На село в 3 снимки от 70-те

Научете повече

Престъпността по времето на социализма (Статия)

Най-доброто, което може да се каже за социализма е липсата на страх от бандити. Днес престъпността в България е ужасяваща. Медиите с радост ни заливат с престъпления, наказанията стават все по-леки, а престъпниците все по-нагли.  В годините преди 1989-та година гражданите преживяваха много несгоди, но всеки българин ще признае, че се страхуваше от Държавата, а не от престъпници.
Живях 25 години в социалистическа България. Помня, че никой в нашата кооперация не заключваше дома си ако си е вкъщи. Никой не се страхуваше, че крадец може да нахлуе в дома му и да открадне каквото може. Да, имаше кражби, но те бяха извършени или от близки на семейството, или обираха домове на хора, които имаха „нетрудови доходи”. Нямаше кражби на банки, офиси, магазини или заведения. Нямаше обири по селата. Нямаше нападения над хора по улиците. Престъпността по време на социализма беше толкова ниска, че днешните охранители и полицаи, които са над 50 годишни не могат да разберат какво се случва сега в България.

Преди 30 години в София имаше няколко обира на магазини по време на обедната почивка. В новините не споменаха за нито един обир, но търговците чуха от познати милиционери и ревизори как са извършени. Скоро неутрализираха крадеца, а търговците започнаха да крият  оборота за да отидат на обяд.

Защо при Социализма нямаше висока престъпност ?
Защото българите крадяха от Държавата. Хората се пазеха да не ги хванат, че крадат от частни лица, но крадяха спокойно от държавата. Селяните крадяха от ТКЗС-то. Гражданите крадяха от Предприятията.  Някои крадяха повече и имаха повече. Съдебната система не се занимаваше с кражби от домове, а с кражби от Държавата. Стотици къщи около София са построени с откраднат бетон при строежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти.
Така беше и в провинцията. Всеки крадеше. За да не ги хванат правеха услуги.  Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в замяна нещо, което някой е откраднал от Държавата. Този вид ПРЕСТЪПНОСТ беше с ужасяващи размери !  Системата беше толкова прогнила, че Стопанска милиция очакваше всеки управител на магазин или заведение при ревизия да отчита „плюс”, а не 0 . Всеки, който отчиташе „плюс” можеше да спи спокойно, все едно е бил толкова глупав, че не си е направил ревизия и не е усвоил парите. Да, беше забранено да правите ревизия !!! Представяте ли си да имате стока за 100 000 лева, 16 души персонал и не можете да направите ревизия. Представете си го. Така беше.
Персоналът крадеше безмилостно, но те бяха защитени от ПрофПредседателя, а управителите, които отговарят за успехите на Търговията и Туризма в България нямаха никакви права. Забраната за ревизия и слабата култура на хиляди управители им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лева откраднати от Държавата.Познавам живота на екипа в добри столични ресторанти. Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България – 1500 човека всяка вечер – се пренасяше от управителя без охрана. Всяка нощ г-н Бушев заедно със съпругата и дъщеричката си пренасяше огромни суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата сутрин се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в рибарски ботуш. Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за рибари си представят колко пари са се събирали. Когато ботушът се напълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта.  Не, всъщност, един Народен артист, комик, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда – Панчарево. Изгони всички и постави семейство кафеджии да управляват НАЙ-големият ресторант в София. Това престъпление остана скрито от медиите. Един Враг на Народа бе изгонен. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за управление на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори.Имаше обири на търговци, но не от крадци, а от близки на семейството, което е друг вид престъпление. Хиляди управители на магазини и заведения бяха осъдени с тежки присъди за „нетрудови доходи”, но имаше малко обири на къщи и апартаменти. Присъдите на тези хора бяха на база на намерените в дома им пари в брой, злато или диаманти. В София се говореше за обири. Информацията беше малко и защото обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени за да не ги питат откъде са откраднатите пари и бижута.Познавах бай Добрян от село Долни Богров. Бай Добрян беше голям производител на моркови и зеле. Той продаваше в София три качества моркови. С 1-во качество зареждаше добри ресторанти, 2-рото качество моркови продаваше на столове, а 3-то качество продаваше в Зоопарка. Зелето продаваше по същия начин.  Та, този човек нито веднъж не беше обран. Парите си съхраняваше в стара къща, край магистралата. Синът му беше комарджия и често отиваха в дома на бай Добрян за да изплати дълговете на сина си. Запознаха ме с бай Добрян и той ме водеше в Зоопарка да храня слоновете със зеле и моркови. Страхотно удоволствие… Много пъти сме говорили за Системата.
Бях близък със семейство от село до Дупница. Имаха автоработилница в двора. Зад къщата винаги чакаха няколко автомобила. Много работа и сериозни „нетрудови доходи”. Нито веднъж не ги обраха, а къщата им не се заключваше.
Виждал съм зеленчукови градина по селата. Никой не смееше да обере бахчата / зеленчукова градина / в което и да е българско село. В село Маринка, до Бургас е имало кражба на тикви от бостана. Видели крадеца и кмета го качил на каруца с откраднатите тикви и минал няколко пъти по улиците крещейки да видят крадеца в селото.Преди 1989-та година циганите не крадяха така, както го правят днес. Защото бяха много, ама много по-малко и работеха. Ходеха на училище, плащаха данъци и осигуровки. Да, плащаха.
Циганските кланове имаха невероятни права и отговаряха за събиране на валута. Да, циганите събираха необходимата валута за функциониране на Държавата България. БНБ разчиташе на Циганските кланове за покупка и продажба на валута, така както днес разчита на Чейндж бюрата из цяла България.  Циганите управляваха Черната борса, валутните сделки, цветята, наркотиците, продажбата в чужбина на откраднатото от иманярите. Тази всеобхватна дейност даваше огромна власт на циганските царе и барони и те държаха мирни дори най-откачените мангали, които биха нарушили Етническия мир. След 1989-та година циганските кланове загубиха „легалния” бизнес и затова станаха престъпници. Хора от СДС осъзнаха чак след 1994-та година какво става и потърсиха помощ от хора, които познават Циганската организация. Срещнах се с няколко човека, но не посмяха да се възползват от съветите ми. Така циганската престъпност стана това, което виждаме днес. За годините на Преход циганите са се увеличили поне двойно. Това ги прави Фактор в живота ни. Никой не знае колко от напусналите Родината над 2 000 000 българи се спасяват от тях и колко от страхливите политици и слаба икономика.По време на социализма нямаше имотни измами, поне не в тези размери, както е сега. Говореше се за измамени хора и откраднати имоти, обаче това бяха близки роднини, любовници, деца, внуци. Този вид измами нямат нищо общо с имотната мафия, която ограби десетки хиляди българи. Да, имаше кражби на имоти, но кражбите бяха облечени със законни думи. Законът не разрешаваше гражданите да имат повече от един апартамент и така верни на Партията се сдобиваха законно с откраднати имоти. Престъпление е, но беше узаконено и хиляди семейства загубиха наследени имоти. Преди 30-35 години имаше банда, която обираше скъпи вили в Бояна. Нито дума в медиите. След обира на няколко къщи на хора с власт се заговори, че ги напада ДС. Може би този слух принуди Властта да прави засади и да застреля крадците при поредния обир.По време на социализма можеше спокойно да пътувате из страната. Ако не ви спре милиция нямаше от кого да се страхувате. Пътувал съм и денем, и нощем. Никога не сме изпитвали страх. Често с приятели сме ходили на Кемера за да пазаруваме валута и никога не сме се страхували от кражба, а от Милицията.  МВР и ДС бяха най-страшните неща след Смъртта !
Израснал съм в семейство с малък бизнес. Апартаментът ни беше и работилница. Нито веднъж не сме били обирани. Да, идвали са от МВР и са ни „страхували”, но след 1950-1960 не е имало обири на служители на МВР или ДС „В името на Народа”. В годините след  Девети септември е имало опасност да нахлуят във всеки дом и да вземат всичко, което им хареса. Написват „Разписка” за конфискация „В името на Народа” и си отиват с плячката. След 1962-ра не е имало такива посещения. Поне не са били масови, както е било преди това.
Хиляди семейства в центъра на София пазят разписки от крадци с оръжие и лента на ръкава…
След 1962-ра година в чрез престъпността се управляваше лесно европейска държава Народна република България. Не е нужно да се притиска населението с тежко въоръжени войници, лагери, масови убийства, както правят други режими. Партията е разполагала с умни и способни кадри, които да са убедили Властта да остави Народа да краде Държавата за да няма опозиция.Почти всеки българин имаше в дома си нещо откраднато от Държавата. Нямаше как да няма. Нямаше откъде да купите важни за живота неща. Така всеки, добре, почти всеки българин притежаваше полезни предмети, които са обект на „престъпление”. Ако носите дънки или маратонки – сте прескочили Закона, защото сте ги купили на черно. Ако имате касетофон ще е купен с валута, която е купена на черно. Ако имате вила сте я построили с крадени материали, защото няма откъде да си купите законно. Да, ако имате кола и не сте чакали за нея поне 10 години значи сте платили за да прередите няколко хиляди чакащи. За ремонта на колата си ползвате крадени части.
Няма как да изброя всичко, което би ви потрябвало и като няма откъде да го купите прескачате Закона. Така Властта държеше в напрежение хората и те не се занимаваха с политика за да не ги попитат откъде са чорапите, сутиена, дамските превръзки, памперсите, макиажа, блузките, палтото, ризите, обувките и …
Учениците и студентите разбираха как работи Системата и се включваха доброволно за да ползват Държавните блага.  Партията управляваше усещанията на българите чрез посочване на различни врагове. Управителите на магазини и заведения бяха врагове. Келнерите бяха врагове. Имащите роднини в чужбина бяха врагове. Бягащите от Родината бяха врагове.
НО, артистите бяха Герои.Артистите оцветяваха PRопагандата и затова на тях беше позволено повече, много повече. Те също купуваха от Черната борса и прескачаха Закона, но не ги наричаха престъпници, а творци. Истината е, че артистите, децата на властимащите, децата и любовниците на хора от Кариерата, барманите, управителите на хотели и заведения, частниците, келнерите и готвачите имаха неписано право да получават подаръци от чужбина или да купуват „глезотии” от Черната борса.
Системата работи и днес. Всеки, който се оплаква от НЕработещата Съдебна система трябва да осъзнае, че проблемът не е създаден днес, а по време на Отечествения фронт. Партията определяше кой може да стане следовател, прокурор и съдия. Партията създаде анонимните юристи. Следователи, прокурори и съдии се ДОпитваха до Партийният секретар, ДС, ЦК и други фактори в Държавата за да обвинят и осъдят правилните хора с правилната присъда. Законът няма никакво значение. Българите не знаеха подробности, но съзнаваха, че Системата няма нищо общо с Темида. Всеки, който е с добри връзки и/или пари може да осъди когото и да било без никакви проблеми. Така се преразпределяше голяма част от БВП и се създаваше корупция в Системата, която трябва да се бори с престъпността.
Тези, които са планирали живота след 1989-та година са знаели, че за да намразят хората Прехода трябва да ги стреснат с престъпност.  Затова още през 1987-1988 създадоха магистрални банди. Те тихо обираха преминаващите транзитно турци и натрупваха огромни състояния. С тези пари и връзки след 1990-та година бригадите PRевзеха ума на частниците и блокирраха Българската икономиката завинаги.
Това е друг разказ…
 Aвтор Владимир Йосифов и BriagNews.
Със съкращения.Препечатано от :socbg.com

Научете повече

Спомен от едно незабравимо детство :Как ядох бой във влака заради една медуза....

Веднъж ядох бой във влака. В електричката Бургас-Ямбол-Елхово. Ако трябва да сме точни, ядох го между Бургас и Ямбол, там има смяна и се качваш на друга електричка до Елхово. А ако трябва да сме съвсем точни, не беше точно бой, щото баба ме пуфна два пъти по трътката, за да демонстрира възпитателност пред отбраното общество в купето, ама после седна и ми мели на главата докато не стигнахме, с такава постоянност, че горко съжалих, че не ми е теглила един бой да и мине. Поводът?

Като бях на десет-дванайсет, дойдеше ли лятната ваканция, още последният учебен ден багажът ми беше стегнат и ме командироваха при баба. Кеф и наслада, три месеца не могат ми хванат спатиите от скиторене с лапетата, готвят ми каквото поискам, обичат ме до припадък, дават ми пари за лятното кино, ям сладолед на корем и други такива бабешко-дедовшки екстри. Този път обаче баба остана два-три дни в Бургас, преди да ме отнесе, за да облажи и тя от туй, че оженила дъщерята на морето – да походи на плаж.По онова време, като всяко лапе на възраст 10-12 отчаяно, люто, зловещо и настървено исках домашен любимец. Обаче у дома и дума не даваха да се издума, затова бях принудена да импровизирам. И ходенето на плаж ми предоставяше супер възможности. Осинових си медузка.

Влачех медузката в найлонова торбичка, после я прехвърлих в буркан от туршия, от който след ден-два започна да се носи нечовешка смрад и когато дойде време да заминаваме с баба за Елхово, майка ми с радост се съгласи да взема медузата с мен.

И сега си представете бедежето, във купето, топъл юни, баш по обед, аз и баба с двеста чанти, триста шапки и буркан. А в буркана тъжно люшка месестата си капела моята медузка бяла. И сичко щеше да свърши с благополучно пристигане в Ямбол и вечна дружба между медуза и дете, ако купето не беше пълно, а някаква нахална жена още на гара Владимир Павлов започна да квичи, че от тая смрад и ставало лошо. Баба рече – Еле, медузата ти е умряла, трябва да я хвърлиш. КО?!? Абсурд. И ревнах. Жената дето и ставало лошо започна да изисква нещо от баба, а тя, милата, хем и е неудобно, щот то верно си смърди се не трае, хем аз съм любимата и внучка, как да ми разбие сърцето, като изтръгне буркана и го изхвърли. Мисля, че и до ден днешен тия хора така си представят ада. Смрад от умрели медузи и потни труженици във влак посред жежко лято, а за фон – гръмогласен детски рев, със всички екстри – сълзи, сополи, вой и шумно хълцане. Баба ме извлече в коридора и и взе да ме увещава да изхвърлим медузата, аз обаче не, та не. Накрая ме заряза там и каза – връщам се в купето, ако докат стигнем до Ямбол не си изхвърлила медузата, ще те върна в Бургас.Ужас. Моментално замлъкнах, не че не ми се ревеше още, ама да изтърва цяло лято в Елхово зарад една медуза? Ма тя верно поумряла, рекох си, сбогом мила медузке, много те обичам, ще те помня винаги… Обаче изхвърлянето на медузката ми звучеше супер брутално. Ще разпръсна праха и над полето, реших аз, а за целта отворения прозорец в коридора на вагона е чудесен. И бръкнах в буркана, зашепих медузко и протегнах ръка през джама.

Обаче, хора, ако изхвърляте медузи през прозореца на движещ влак, гледайте на съседните прозорци да няма хора. Аз това откъде да го знам към онзи момент, все пак на невръстната възраст 10+ няма достатъчно житейски опит, за да знам, че всяка летяща през джам на влак медуза се залепя сто процента на всяка подадена през джама карнобатска физиономия!
Не помня да са ни сваляли на Карнобат, значи по някаква причина ни се е разминало. Човекът беше доста бесен, най-малкото защото първоначално отказваше изобщо да проумее какви медузи ,какви пет лева, тва е влак бе алооо. И беше убеден, че е сопол. Ти- вика му баба – с акъла си ли си бе, как такова малко дете ще изкара такъв грамаден сопол, че и смрадлив! А той ме гледа едно такова подозрително и направо си му пишеше на лицето – те сегашните малки изродчета кой ги знае какви работи още правят, че един грамаден миризлив сопол ли нема ми улепи на челото! Накрая повярва, за доказателство баба му показа буркана, после ме смота в купето, опуха ми задника, човека слезе на Карнобат, до Ямбол тъжно слушах тирадата на баба, но като стигнахме в Елхово и видях, че на съседите котката се е окотила, мъката ми утихна.
Ех, медузко, къде ли си сега.

Автор на текста:Елка Стоянова,Бургас
Следваща публикация: Как крадохме дини от селския бостан

Научете повече

Героят на социалистическия труд Георги Карауланов: България вече е пустиня

Писна ми да чета по вестниците за Черната и Бялата Златка - няма нищо за обикновените хора

Прославеният в миналото строител монтажник и герой на соцтруда Георги Карауланов наскоро навърши 83 години. Той е участвал е в градежа на Азотноторовия завод в Димитровград, „Марица изток“, „Кремиковци“, заводите в Троян и Ловеч, столичната зала „Фестивална“, новата сграда на радио „София“, 25-етажния Дом на профсъюзите и други обекти. След това няколко години наред е секретар на ЦС на българските профсъюзи.
Отдавна Карауланов е пенсионер, но често изразява гражданската си позиция по много въпроси.

 Днес бившият строител смята, че са дошли лоши времена за България. Него го боли от лицемерието на капиталистическо общество, в което живее народът.  „Мразя това общество от душата си, защото то убива хората, отнемайки им правото да се трудят, и то заради една мръсна печалба. Може предишното време да го смятате за панаир заради разветите знамена, но хората тогава работеха и никой не чакаше да му харижат нещо, с което богаташите да си измият гузната съвест”, споделя днес Карауланов.
Героят на соцтруда обича да разказва една стара история. С карикатуриста Борис Димовски били големи приятели. На един пленум на ЦК на БКП, се обсъждал въпросът за фуража, който не достигал. На пленума царяло пълно празнословие. Накрая приели документ - програма на ЦК за задоволяване потребностите на животните. На другия ден вестник „Труд“ излязла карикатура на Димовски - дръглива крава,

Ребрата й се броели като клавишите на акордеон.

Кравата гледала с големи тъжни очи стопанина си, а той, набол директивите на партията, й ги давал за храна. Кравата обаче не яде тезиси, а яде сено, нали, казва с усмивка Карауланов и допълва, че и днес има много глупости - пробутват ни разни щастливи кокошки, правите краставици, трябвало да кривите и т.н.
Днес България е като пустиня, всичко е разграбено и сринато, жалва се в интервютата си бившият секретар на ЦС на профсъюзите. Според него днес синдикатите на пазят правата на работниците. Днес собственикът на фирма само ако разбере, че си разговарял с някого от профсъюзите или синдикатите, ще те изхвърли веднага от работа. За какъв морал става дума, възмущава са Карауланов.

Соцгероят не харесва и днешните вестници:

Във вестниците пишат много лошотии. Омръзна ми да чета за Черна Златка, за Бяла Златка и разни търгаши,  това са циреи.
Днешният пенсионерски ден на Георги Карауланов минава в пазаруване по магазините, “управление” на прахосмукачката, простиране на прането, миене на чинии, и разбера се, хубавите моменти с правнучката му Яна.

Аудиенция при Живков

Веднъж Карауланов се върнал от Турция след участие в конгрес на турските профсъюзи. Премиерът Сюлейман Демирел в приветстветствието си към конгреса призовал турците, където срещнат комунист, да го убиват. Демирел споменал, че подобен призив от Кемал Ататюрк имало в края на тридесетте години на ХХ век. Преводачът на Карауланов казал, че Ататюрк не е казвал такова нещо.
Българинът се изправил на трибуната на конгреса и казал: "Г-н Демирел, искам да знаете, че аз съм комунист и мое право е да знам какво ще правите с мен? Думите, които приписахте на великия Кемал Ататюрк, не са казвани никога от него.” Демирел напуснал залата мигновено, а конгресът аплодирал Карауланов. Когато героят на соцтруда се прибрал в София го извикал в кабинета си Тодор  Живков. Като чул за скандала, който се разиграл в Анкара бай Тошо се смял много.
Източник:.nabore.bg

Научете повече

Песен на Лили Иванова едва не разваля манифестация за 24-май (Статия)

По време на социализма бях водещ и коментирах манифестацията на 24 май – денят на българската просвета и култура. След завършването й, неочаквано първият секретар на партията ме извика - явно не беше в добро настроение.
- Сега ще ти разваля празника! Защо пуснахте песен на Лили Иванова? – попита ме той.
Наистина беше изненадващо. Нямаше нищо лошо да се пусне от техниците песен на естрадната прима. Да, обаче той имал някакво по-специално отношение към естрадата. Смятал я е за нещо упадъчно, както днес се гледа на чалгата.
На всяко действие има противодействие! Веднага намерих начин за контраатака.
-Вие знаете ли колко много обичат в Съветския съюз Лили Иванов - попитах го аз. – От Ленинград получих писмо от комсомолска активистка да й изпратя плоча на певицата – отвърнах импулсивно и улучих десетката.
Секретарят ме изгледа учудено, но нямаше как да реагира, освен с думите:
- Хайде, тръгвай. Все едно не сме говорили.
Така се разминах с неприятностите. Помогна ми отношението към големия брат към нашата Лили.
Автор:Ангел НИКОЛОВ,Исперих

Научете повече

Жената която уби 3-годишния си син и предизвика хаос в държавата

Даниела Терзийска, жената, която преди 16 години уби 3-годишния си син Пепи Терзийски и предизвика такъв хаос в държавата, че едва не свали тогавашното правителство на Иван Костов, към днешна дата е жива, здрава и видимо дебела, пише „Всеки ден“. 

Терзийска е качила поне 20 килограма от предишната си визия. Вчера около 14 ч. тя се качила в тролей номер 1 от спирката на пл. „Руски паметник“. Малко по-нагоре на бул. „Цар Борис III “ се намира и жилището й.

Убийцата беше сама и облечена с дънки, яке и червена риза. Почти никой от пътниците не я разпозна. Най-вероятно заради състарената й и наедряла фигура. Не изглеждаше и луда. Именно заради уж нарушеното й психическо състояние преди 16 години прокуратурата я освободи от наказателна отговорност. Даниела слезе на спирката на Софийския университет. Никой не я чакаше там. Продължи пеша в посока ул. „Шипка“, където се загуби от погледа ни.

Според слуховете от няколко години Даниела има нов спътник в живота, който е разведен и има син. Макар че момчето е голямо, Терзийска се грижела за него, когато то посещавало баща си. А с първия си съпруг и баща на Пепи – таксиметровия шофьор Стоян Терзийски, убийцата не поддържа никакви отношения.

3-годишният Пепи бе открит удушен в Южния парк на 16 март 2000 г. 

Часове след изчезването му пред парламента се събраха хиляди таксиметрови шофьори, колеги на бащата на момченцето. Правителството на Иван Костов бе на косъм да падне заради убийството на детето. Причината бакшишите да блокират София бе първоначалната информация, дадена от Терзийска, че някой е отвлякъл детето й, докато тя го водела за детската градина в 8 сутринта. След като обаче тялото на Пепи бе намерено, за престъплението бе задържана майката Даниела.

Пред психолог на МВР тя призна за зверството, което е извършила. В разпита, записан на видео, Терзийска прави пълни самопризнания – че е убила детето си вкъщи, взела такси, чийто шофьор й бил познат отпреди години, и пуснала трупчето в езерото на Южния парк. Плика, в който пренесла момченцето, и въженцето, с което го удушила, хвърлила в кошче до пазара „Иван Вазов“. След това с такси се прибрала и казала, че Пепи е отвлечен. Запис от охранителна камера на бизнес сграда също показа, че тя носи тялото на момченцето в голям плик.

Даниела Терзийска обаче така и не лежа в затвора. Тя бе освободена, защото страда от циклофрения, която бе доказана от няколко психиатрични експертизи. 

„Даниела не е убила Пепи“, казва съпругът й Стоян Терзийски в едно от малкото си интервюта, дадени години след трагедията, въпреки че се развежда с нея „Това не е възможно и един ден истината ще излезе. Не може да съм такъв кретен всичко да се случи едва ли не пред очите ми. Бил съм постоянно вкъщи и имам наблюдения. Знам как съм я оставил сутринта и как се грижеше за детето. Тя чистеше апартамента по няколко пъти на ден. Никога не е повишавала тон на сина ни, никога не му е посягала. Животът ни беше идеален“, твърди бащата на Пепи. Той обаче признава, че жена му е имала мания за следене, на която не е обръщал внимание.

След убийството на сина му Стоян заминава за Англия. Къса връзката си с Даниела. Двамата дори не се чуват по телефона. Тя заживява с друг мъж в апартамента, където според разследването е удушила малкия Пепи. „Видяхме се за последно с Даниела през 2003 г. Работеше на паркинга на Българския туристически съюз. Съвсем инцидентно беше. Много е странно, но не сме говорили за Пепи.

Нямам злонамерени чувства към нея. Не искам да й се бъркам в живота. Живее с друг човек, когото никога не съм виждал. Аз също имам ново семейство и дете. След случая с Пепи всичко ме притеснява. Това си остава рана и притеснение за цял живот. Сега съм постоянно на тръни и от това страда детето ми. Няма я тази свобода, винаги трябва да има човек около него. Продължавам да живея с мъката по Пепи“, казва още Стоян Терзийски.
Източник:1den.bg

Научете повече