Имало време едно момче, което търсило своята половинка, търсил я.. търсил...... а накрая я срещнал, но разбрал, че тя не е за него...
Плакал, крещял, горял, чудел се какво да прави, това е един шанс в живота, а той не искал да го пропилява, той решил да си замълчи, мълчал, мълчал... правил се на безразличен към нея, но уви как се чувствало сърцето му? - То било се свило, свило на кълбо и плаче, плаче за нея. Той разбрал, че тя е момичето, което той търсил с месеци.. години.. , но какво би могъл да направи той? Той бил толкова безпомощен, колкото сме ние при природните бедствия... Не знаел какво да прави, искал само един, единствен знак от Господ за да знае какво да направи, той бил сигурен, че тя е момичето което търсил години наред.
Господ му се явил , и рекъл:
Сине, толкова ли е силна любовта ти, че дори ангелите плачат за теб?
А той отвърнал:
Господи, моята любов към нея няма граници, бих прекосил планини, морета и океани, бих свалил всички звезди за нея......
Ала Господ отвърнал:
Твоето сърце е влюбено сине, но твоята душа е изгубена. Намери душата си, и ще намериш любовта си.
Момчето рекло:
Господи! Аз искам нея, само нея! Нейните устни , очите и , сърцето и ...
Господ повторил:
Сине, аз съм този, който е в сърцето ти, ала как мислиш дали си влюбен?
Момчето казало:
Господи, вземи ми половината живот, но моля те неми отнемай само момичето на моите мечти...
Господи ако можех двете си очи бих изплакал за нея, ако можех живота си бих дал за да имам поне един миг с нея...
Бих плакал до полудя, сълзи да не останат в очите ми, думите да свършат, сърцето да гори, ала само устните корави и ненаситни ще жадуват за един единствен миг с нейните устни Господи! Толкова я обичам.......
Господ се разплакал, никога не бил чувал толкова красиви думи, за едно момиче, та той с една дума живота си бил дал за нея!
Господ истрил сълзите си и рекал:
Сине, дарявам ти слънцето , да я грееш - когато и е студено.
Сине, дарявам ти луната , да я пази когато спи, дори в съня и тя ще бъде защитена.
Сине, дарявам ти звездите , така че винаги когато тя погледне звездите да знае, че има някой който я обича.
Сине, дарявам ти всички ангели , да бдят над нея, да не изпускат поглед от нея.
Сине, всичко е твое, мога да ти дам всичко, но не мога да ти даря любовта и.
Господ решил, че неси заслужава от думи да се правят действия. Момчето възвишено, усмихнато и радостно от по горните думи, плакало от радост докато стигнало да последния ред, в който Господ му казал, че не може да му дари любовта и.
Момчето чуло достатъчно, то бе толкова отчаяно от думите на Господ, и решило да отнеме живота си, и то не от мъка, не от сълзи и болка, а от това да докаже на Господ, че това не са думи, а чувства. Момчето взело ножа, хванал го с двете ръце, и рекло:
Господи, ала ти не-ще узнаеш за моята мъка, ала ти не-ще узнаеш за моите чувства, ала нито за моята обич към нея, но Господи, знай едно, аз ще отнема живота си защото искам да ти докажа, че такава любов не бива да умира. Тя се брои на пръсти , .
Момчето поело дълбок дъх и насочило ножа към сърцето си , точно там където изпитвал онази изпепеляваща любов към нея.
Момчето забило ножа в сърцето си и .. умряло . Ала нещо се случило с него, той се събудил сутринта по незнайни причини, веднага откопчал ризата си и погледнал към сърцето си, ала на него пишело с кървави и издълбани до сърцето букви: ОБИЧАМ
Момчето било уплашено, и се чудело какво е това, защо точно ОБИЧАМ, какъв би могъл да бъде този знак. И в същия момент на вратата някой почукал, ала момчето не искало да отвори, толкова го било страх, толкова бил отчаян и самотен.
Но нещо извикало: Отвори. Аз съм - Тези думи раздирали сърцето му до полуда, накарало го да изтръпне и отново да повярва в любовта.
Той извикал:
Коя си ти? Какво искаш?
А момичето рекло:
Аз съм тази която осъзна, че един човек я обича, че един човек наистина я цени. Отвори моля те, дано не е твърде късно да се върна при теб. Моля те отвори, ако е толкова трудно да простиш ще си отида...
Момчето чуло раздиращия се глас от мъка и сълзи и веднага се разтичало към вратата, и рекло: 'отдръпни се', тя се отдръпнала той разбил вратата , защото ръцете му били в кръв..
Вън валяло, облаците се съдирали , толкова силно валяло и гърмяло, ала момчето си спомнило, че Господ му дал всичко, и казал: 'Не се бой ЕЛА!' Момичето се доближило и без да губи миг повече хванала момчето за ръката и лазала ОБИЧАМ ТЕ.
В този момент се случило нещо невиждано, мрак погълнал тишината , светкавиците просто съдирали небето , , а вятъра толкова силен , че разкопчал дрехите им, и момчето видяло, че точно на същото място, където на него пишело ОБИЧАМ, на нея пишело ТЕ, тогава момчето разбрало какво имал предвид Господ и целунал момичето с толкова искрена чиста и нежна целувка , че дори ангелите им завидели на тяхната любов.
Този белег останал до края на живота им, те били щастливи до край, дори в гроба били заедно, така че белега " ОБИЧАМ ТЕ " да не изгуби значението си.
Каква любов....
8:08
