18:35
Има го черно на бяло. Отпечатано е на първа страница на „Литературен фронт“ през 1975 г. Признанието е на Тодор Живков, че тайно завиждал в лудите млади години на Георги Джагаров (1925-1995 г.), че е имал повече успехи в любовта. Тези думи са казани от Тато в непринудена реч по повод 50-годишнината на поета, минаващ за един от неговите най-доверени хора в управлението.
Авторът на стиха „Земя като една човешка длан“ е заместник председател на Държавния съвет от 1971 г. до падането на Живков от власт. И въпреки близостта си с водача на партията и народа попада под забраната на цензурата. Спрян е филмът по пиесата му „Прокурорът“, в която чрез силата на художественото слово се отрича диктатурата от сталинистки тип.
„Вярвах в социализма и се бунтувах против партийния диктат“, изповядва в края на живота си Джагаров. На въпроса чувства
ли се омърсен след 1989 г., поетът отвръща: „А кой сега не се чувства омърсен ? Ако по-рано си бил забелязан с труда и способностите си, ако си бил отличен с почит и уважение, сега няма как да не те омърсят. Така някои си представят освобождаването от тоталитаризма. Обливат ни с помия, искат да живеем в кочина. И не се замислят, че когато помията-свърши, ще се наложи да обърнат кофите върху главите си и сами да започнат да грухтят, че демокрацията е победила.
Колкото до смешната случка с Тодор Живков, не е ясно кой публикува развеселяващото приветствие на първа страница на литературния официоз. Ето откъс от него: „Нашата близост и приятелство датират от доста години. Но аз винаги съм съжалявал, а сега съжалявам още повече, че не се сприятелихме по-рано, през онази бележита епоха от твоя живот и твоето творчество, когато и аз заедно с теб бих могъл да рецитирам стиховете ти:
И ваш’те благородни дами към мене гледаха със страст, че любех аз от вас по-силно и пиех по-добре от бас.
Това е една пропусната завинаги възможност да вляза в историята и с това. Но какво да се прави? Пропуснатото е пропуснато! Аз мога само да скърбя за него, още повече че настоящото ми писмо няма да бъде публикувано и всичко ще си остане между нас“.
