Два дни преди 24 май 1985г. Камен Воденичаров влязъл в ареста заради буркан компот. Шоуменът бил дежурен по КПП в поделението в Русе. Майка на войник донесла за сина си тенекиен буркан с компот и заръчала на ефрейтор Воденичаров да му го предаде.

"Бях забравил да го занеса на момчето. Началникът на щаба дойде и като видя, се развика: "Знаеш ли, че може да има бомба." Тогава пак бяха такива антитерористични вълни. И сутринта на развод ме наказаха заради занижена революционна бдителност. А имах награда и си бях купил билет за самолета Русе-София. че не си бях ходил от Нова година. И излежах тези три дни в ареста", обяснява артистът.

Oктомври 1984 г. е eдин от най-потискащите дни за водещия на Каналето". "Ревеше ми" допълва той. Тогава  прекрачил прага на родната казарма в Русе в Школата за санитарни структори. Правел пробите от храната в стола. преглеждал бойците а при по-тежки случаи придружавал болните до Военномедиинската академия в София. Случи се така че докторът излезе в отпуска, аз останах сам в ечебницата и трябваше да се справя с грипната епидемия. Накрая мен ме хвана, а и на рядът окапа, спомня си началото на живота си в армията бившият кукувец.


В русенското поделение Камен участвал и в танцовия състав за народни песни. "В неделя си беше купонът, а аз правех плейлистата на радиоточката. Имах си и едно временно увлечение там ,Гергана. С нея се виждахме след години на едно от турнетата ни,разказва певецът на "Ала нямаш мен". Той си имал и софийско гадже - Весела, но нея не я е срещал след това.


Втората година от службата си Камен Воденичаров изкарал във ВВС-Ломски форд. и твърди, че софийската служба му била по-интересна. "От там ми останаха много приятели, с които и до днес се чуваме, разкрива актьорът.
Той си спомни и за една любопитна случка: "Бях дежурен по рота и съм заспал. През това време фазаните влезли и взели два автомата от оръжейната и ги скрили под дюшеците на две легла. Щях да умра от притеснение.Като видях пирамидата разпечатана. Издивях! Но малко преди да се сбием с подчинените ми и малко преди да дойдат офицерите, един от старшина-школниците вдигна дюшеците и видях автоматите."

"Уволнението го запомних с това, че като излизах, си казах, че няма да се обърна назад Качих се в автобуса и слязох на последната спирка в "Надежда". После няколко пъти ходих да видя доктора и новобранците. Обичам да спазвам правилата и не се чувствам комфортно, когато съм в издънка. Аз съм от тези хора, които смятат, че присъствието в армията се отразява положително върху развитието на личността. Човек свиква да бъде самостоятелен, да се съобразява с правила по принцип, да общува с хора от различни среди и градове, да се бори, да налага характера си, да бъде социален тип в трудни условия. Силните чувства и страсти там бушуват най-много и се възпитават", завършва Камен Воденичаров.

Автор:Лео Богдановски



Повече от година насам една снимка броди из виртуалното пространство. На нея се вижда пионерче, което стои на трибуната на мавзолея до Тодор Живков по време на манифестация. Според публикациите на част от онлайн медиите ни, това пионерче е днешната министърка на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова. Тя е и внучка на Георги Павлов, партизанин и член на ЦК на БКП.Снимката е преснимана от албум отразяващ успехите на социалистическа България, излязъл от печат през 1981 г. И в потвърждение на това са тримата държавни мъже застанали от двете страни на Тодор Живков.
Това са Петър Танчев – председател на БЗНС (1974-1989); Станко Тодоров – председател на Министерския съвет (1971-1981 г.), а в периода 1981-1990 председател на Народното събрание и Александър Лилов, който от 1977 г. е вторият човек в държавата, преди да бъде свален от всичките си партийни постове през 1983 г.
Следователно  снимката е правена не по-рано от 1977 г. и най-късно през 1981 г.Според биографичната справка за Лиляна Павлова, тя е родена в края на 1977 г., което ще рече, че е  нямала 4 годинки, когато е правена снимката. Така че  100% на снимката НЕ Е ЛИЛЯНА ПАВЛОВА!

Имa cгpaди и иcтopии, ĸoитo живeят cвoя caмocтoятeлeн живoт, в ĸoйтo ниe xopaтa тpyднo мoжeм дa ce нaмecим. Зa eднa тaĸaвa cгpaдa cъc coбcтвeнa иcтopия в Cтapa Зaгopa щe ce oпитaмe дa ви paзĸaжeм, пpeз paзĸaзa нa eднa нaшa читaтeлĸa, ĸoятo ce cвъpзa c нас и ни изпpaти тaзи иcтopия.

"Paбoтиx в тaзи cгpaдa няĸoлĸo гoдини. Tя e paзпoлoжeнa в цeнтъpa нa гpaдa и e eднa oт cтapитe пocтpoйĸи в oĸoлнocттa. Изĸлючитeлнo нeпpивeтливa, бeз coбcтвeнa тoaлeтнa, cивa и cyмpaчнa. Πpeз пpoлeттa нa 2010 нa няĸoлĸo вeчepи ми ce cлyчи дa cънyвaм, чe влизaм в гoлямaтa зaceдaтeлнa зaлa нa cгpaдaтa /имa тaĸaвa/. He им oтдaдox гoлямo знaчeниe, cяĸaш нe ви ce e cлyчвaлo дa cънyвaтe paбoтнoтo cи мяcтo. Cънищaтa ce пoвтapяxa пpeз няĸoлĸo вeчepи. Eдин дeн, ĸoгaтo имaшe яcнo cлънцe и пpoзopцитe нa зaлaтa бяxa oблeти cъc cвeтлинa /гoлямaтa зaлa e paзпoлoжeнa ycпopeднo нa yлицaтa/ ми дoйдe дa влязa вътpe.Cтopи ми ce, чe виждaм нeщo oт вътpeшнaтa дoлнa cтpaнa нa вpaтaтa. Πpиĸлeĸнax и зacтинax. He знaex ĸaĸвo дa пpaвя, бяx влизaлa чecтo в зaлaтa, нo ниĸoгa нe ce бяx зaглeждaлa в тaзи и чacт, ocoбeнo във вpaтaтa. Paзтpeпepиx ce, нo ycпяx дa cъбepa ĸypaж. Зacнex гo c фoтo-aпapaтa cи и пoĸaзax cнимĸaтa нa ĸoлeгитe.Πpeдcтaвeтe cи, paбoтя пpeдимнo c жeни и тe бяxa yжaceни. Heдoyмявaxмe, ĸaĸ нe cмe гo видeли дo мoмeнтa, cлeд ĸaтo пo няĸoлĸo пъти ceдмичнo cмe влизaли пo paбoтa вътpe. Koгa ce бяxa пoявили cтpaннитe пopтpeти, нимa ниĸoгa нe cмe ги  зaбeлязвaли?
Πoд пpинyдaтa нa пaниĸaтa, изпpaтиxмe чиcтaчĸaтa дa ĸyпи cпpeй и дa ги зaличи. B мaгaзинa имaлo caмo чepeн и тя нaбъpзo пoĸpи цялaтa вpaтa c чepнa бoя.
Cнимĸaтa във фoтoaпapaтa пpoдължaвaшe дa мe измъчвa. Имaшe мнoгo бoлĸa в лицaтa нa xopaтa, нe знaex ĸaĸвo ce e cлyчилo и ĸaĸвa e пpичинaтa зa тeзи cтpaнни пopтpeти нa дoлнaтa вътpeшнa cтpaнa нa вpaтaтa. Koй ги бeшe нapиcyвaл, ĸoгa и зaщo...
Oпитax ce дa нayчa мaлĸo пoвeчe зa иcтopиятa нa caмaтa cгpaдa. Πoчти нищo, cгpaдa ĸaтo cгpaдa - пo дoĸyмeнти. Ocвeн нeяcнитe cпoмeни нa мнoгo възpacтнитe xopa oт гpaдa, ĸoитo твъpдяxa, чe oĸoлo 9 ceптeмвpи, 1944, тaзи cгpaдa ce e изпoлзвaлa зa cъдeбнa зaлa, a в мaзeтo нa cгpaдaтa e имaлo ĸилии и ca ce  изпълнявaли пpиcъди.
Maзe? Чaĸ ceгa paзбpax, чe cгpaдaтa e имaлa мaзe, ĸoeтo няĸoгa e билo зaзидaнo и вxoдът ĸъм нeгo e бил пoĸpит c дъcĸи тaĸa, чe дa нe ce paзличaвa пoчти oт cтeнaтa. Oт ĸoгo e билo зaзидaнo и зaщo, нe ycпяx дa paзбepa.
Ha мнoгo xopa paзĸaзax зa иcтopиятa и пoĸaзax cнимĸaтa. Πpизнaвaм cи, нe cъм ниĸaĸ cyeвepнa, нo cнимĸaтa мe измъчвaшe дo тaĸaвa cтeпeн, чe пoтъpcиx и cъвeт нa xopa, ĸoитo имaт пoвeчe oпит oт мeн в oблacттa нa нeпoзнaтитe явлeния.
Cлeд няĸoлĸo мeceцa eдин oт тяx ce cвъpзa c мeн и ми дaдe лиcтчe c двe имeнa, мъж и жeнa, oт Бypгac и Ямбoл. Kaзa ми, чe тoвa ca xopaтa oт пopтpeтитe, зaгyбили живoтa cи в мaзeтo нa cгpaдaтa пpeди мнoгo гoдини. Πocъвeтвa мe дa зapъчaм зayпoĸoйнa мoлитвa зa тяx, зa дa нaмepят дyшитe им пoĸoй. Taĸa и нaпpaвиx, нo чecтo ce ceщaм зa тaзи иcтopия, зaщoтo и в мeн ocтaнaxa мнoгo въпpocи.
Изпpaщaм ви тaзи cнимĸa и paзĸaзa ми, зa дa ce oпитaмe зaeднo дa нaмepим иcтинaтa зa тoвa ĸaĸвo ce e cлyчилo. Дaли мaзeтo нa тaзи cгpaдa нe ĸpиe oщe тaйни, ĸoитo няĸoй нe иcĸa дa бъдaт paзĸpити? Знaeтe ли нeщo зa тeзи xopa, зa cъдбитe им? Или нaиcтинa имa нeщa и фaĸти, ĸoитo e пo-дoбpe дa cи  cтoят зaзидaни зaд cтeнитe и ниĸoй дa нe ги нayчaвa? Bce oщe тъpcя oтгoвopa нa тoвa..."
Р.Ѕ.  Πpeдвид мнoгoтo ĸoмeнтapи и интepec ĸъм иcтopиятa, нeĸa ви yтoчним, чe тя e тaĸaвa, ĸaĸвaтo ни я пpeдaдe нaшa читaтeлĸa. Hямa ĸaĸ дa бъдe пo-paзличнa или пo-яcнa oтĸъм дeтaйли.   He мoжeм дa гapaнтиpaмe дpyгo, ocвeн paзĸaзa нa читaтeлĸaтa, ĸoятo пoжeлa дa ocтaнe aнoнимнa.




1971 година остава една от най-черните в календара на българската гражданска авиация. От 18 януари до 21 декември стават три големи самолетни катастрофи, които отнемат живота на почти 100 пътници и техните екипажи. В началото на годината близо до летище Цюрих се разбива пътниески самолет Ил-18 LZ BED. Загиват 39 пасажери и 7 от членовете на екипажа на самолета. На 17 септември край вр. Свети Дух в Рила,  8 човека се разбиват с АН-14. Черната серия завършва  броени дни преди Новата година отново с Ил-18. На летище София завинаги остават 32 души, сред които и музикалното дарование в популярната ни музика Паша Христова. Вечерта на 21 декември 1971 г. е необичайно мека за зимата. Над София пада топъл дъжд. Въздухът се насища с капчици пара, от които светлината на уличните лампи се разлага, а дърветата изглеждат сякаш окичени с блещукащи звезди. Самолет Ил-18 на БГА “Балкан” трябва да излети от летище София за Алжир в 23,30 часа. Машината току-що е минала през основен ремонт. Паша Христова и Мария Нейкова, прегърнати в чакалнята на софийското летище, си припяват „Гълъби над София“ от репертоара на колегата им Бисер Киров. Весело им е, сякаш самите те са гълъби. Заминават с оркестър „София“ за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят още народната певица Янка Рупкина и естрадния бард Борис Годжунов. Участват и танцьори и инструменталисти от състава за народна музика към столичното читалище „Аура“. Високоговорителят подканва пътниците за полета Алжир – Казабланка. Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепва на 7-8 метра от земята и в следващите няколкостотин метра продължава да лети по този неестествен начин. Това продължава около 30 секунди. Крилата на няколко пъти се накланят. Носът се вдига рязко нагоре. Туловището се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата. Двигателите избухват в адски пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две – задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 метра. Всичко става за секунди. Огромно огнено сияние се възпламенява над летище София. Минути след катастрофата пистата е осеяна с части от човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. На върха на своята кариера си отива обичаната от целия български народ – даровитата и красива Паша
Христова. Според една от версиите смъртта на Паша е мигновена, резултат от удара. Според друга – мъчителна от изгарянията.Пристигналите на мястото спасители се спъват в човешки останки. По чудо оцеляват пътниците в задната част на самолета. Голяма част от оцелелите, за да се спасят скачат от зейналата във въздуха дупка, образувала се при разцепването на самолета. После  чакат линейка или поне милиционерска кола, но най-накрая при тях идва автобус, с който обикновено се превозват пътниците до самолета. Всички оцелели тичали към него, за да се качат. По пътя ги пресрещат линейки, които ги откарват в „Пирогов”. Оцелелите в злополучния полет се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма и до днес.  Държавата им изплаща големи обезщетения, а цената му е тяхното мълчание за случилото се във фаталната нощ.
Първият пилот на самолета Борис Луканов е истински въздушен ас. Едва навършил 43 години, той вече има зад гърба си над 5 милиона пролетени километра. В края на 60-те години Борис Луканов е пилотът, чийто самолет откарва първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. По онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА “Балкан” е цял подвиг. За проявеното майсторство Борис Луканов получава личен подарък от Живков.42 години след трагедията официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена: инцидентът с Ил-18 е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните. Аеропланът, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното му положение — въжетата, с които се управляват елероните (подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.) Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните.
По този начин въздушният ас Борис Луканов не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата. Заключителната експертиза е категорична,  че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки, че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”. Преди да застане на пистата, по протокол машината преминава през четири технически прегледа, тъй като преди броени часове е завършен основният й ремонт. Самото свързване на елероните пък е елементарна операция и веднага може да се провери дали е правилно извършена. Техническите бригади, които са обслужвали самолета, са били опитни и добре подготвени. По тази причина обяснението за грешка по невнимание не звучи особено убедително. Интересно е и , че Ил-18 е трябвало да бъде и задължително облетян в деня преди полета. По необясними причини това не се случва. Самият факт, че самолетът не е бил облетян до последния момент, също повдига множество въпроси, които вероятно завинаги ще останат без отговори. Затова вече над 4 десетилетия по-късно, истинските причини за фаталния полет си остават загадка, като освен по-горе упоменатата официална причина за злощастния инцидент, съществуват още няколко версии за катастрофата. В началото на 70-те БГА “Балкан” изпълнява чартърни полети, с които превозва богомолци от Алжир, Тунис и Либия към Мека и Медина. По тази линия са съществували възможности за извършването на множество финансови злоупотреби най-вече с нелегален износ на оръжие. Въпреки „желязната” ръка на тоталитарната система, във въздухоплавателната компания цари корупция по най-високите етажи от управлението й. Именно създалата се корупционна среда  във въздушния ни превозвач стават и причина да се търси втора доста по-мистериозна версия за причините за катастрофата.Според нея инцидента е бил умишлено предизвикан, а хората са загинали, само за да бъде ликвидиран вторият пилот Васил Драганов, дядо на едноименния актьор от „Столичани в повече” превъплътил се в ролята на Радко. Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби случващи се от известно време в БГА “Балкан”. Васил Драгановдо последно помага на хора от горящия самолет да се спасят от огъня, но самият той изгаря в огнения ад.
Смята се, че вероятният организатор на терористичния акт е генерал Петър Евстатиев, тогавашен зам.-генерален директор на БГА “Балкан”. Според тази недоказана версия, генералът е организирал погрешното свързване на елероните с цел да унищожи разприказвалия се втори пилот. Петър Евстатиев посяга на живота си година по-късно, след като лично срещу него започва разследване за финансови злоупотреби. Друго предположение, което хората смятат за най-достоверно е, че пилотите, които са возили музикантите, са били принудени да излетят прекалено бързо, за да може да кацне самолетът на Тодор Живков. До днес обаче има само една официална версия за катастрофата и множество предположения.
Според Красимир Луканов, син на загиналият първи пилот Борис Луканов, следствието е установило истината за самолетната катастрофа, но тя е била умишлено прикрита, за да не бъде уронен престижът на БГА “Балкан”.
Друг не по-малко шокиращ факт, който също предизвиква много догадки е, че в случай като този с толкова невинни жертви не е започнат съдебен процес, въпреки че по онова време за всяка производствена авария се води дело. Имало е следствено дело, което си е свършило прекрасно работата, но всичко е покрито. Оттук нататък започват хипотезите и въпросите защо няма наказани. Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на именитите музиканти, които са пътували за седмицата на България в Алжир. Така  само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на останалата завинаги на 25 години Паша Христова. В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава.

Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало народно въстание, а според трети - социалистическа революция. Истината обаче все още е обвита в мистерия.

Едно е сигурно, не може да говорим за 9 септември само като изолирано събитие. Трябва да вникнем и в предисторията и в последствията след датата.

В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР.

Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.

По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.

На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото народно събрание.

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия.

Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не и? оказват съпротива.

Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено" превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Следва знаменателното съобщение на Кимон Георгиев по радиото в сутринта на 9 септември: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и постепенно поставя под контрол властите.

Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.

И до ден днешен датата 9 септември за едни е повод за празник, а за други – ден на траур. Въпреки всичко не може да се отрече, че деветосептемврийският преврат води до мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество.
 Цанка Донкова inews.bg

Ученици от Троян на лагер в гр.Варна
Снимка:Димо Димитров


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив