Тодор Живков с жена си
Мара Малеева
Пълна мистерия обгражда брата на Тодор Живков, за когото се знае малко или почти нищо. Абсолютно всички, които са го познавали, макар и бегло, реагират по един и същи начин:

"А, за бай Георги ли питате? Добър човек беше. Ама защо се интересувате от него? То няма какво да се каже. Не е бил нито член на ЦК на БКП, нито някакъв ръководител. Беше съвсем обикновен човек."

Тайната се заплита и от факта, че него никъде го няма из снимките на Живков. Нито се появява на общи детски фотографии, нито впоследствие като възрастни. Дори в музея на Правец и в дома на Живкови няма изложена негова снимка. Фигурира само като име.

Според бившия шеф на 6-ти отдел на 6-то управление на ДС Димитър Иванов цялата секретност около брата на Живков има сериозно обяснение.

Просто той работел на някакъв свръхтаен щат

и не е трябвало да се показва на светло

"Когато беше в София, не стоеше в официалните сгради на институциите, а в някаква конспиративна квартира. Имал е тайна мисия. Ясно е, че при тези обстоятелства няма да ходи на манифестация да го виждат хората и да го снимат. Макар че аз нямам лични впечатления, познавам го съвсем бегло", коментира Димитър Иванов пред "168 часа".

В родния си Правец Георги Живков също рядко се мяркал, разказват местни хора. Отивайки там, той странял от съгражданите си, държал се строго протоколно - поздравявал и не се задържал да приказва надълго с правчани. Все бързал по работа. Бил твърде сериозен, не обичал да се смее и да се шегува като бившия Първи.

През 2011 г. Дамян Дамянов, син на бившия председател на Народното събрание Райко Дамянов, заяви, че Тодор Живков е криел брат си от обществото. Според него този въпрос си оставал загадка не само докато Тато е управлявал, но и през 90-те години.Ексръководителят на страната избягвал да говори за роднините си. В издадените през 1997 г. мемоари бившият Първи споменава брат си Георги единствено с факта, че има такъв. За него няма никаква друга информация. Това става по повод погребението на заболялата от холера негова сестра.

"Бяхме трима на родителите си - аз, брат ми Георги и Пенка. Пенка напускаше завинаги къщата ни и я отвеждаха на селското гробище. Нямаше да видим как потъва в земята, защото ни оставиха у дома, но потресението ни не беше детско. По-късно чуех ли думата “холера”, пред очите ми изникваше сестра ми и трополящата каруца, която я отнемаше от нас. Не сме разбирали навярно, че е завинаги, но плачехме горчиво", пише в мемоарите си Тодор Живков. По-късно се ражда и другата му сестра - Цветана.

Георги Живков е работил като касиер-счетоводител

в посолствата на България в Будапеща, Берлин и Берн. Дори не е бил шеф на финансово-стопанския отдел, както се е водело тогава счетоводството и домакинството в мисиите, а обикновен чиновник, разказват запознати. Завършил финансово училище. В кореспонденцията между мисията на България в Швейцария и Министерството на външните работи по времето, когато Георги Живков е бил счетоводител там, няма нито един документ, изпратен или подписан от него. Или поне така изглежда в незасекретения архив на МВнР.

Дали има нещо от тайната кореспонденция, няма как да стане ясно, защото достъп до нея имат определени хора. А защо Георги Живков е бил изпратен на служба в чужбина, има две версии. Според едната - за да бъде далеч от прочутия си брат и да не му създава проблеми. Със сигурност той е човекът, който от най-ранна детска възраст познава Тодор Живков и знае факти и обстоятелства за него, разгласяването на които са могли

да окажат влияние по някакъв начин на общественото мнение

От друга страна, втората версия е, че все пак в чужбина не са се изпращали случайни хора, а по-скоро доверени на властта. Според някои Георги Живков е бил дори нещо като касиер на целия дипломатически корпус и е отговарял за отчетите на финансите на мисиите.

Кое от това е вярно, вече никой не може да каже.

Тази година обаче близките на бай Георги празнували 100-годишнина от рождението му. Това се случило на 12 януари. За да почетат юбилея и паметта на баща си, синът му Христо и дъщеря му Маргарита се събрали заедно със семействата си. Домакин по старшинство бил племеникът на Тодор Живков.

"Какво да ви кажа за баща ми. За мен той беше един трудолюбив, скромен, добър човек. И това е нормално. Но за обществото не е имал някаква значителна социална или политическа роля", разказа синът му Христо, който в момента е служител в държавна институция. Двамата братя като характер и поведение били несравними. Физически имали известна прилика, познавало се, че са роднини. Братът на Живков бил среден на ръст, възпълен, разказват хора, които са го виждали в последните години от живота му. "Не може да се говори дали двамата Живкови са били еднакви. Единият е бил държавен глава в продължение на 32 г., а другият -

обикновен държавен служител

Давам си сметка за това, макар и да става въпрос за баща ми. Ролята на двамата е съвършено различна", допълни Христо Живков. Това обаче не попречило на брата на Тато да бъде удостоен със званието активен борец срещу фашизма и капитализма навремето. Заедно с бившия Първи участвал в антифашистката съпротива, но не е бил партизанин в местния отряд "Чавдар".

Георги Живков починал няколко месеца преди промените

- на 4 януари 1989 г., 8 дни преди да навърши 75 г. Поради малката си разлика - само 3 г., с Тодор Живков били близки още от деца, но поради ангажиментите на Тато в БКП и в Държавния съвет не са се срещали всяка седмица по братски да си приказват.

"Нямаше как да поддържат постоянно връзка. Виждаха се, когато чичо ми имаше възможност", разказа още Христо Живков. Баща му не искал да притеснява бившия Първи и затова изчаквал той да му се обади, когато бил по-свободен. В повечето случаи известният сред приятелите си като бай Георги ходел на гости на брат си в резиденциите или в кабинета му в Партийния дом. В много малко случаи Тато лично е посещавал дома на Георги Живков. Съседи на Живков-брат разказват, че са засичали колата на бившия партиен ръководител пред кооперацията си срещу І английската гимназия в София, когато ходел на гости на бай Георги. Служителите от УБО се качвали заедно с Тодор Живков, защото той бил на постоянна 24-часова охрана.

През всичките години братът на бившия Първи е бил в сянката на прословутия си роднина и не е имал амбициите да бъде на по-висок пост, твърдят хора, които го познават.


"Бай Георги не правеше кариера заради Тодор Живков, за да не станат процесите в държавата много семейни", коментира бившият съветник на Тато Костадин Чакъров. Когато брат му се разболял и бил приет в болница, Живков зарязвал партийните дела и често ходел да го види как е.

"Една сутрин на оперативката в Партийния дом го гледам, че нещо хич не е в настроение. Беше замислен, разсеян, не внимаваше много в разговорите и информацията, която се поднасяше. Чудех се какво ли му е, докато той в един момент сам не изплю камъчето. Стана, разхождаше се и докато гледаше през прозореца, въздъхна тежко и изпъшка: "Брат ми си отива. Лекарите са категорични." Бай Георги почина няколко дни по-късно", разказва Костадин Чакъров. Той признава, че не е виждал често брата на Живков. Успял да го зърне само веднъж, и то било в голямо стълпотворение от хора - на погребението на Людмила Живкова. Показали му го в тълпата.

"Нямам кой знае какъв спомен за него, единствено се сещам, че визуално си приличат", казва Чакъров.

За живота на Георги Живков не се знае много

Пред съветника си Тодор Живков споменавал, че в първите години след 9 септември 1944 г. брат му, понеже бил финансист, е работел по Закона за борба със спекулата. Документът е приет още същата година и поставя таван на цените на основните хранителни продукти, които са били увеличени много след бомбардировките над София. Освен с храна спекула е имало в големи размери и със злато. Новата власт конфискувала много накити и златни предмети - къде на истински собственици, къде на мошеници. "Бай Георги се заел да описва всичко, което е иззето от спекулантите. Покрай суматохата много хора са се опитвали да продават злато и активи. Но той бил натоварен да инвентаризира и да предаде всички предмети по списък. Въвел отчетност до последното диамантено камъче и до последния пръстен. Бил е част от специална комисия в БНБ, която описала всичко, което е иззето", разказа Костадин Чакъров.

Племеницата и мъжът й били първи седесари

Дъщерята на Георги Живков - Маргарита, е лекарка в Правителствена болница. Мъжът й пък е хирург в Медицинска академия.

Най-странното било, че въпреки семейството, в което тя отрасла, когато дошъл 10 ноември 1989 г., жената станала върл привърженик на СДС.

"Докато сините бяха партия, двамата с мъжа си бяха първи седесари. Как се случи това, не знам. Дали е някаква реакция срещу чичо й, или под влияние на съпруга си мина на страната на СДС, не е ясно", коментираха запознати.

Маргарита Г. Живкова фигурира в списъка по дело номер 1 срещу Тодор Живков, заведено веднага след промените, като получила апартамент в столичния кв. "Изток" по личното разпореждане на бившия Първи. Делото се точи години наред, но накрая той беше оправдан.

Бай Георги извикал пожарната, за да спаси заклещила се в клони котка

Очевидно обаче уредеността на Швейцария е липсвала на бай Георги в България и той се възмущавал от нашия начин на работа. Един ден, вече пенсионер в София, но докато на власт все още бил Тодор Живков, брат му, разхождайки се, забелязал една котка, която се била качила на дърво пред неговия блок в столичния кв. "Изток". Горкото животно се било заклещило и не можело да се спусне. Бай Георги го съжалил и решил да му помогне. Обадил се на пожарната да изпрати кола да спаси котката, така както бил свикнал в Швейцария. От службата го насолили, че за такава дреболия няма да включват сирените и да изпращат коли и общо взето, му казали да си гледа работата. Бай Георги бил възмутен до дъното на душата си, че на никого не му пука за животните. Много се ядосал, че в Швейцария веднага щяла да дойде пожарната, а у нас не си мърдат пръста. Но не казал на дежурния, че се обажда братът на Тодор Живков. Вероятно пожарната е щяла да изпрати кола, ако е знаела кой подава сигнала.

Сестра му Цветана цял живот била домакиня

Сестрата на Живков Цветана пък била най-малката. Тя се родила, след като предишната му сестричка Пенка починала.За нея бившият Първи споменал веднъж пред съветника си Костадин Чакъров. И то чак след 1989 г. Когато започнали да връщат земята на бившите собственици, и неговото семейство трябвало да получи парчета. Бай Тошо се засмял в типичния си стил:

"На тези години станах кулак. Паднаха ми се 3 декара в Правец. Ще взема да ги дам на сестра ми да се занимава с тях, тя да ги обработва", казал Тато.

Цветана цял живот била домакиня, не е работила нищо, разказват нейни познати. Живеела в Правец. Дъщеря й Яна е била директор на културния център на България в Прага. Другата й дъщеря - Христина, била инструктор в международния отдел на ЦК на БКП.
Сима Владимирова  168chasa.bg


След кратко боледуване, на 94 години почина Найда Манчева, знатна тъкачка по времето на социализма, два пъти удостоена със званието Герой на социалистическия труд.Найда Манчева е родена на 10 ноември 1921 г. в бедно семейство и прекъснала образованието си рано, за да работи като тъкачка. Детството й преминава в бедния столичен квартал „Надежда“. Постъпва във фабрика „Фортуна“ („Осми март“) през 1934 г. като обща работничка. След 9 септември 1944 г. става тъкачка на механични станове и обслужва 6 стана при норма 4. След това преминава на 20 автоматични стана, докато колежките й обслужват по 16. После машините стават 30, а изпълнението на трудовата норма е постоянно – 105 на сто, като 92 на сто от изтъканите платове са първокачествени.През 1967 г. се оттегля от машините, за да обучава младите текстилки. През 1973 г. отново се завръща при становете. Те вече са 40 автоматични тъкачни стана. През същата година Найда Манчева се заема с обучението и квалификацията на младите работнички и става ръководител на Школата за изучаване и разпространяване на челния опит.
В три мандата на Народното събрание е била представител на работническата класа, но не е преставала да работи и на стана, докато е депутат. Член на БКП от 1957 г. Член на Софийския ГК на БКП, на Коларовския РК на БКП . Член на Комитета на българските жени и на общонародния комитет на българо-съветската дружба. Наградена с много отличия, между които „Орден на труда“ – сребърен (1960), „Червено знаме на труда“ (1962), „Народна Република България“ – III ст. (1971), „Георги Димитров“ (1981).До последно Найда Манчева живя скромно в столичния квартал „Надежда“. Тя има 3 деца, 6 внуци и 6 правнуци.

Защо най-могъщият банкер и министър преди 9 септември казва: Българинът, който и да е той, види ли руснак, трябва да му сваля шапка ?

Брой 34 на в. “Над 55” публикува материал на Христо Нанев, в който той твърди, че през 1939 г. “България е постигнала особено икономическо развитие и е една от шестте водещи страни в Европа”. В брой 35 К. Киряков от Враца пише: “Между двете войни, особено към края на периода, България е на първо място по благоденствие на Балканите и на седмо или осмо в Европа”. Още по-категоричен е Т. Пенев от Сандански: “През 1939 г. българският лев е конвертируем. Не гладът изпрати партизаните в гората”.

Аз няма да споря с тях. Ще цитирам думи на Атанас Буров - министър в четири правителства на България преди 9 септември, организатор на най-могъщото банково дело и банково разузнаване у нас, казани пред журналиста Михаил Топалов и публикувани в книгата му “Срещи с Буров”. (Разговорите между двамата са стенографирани. Предварително се извинявам за някои от циничните думи, които ще прочетете, но такъв е бил езикът на Буров.)Ето какво казва той:

“През 1938 г. държавата закъса. Започна да се въоръжава. Закупи оръжие от Германия. А немецът иска пари и стока - той не признава отсрочки. И откъде да избие държавата чивиите - изби ги от данъци. Увеличи двойно данъците (стр. 141).

Ние огладихме българския народ през 38-а, 39-та и 40-та година. Продадохме всичкото жито, кожи и вълна и когато въведоха купоните, се хванахме за ташките. Нямаше нищо в магазините. И това доведе червената армия в България -

гладът, нямането, босотията, голотията

България е бедна страна. Тя има само хора за износ - нищо друго. Няма метали, няма гори, няма колонии. Англия забогатя от пиратите, Франция - от колониите, Испания - от златото на Америка, Португалия - от златото на Бразилия, Индия и Ангола (стр. 142).
Светът се управлява открай време или със сурова диктатура, или с демагогска демокрация. Няма демокрация, където няма пари, където няма колонии. Това са тъжни неща, но са истина (стр. 32).

България бе потънала в борчове. Причерняло му бе на народа от дългия глад и болести. През 1939 г. в България имаше 300 000 безработни - безработицата е чумата на всяка власт (стр. 127). Имаше и половин милион полубезработни (стр. 176).

Бях министър без портфейл в правителството на онова говедо К. Муравиев

В София бе ужас - глад и развалини. На 4 септември 1944 г. пристигнах в Перник. Градът изглеждаше като заразен от чума. Отидох при инж. Радославов - Директор на “Мини Перник”. “Русия ще дойде тук. Няма да се спре, но да му мислят онези, които са грабили” - каза той. Това ме смрази. Инж. Радославов очакваше руснаците спокойно. Разбрах, че България е обречена (стр.128).
Прибрах се в София. Отидох при Муравиев. Казах му:

“В Перник зрее бунт. Зрее народен метеж. Там хората са оскотели, отвратени от нашата власт” (стр. 129).

На 5 септември Русия обяви война на България. В кабинета ми влязоха Никола Гешев, Павел Павлов и Андрей Праматаров. Бяха с раници, натъпкани с пари и оръжие. Поканиха ме да тръгна с тях. Казах им: “Как я докарахте дотам - вие да бягате към Турция, а народът бяга към Русия”. Изгоних ги. Ако ще се мре, в България да се мре. Защото човек без майка и родина е като парцал. И заплаках, но не заминах (стр. 135). Заклевам те: умри като просяк, но умри в родината си (стр. 136).
По време на турското робство милиони жени от Тракия са били потурчвани и откарвани в хареми. Това е първото изтребление на българите, второто идва с еничарите. Затова ние трябва да целуваме винаги краката на Русия и руснаците, защото
ако не бяха те да дадат 200 000 жертви, сега щяхме да веем фесове и да пеем: “Ла иляхин и Аллах акбер”

(Един е Аллах) (стр. 171). Трети март е денят на нашето Освобождение - щастлив ден за България (стр. 136).

През 1925 г. ген. Пангалос нападна България. Румъния също струпа войска на северната ни граница. Всички мислеха, че ще стане като 1913 г. Аз следях зорко какво прави Русия, какво прави Сталин. Той най-неочаквано прати една кавалерийска армия на южната си граница към Бесарабия. Този ход го забеляза и Борис III. От Букурещ се сепнаха, изплашиха се, защото Русия винаги е била страна с огромни размери и огромна армия. Така през 1925 г. Сталин си направи сметката - “Аз няма да позволя на влашорите да нападнат България. Тя си е наше завоевание, наш народ” (стр. 36). После Русия си взе Бесарабия от Румъния. Омаломощи я, та си взехме и ние Добруджа.
Българинът, който и да е той, види ли руснак, трябва да му сваля шапка. Аз не обичам болшевиките. Обичам руснаците и Русия (стр. 171)”.
Русофил ли е бил Атанас Буров?
Елена ДИМОВА, Габровоwww.blitz.bg

На 30 януари, през 1912 година, шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
Поради преждевременната смърт на Славейков (28 май 1912 г.), предложението на шведския професор и преводач на „Кървава песен“
не е разгледано от Нобеловия комитет. Пенчо Славейков е български поет. Един от дейците на кръга „Мисъл“, наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков.
Следвал Философия в Лайпциг. Първата му книга – „Момини сълзи“ е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. Следват публикации на поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. През 1896 г. излизат сборникът „Епически песни“ и стихосбирката „Сън за щастие“. От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на „Кървава песен“ и подготвя антологията „Немски поети“. На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.
През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, където умира на 28 май 1912 г.
Автор:Величка Ачева peshterainfo.com

205 работника на казанлъшката текстилна фабрика „ Катекс“, известна и като фабриката на братя Стайнови, или вълнено-текстилен комбинат „Димитър Благоев“, остават без работа от 20 септември 2016 г.
Основен мотив за затварянето на фабриката са стагнация на пазара, силната конкуренция, губещото производство.Проблемите в текстилното предприятие, някога една от казанлъшките емблеми, не са от от днес: от 2009 година насам работниците са били на непълно работно време и 7-часов работен ден.
Началото на фабриката слагат братя Стайнови през далечната 1848 година, когато се създава малък цех за производство на аби. По-късно през 1889 г. се обединяват две акционерни дружества „Розова долина“ и „Братя Стайнови“. До национализацията през 1947 г. предприятието е съществувало като предачна фабрика за камгарни прежди, главно за трикотаж и плетачество.Назад в годините текстилната фабрика в Казанлък бе едно от водещите предприятия в района и местна емблема.
За нуждите на фабриката дори бе създадено и училище, което в момента обучава кадри за туризма и леката промишленост. В разгара на соца фабриката бе обучителен център за китайци, виетнамци и други работници от Азия, които усвояваха тънкостите на текстилната промишленост.  Днес бившите азиатски ученици на ВТК „Димитър Благоев“ са преки конкуренти и една от причините фабриката на казанлъшките индустриалци Стайнови да отиде в историята.Касова приватизация през януари 1997 г. прави частни първите  67 % от капитала на КАТЕКС, след 6 месеца държавата продава преференциално на купувача Притекс АД още 16% , а през 2002 г. и остатъчен пакет от 3%.


Чрез БФБ – София през 2008 г. 59,3% от капитала на Катекс АД-Казанлък е продаден от Притекс АД на Си Ес Ай Еф АД, по това време собственост 99,938% на Цветелина Бориславова.
За близо 20 години след приватизацията, в предприятието не са направени почти никакви инвестиции от собствениците му, което доведе до неминуемия му край.




Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив