Въпреки покровителството на Живков 20 години стои забранен филмът по пиесата му „Прокурорът'
Има го черно на бяло. Отпечатано е на първа страница на „Литературен фронт“ през 1975 г. Признанието е на Тодор Живков, че тайно завиждал в лудите млади години на Георги Джагаров (1925-1995 г.), че е имал повече успехи в любовта. Тези думи са казани от Тато в непринудена реч по повод 50-годишнината на поета, минаващ за един от неговите най-доверени хора в управлението.

Авторът на стиха „Земя като една човешка длан“ е заместник председател на Държавния съвет от 1971 г. до падането на Живков от власт. И въпреки близостта си с водача на партията и народа попада под забраната на цензурата. Спрян е филмът по пиесата му „Прокурорът“, в която чрез силата на художественото слово се отрича диктатурата от сталинистки тип.

„Вярвах в социализма и се бунтувах против партийния диктат“, изповядва в края на живота си Джагаров. На въпроса чувства
ли се омърсен след 1989 г., поетът отвръща: „А кой сега не се чувства омърсен ? Ако по-рано си бил забелязан с труда и способностите си, ако си бил отличен с почит и уважение, сега няма как да не те омърсят. Така някои си представят освобождаването от тоталитаризма. Обливат ни с помия, искат да живеем в кочина. И не се замислят, че когато помията-свърши, ще се наложи да обърнат кофите върху главите си и сами да започнат да грухтят, че демокрацията е победила.


Колкото до смешната случка с Тодор Живков, не е ясно кой публикува развеселяващото приветствие на първа страница на литературния официоз. Ето откъс от него: „Нашата близост и приятелство датират от доста години. Но аз винаги съм съжалявал, а сега съжалявам още повече, че не се сприятелихме по-рано, през онази бележита епоха от твоя живот и твоето творчество, когато и аз заедно с теб бих могъл да рецитирам стиховете ти:

И ваш’те благородни дами към мене гледаха със страст, че любех аз от вас по-силно и пиех по-добре от бас.

Това е една пропусната завинаги възможност да вляза в историята и с това. Но какво да се прави? Пропуснатото е пропуснато! Аз мога само да скърбя за него, още повече че настоящото ми писмо няма да бъде публикувано и всичко ще си остане между нас“.

Нека не се стряскаме от думите и опитаме да погледнем някои фак­ти. Мнозина млади хора между 13 и 18 години, облечени предимно с дънки и шалвари, обути в маратонки, с накъдрени или късо подстри­гани коси с мъниста по тях и пуловери шпиц... тан­цуват. Ритъмът естествено е диско, а дансинг е сухата пързалка на зим­ния стадион „Дружба" в столица­та. Присъствуваме на поредния диско-маратон, една от последните форми за привличане на младите хора в ритмите на различните диско-стилове (еротично, фантастич­но. апокалиптично, симфонич­но. ..) е може би една от най-неподходяшите за осъществяване на социален контакт между пристига­щите на групички ученици...
Но за изводите още е рано. Всич­ко започва от необходимите диско­теки —тази съвременна и може би най-популярна форма за отдих и развлечение на младежта. Кое на­лага тази необходимост и въобще наясно ли сме с функциите, кои­то изпълнява, и целите, които си поставя, заведението, наричано диско-клуб?
Възникнали през 50-те — 60-те години във Франция, дискотеките първоначално са били място, къде- то са се слушали грамофонни пло­чи. По-късно различието във вку­совете наложило в подобни заве­дения да се появи диско-водещият — човекът, който подбира и пуска музиката. Съвременното понятие дискотека обикновено се свързва със слушане на музика и танцова забава, организирани от специално подготвен диско-водещ. Самото по­мещение. където става всичко то­ва, бихме могли да наричаме дис­ко-клуб.
И така. в България първият дис­ко-клуб „33“ е основан през 1967 година на „Слънчев бряг“ с диско- водещ Кръстин Банков. В момента из цялата страна има около 1500 диско-клубове. Само в столица­та те са около 30. И въпреки това са недостатъчни не само като коли­чество, но и най-вече като качество на поднасяните програми. Тези дис­котеки са собственост на различни ведомства и в повечето случаи му­зикалните програми трябза да се съобразяват с вкуса на посетителите на съответното заведение. Разбира се с това проблемите само за почват. А са много...
ДИСКО ВОДЕЩИЯТ. 
Той е деригент на спектакъла на дансинга и напълно естествено е всички висо­ки изисквания и претенции да се от­правят най-напред към него. Ами ако няма подходяща и вярна информация? Ако отсъствува точният критерий, артистизмът, съчетан с чувство на мярка? А това са неща, които тряб­ва да се научат. Курсове за дисководеши  съществуват към бюро „Естрада“ (продължителност 2 седмици), към „Интерхотели“ (продължителност 10 дни), към ко­митетите на Комсомола (45 дни) и от две години — към ВМЕИ за студен­ти, завършили втори курс на някоя инженерна дисциплина (курсът трае две години и се води като до­пълнителна специалност). Като се изключи курсът във ВМЕИ, карти­ната е ясна, а резултатът логичен: повърхностни знания по история на музиката и мъгливо понятие за приложна естетика и за младежки­те движения на Запад, свързани с различни направления в музиката. Завършилите съответните курсове получават необходимия документ, но с него усъвършенствуването на водещия едва започва. Защото изискванията към доброто диско- водене налагат да се поднася най- разнородна и винаги нова инфор­мация  която и да възпитава, и емоционално да въздействува, и да поражда интереси извън стените на дискотеката.
Сп. „Отечество“, 1982 г.


Тогава нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизования случай прибягвахме до четенето на книги.Но имахме въображение!

Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само в моментите, когато казанът с домашната лютеница или маджун вече бе запечатан в буркани и на цялата тайфа оставаше задачата да оближе остатъка.



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив