Тримата от запаса (1971)
Режисьор : Зако Хеския
В ролите : Георги Парцалев, Никола Анастасов, Кирил Господинов, Стойчо Мазгалов, Белла Цонева, Вълчо Камарашев и др.
Година : 1971
Времетраене : 91 мин.
Резюме : 1945 г. Бойци от Първата българска армия водят тежки боеве за освобождаването на Унгария от хитлеристите. Към фронтовата линия пътуват трима войници от запаса - Иван, Спиро и Пейо. От цялото им комично поведение и външен вид личи, че са съвсем неподготвени за предстоящите битки. Командирът на ротата дори е готов да ги върне в България. Ще се справят ли тримата бойци с мисията?

Първият български филм, който се осмели да погледне на войната с очите на комедията. И трима велики комици в драматични роли.

Награда за сценарий, награда за мъжка роля на Кирил Господинов, награда на Министерствона народната отбрана на Георги Парцалев, Никола Анастасов и кирил Господинов на Фестивала на българския филм Варна '1971 г.


Оркестър без име (1981)
Велко(Велко Кънев), Филип(Филип Трифонов), Павел(Павел Поппандов) и Гошо(Георги Мамалев) имат различни професии, но са свързани от голямата си любов към музиката. Цяла година репетират за да пробият в Златни пясъци през лятото. Ръководителя на културния дом в които свирят е склонен да им даде уредбата ако вземат за певица неговата фаворитка Рени(Катерина Евро). Това е първият, но не и последния компромис които трябва да направят за музиката. Една от най-добрите български комедии. Блестящи типажи изиграни от най-добрите комици.


От нищо нещо (1979)
Резюме : Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва сама да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата...
Източник:Старото Кино

Строежа на НДК
НДК навремето бе построен на мястото на столичния изтрезвител
       
Някога живеех близо до днешния Национален дворец на културата (тогава още „народен”). Мястото му преди години се наричаше „Баба Неделя”. Бе пазарно място, заселваха го зеленчукови сергии. Наоколо се извисяваха полуразрушени от бомбардировките къщи, устроена бе неголяма лятна естрада,  в общи линии теренът пустееше. Единствената по-стабилна постройка започваше от сегашните пилони на НДК и завършваше до паркинг бариерата. Бе дълга, едноетажна, с олющена бежова мазилка, малки прозорчета и единствен вход. Тук през Царство България се е помещавала военна комендатура, нататък неизвестен умник решил да я префасонира на изтрезвител. Вместо да го скрие вдън земя - цопнал го в центъра.
       
Дом на разбитите сърца

Като репортер често посещавах въпросния „Дом на разбитите сърца”, но уточнявам – без да съм му бил „пациент”. Дългото помещение бе „обзаведено” като концлагерна барака. Край стените се редяха нарове заковани за пода и застлани с мушама. Апликирани бяха с цинкови кофи, известно за какво. На входа биваха приемани и „хоризонтирани” алкохолните герои.      
           И така - влизам в стайчето „рецепция”, сядам до старшината приемчик и, едва понасящ миризмата на ботуши и белина, вадя бележника. И чакам. Двама униформени извеждат /по-точно изваждат/ от газката и вкарват, нежно гушнали /по-точно носещи/, поредния визитар. Турят го да седне и му изпразват джобовете от вещи и пари, оставят ги на нещо като шубер. Приемчикът ги описва, добавя името /ако собственикът му няма силата да го разчлени - научава го от личната карта, ако разбира се, намери такава. Получава се нещо като протокол с подписа на „доставчиците”- и  „досието” отива в чекмеджето при другите.
       
Махмурлии - протестъри
       
Веднъж отидох рано заранта да видя махмурлиите на излизане /тогава те са много атрактивни/ - и наблюдавах следното: „изписва” се поредният, старшината му подава плика. Той го преравя и проплаква: „Ама снощи имах 50 лева,  тук са само пет!”. Отвръща му се добре натренирано: „Другарче, ако преди черпавката беше минал оттук да ми оставиш паричките, щях да ти ги запазя и сега щеше да са ги имаш всичките.” Спомням си и за смешен диалог между пияница и приемчик: Къде съм попаднал? В изтрезвителното? За какво? За пиенето. Ами налейте ми тогава, де!
На квартируващите се удържаше такса, ако, разбира се, можеше да бъде взета отнейде, повечето бяха клошари без пари и документи. А условието да влезеш тук е да те намерят лежащ на публично място; прав, макар нестабилен, „не подлежиш” на прибиране. Макар че, в интерес на истината, класическото пиянде лесно може да бъде побутнато-повалено… и преджобено от ченгетата - ако преди това някой „загрижен” гражданин не е свършил това. По правило, на алкохолиците не се хваща вяра, това те си го знаят и си тръгват кротко и без възражения. Спомням си за твърде странна възпитателна мярка: на постоянните клиенти се връчваше /срещу троен депозит/ маркирано шише  ракия, което те трябваше да носят цял ден из града и вечерта да го върнат без да са го докоснали. Не научих автора на въпросната „профилактика”, в нея  садизмът надделява над превъзпитанието, а ефектът й е дори противопоказен.
       
Между РПУ-то и „Пирогов”  

От няколко години институцията изтрезвител не съществува. В столицата за последно тя се намираше в кв. Павлово. Еднодневното или еднонощното пребиваване струваше 35 лв. Понастоящем легналите пияници биват прибирани в районите управления, където биват „обслужвани” както дойде - оставят ги по коридори, фоайета и арестантски стаички. Тежко отровените ги карат в  токсикологията на „Пирогов”. Странно е, че за такива казуси няма регламент; разсъждава се, навярно, че „хоризонталните” случаи вече са малко. Интересно е, че в европейски държави с по-тежка и масова „клиника”, изтрезвители няма. Закрихме ги и ние, навярно по ЕС-инструкция, май са останали само в Русия.
          Но ако в градовете такива са анахронизъм, в големите курорти са нужни. В края на май хотелиери от Слънчев бряг по искаха в комплекса да бъде устроен изтрезвител. Правилно - нужни са специални хора, не бива с препилите да се занимават охранителни полицаи и медицински служби.

Автор:Наско Мандаджиев nabore.bg

Ионел Боеру разкри какви са били последните думи на Николае и Елена
Бившият румънски военен Ионел Боеру много ясно си спомня деня, в който диктаторът Николае Чаушеску и жена му са екзекутирани преди четвърт век. Просто защото той е изпълнил смъртната присъда. Пред „Дейли Мирър” 56-годишният мъж даде ексклузивно интервю и посети гроба на жертвите си.
Боеру твърди, че 29 куршума от неговия АК-47 са причинили смъртта на мразения румънски президент и обвинената за многобройни жестокости негова съпруга Елена. Навръх Коледа 1989 година семейство Чаушеску е изправено пред една стена и разстреляно от военната част на Боеру в румънския град Търговище.

Тогавашният капитан от армията Боеру си спомня изисканото облекло на 71-годишния
Чаушеску и дори силния аромат на афтършейва му. „Последните думи на Чаушеску бяха: „Да живее социалистическа република Румъния – свободна и независима”, спомня си той.Елена Чаушеско, напротив, излъчвала доста неприятна миризма. Нейните последни думи не съдържали никакво послание. Тя просто напсувала един войник.

Боеру рядко говори за кървавите събития от Коледа 1989 година. Още не е казал на 9-годишната си дъщеря Адриана, че той е убил мразения диктатор Чаушеску и е сложил край на един брутален полицейски режим, избил хиляди хора.

Заедно с екипа на „Дейли Мирър” Боеру посети гроба на Чаушеску. Той е ходил там едва два пъти досега. Гледайки надгробния му камък, той заяви: „Не съжалявам, не съжалявам изобщо. Да, сигурен съм, че моите куршуми ги убиха и двамата. Не е нещо, с което да се гордея, но това се случи”.Боеру разказва подробно за последните дни на Чаушеску, включително и с детайли, неизвестни до момента. Над 1100 души бил избити за трите седмици от началото на промените в Румъния през ноември и декември 1989 година. Чаушеску и жена му избягали с хеликоптер от Букурещ на 22 декември, страхувайки се за живота си. Те били принудени да кацнат в град Търговище. След това с измама били накарани да се скрият в Земеделския технически институт, където били заключени и арестувани.

Три дни по-късно Боеру е един от 15-те войници, заведени в двора на военна база 01417 в Търговище, където се провел процеса срещу сваления диктатор за това, че е наредил екзекуциите над 60 000 души и укрил милиарди долар в сметки в чужди банки.

„Бях в съдебната зала и получих нареждане да застрелям Чаушеску, ако има някакъв опит те да бъдат освободени. Държах оръжието на гърдите си. Гледах ги почти през цялото време. Слушах съдиите докато решаваха присъдата и разискваха. Чаушеску каза на жена си, че вярва, че ще ги оправдаят. Говореха си много нежно. Той често докосваше и галеше крака й, за да я успокои”, спомня си той.

„Тогава дойдоха съдиите и казаха, че са виновни. Те произнесоха присъдата „смъртно наказание” и си тръгнаха. Тогава бяхме само трима в стаята. Чаушеску каза, че е предаден от своите генерали – единият от тях беше в двора на съда и си правеше самолет от хартия. Спомням си, че ги питаха къде са им банковите сметки, къде държат парите си. Той каза, че нямат никакви”, допълва Боеру.

Изненадващо, един полковник донесъл инсулин на президента, защото е диабетик. Това било необичайно, предвид смъртната присъда. „Беше ми заповядано да ги изведа един по един и да ги разстрелям. Те, обаче, ме помолиха да останат заедно и молбата им беше изпълнена”, разказа Боеру.

Трима войници дошли и вързали ръцете на Николае и Елена. Когато го подкарали, на половината път Чаушеску забавил ход, започнал да се спъва и си припявал първия вариант на Интернационала. „Тогава той извика: „Да живее социалистическа република Румъния – свободна и независима”, спомня си войникът. Той чул зад себе си някаква разправия. Друг войник се разкрещял на Елена, а тя го напсувала.

След като войниците изправили пред стената семейството, те се отдалечили на шест крачки от тях. Един униформен, обаче, останал до Чаушеску, очевидно не осъзнаващ какво точно се случва. Боеру проверил дали има патрони. Преброил 29.

„Аз направих първите три изстрела. Три откоса с моя АК-47. По време на първия откос видях как Чаушеску пада на колене, после се свлича назад”, сигурен е Боеру. Първите куршуми били в краката на диктатора, а следващите в горната част на тялото. Войникът е произвел и първите изстрели по Елена Чаушеску. „Тя падна наляво. Един от колегите ми беше забравил да превключи на автоматична стрелба и правеше единични изстрели”, каза той. Третия войник пък започнал да стреля, чак когато видял, че двамата са мъртви. Затова Боеру е уверен, че той е убил семейство Чаушеску.

„Сложих оръжието си на земята и извиках: „Това е за колегите ми от Букурещ и за всички онези от Тимишоара”, където много хора бяха избити. Направих го от шок и уплаха”, каза Боеру. За да се освободят от напрежението неговите колеги продължили да стрелят в труповете.

Телата на Николае и Елена Чаушеску били сложени в чували и натоварени на хеликоптер. В него имало толкова малко място, че се наложило един от войниците да седне върху труповете. Кръвта от раните на Чаушеску изцапала униформата на Боеру.

След като телата били предадени на други военни, той и колегите му се върнали в базата. Екзекуцията трябвало да е тайна, но всички знаели какво се случило. Той дори се притеснил за живота си. Понеже било Коледа, разрешено му било да пие. Изпил бутилка коняк почти на един дъх. След това легнал да спи, но само 3-4 часа. На сутринта атмосферата била много тягостна и войниците пили водка, което било забранено.
blitz.bg

На 10 ноември 1919 г. е роден Михаил  Калашников-създател на най-масовото стрелково оръжие в света.
Той е Руски инженер-оръжеен конструктор, създател на най-масовото стрелково оръжие в света автомат „АК-47“, участник във Втората световна война,генерал-лейтенант.

Роден е в с. Куря, Алтайска губерния (днес в Алтайски край), РСФСР на 10 ноември 1919 г. Михаил Тимофеевич Калашников е 17-то дете (от 18) в семейството. Властите обявяват семейството му за кулаци (1930) и са изселени в Томска област. На 18-годишна възраст започва работа в железопътното депо на гара (днес селище от градски тип) Матай, Алматинска област, Казахстан.

През 1938 г. е призован на служба в Червената армия. Завършва курс за младши командири със специалност механик-водач на танк и служи в танков полк в гр. Стрий, Лвовска област, Украйна. Там разработва инерционен брояч за произведените изстрели на танково оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура и прибор за определяне моторесурса на танк. Изпратен е в Ленинград (дн. Санкт Петербург) за внедряване на изобретенията.

Работата му е прекъсната от нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. Изпратен е на фронта като командир на танк с воинско звание старши сержант. През октомври 1941 г. е ранен в битката при Брянск. По време на лечението си прави първите скици на автоматично стрелково оръжие. Пуснат е в домашен отпуск за възстановяване и на гара Матай с подръчни материали прави първия прототип на картечен пистолет. Изпратен е в Московския авиационен институт, евакуиран от Москва в Алмати, Казахстан. Там изготвя втория прототип.

Преминава ускорено обучение в конструкторско бюро в Подмосковието. Работи в оръжеен завод в гр. Ковров, Владимирска област. Там доразработва легендарния автомат „АК-47“ (1947). С него участва в анонимен конкурс и печели 1-во място. От 1949 г. работи в гр. Ижевск, където „АК-47“ е пуснат в масово производство (1949). Там сътрудничи с германския оръжейник Хуго Шмайсер (Шмайзер), създател на щурмовата пушка „МР-43“. Оръжията им си приличат на външен вид, но имат различна конструкция. Тази версия се оспорва от редица историци, според които АК-47 е разработен в действителност от екипа на Хюго Шмайзер в Ижевск в периода 1946-48 като за основа е използвана автоматичната карабина STG-44 Хюго Шмайзер получава разрешение да напусне СССР едва през 1952г и на следващата година умира от белодробно заболяване в Източна Германия.„АК-47“ става основно стрелково оръжие в Съветската армия. Прието е на въоръжение и в множество други армии. Многократно участва във военни действия по света. На неговата основа той разработва и картечница „Калашников“. Участва в конструирането на серията ловни пушки „Сайга“ на базата на „АК“.

Автоматът се произвежда в различни модификации. По приблизителни данни са произведени 100 млн. броя, включително и по лиценз в други страни. Завод „Арсенал“ в Казанлък, България произвежда качествени „АК-47“ и последвалите модификации.

* Авторът на този текст Тотьо Бакалов е политически затворник, сътрудник на Първи състав на Народния съд в Стара Загора, бивш дългогодишен председател на Районния и Окръжния съд в Стара Загора и бивш член на Върховния съд на Републиката.

Hа 29 юни 2010 г. по предложение на съветници от СДС, ВМРО и „Атака“ Общинският съвет в Стара Загора гласува решение на сградата на Драматичния театър „Гео Милев“ да се постави паметна плоча с имената на осъдените на смърт от Народния съд през 1945 г. По същество и целенасоченост това решение е неофашизъм в действие и поредна политическа провокация срещу съпротивителната борба. То предизвика истинска буря сред обществеността в страната. Против него се изказаха в местния и централния печат поетесата Леда Милева, дейци на културата, писатели, поети, журналисти, антифашисти, видни общественици и политици.Със заповед № РД-09-601 от 12.08.2010 г. зам.-областният управител Димитър Драчев отмени решение № 877 от 29 юни 2010 г. и го върна за ново разглеждане като незаконосъобразно. ДТ „Гео Милев“ е самостоятелно юридическо лице, държавен културен институт с принципал Министерството на културата. В приложенията към решението на Общинския съвет липсват доказателства предложението за поставяне на паметна плоча да е съгласувано с Министерството на културата или с ръководството на ДТ „Г.Милев“. Не е посочен и източникът на финансиране на поставянето на паметната плоча.

Този пропуск прави решението на ОбС неясно, което води до невъзможност за неговото прилагане, независимо от извършеното с него упълномощаване на кмета на общината за извършване на действия. Те не са конкретизирани, което също води до невъзможност за изпълнение, както и до незаконосъобразност в този смисъл, се казва в заповедта на зам.-областния управител.
= = = = = = =
През пролетта на 1942 г. се заражда идеята сред антихитлеристката коалиция за създаване на международен военен трибунал за съдене на военнопрестъпниците от Втората световна война, осъществена чрез Нюрнбергския процес след разгрома на Германия. През м.май 1946 г. в Токио започва своите заседания Международният военен съд за Далечния изток, който осъди главните японски военнопрестъпници.пролетта на 1945 год. всички състави на Народния съд в България произнесоха своите сурови, но справедливи присъди. Народният съд в България е изграден, действа и е съобразен със следната правно-политическа обстановка:

а/ Наредба-Закон за Народния съд, който е логичен резултат от задълженията на нашата държава към Великите сили-победителки.

б/ Народния съд бе одобрен и аплодиран от видни политици като НИКОЛА ПЕТКОВ, КИМОН ГЕОРГИЕВ, проф. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ, проф. ПЕТКО СТАЙНОВ, ЦВЯТКО БОБОШЕВСКИ, ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ, АНГЕЛ ДЕРЖАНСКИ и др.

в/ Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал.

г/ Член 5 от Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството.

д/ Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон.

е/ Съюзната контролна комисия в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.

ж/ Създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от войната.

Народният съд проведе заседанията си с участието на висококвалифицирани видни юристи, изявени общественици, политици, културни деятели и пострадали от фашизма.Народният съд в нашата страна – това са 135 състава, 11 122 подсъдими и повече от 150 народни обвинители. Народният съд бе историческа необходимост, повеля на времето. На практика той обезглави фашизма в България. В Стара Загора за най-тежки фашистки престъпления бяха осъдени на смърт следните лица:

- СТАНЮ ВАСИЛЕВ ПАНЧЕВ – полковник, Началник-щаб на 8-ма пехотна дивизия – организатор на борбата срещу партизанското движение. Под негово ръководство се изготвят, провеждат и изпълняват всички планове, заповеди и акции. През декември 1943 год. командва акции срещу партизаните на вр. Богдан, където са убити 13 партизани.
През същия месец командва акцията в селата Брезово, Стрелци, където са заловени братята АЛМАЛЕХ, убити по най-жесток начин.
През м. март 1942 год. ръководи и контролира чрез кап. МИШКЕТЕВ акцията за разгрома на Кириловската група, където са убити ГЕОРГИ ГЪРБАЧЕВ, НАКО КОЛЕВ и ДИНКО СТОЯНОВ. Заловените ЙОВЧО ДИМОВ, СТОЯН ВЪЛЕВ, ДОЙКА РУСЕНОВА и ИВАН КОЙЧЕВ са осъдени на смърт, като първите двама са екзекутирани.
През зимата на 1943 год. в с. Свежен, Карловско, заповядал разстрела на заловените 4 души партизани.
През април 1942 год. командва съвместна акция с втора дивизия, в която са убити осем партизани.
През януари 1944 год. контролира разгрома на партизаните в местността „Дерменка“, където са убити 15 души партизани и изразил недоволство, че труповете са малко.
В изпълнение на постановление № 30 на МС дава съгласието и се разпоредил за опожаряването на партизанските къщи в селата Опан и Хрищени.

- ДИМИТЪР ИВ. ВЛАДКОВ – полковник, заместник-командир на 8-ма дивизионна област. По негова заповед са интернирани всички младежи в „черните роти“.
През м. май 1944 год. на областно съвещание дава нареждане за безпощадна борба срещу партизаните – разстрел на място без съд и опожаряване на домовете им. Дава съгласието си за опожаряване на партизанските къщи в с.Опан.
От 4 до 6 септември 1944 г. командва акция против партизаните в с Колена, където е убит партизанинът ДИМИТЪР КОСТАДИНОВ от гр.Казанлък.
С писмо № IV-852 до Областния директор на полицията иска незабавно интерниране на семействата на всички партизани в Чирпанско, в резултат на което са интернирани стотици хора.
Като командир на 23-ти пехотен полк през 1942 г. ръководи блокадата на с.Енина, където е заловен парашутистът ДИМЧО АСТАДЖОВ, впоследствие разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ.

- ВЛАДИСЛАВ П. ЗЛАТЕВ – бивш областен директор. Главен разпоредител и организатор на борбата с нелегалните.
През 1943 год. заедно с началник-щаба на Втора дивизия полк. НИКОЛОВ провежда съвещание за координиране действията на полицията и армията.
В отчетите му до Министъра на вътрешните работи е видно, че под негово ръководство се конфискуват имотите на партизаните, интернират се семействата им, раздават се парични награди за отрязани партизански глави. Главен разпоредител на 12 милиона лева изразходвани средства за борбата с нелегалното движение в областта.
През юни 1943 год. лично той е наградил предателя и убийците на партизанина ГЕНЧО КЪНЕВ и убийците на партизанина МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ.
През 1943 год. е издействал отпускането на 2 милиона лева от Министъра на вътрешните работи за командира на 8-ма дивизия за награди на убийците на 20 души партизани. ХРИСТО ПОПОВ ДИМИТРОВ – бивш областен полицейски началник, от когото е треперела цялата област. Жесток и коварен полицай. Под негов контрол и подпомогнат от полицаите ГЕОРГИ ГЮРОВ и ПЕЮ КАСАБОВ, превръща полицейските участъци в касапници.
Над задържаните са упражнявани жестоки инквизиции с гумени палки, тояги, намушкване с остри колове, скачане по гърдите, чупене на кости, забиване на клечки под ноктите, електрически ток, наливане на бензин и терпентин в половите органи и запалването им, обесване с главата надолу, стягане с менгеме на главата, връзване с бодлив тел по врата и ръцете, лишаване от храна, вода и сън по цели седмици.
По такъв жесток начин по негова заповед са умъртвени ИВАНКА ТЕРЗИЕВА от с.Богомилово, ПЕТКО ВЛАДЕВ от гр.Твърдица, АНГЕЛ СТОЯНОВ от гр.Чирпан, тежко болният от туберкулоза МАРИН ХРИСТОВ от с.Памукчии, КОЧО ЦВЕТАРОВ от Пловдив и десетки други.
В цялата област лично и със своя полицейски и административен апарат непосредствено ръководи борбата срещу нелегалните.
По негово предложение пред Областния директор Златев само през 1943-1944 год. са били интернирани над 1300 души, а с отделен списък са интернирани 467 души от Чирпанско.
Поддържа най-тесни връзки с германското разузнаване и е получил крупни суми от Гестапо.
През 1943 год. под негово командване полицията убива партизаните КИРИЛ МИЛЧЕВ-ДИБЕНКО и АНГЕЛ ВРАНЧЕВ-КРЕНКЕЛ, и жителката на с.Долно ново село ГАНА ТРОЕВА.
През март 1942 год. чрез полицейския комендант МОЛЛОВ ръководи разгрома на Кириловската група. Убити са трима партизани и осъдени на смърт 4 души от заловените.
Лично той заповядва палежите и взривяването на партизанските къщи в селата Опан, Хрищени, Загорци и др.
Лично той ръководи блокадата за залавянето на парашутиста МИЛЮ МИНЧЕВ, разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ, а осем от ятаците му са осъдени на смърт.

- АНГЕЛ ИВ. АНГЕЛОВ – бивш зам.-областен директор. Един от най-активните борци срещу партизанското движение, непосредствен организатор и ръководител на запалванията на партизанските къщи в селата Опан, Хрищени, Загорци, Раднево и Априлово. Само през 1944 год. Ангелов е интернирал 400 души от областта.

- ИВАН ПЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ – околийски полицейски началник. На 7 март взема участие в блокадата на с.Кирилово, където са убити трима души.
Един от непосредствените изпълнители на палежите на партизанските къщи в областта, при които са унищожени 35 сгради.
Заповядва арестуването и взема дейно участие в инквизициите на десетки арестувани лица от селата Хрищени, Калояновец, Любеново, Царево и др. Вследствие на жестокостите, арестуваният ДИМО ТОНЕВ от с.Любеново прави опит да се самоубие.

- ДИМО ДОНЕВ РАЙКОВ-КАЧАКА – един от най-жестоките полицейски инквизитори. Убиец на ДИНКО БОЗЕВ от Калояновец. 1941-1944 год. е полицейски агент в „Новите земи“. Участвал е в разстрела на югославски партизани в селата Козино и Нова Враня, а в гр. Кочан е разстрелял лично 7 партизани.

- СТОЯН СТОЙЧЕВ ГЕОРГИЕВ – подофицер, убил е трима партизани в Калоферския манастир.
В с. Богдан е убил 80-годишен старец-мелничар.
В с.Домлен, Карловско, участва лично в разстрела на 6 души ятаци и в убийството на двама партизани по пътя между с. Левски и гр. Калофер.

- ПЕТЪР ТЕНЕВ ДОБРЕВ – подофицер. На 20 януари 1944 год. участва в престрелка, в която са убити 13 партизани. Лично разстрелва един от заловените, отрязва му главата и я поднася на командира майор БОТЕВ. Той е един от убийците на тримата партизани около с Кирилово.

- РАЧО ТОДОРОВ РАЧЕВ – подофицер. Участвал в разстрела на шестима партизани в с. Дамлен и на трима души в гр. Клисура.

- ГАНЧО ТОДОРОВ ГАНЧЕВ – поручик, командир на рота. При засада около с. Колена по негова команда се води престрелка и е убита партизанката МАРИЯ ТОДОРОВА-НАТАЛИЯ.
На 2 юни 1944 год. неговата рота убива партизанина ОГНЯН в гората около с. Дълбоки. През 1943 год. участва в акция край с Винарово, където е заловен и разстрелян партизанинът ИВАН ДОКУЗОВ-ЩУКАТА.

- ПЕТЪР ХРИСТОВ БАКОЕВ – околийски началник и полицейски комендант. Участва в разгрома на парашутната група на АТАНАС ДАМЯНОВ край с.Оризаре, където са убити парашутистите ИВАН КИРЕВ, АТАНАС ДАМЯНОВ и СТОЯН ТОМОВ. Организира, обучава и командва 300 души боен полицейски отряд със специално предназначение, с който блокира с.Маджерито през юли 1943 год., арестува ятака МИТЬО КОСТАДИНОВ, който след жестоки мъчения е осъден на смърт.

- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУКОВ – подофицер. На 20.01.1944 год. взема дейно участие в разгрома на партизаните, където са убити 13 души, убива един партизанин, отрязва му главата и така „рапортува“ на началника си майор БОТЕВ.

- БОЯН ГЕОРГИЕВ СЛАВОВ – най-жестоко е инквизирал младежа ЛЕНКО ПЕНЕВ от с. Ездач, Старозагорско, впоследствие осъден на смърт и обесен в Старозагорския затвор.

- НАЧО КОЕВ НАЧЕВ – подпоручик. Лично той разстрелва с картечница секретаря на Областния комитет на РМС-Стара Загора НАКО КОЛЕВ ШОКОЛАДА.

- АНТОН НИКОЛОВ ВАСИЛЕВ, СЕМО ИВ. СЕМОВ и ГЕОРГИ ИНДЖОВ – това са главните инквизитори и жестоки убийци на девойката ИВАНКА ТЕРЗИЕВА. Тримата са взели участие в инквизициите на стотици задържани от селата Кирилово, Яворово, Белчево, Шейново, Еленино, Елхово и др.

- СТЕФАН ЗЛАТЕВ – полицейски разузнавач, известен в цялата Старозагорска област със своята невероятна жестокост.
През 1934 год. е извършил убийството на АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ от Стара Загора заедно с полицейския разузнавач ИВАН СТОЙНОВ ПЕКОВ. Няма разкрита конспирация, няма арестувана група, където той да не е най-жестокият палач. Лично инквизира и убива младежа ДИНКО КИРЕВ от с.Тихомирово. Той е главният инквизитор на ремсовия деятел ЛЕНКО ПЕНЕВ – осъден на смърт и обесен. Цяла седмица в Чирпан без прекъсване нанасял побой на партийния функционер КОЧО ЦВЕТАРОВ и го е умъртвил. Той организира и интернира цялото население на с.Чехларе до крак в различни краища на страната.

- ИВАН СТОЙНОВ ПЕТКОВ – полицейски разузнавач, който с полицая СТЕФАН ЗЛАТЕВ през 1934 год. участва в убийството на АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ от Стара Загора.
Взел е участие в жестоките инквизиции и изтезания на лицата КРЪСТЮ ДИМИТРОВ, НЕСТОР ГЕОРГИЕВ, АТАНАС ДИМИТРОВ от Стара Загора, на ЖЕЛЮ ЯЛЪМОВ от с.Елхово и на секретаря на Областния комитет на РМС МАРКО ИВАНОВ от с.Дълбоки, осъден на смърт и обесен.

- ИВАН ХРИСТОВ МУХОВ – масов инквизитор и помощник на едни от най-жестоките убийци в страната ТРАЙКО ПАНДОВ (съден за извършени 10 убийства, предимно на евреи).
ИВАН МУХОВ е инквизирал над 105 задържани от селата Калояновец, Кирилово, Малка Верея. Жестоко е убил болния от туберкулоза МАРИН ХРИСТОВ от с.Памукчии. По монтирания процес са издадени две смъртни присъди.

- МИНЬО НЕНОВ МИНЕВ от с.Оряховица, непосредствият убиец при засада на пратизанина МИХАИЛ ЧЕРНОГОРОВ.
През 1943 год. като мобилизиран застрелва сръбски партизанини край гр. Аранжеловац.

- МАРКО КОЛЕВ СИТЕВ – от с.Дълбоки, секретен сътрудник на Областния полицейски началник ДИМИТРОВ. В резултат на неговите донесения са арестувани и осъдени 62 младежи на различни срокове затвор, а МАРКО ИВАНОВ и ЛАМБИ АТАНАСОВ са осъдени на смърт и екзекутирани.

- МИЛЬО СТОЙНОВ СТОЙНОВ от с. Оряховица, Старозагорско – най-жестокият надзирател в Старозагорския затвор. Взел е пряко участие при монтиране на бесилката и предварителното убиване в килиите осъдените на смърт. Пряко е обесил ЙОВЧО ДИМОВ и СТОЯН ВЪЛЕВ от с.Кирилово и групата на ИВАН МАНЕВ от с. Малко Шивачево, състояща се от пет души, двама от които непълнолетни.

- СТОЙЧО ВАСИЛЕВ и СТОЙНО АЛЕКСИЕВ – преките убийци на партизанина ГЕОРГИ ГЪРБАЧЕВ от с.Кирилово.

- ЛЮБОМИР МОЛЛОВ – вечно пияният полицейски комендант на Стара Загора. Непосредствен ръководител на блокадата на с. Кирилово, където са убити трима души, а четирима от заловените са осъдени на смърт.
Най-жестокият преследвач на евреи в Стара Загора. Ограбил е покъщнината на еврейските семейства на САМУЕЛ БАХОР КОЕН и КЕМАЛ АССА. Командва обсадата на с. Ветрен през 1942 год., където са заловени парашутистите МИЛЬО МИНЧЕВ и ВАДИМИР ЧЕРНОВ, първият разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ.

- КОЛЬО ТОНЕВ ЙОВЧЕВ и МИТЬО КАНЕВ МИТЕВ – непосредствени убийци на партизанина ДИНКО СТОЯНОВ от с.Кирилово.

- ПЕТКО ХРИСТОВ УЗУНЧЕВ, ТИЛЬО К. ГОСПОДИНОВ и СТОЯН ДИМОВ СТОЯНОВ – при засада убиват партизанина ГЕНЧО КЪНЕВ до с. Бенковски, за което са получили парични награди от Областния директор ЗЛАТЕВ.

- ДОНЧО ХАДЖИЕВ от гр.Шипка – взводен командир. На 20.01.1944 год. взводът му убива четирима партизани, отрязва им главите и ги поднася за награди.

- ЗАПРЯН ПЕТРОВ ДЕМИРЕВ – непосредственият убиец на партизанина ДЕНЮ КУНЧЕВ от с.Черково.

- ТРИФОН ПЕТКОВ СТОЯНОВ – убиец на партизани. Разнасял отрязаните им глави по селата и се фотографирал с тях, за което е получил парични награди.

Ето това са част от тези „невинни ангели и светци“, имената на които искат да се поставят на паметната плоча общинските съветници от десните партии.

На фона на изнесените потресаващи факти това звучи като парадокс. Всяко име е опръскано с кръв и свързано с разстрели, палежи и бесилки. Около плочата ще витае духът на хилядите черни забрадки и жертвите на фашистките убийци.

Срамно е! Опасно! Потомците на фашистките палачи величаят и се прекланят пред „подвига“ на своите деди и бащи.

Неофашизмът настъпва. Хора, бдете!

Официалните данни сочат, че пред народните съдилища в цялата страна са подведени под отговорност 9 хиляди подсъдими. От тях 2730 са осъдени на смърт и 1516 са оправдани.

В същото време във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 хиляди, в Белгия 53 хиляди, в Холандия 45 хиляди, в Чехословакия 38 хиляди, в Унгария 26 хиляди, в Дания 15 хиляди.

Историята на България сочи, че по времето на фашизма – от 9 юни 1923 год. до 9 септември 1944 год. освен горните деяния са убити един министър-председател – АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, 25 министри, 150 народни представители и 315 членове на централните ръководства на БКП, БЗНС и РМС! Екзекутирани са 184 души в затворите на страната, 18 от които в Старозагорския затвор.Само за месец и половина – от 16 април до края на м. май 1925 год. в София са убити 500 души, от които 100 души са поети, писатели и журналисти. 200 души са ликвидирани в казармите на Четвърти артилерийски полк, 90 души във военното училище и 40 души в гвардейския конен полк.

Ето защо Народният съд със своите присъди издига по-високо знамето на България като правова държава. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие на извънредните съдилища. Няма друга институция, която да дава най-категоричен и неопровержим отговор на въпроса „Имало ли е фашизъм в България?“ Повече от 60 години историята потвърждава с категоричност неговите принципи, справедливост, необходимост и законосъобразност, които остават за вбъдеще.

СПРАВКА: 1.Обвинителният акт на Народните обвинители в Стара Загора по сл.д. N 1/1944 год. по описа на народния обвинител при народен съд – Стара Загора.
2.Обвинителен акт на Народните обвинители по сл.д. N 2/1945 год. при Народен съд -Стара Загора – II състав.

Септември 2010 г.
Стара Загора
Източник:stzagora.net Оригинално заглавие -За Народния съд и за паметната плоча на „невинните“ убийци и главорези*










Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив