавните власти за събирането на фолклорен материал. Един от тези , които му помогнали е поетът Валери Петров.

Пристигнал екипът му през 1968 година в София и поискали да се свържат с Валя Балканска и да я запишат. Нейното свежо, виртуозно и емоционално и изключително въздействащо изпълнение на родопски песни помнели от Копривщенския събор. Тя тогава била млада певица от смолянския ансамбъл "Родопа" с ръководител Атанас Капитанов и не била известна. Нашенските  столични чиновници в областта на културата ги попитали, коя е тя и вместо нея им препоръчали да запишат други певци с титли и звания. Американците обаче настоявали на своите предпочитания, отклонявали опитите да им бъдат натрапени други изпълинтели. Така се озовали в Смолян със своя "Фолксваген Мини Ван" и в класната стая, дълга 3- метра, широка 5 метра и висока 3 метра. Дори не направили звуков тест с микрофоните. Валя изпяла един единствен път "Излел е Делю хайдутин" и се получило.  Макар че обикновено се правели по няколко опита докато се стигне до достатъчно добър резултат. Записали още няколко нейни песни и на хора на ансамбъл "Родопа". След снимките на Валя в народна носия в село Арда, си казали довиждане. Отново се видели след повече от 20 години при един концерт на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев в Сиатъл. И сега - 43 години след този съдбоносен запис на "Излел е Делю хайдутин".

През 1975 година получих обаждане от Алън Номакс, който беше изключително впечатлен от вокалните възможности на Валя, продължава разказа си Мартин. Алан е от род, който от десетилетия се занимава с автентична народна музика в САЩ. Той иска разрешението песента на Валя да бъде включена в селекцията със записи, които ще полетят с американските космически станции в междупланетното пространство като послание от Земята до друг разумен живот. Естествено, че казахме "да, разбира се", описва Мартин. Той чувства задължение да разкаже истинската история за това епохално събитие, защото се е наслушал на различни спекулации.  После Алън изпраща Валината песен на Карл Сейгън, който подготвя "Златната плоча" за космическия полет.  Междупланетните апарати носят много други земни звуци освен впечатляващи музикални творби от различти кътчета на планетата. Записан е поздравът "Здравейте" на 50 езици,  звукът от капка дъждовна вода, която пада, знаците на  различни земни писмености и много други символи, които създават представа за земния живот. Подборката за сдържанието на "Златната плоча" е извършена от голяма комисия от видни експерти от музикалните колежи, която изслушва стотици часове уникални записи от цял свят - Азербайджан, Мексико, Африка, Япония, Грузия... И това по времето на Студената война. Америка плати  не малките разходи по този проект без да извлече каквато и да било комерсиална полза. Аз съм голям почитател на този проект, защото споделям философията на Алън Номакс, че добрата фолклорна творба е нещо необикновено, което е създадено от много на брой обикновени хора, казва Мартин. Той много пъти е идвал в България след онова първо посещение през 1965 година, но истинската история за българската песен, полетяла във Вселената не е добре известна. Със съдействието на известния български фотограф Иво Хаджимишев уникалните фотографии на Мартин Кьониг от 60-те години  "Гласове и картини от България 1966 - 1979 " стават достъпни за българската публика през 2006 година. Същата изложба бива показана в  Културния център на Чикаго, разположен до Милениум парк - за първи път културата на България попада във фокуса на неговите зали, през които  преминават милиони туристи от цял свят.

Дължа изключително много на Иво Хаджимишев за осъществяването на тази изложба, признава американският фолклорист. Неговото желание било да публикува в някое издателство  своите снимки от изчезналия свят на някогашна България, но българският фотограф се заел да организира изложбата в Националната галерия.  Интересът бил невероятен. Много хора са допринесли за моето успешно общуване с българската култура, признателен е американецът. Екземпляри от луксозното издание на неговия дългогодишен труд вече могат да се намерят в Историческия музей и Държавния архив в Смолян. В него са и уникалните снимки на Валя Балканска от деня на записа на "Излел е Делю хайдутин". Към книгата има и диск с направените преди 43 години фолклорни записи. Изследователят и изпълнителката на "космическата" песен оставиха своите автографи в изданието. Двата екземпляра могат да бъдат разгледани от посетителите на двата института за съхраняване на историята.
www.marica.bg  Автор: СМОЛЯН, Славка РАДИЧЕВА

Научете повече

Групировките през 90-те и някои от най-изтъкнатите убийства след 1990 година (Статия)

Съвременната организирана престъпност се свързва с началото на 90-те години, когато слабата власт и непрекъснатата смяна на правителствата по време на прехода на България към демокрация създава условия за процъфтяване на икономически и силови групировки. Узаконени са различни застрахователни дружества, чиято дейност е на границата на закона. Именно тогава се ражда понятието „мутра“ като синоним на мускулест новобогаташ, натрупал състояние с насилие.

След падането на комунизма през 1989 г., е имало повече от 150 поръчкови убийства над високопоставени мафиотски босове в България, често извършвани в центъра на София, посред бял ден. Налице е най-много 1 присъда тези случаи до момента, макар източници се различават. Това често се дължи на предполагаемата широко разпространена корупция на всички нива на съдебната система в България, включително прокуратурата.

Някои от най-изтъкнатите убийства през последните години:

Людмил Воденичаров, ликвидатор на местното ТКЗС. Взривен на 2 май 1993 г. насред с. Първенец, Пловдивско.
Георги Стайков – пловдивски бизнесмен. Взривен на 23 август 1993 г. край софийското с. Мрамор около 23 часа.
Стефан Мирославов-Крушата – На 4 септември 1993 г. на път от Ловеч за София е разстрелян от неизвестен снайперист.
На 6 декември 1993 г. в столичния ж. к. „Надежда" са разстреляни трима полицаи от сектора за борба с наркотрафика към РЗБОП към СДВР – на място е убит капитан Андрей Григоров, от раните си в болница умира капитан Дафин Тодоров, а колегата им Михаил Левянски оцелява по чудо.
Герман Винокуров – Застрелян на 11 януари 1994 г. пред дома си в столичния ж.к. „Дружба“ .
Деян Добрев – кредитен милионер. Открит мъртъв на 24 април 1994 г. в гората край сливенското с. Бероново. Със случая бяха свързани ямболските борци Тодор Боев (Картофа) и Стойко Шаламанов (Богата), които бяха разстреляни на 28 август 1994 година.
Доцент Цветан Цветанов – На 30 август 1994 г. пред дома на приятелката му (в района на столичното кино „Изток“) е убит с четири куршума в главата.
Цветан Илиев (Барото) – местен борчески тартор в Габрово. На 25 януари 1995 г. е застрелян в Габрово.
Емил Кирилов (Крокодила) – петролен бос. Убит на 1 февруари 1995 г. в кюстендилското с. Горановци.
Георги Калапатиров (Жоро Италианеца), бивш борец, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив и вицепрезидент на „Клуб 777“. На 6 април 1995 г. край гребната база в Пловдив е застрелян с един куршум в сърцето.
Валентин Митов-Карбида, Илия Върбанов-Даскала и Димитър Къшев-Джондера. Убити на 22 април 1995 г. край с. Габъре, Врачанско.
Васил Илиев (Императора) – основател и президент на ВИС, бивш републикански шампион по борба и по-голям брат на Георги Илиев. Нападнат и убит от неизвестни убийци по пътя си към ресторант „Мираж“ на 25 април 1995 година в София.
Георги Николов (Жоро Мечката) – основател на „Първа частна милиция“. Убит на 10 юни 1995 г. на излизане от спортен комплекс „Атлант“ в Бургас.
Доцент Ламбо Кючуков – преподавател по теория на познанието в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и заместник-министър на образованието.
Иван Кудев – столичен борец и бивш съдружник на Иво Карамански. Убит на 17 септември 1995 г. с пет куршума в гръб.
Пламен Михайлов (Кимбата) – бивша „барета“. Убит на 24 октомври 1995 г. в столичния кв. „Дружба“.
Данчо Марков – шефът на СИК във Варна. Взривен на 21 ноември 1995 г. в асансьора на блока, в който живее.
Валентин Алексиев – Лисицата. Убит от наемни убийци в София на 12 февруари 1996 г.
Андрей Луканов – бивш български министър-председател (1990 г.). Убит на 2 октомври 1996 година в София от неизвестен убиец.
Петър Петров (Пешо Патерицата) – бивш борец и вицепрезидент в „Клуб 777“, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян с автомат „Калашников“ на 20 март 1998 г. Оръжието е открито една година по-късно в багажника на колата на Ганчо Въчков-Ганеца, който се самоубива на 6 юни 1999 г. след гонка и престрелка с полицията в София.
Иво Карамански, известен още като „Кръстникът“ – Застрелян от пиян познат пред дома си на 20 декември 1998 година.
Абдула Патаев – лидер на варненските чеченци. Убит на 20 септември 1999 г.
Яхия Хашаев – Убит в центъра на Варна на 22 август 2000 г.
Емил Димитров (Макарона) – собственик на „Унисон“. Застрелян на 24 януари 2001 г. в столичния кв. „Лозенец“ с два куршума в главата.
Пантю Пантев, известен още като „Поли“ – контрабандист на наркотици, първоначално свързан с ВИС, по-късно със СИК. Говори се, че е откраднал половин тон кокаин от руската или колумбийската мафия. Имало е няколко опита за покушение, включително един с ракета като всички опити са за различни причини от различни съперници. Той бе застрелян на карибския остров Аруба на 9 март 2001 година.
Лазар Анев и неговият бодигард Кирил Вълков – Убити на 10 август 2001 г. във Варна.
На 9 ноември 2001 г. – След взрив на автомобил в Несебър са убити са бодигардът, съпругата и шуреят на известния несебърски бос Димитър Желязков (Митьо Очите).
Димитър Димитров – Маймуняка – член на ВИС и дясна ръка на покойния Васил Илиев. На 29 януари 2002 г. е тежко ранен след бомбен атентат и умира три дни след това.
Красимир Станков – бизнесмен. Убит 2 май 2002 г. в жк „Лозенец“.
Румен Николов (Руснака) – търговец и един от свидетелите по делото срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов за източването на фонд „Земеделие“. Убит на 8 август 2002 г. във Велико Търново.
Бидзина Арушидзе – грузински гражданин. Убит на 1 септември 2002 г. във Варна.
Орце Коруновски – македонски гражданин. Убит на 22 септември 2002 г. във Варна.
Христомира Атанасова – собственичка на медико-стоматологичен център „Виталис“. Взривена на 9 октомври 2002 г. със самоделно взривно устройство.
Валентин Подмолов (Вальо Подмола) – известен като човек на шефа на несебърско-поморийската наркомафия Димитър Желязков (Митьо Очите). Убит на 4 ноември 2002 г. в Хасково.
Димитър Стаматов (Мастара). Убит на 21 ноември 2002 г. от неизвестен в Бургас.
На 26.11.2002 г. са показно разстреляни в столичния квартал „Лозенец“ Фейсал Мохамед Закка и Матар Фарай Ал Дулех – араби с българско гражданство.
Каро Акопович – варненски бизнесмен. Убит на 18 декември 2002 г.
Николай Колев – бивш прокурор. Убит на 28 декември 2002 г. в София.
Владимир Димов – заместник-шефът на охраната на СИБанк и бивш психолог на „баретите“. Убит на 29 декември 2002 г.
Илия Павлов – основател на Мултигруп и най-богатият бизнесмен в България. Няма официална доказателства за престъпна дейност, но той е смятан за един от босовете на мафията. Бивши служители твърдят, че той е участвал в проституция. Той бе застрелян пред офиса си в София на 3 юли 2003 г. (неуспешен опит за покушение е бил извършен през 1997 г.).
Филип Найденов, известен още като „Фатик“ – син на Исмет Тюркмен Шабан – високопоставен агент на ДС от сирийски произход, съдружник на братята Илиеви и смятан за основен бос на каналите за разпространение на наркотици и оръжия. Застрелян на 19 август 2003 г.
Румен Маринов (Нарциса) – един от основателите на ВИС, съдружник на Васил Илиев, кум и бизнеспартньор на Георги Илиев. Застрелян пред съседен блок в столичния квартал „Хладилника“ на 27 ноември 2003 г. Предполагаемите физически убийци – регистрирани за автокражби, са убити няколко месеца след убийството, а за поръчител на убийството е подозиран наркобосът Методи Методиев (Мето Илиенски), който безследно изчезва два дни след погребението на Маринов и е обявен за мъртъв през 2008 г.
Константин "Самоковеца" Димитров – контрабандист на наркотици и милиардер, свързан с ВИС. Застрелян в Амстердам на 7 декември 2003 година.
Димитър Христов, известен още като Митко Дребосъчето – застрелян на 4 юни 2004 г. в кафене заедно с бодигардовете му Калоян Савов и Живко Митев от двама наемни убийци, маскирани като православни свещеници.
Милчо Бонев, известен още като „Бай Миле“ – Един от основателите на СИК и тясно свързан с Младен Михалев, известен още като Маджо. Той се смята, че е важно звено в трафикът на наркотици и дистрибуторската мрежа на Балканите, и е бил разследван от български и сръбски специални служби. Застрелян е посред бял ден в ресторант в София на 20 юли 2004, заедно с петима от бодигардовете му.
Георги Илиев (Главния) – Брат на Васил Илиев и ръководител на ВИС-2, председател на българския футболен отбор Локомотив Пловдив. Застрелян пред клуба си в Слънчев бряг, България на 25 август 2005 година.
Емил Кюлев – бивш елитен плувец и банкер, свързан със СИК. Застрелян по време на шофиране надолу към Булевард България в София на 26 октомври 2005 г.
Антон Милтенов, известен още като „Клюна“ – контрабандист на наркотици, дясната ръка на Константин „Самоковеца“ Димитров. Застрелян в популярно кафене в центъра на София на 30 октомври 2005 г. (заедно с колегите му Иван Тодоров и Николай Добрев).
Иван Тодоров, известен още като „Доктора“ – контрабандист на наркотици. Застрелян на 22 февруари 2006 г.
Десимир Иванов – бивш бодигард на Георги Илиев. Убит пред блока си в жк „Младост“ на 17 ноември 2007 г.
Георги Стоев – бивш борец, свързан с ВИС и СИК. Беше написал девет книги за босове на мафията в България, много от които той претендира да е познавал лично. Застрелян в София на 7 април 2008 г.
Златко Баретата – Български мафиот. На стълбите на Софийския съд в центъра на София на 29-януари 2013 г. е прострелян няколко пъти от неизвестен извършител, но оцелява.
Димитър Стоянов (Митко Лудия) – шеф на пловдивския клон на ВИС. Застрелян януари 2015 г. пред жилището си и умира от раните си в линейка на път за болницата. Свидетел на нападението става съпругата на Стоянов – манекенката Роси Черногорова.
Използвани са материали от Уикипедия

Научете повече

Триколката с двигател от "Ява" и електрическият вариант днес (Статия)

Това е Велорекс, специална двуместна триколка с мотоциклетен двигател на Ява 250 кубика. Произвеждаха ги в Чехословакия (тогава Чехия и Словакия бяха една държава) специално за инвалиди. Управлението е изцяло ръчно.

Първите се появиха в края на 50-те години, а последните са от 1973 година.

Вършеха доста добра работа, особено в дъждовно време.
Калинката не беше лоша идея. Под една или друга форма, тя продължава да живее. През 2010 г. фирмата Зап започва да произвежда електрическите триколки Елиас.

Научете повече