Младежкия дом в Стара Загора, 80-те

Научете повече

Държавен химически завод „Георги Димитров“ – Костинброд,80-те

Научете повече

Как Генерал Кирил Косев прекръстил офицерите..(Статия)

(oт ляво на дясно): акад. Ангел Балевски, майор Георги Иванов,
неизвестен генерал от ВВС, ген. Добри Джуров,
ст. лейт. Александър Александров и ген. Кирил Косев

Пълководецът върнал Жельо Желев на работа в София, а после президентът го разжалвал на редник

В двора на Школата за запасни офицери в Плевен щъкат насам натам офицери с две контри на бузите и зачервени от служебна превъзбуда. Командири от цялата страна с по три тежки звезди на раменете  тихичко коментират: за какво ни викат? Никой няма отговор на този страховит въпрос. Всеки върти лентата назад и се мъчи да си спомни къде и за какво е стъпил на криво. Коментират, а очите им все в портала. А там плавно влиза черна волга с червени номера. Леко изхриптяват спирачки, петдесет чифта очи се впиват в първата седалка. Вратата се отваря, подават се първо огнени лампази, проблясват сърмени пагони с три звезди. Другари, офицери!

Униформените другари замръзват,

защото пред тях е заместник - министърът на отбраната генерал –полковник Кирил Косев.
Горе-долу такава е била картината, която описва отдавна пенсионирания полковник Върбан Атанасов:
”Тогава бях все още напет майор и два дни преди срещата ме натовариха с отговорна задача – да подготвя залата, в която ще се състои срещата на генерал Косев с отговорни офицери от страната. Дадоха ми десетина школници и се започна търкане и миене. Всичко лъщеше, само дето не рендосахме наново дюшемето, припомня си пенсионерът. Какво им е говорил генералът, само те си знаят, но след това той провел с всеки среща на четири очи. От стаята му излизаха позачервени полковници и объркваха накъде да вървят.”

Първи при него влиза

генерал-майор Динчо Дупенов – партизанин, участник във войната, способен военачалник...и вуйчо на Иван Гарелов. Генерале, честито, казал му Косев, вие вече не сте Дупенов, а Велев! Така се говореше в Школата, уточнява нашият източник. А и още на първото партийно събрание накратко ни запознаха с височайшата визита на зам.-министъра: имало е нарочна заповед на Добри Джуров, естествено съгласувана със Секретариата на ЦК на БКП и лично с Тодор Живков, да се сменят офицерски фамилии, които предизвикват двусмислици и насмешка. С тази задача бил натоварен най-престижният от ръководството на министерството – генерал-полковник Кирил Косев, легендарен командир на Горнооряховския партизански отряд, командващ Трета армия, а сега и заместник по бойната подготовка на Добри Джуров. Решено било преименуването да започне от висшия състав – командири на дивизии, на полкове и поделения. Те пък от своя страна ще продължат покръстването на места.
Затова били събрани по спешност в школата, а генерал Косев

трябвало лично да говори с всеки.

 Влиза един и рапортува: Другарю генерал, полковник Келешев се явява по ваша заповед! Косев го поглежда и пита: какво е бащиното ти име? Христов, другарю генерал! От днес сте вече полковник Христов! И така  при него влизат полковници с фамилии Куртаков, Бърборков, Чутурков, Юрганчев, Колипатков, Катъров, Сланинков...А излизат Иванов, Георгиев, Асенов, Петров, Христов... Сигурно, като се прибрали по частите, е имало конфузии, ама с времето се свиква...Пък и те трябвало на място да проведат униформеният възродителен процес с младшите офицери и старшини. Тази история се разиграва в началото на 1969 г.
Преименуването на офицерите е било само една нежна увертюра към следващата възродителна кампания в армията. През юли 1970 година Секретариата на ЦК на БКП взема решение за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите с мохамедански имена.

Кампанията започва в началото на 1971-а

 и трае до края на 1972 г. Целта е „да се вземат всички мерки в непродължителен период от всички офицери, сержанти и волнонаемни служители, които произхождат от семейства с мохамеданска вяра, да приемат български имена. При уволнението всеки войник трябва да напусне казармата с българско име.” Толкова. Кампанията приключва успешно, според докладните записки, но взема 11 жертви. Как и при какви обстоятелства, а най-вероятно са самоубийства, може само да се гадае, защото всички документи са унищожени.
Преименуването в армията пряко са ръководи от Главно политическо управление, чийто началник вече е... генерал-полковник Кирил Косев. Той не е от лесните и често си е отпускал езика да критикува. Според негови признания са го пратили в девета глуха – политическото управление, защото така го лишават от пряка власт в армията. Като командващ армия мога да вдигна на крак 3 дивизии, а като шеф на ГПУ – нито един войник, признава Косев. Заради критики лично Тодор Живков го е викал три пъти на разговор, който е приключвал с обобщението: Косев, прекаляваш!

Чашата преляла напълно

през 1984 г. и Добри Джуров го уволнява: „За 30 минути да напуснеш министерството, иначе ще те арестувам”, отсякъл мустакатият министър. Тегобите на Кирил Косев не свършват. През  1992 година президентът Жельо Желев го разжалва на редник за „деяния, граничещи с престъпления”. „С Желев се запознах в дома на неговия тъст бай Иван Маринов – най-големия комунист в Бургаски окръг. Той е от с. Грозден, Сунгурларско. За неговата дъщеря Маринка бе женен Желю Желев. Всички я знаят като Мария, но в кръщелното е записана Маринка. В началото на 70-те години ходатайствах чрез акад. Тодор Павлов до Тодор Живков да назначат Желев в Комитета за култура при Людмила Живкова.”, разказва в късните си мемоари Кирил Косев.
Така е – животът е пъстър с парадокси.

Стефан СЕВЕРИН
Вестник „Златна възраст”

Научете повече

Митьо Кисьов-Генералът построил повече магистрали от Бойко Борисов. (Статия)

Тази година се навършиха 90 години от рождението на именития военен

Има българи, които и след смъртта си се помнят и уважават, заради оставената светла диря в своя съзидателен живот. Един от тези личности на страната ни е генерал лейтенант Митьо Кисьов. Съдбата ме срещна с него преди 26 години, месеци след така наречените промени у нас. Бях помолен да се включа в предизборната кампания на генерала, издигнат за кандидат за народен представител за Велико народно събрание.
    Спомням си, че лятото на 1990 г. се позвъни у дома и пред мен застанаха в генералската си униформа г-н Кисьов и Никола Българенски (дългогодишен директор на Дирекция „Язовири и каскади”), който каза, че ще бъде негов застъпник в предизборната борба.

Виждах военоначалника за първи път,

 но от майка си бях чувал за именития военен. Запознахме се, и още тогава пристъпихме към действие, за да може за краткото време, с  което разполагахме,  да се популяризира и покаже на хората кой е ген. Кисьов. Знаех, че е от най-титулованите ръководители в БНА, че е работохолик, честен и доблестен човек, но исках още да науча от неговата биография. Така се роди идеята да започна представянето му с едно интервю, което показваше личността на кандидата за депутат.
За тези, които нищо не знаят много за генерала ще кажа, че е роден през 1926 г. в с.Маноя, Дряновско. Завършва ВНВУ „Васил Лаевски” в старопрестолната столица. Усъвършенства своите знания във Военно-техническата академия в София, а после и висши командно-инженерни курсове в академия „Куйбишев” в Москва, както и Военно-транспортната академия в Ленинград.

Той извървява всички степени на военната йерархия –

от командир на взвод до бригаден командир. С указ ген. Кисьов е назначен за началник-щаб на Главното управление на строителни войски, а през 1974 г. за началник на войските на Министерството на транспорта, където се пенсионира през 1992 г.
Под негово ръководство строителните войски участват в изграждането на автомагистралите „Хемус” и „Тракия”, десетилетия преди днешния премиер Бойко Борисов да реже лентички по продълженията им. И сигурно километрите пътища, дело на генерала са повече от тези, които са построени днес. Кисьов участва в обновяването на железопътните линии и гари на Пловдив, Стара Загора, Карнобат, Горна Оряховица, Русе и други. Той има голям принос и в изграждането на много обекти и в Дряновската община. По негова инициатива в района на Дряновския манастир се построи почивната база за служителите от транспортни войски.

Удостоен бе със званието „Герой на социалистическия труд”,

 получи ордените „Георги Димитров” и „Червено знаме на труда”. Бе председател на професионалния футболен клуб „Локомотив” – София, като има своя принос за развитие на спортното майсторство у нас. През целият си съзидателен живот генерал Митьо Кисьов работи за българския суверенитет и държавност, като и след пенсионирането си остана активен общественик. Той напусна този свят на 16 октомври 2011 г., но делата му ще живеят в полза на следващите поколения.
 Любомир ДИМИТРОВ, Дряново    Наборе.бг

Научете повече

Как България и Югославия вбесиха Уелс...(Статия)

Руси Гочев в борба за топката с легендата на Уелс
Йън Ръш по време на двубоя през 1983 г. в София

На 22 август България приема Уелс на стадиона в квартал "Лазур" в Бургас в приятелски мач. Със състава на "драконите" сме играли досега четири европейски квалификации и един приятелски мач миналата година. В рубриката "Архивите са живи" ще се върнем  години назад, когато са квалификационните двубои за Евро'84. Ще припомним  интересните обстоятелства около двата мача с уелсците в Рексъм и София през 1983 г. Както и за драматичната развръзка и сметки в последния мач в групата ни между Югославия и България в Сплит, които изхвърлиха тима на Джон Тошак извън европейските финали във Франция. Като капак тогава следва гневната реакция на треньора на "драконите" след срещата между нас и западната ни съседка...

Квалификациите за европейското първенство във Франция през 1984 г. започваме с нов треньор. На мястото на Атанас Пържелов, начело на националния тим идва Иван Вуцов. Първият ни съперник е Норвегия. Мачът е в София през есента на 1982-а. За двубоя със северната страна излизаме без капитана Георги Димитров, който получава контузия на мача за КЕШ  ЦСКА - Спортинг (2:2). По ирония на съдбата националите подценяват норвежците и губят важна точка в София като двубоят също завършва 2:2, след като гостите водят с 2:1. Във втория ни мач, на който сме домакини на Югославия, губим с 0:1.

През април 1983 година гостуваме в Рексъм на коравия тим на Уелс, воден от футболната им легенда Джон Тошак. Преди мача националите са за два дни на лагер- сбор на базата на ЦСКА в хотел "Червено знаме". Божидар Искренов-Гибона, който е известен и със среднощните си финтове, в деня преди отпътуването за Острова към 23 часа е хванат от Вуцов да пуши от любимия си син "Ротманс". След като наставникът си ляга, Гиби прескача през балкона и се пуска на обичайния нощен рейд по баровете в центъра на София. Прибира се в 4 часа сутринта.

След лют скандал за малко да не бъде качен на самолета, но му се разминава. Но забежките на Искренов са дреболия в сравнение с това, което има да се случва в малкото градче Рексъм. В деня преди мача националите са пуснати да се разхождат по централната търговска улица. В един супермаркет, обзаведен по тогавашната последна мода със скрити камери, влиза футболистът на Спартак(Вн) и наш национал Иван Петров. И без да му мисли много си приватизира чифт дънки. На вратата обаче освен камерите има и писукащо устройство, което вдига цялата улица на крака. Идва полиция и арестува нарушителя. Благодарение на нашата делегация и на Иван Славков-Батето, който тогава пътува с играчите, както и на уелската футболна федерация, нападателят на Спартак (Вн) е освободен.

Разбира се, след като е престоял в следствието. Атмосферата часове преди мача става тягостна. Вуцов вади Петров от групата. Впоследствие футболистът, който е и член на Партията, е изключен от БКП и от редовете на БФС. След като работи една година и половина като докер на варненското пристанище е реабилитиран отново за футбола. Впоследствие след като отново играе за Спартак (Вн) заминава и за Кипър.
Но да се върнем към мача в Рексъм. Нашите излизат потиснати и от заглавията на сутрешните вестници, в които пише за неприятната случка. Срещата завършва 1:0 за "драконите" след попадение на Чарлз, който сменя звездата Йън Ръш. След този мач никой не вижда никакъв шанс за класиране на тима ни на Евро'84.

Далечна надежда дават двата равни хикса между Югославия и Уелс, които завършват 1:1 и 4:4. В двубоя, в който двата тима си отбелязват осем гола, попадения за "плавите" бележат Златко Кранчар, който ще стане треньор на Хърватия, както и Миодраг Йешич, впоследствие наставник на нашите Славия и ЦСКА. Резултатният двубой се играе в Подгорица, която тогава се казва Титоград. Междувременно нашите поднасят приятна изненада като печелят в Осло срещу Норвегия с 2:1 с голове на Стойчо Младенов и Наско Сираков. При това обръщат мача, след като още в 5-ата минута домакините повеждат чрез Харейде.

В предпоследния ни домакински мач в София играем срещу Уелс. Теренът на стадион "Васил Левски" е разкалян. Заради студа са дошли малко зрители. Мачът не върви добре. Вратарят на гостите Невил Саутол се намесва отлично. Йън Ръш създава опасности за младия тогава Борислав Михайлов. След почивката играчът на Ботев (Вр) Цветан Данов е сменен от Руси Гочев. На бургазлията, който играе за Левски, му трябват само осем минути, за да се превърне в герой на мача. В 53-ата минута Руси прави рейд по дясното крило и стреля топката ниско по земята по диагонала. Заради ускорението Саутол не може да  я улови. Кълбото се удря в дясната му греда и влиза в мрежата. До края на срещата, ръководена от Дитер Паули, нашите удържат победата.

Така преди последния квалификационен мач на 21 декември 1983 година на стадион "Полюд" в Сплит между Югославия и България се получава невероятна математическа
каша в групата. Уелс също има голям шанс да отиде на европейско първенство. Ето как стоят нещата. При реми на първенството във Франция отива Уелс. При победа за "плавите" те отиват на еврофиналите. За нас нещата изглеждат по-сложни. За да сме напълно спокойни, се нуждаем от победа с два гола аванс. При 1:0 в наша полза, с по-добър голов актив се класира Уелс. При 2:1 за България става ужасно сложно. Тогава ние и уелсците ставаме с равни точки, еднаква голова разлика и разменени победи с по 1:0. В такъв случай или се тегли жребий, или се играе допълнителен мач. При 3:2 за България се класираме без проблем.

Мачът започва отлично за нас. След пас на Стойчо Младенов, направилият в Сплит един от най-великите си мачове Божидар Искренов открива - 0:1. След това се стига до два гола на нападателя на Пари Сен Жермен Сафет Сушич. Впоследствие Георги Димитров-Джеки връща равенството - 2:2. Мачът върви като трилър с положения и от двете страни като и двата отбора гонят с всички сили победата. Двамата треньори Тодор Веселинович на домакините и Иван Вуцов на българите не седят на местата си и постоянно сноват край тъчлининята.

В последната минута е върхът на инфарктната драма - Ради Здравков излиза с още двама свои съотборници сам срещу стража Симович. Вместо да подаде на някой от своите партньори, които на практика са на празна врата, халфът стреля точно в намиращия се срещу него югославски вратар. В ответната атака Раданович с глава прави скъпоценното за "плавите" 3:2. След срещата  треньорът на Уелс Джон Тошак ни обвинява в уговорка и изрича култовата фраза: "Какво ли друго можем да очакваме, когато два балкански отбора се срещнат на една балканска поляна?!"...

Ние се разминаваме за съвсем малко с първо участие на европейско първенство, югославяните отиват, но претърпяват крах, а медиите в Уелс още година ръсят огън и жупел по адрес на двете балкански страни.
Източник: архив в. Топспорт ОЩЕ РЕТРО СПОРТ >>>>

Научете повече

24 юли 1974 г. България става първата страна в Югоизточна Европа в която е изградена атомна електроцентрала..(Статия)

Историята на АЕЦ “Козлодуй” започва още през 1961 г., когато от наша страна започва проучването и проектирането на първата атомна елктроцентрала в цяла Югоизточна Европа.На 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за искане помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала.На 15 юли 1966 г. се подписва спогодбата за сътрудничество между НРБ и СССР за изграждането на атомна електроцентрала. Площадката на строежа е избрана до р. Дунав, в близост до тогавашното село Козлодуй. Проектът е съвместен българо-съветски, но основна част от оборудването и съоръженията са доставени от Съветския съюз и ГДР, ЧССР, УНР.На 14 октомври 1969 г. е направена първата копка. През следващата година започват широкомащабни строителни дейности по изграждането на съоръжението. В неговото изграждане участват над сто хиляди строители и монтажници. На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се оказват революционни в световната практика при строителството на атомни електроцентрали.На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй”, в който се помещават реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. След две години усърдна работа по изграждането му, от Съветския съюз е докаран и по-късно поставен и първият реактор.На 11 юни 1974 г. е заредена първата касета в активната зона на реактора. Първата верижна реакция е осъществена на 30 юни същата година. На 24 юли 1974 г. България става първата страна в Югоизточна Европа и 11-та в света, в която е изградена атомна електроцентрала, след като първият генератор на АЕЦ „Козлодуй” е включен в паралел с националната енергийна система.На 4 септември 1974 г. първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков открива централата.На 25 октомври 1974 г. централата за първи път заработва на пълна мощност от 440 MW.Изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрените мощности на българската атомна електроцентрала се осъществява на три етапа. Първият етап е от 1970 до 1975 г. През този период се пускат първи (1974 г.) и втори (1975 г.) блок. Така още с отварянето на първия блок е обявено официалното откриване на АЕЦ “Козлодуй”. Двата блока са оборудвани с водо-водни реактори ВВЕР-440, модел В-230.Вторият етап обхваща 1973-1982 г. Тогава успоредно с безпогрешната работа на първи и втори блок започва планирането, изграждането и се осъществява пускането на 3 и 4 блок.През 1980 г. се открива третият, а две години по-късно и четвъртият блок на централата. Двата са обзаведени с водо-водни реактории ВВЕР-440, но от един по-усъвършенстван модел В-230 с трикратна резервираност на системите за безопасност.Последният етап е от 1980 г. и приключва през 1991 г. Тогава се изграждат и пускат в експлоатация 5 и 6 блок на централата. Те са оборудвани с най-модерните за времето си реактори ВВЕР-1000, модел В-320 с херметична защитна обвивка, както и трикратна резервираност на системите за безопасност.С 6-те реактора България става член на клуба на атомните държави, притежаващи високотехнологичен процес за генериране на електрическа енергия.По време на т.нар. зрял социализъм у нас, цената на тока поскъпва през няколко петилетки, както следва: От 1970 до 1979 г. цената на тока е била закована на 0,022 лв. за киловатчас дневна и 0,010 лв. – нощна. Тарифата остава непроменена цели 9 години. С 1 ст. се вдига дневната през 1980 г. и така си остава 5 г., а нощната се вдига плавно, за да достигне 0,015 лв./кВтч/ към 1988 год. Към 1988 г. дневната тарифа е вече 0,025 лв./кВтч/.Трябва да се отбележи, че цената на тока тогава се дотира от държавата (за част от населените места по пограничните райони ел.енергията е безплатна), няма допълнителни ставки като такса пренос, зелена енергия, ДДС и др., а поради изключително енергоемката ни икономика и износа на ток, края на 80-те са белязани и от режим на тока.

Научете повече