Бгспомен

Работници от ТКЗС на море през 1963 година

Началото на обществения сектор в селското стопанство е поставен, но броят на членовете в ТКЗС много бавно се увеличава от 1945 до 1950 г. През 1950 г. се провежда Втората национална конференция на ТКЗС. Приема се нов примерен устав, което окончателно отделя земеделските сдружения от принципите на кооперацията и налага силно партийно и държавно влияние, като определя ръководителите в управителните съвети, структурата на кооперацията и ценовата политика.

През 1950 г., след национализацията на земеделския инвентар, следва сериозен натиск за масовизиране на колективизацията. На места в селата много стопани са репресирани. Държавната политика, чрез законови актове, също поставя селяните в безизходица и те са принудени да приемат членството си в новите ТКЗС.

През 1950 г. се определят непосилни и задължителни държавни доставки от декар обработваема площ, независимо от характера на земеделското стопанство. Селяните непредали зърно, добитък за месо, мляко, яйца и други държавни доставки по определени ниски цени са осъждани по бързата процедура на продължителни срокове затвор за вредителство.
Респектиращ натиск е обявяването на някои селяни от местните Общински управления за кулаци. Без да са извършени доказани противодържавни действия, без да са проведени съдебни или други законови процедури, някои земеделски стопани са определяни от местни общински служители и партийни активисти като кулаци и с най-общо формулирани обвинения са приобщавани към вредителите, към неблагонадеждните граждани, към гражданите неприемащи политиката на новата власт. След това следва показното действие „разкулачване“, с което се респектират всички техни съселяни. Така се отнемат гори, земи и селскостопански инвентар или се провежда изселване в други населени места. В издаваните характеристики съпровождащи членовете на семействата им е вписвано „народен враг“ и „кулак“, с което завинаги са променяни човешки съдби.

Научете повече

Известен Български актьор в първата си кинороля

Стефан Данаилов в първата си кинороля, която изиграва като петокласник - участието в приключенската продукция „Следите остават“ по Павел Вежинов .В дясно е Георги Наумов.Той също става актьор и играе в доста филми.

Научете повече

Кухните в панелното ни жилище в 5 снимки от 80-те

Кутия за хляб, мушама, печка Раховец и тенджера на цветя. Такава беше кухнята ни. На всички нас, живели преди 89-та година.

Винаги е умилително да разглеждаме снимки от онова време. В крайна сметка това са спомените ни, детството ни, животът ни.

Снимките, които ще ви покажем, ще ви умилят, натъжат, развеселят и ще ви върнат към спомени от вече отминало време.

Научете повече

Родният дом на Людмила Живкова тъне в разруха..(Статия)

Спомням си, когато Тодор Живков идваше в селото като нелегален, беше обикновен човек и обичаше да играе карти, партньор му беше бай Андон, казва Иван Крушарски
Домът, в който е родена и живяла като дете Людмила Живкова в самоковското село Говедарци, е разграбен в началото на 90-те и днес стои занемарен и заключен. По-възрастните още си спомнят как майка й – доктор Мара Малеева, лекувала местните в началото на 40-те години. По това време Тодор Живков бил партизанин и идвал в Говедарци нелегално. И днес в кметския кабинет виси голяма снимка на бившия Първи. Под нея е сложен следният надпис: „Българският народ по негово време благоденстваше“.
„Намерих този портрет, захвърлен в някакво мазе на общината, и го окачих на видно място, защото по негово време хората живееха добре – казва кметът Бойчо Шуманов. – Зарекъл съм се – ще го сваля тогава, когато стигнем стандарта на живот от 80-те години. Зад родната къща на Людмила имаше малък музей. Там бяха събрани снимки и вещи на нейното семейство. След като свалиха от власт Тодор Живков, всичко започна да се разграбва. Пред портата имаше малък барелеф на Мара Малеева. Изчезна безследно. Не знам кой го отмъкна и кому пречеше. Знам, че тази жена е лекувала хората в нашето село без пари. Сега, като отидеш на доктор, първо те питат дали имаш с какво да платиш. Искам къщата на Мара Малеева и Людмила да се стегне. Да се възстанови музейната сбирка. Историята трябва да се пази.“Оказва се, че това зависи не от друг, а тъкмо от общинарите в Самоков. Имотът сега е общинска собственост, но състоянието му е окаяно.
„Доколкото знам, е даден на семейство възрастни хора срещу символичен наем и ангажимент да се поддържа“, обяснява Шуманов.
Ето какво видяхме като надникнахме зад оградата на къщата на Людмила Живкова. От навеса пред някогашния мемориал стърчат само проядени греди. Носи се тежък дъх на застояло. Пред вратите са струпани купчини дърва. Сред мрачната обстановка на разпаднал се соц стърчи антена за сателитна телевизия.По всички прозорци са увиснали стари пердета. Изглеждат толкова вехти, че вероятно са били неми свидетели на срещите между Мара Малеева и нейния любим партизанин Тодор Живков. За дъщеря им Людмила, която може би е зачената там, още приживе се носят легенди.
„За мен демокрацията в България започна от Людмила Живкова – казва кметът на Говедарци. – Ако не беше умряла толкова млада, България можеше да има съвсем различна съдба.“
„Спомням си го Тодор Живков още когато идваше в селото като нелегален – казва Иван Крушарски от Говедарци. – Аз тогава бях още дете. Живков беше обикновен човек и обичаше да играе карти с местните. Партньор му беше бай Андон, на когото викаха Чарли.“Живков не забравя Говедарци и когато става първи в държавата.
„Веднъж покани част от местните на вечеря в резиденция „Бистрица“ – разказва бай Иван. – Аз ходих като председател на профсъюзна организация. Спомням си, че Живков каза: „Сега да идем да хапнем каквото Бог дал.“ Разправят, че бил атеист, но по негово време се правеха черкви и се поддържаха манастири.“

Научете повече