13:46
 |
| Снимка: "Нашето детство" |
11:49
Admin
СТАТИИ
No comments
 |
| Завод "Струма 1" |
Държавният минен, машиностроителен и металургичен завод – гр. Перник „се създава” на 6 април 1948 с Постановление на Министерски съвет. Заводът наследява минната машинна служба, обособена през 1882 г. за поправка на сечивата, с които миньорите извършват ръчно добива на въглища. Първите работници в нея са двама майстори и трима чираци с едно огнище и една ръчна бормашина. В началото това е само ковачница, а след четири години към нея възникват и нови отделения. През 1909 г. няколко работилници са преименувани на „майсторски и депо”, а през 1918 г. за първи път минен инженер Георги Стефанов е назначен за техен завеждащ.След Първата световна война победена, разорена и натоварена с репарации, България има остра нужда от суровинни източници на енергия, каквито са пернишките въглища и затова добивът им се завишава. Разработени са нови рудници, а това води до увеличаване на работата и в работилниците, където вече са наети около 300 работници. Мините възлагат проектиране на специална зграда за машинната служба и през 1920 г. строежът и започва, за да завърши след 4 години. Постепенно въгледобивът се механизира и работилниците за грижа за минната техника стават 10. Основната дейност в тях е поддръжка на машините и съоръженията при рудниците, четирите сепарации, дековилно-железопътната мрежа, двете електрически централи. Ролята и значението на Машинна служба нараства още, когато през 1934 г. се взема решение зя централизирано управление на мините в страната със седалище в Перник. Тогава става обединението на Машинна и Електротехническа служби в Машинно-електротехническо отделение. Задачата му е да поддържа съоръженията, да произвежда нови машини, да контролира парните котли и инсталации, да преценява в горивно отношение пернишките, маришките и бобовдолските въглища. През 1937 г. е създадено и конструкторско бюро, което прави проекти за нови машини, съоръжения и инсталации, които се изпълняват в работилниците. Там вече има различни видове стругове – хабел и фрезмашина, както и пещ за закаляване. А за да има и квалифицирани работници, по това време Мината открива училище за металици – практици с три годишен курс на обучение по система от германски институт за техническо образование. Бъдещите шлосери, стругари и електроинсталатори имат един ден в седмицата теоретична подготовка, а през останалото време учениците работят редом до работниците – така че в Перник дуална система е имало още през 30-те години на 20 век.С напредването на механицзацията на производствените процеси Машинната служба поема поддръжката и на брикетна фабрика, жп линиите, обектите с централно отопление, минните сгради. Увеличават се поръчките за електрификация, както и за строителство на далекопроводна мрежа.
В началото на 40-те години на 20 век вече е доставена електропещ „Сименс” за добив на стомана, прави се проучване за ново отделение, което да прави рудничните вагонетки, произвеждат се безконечни въжета и ролкови лагери за тях. През 1944 г. е пусната първата в страната стоманолеярна за формови отливки.
Промените след 9 септември 1944 г. заварват Машинните заводи към Държавни мини –Перник като сериозно предприятие и пред него са поставени нови задачи – за изграждане на тежката индустрия в страната. Та ка се стига до ПМС № 34 от 06.04.1948 г. с което се създава Държавен минен, машиностроителен и металодобивен завод, който по-късно става Машиностроителен завод „Струма”. За няколко поколения перничани този завод е младостта им, кариерното им развитие и целият им живот, а за страната това е заводът за заводи. Той е в основата на българската индустрия., в изграждането на черната и цветната металургия, енергетика, машиностроене, химическа и строителна промишленост. Завод „Струма” изиграва важна роля за изграждането на Металургичния комбинат „Кремиковци”, Медодобивния комбинат „Г. Дамянов”, оловно-цинковите заводи в Пловдив и Кърджали, трета металургична база в Бургас, Заводът за тежко машиностроене в Радомир. В този завод са произведени турбините за за водните и топлоелектрическите централи „Сестримо”, „Чаира”, „Белмекен”, „Росица”, „Тополница”, „Трояново”, „Марица-Изток”. В завода е работено и оборудване за АЕЦ „Козлодуй”.Ръководството на завода развива социална, културна и спортна дейност за работниците. Срещу завода е сградата на дом на културата на машиностроителите, където са развивали дейност академичен хор, танцов състав и даже симфоничен оркестър. Вътре в завода е имало спортна зала, където са провеждали тренировки отбори по гимнастика, волейбол, а футболният отбор на машиностроителите се е казвал „Торпедо”.
Непосредствено до завода работеше кино „Металик”, което беше използвано за декор на българския филм „Сняг” с режисьор Венцислав Василев, който е млад творец от Перник.
След промените от 1989 г. заводът и прилежащите му терени в центъра на Перник стават собственост на фирма на предприемача Максим Клейтман, чиито баща години наред е бил главен инженер и директор на този завод. Част от имота беше продаден през 200 6 г. и там се появи хипермаркет на голяма търговска верига. Заради дългове останалата мчаст от емблематичния завод е предложена за продан от съдия изпълнител и вече е собственост на пернишката фирма „Унико 99”. По договор с новия собственик наета от него фирма разрушава мощностите от декември миналата година. Работниците внимателно демонтираха покрива на двете крила на административната сграда. Прибират всяка керемида и греда, а после същото щяло да става и с тухлите. За сега не е ясно инвестиционното намерение, но в близкия квартал „Твърди ливади“, който е архитектурен паметник на културата, се говори, че щели да вдигат висока жилищна сграда.Когато част от имота беше продаден от собственика му за магазин на „Кауфланд“ и така беше разрушена първата в Перник, а и в страната промишлена леярна, се говореше, че мощностите на завода ще бъдат превърнати в мол. Тогава в преговорите с градската управа участваше и брата на Сергей Станишев – арх. Георги Станишев като проектант на бъдещата евентуална реконструкция. Намерението пропаднало, защото инвеститорите преценили, че не достига площ за паркинг за голям магазин. Предложено им било да направят подземен паркинг под бъдещия мол, но сметките показали, че това силно ще оскъпи проекта и намерението отпаднало.През лятото на 2015 г. в едно от халетата на завода Николас Макартър от Великобритания показа своя пърформънс „Бетонът гние, но аз мога да ползвам неговите призраци“, вдъхновен от някогашното машиностроително предприятие и от психологическия ефект от индустриалното развитие върху хората. Като част от арт феста „Водна кула“, организиран от сдружение ИМЕ в партньорство с пернишкия Регионален исторически музей, специално създаденият за завод „Струма“ пърформънс се разви в четири сцени разиграващи се в едно от някогашните производствени халета, където някога са се правели уникални трошачки, показани на панаири по цял свят.
Публиката, сред която беше и Максим Клейтман със съпругата си проследи нетрадиционното завръщане към пернишкото индустриално минало през погледа на един ексцентрик, превърнал завода в свой дом. Това вероятно ще се окаже и последното полезно предназначение на едно от най-старите машиностроителни предприятия у нас.
Автор:Руми Борисова
През 1979 г. „Плейбой“ у нас няма. Нито пък конкурси за най-хубав силиконов бюст. Истината е, че Ани напомпва деколтето си от мъка – след като съпругът й я напуска. Ани споделя, че само най-близките й знаят за естетичната корекция. Не живее на принципа: „За какво съм си увеличила бюста, ако никой не разбере за това!?“ Но признава, че ляга под ножа през 1979 г. с доза страх – не от болката или раните, а от резултата, който ще я изненада в огледалото.
„Когато реших да си поставя импланти вече бях родила. Тъкмо се бях разделила с първия ми съпруг. Мислех, че той ме оставя заради поувисналият ми бюст. Бях си въобразила, че това е причината и страдах от ниско самочувствие. Години по-късно се оказа, че съм сгрешала. Явно бившият ми мъж просто е бил човек на живота. След развода ни той беше с по-млада от мен жена, но се раздели и с нея. По това време майка ми работеше с пластичния хирург доцент доктор Христо Бояджиев. Той и беше разказал, че разполага с експериментални мостри на гръдни импланти, които до тогава не са били поставяни в България.”Така се поставя началото на естетичните корекции в България. Преди тридесет и кусур години за такава интервенция е било необходимо специално разрешение от директора на Пирогов, където е направена операцияата, и от Министерство на Народното здраве. Имало е и задължителни условия, на които трябва да отговаря пациентката. Размерът на имплантите не може да надвишава многократно размера на естествения и бюст. Това се налага, за да се разпъне нормално кожата и имплантите да стоят естествено. Самата пациентка казва, че номерът на сутиена и не се е увеличил след хирургическата намеса. Операцията продължила около два часа / за сравнение, днес можеш да се сдобиеш с нови гърди само за 40 минути/.
Първата българка със силиконов бюст не е от богато семйество. Напротив, тя е типичен представител на работническата класа. Майка и е медицинска сестра, бащата е бил проектант. Самата тя по онова време работи в Пирогов. Операцията е била подарък. Явно тенденцията за подобни подаръци се е запазила и до днес. Разликата е, че в края на седемдесетте години чифт нови гърди са стрували колкото кола, а днес не е необходимо да ги плащаш веднага. Може да вземеш заем от банка за тях.
„След операцията лежах в болницата два дена. На следващата сутрин станах от леглото и започнах да се разхождам из стаята. Аз не смеех да разкажа за случилото се, защото не знаех дали интервенцията изобщо ще бъде сполучлива. Ако не беше, лекарите просто щяха да извадят имплантите, да ме зашият и да си остана както съм била преди. Нямаше и да се разбере, защото винаги съм ходела със сутиен с подплънки. Само майка ми и сестра ми знаеха на какво се подлагам. Преди операцията си взех отпуска, за да не се разчуе. Някои от колегите ме видяха в отделението, но не съм коментирала с тях за какво съм там. Наистина не виждах смисъл в раздухването на историята. А и по онова време почти никой не знаеше, че гърдите могат да се уголемяват и оформят. Естествено, че съществуваше риск. Организмът можеше да отхвърли имплантите. Можеше да се получи възпаление. И в днешно време е така.”Тя пази тайната за операцията не от срам, а за да се предпази от излишни хорски коментари. „Страх ме беше, че ако е неуспешна операцията, хората ще кажат: За какво ти трябваше да си причиняваш това?”. След като мина малко време споделих с няколко приятелки и колежки.”
Говори се, че след тази операция известни жени като Алис Крайчева и Йорданка Христова също са се престрашили и са решили да променят визията на гърдите си. „През седемдесетте и осемдесетте години със сигурност е имало популярни българки, които са си правели корекции. За техните операции изобщо не се говореше. Те отиваха директно при докторите. Тогава по-популярно беше повдигането на бюста. Предполагам, че са се възползвали точно от тази корекция. Заедно с мен в болницата имаше една стюардеса с огромен, но увиснал бюст. Тя беше приета точно за такова повдигане, без да се поставят втвърдители.”
Тя има силиконов бюст повече от 30 години, но все още и се налага да работи и то много. Медицинско лице е и смените и започват в 7 сутринта. Години наред има по четири нощни дежурства в месеца. Смята, че днес хората са прекалено задоволени имат по-големи финансови възможности и излишно се подлагат на операции. „Днес бих си направила още корекции, само ако имам физически проблем /крив нос или клепнали уши/, но всичко ми е нормално. Бих си опънала бръчките, когато поостарея още малко. Все още нямам такава нужда. На 59 години съм, но никой мой познат не ми ги дава. И до днес ходя без сутиен. Не обичам да се стягам, имам чувството, че не ми достига въздух. Естетичните корекции са се превърнали в някаква мода, мания. Не виждам защо млади, хубави момичета се подлагат на излишни операции. Не ги разбирам. Нека се корегират, но само след като родят и кърмят, ако много увисне бюста. Те младите обаче не кърмят. Ако имах дъщеря, щях да и дам същия съвет. В противен случай не е оправдано. Аз не съм предполагала, че ще доживея такава мода и без причина ще се правят операции.“Тя не харесва гърдите, които днес вижда по улиците или от телевизионния екран. „Разликата между моите импланти и тези, които се поставят днес, е огромна. Днешните приличат на топки. Стоят много изкуствено. Моите са съвсем естествени. Леко увиснали са надолу, както на всички жени, които не са се пипали. Аз нямам белези,които да издават хирургическа намеса. Никой не би разбрал, ако не споделя. Затова колежките ми не вярваха, че съм правила корекции.”
„Не разбирам как момиче ще се подложи на операция, само защото родителите и имат пари и могат да си го позволят. Не ми харесват гърдите на фолк певиците, които ходят с много отворени деколтета. Това е демонстрация, просто е грозно! Още като го видиш си личи, че е лепнато и изкуствено! Имам чувството, че даже кожата не им стига, за да се постави нормално имплантът.“
На пук на всеобщото мнение, че гърдите помагат за по-добро вписване в обществото тя е убедена, че те могат да повдигнат самочувствието, но не и да „купят“ нов, лъскав живот.„Не смятам, че уголемяването на гърдите промени социалния ми статус. Аз не парадирам с бюста си. Гърдите ми не са направени по-големи, за да правят впечатление или да бият на очи. Същия размер са, както преди. Гърдите ми бяха увиснали и нямах самочувствие. Затова се оперирах. Мислех си, че мъжът ми ме е напуснал, защото вечер, като си легне до мен, усеща увисналите кожи. Лъгала съм се! Никога не съм искала 2 или 3 номера по-големи гърди, за да ги показвам. Аз никъде не съм се събличала пред хора! Едно време беше така. От операцията до днес гърдите ми не са се променили. Същите са си. И аз съм същият човек.”
…………………………………………………………….
из в-к „Стандарт“
Състав: едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кореандър, канела, полифосфати и др. Външната повърхност е чиста, гладка от светлочервен до червен цвят. Обвивката е плътно прилепнала към месната маса без празнини. Консистенцията на „Болярски салам" е плътна, еластична. Вкусът е приятен, умерено солен, съответствуващ на вложените подправки.
Обвивката е от изкуствена материя. Формата е цилиндрична с дължина 30—35 см и диаметър 100—110 /..м. Цена 3,20 лв.
ТЕЛЕШКИ ЛЕБЪРКЕЗ
Предпочитан колбас от почти всички възрасти. В неговото съдържание телешкото и едносортното свинско месо са включени поравно, добавен е свински черен дроб, сланина, пшенично брашно, подправките бял пипер, лук и други. Каче-
ството на този продукт не отстъпва на д0 сега произвеждания лебъркез от говеждо месо. Опаковката е пергаментова хартия и метлани форми. Предлага се с дължи-на на отделното парче от 40 до 45 см кръглата форма е с диаметър 80 мм, а правоъгълната — с квадратно сечение около 10 на 10 см. Цена на един килограм 3,20 лв.
САЛАМ „ЛЕВЕНТА1
Произвежда се от едносортно свинско и телешко месо, сланина, готварска сол, черен пипер, кореандър, индийско орехче, полифосфати и други.
Саламът се оформя в цилиндрични парчета, с дължина от 30 до 35 см и диаметър 70—80 мм. Повърхността е гладка и има червен до тъмночервен цвят. Обвивката плътно приляга към месната маса. Консистенцията на салама е мека, еластична. Вкусът е приятен, умерено солен, с характерен аромат за вложените подправки. Обвивката е от изкуствена материя. Цена 3,20 лв.
САЛАМ „ЧАЕН“ — ФИН
В неговия състав се включват следните продукти: едносортно свинско месо, бял пипер, горчица на прах, лимонова есенция, полифосфати и др.
Формите са прави, цилиндрични парчета, с дължина 30—40 см и диаметър 70—80 мм. Повърхността е гладка с червен цвят. Вътрешният разрез се отличава с хомогенен еднообразен строеж и с бледорозов цвят. Консистенцията е мека, еластична, вкусът — умерено солен, с аромат на подбраните подправки. Обвивката е от изкуствена материя. Цена 3,20 лв.
САЛАМ „СЛАВЯНСКИ"
Съдържа телешко и едносортно свинско месо. Подправките са черен пипер, кар-дамон, чесън и др. Тъй като в салама телешкото месо преобладава в процентно отношение, той е предназначен главно за задоволяване на нуждите на консуматорите от телешко месо. Структурата на салама е характерна и е с наименованието „римска мозайка".
Цена 4 лв.
САЛАМ „ДРЪСТЪР“
Приготвен е от свинско месо, сланина, готварска сол, бял пипер, кореандър, индийско орехче, горчица, сладък червен пипер, полифосфати и др.
Произвежда се в цилиндрична форма, с дължина на парчетата 30—35 см и диаметър 100—110 мм. Повърхността е чиста с червеникаво-кафяв цвят. Вътрешността е с бледорозов цвят, а сланината с бял до бяло-розов оттенък. Конститенцията е мека, еластична. Вкусът е умерено солен. Обвивката е от изкуствена материя. Цена 3 лв.
Съдържа ябълки, сини сливи (в съотношение 2:1] захар, пектин и лимонова киселина. В сравнение с висохозахарния продукт мармаладът от ябълки и сини сливи има 20 на сто по-малко захар. Отличава се с подобрените си вкусови качества и естествения плодов аромат. Препоръчва се като подходяща храна за всички възрасти. Подходящ е за консуматори, които се нуждаят от намалена калорична стойност на продуктите. Мармаладът се предлага в стъклени буркани, затворени под налягане. Тегло 450 г. Цена: за екстра качество 0,46 лв., за първо качество — 4.30 лв.
ПРОИЗВОДИТЕЛ:
ЗК „ВАСИЛ КОЛАРОВ" — ПЛОВДИВ
Колбаси на месокомбинат "Родопа" в 6 снимки от 80-те
Колбаси на "Родопа" и рибният комбинат в Бургас (2 снимки )
Магазин за колбаси,80-те
Абонамент за:
Публикации (Atom)
