8:36
Знаете ли, че медиите у нас отразяват по безумен начин смъртта на Гунди и Котков на 30 юни
1971 година. Вестта за трагичната им смърт мълниеносно обикаля България. Пресата обаче отбягва да отразява кончината. Причината – партийно нареждане.Тогава излизат три спортни издания – вестник “Народен Спорт” (в понеделник, четвъртък и събота), Илюстрованият спортен седмичник “Старт” (във вторник) и седмичникът “Футбол” (в този период излиза в сряда).
В същия ден – сряда, 30 юни 1971 година, става една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката. Членовете на руския космически кораб “Съюз 11” Георгий Доброволски, Владислав Волков, Виктор Пацаев загиват. “Съюз 11” извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция – “Салют 1”. Мисията обаче завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера капсулата се разхерметизира.Цялата българска преса акцентира на първите си страници новината за гибелта на руските космонавти. Трагичната смърт на Гунди и Котков е завряна навътре по страниците. Все едно от този свят са си отишли най-обикновени хора, а не любимците на толкова много футболни привърженици. Челният материал на официоза на ЦК на БКП и най-голям вестник в социалистическа България “Работническо дело” е свързан с аварията в Космоса. Журналисти, работили тогава в органа на Партията, твърдят, че колегите от спортния им отдел си отворили устата на вечерната планьорка новината за Гунди и Котков да бъде отбелязана поне в малко каре на първа страница. След телефонно обаждане до ЦК обаче последвало изсъскване и заповед: “Отпред пускате само за космонавтите! За Гунди и Котков – навътре по страниците!”.Нека сега да погледнем в детайли какво пише в “Работническо дело” на първата му страница в броя от 1 юли 1971 (четвъртък) с цена 3 стотинки.Под главата на вестника вляво се мъдри материал със заглавие: “Голяма и отговорна задача пред селското стопанство”. В средата на първа страница, пак под главата, виждаме още по-страховито заглавие, типично за ония години: “С мащабите на големия замисъл”. В текста се сипят похвали за трудещите се от Пазарджик, а подзаглавията са четири и гласят следното: По 800 кг царевично зърно средно от декар в целия окръг, Високо съзнание и дисциплина, Механизаторите са неотлъчно на своя пост, Материалното стимулиране – в действие. Вдясно, на челно място, е новината за смъртта на тримата руски космонавти и с техните портрети. Под този материал е публикувана съболезнователната телеграма на ЦК на БКП до другарите от ЦК на КПСС в Москва. Пуснат е и материал, озаглавен: “България скърби за гибелта на тримата звездни герои”. Има още три “новини” на първа страница на “Работническо дело” – “Международна школа по философия”, “Заместник-министърът на външните работи на Гърция в София” и естествено има вест и за Тато: “Прием на другаря Тодор Живков”. Нищичко обаче за Гунди и Котков. Чак на последната страница се съобщава за смъртта на двамата футболисти. Какво е заглавието? Ами няма заглавие… Има едно каре, обградено в черно, и вътре в него са написани имената на Георги Аспарухов и Никола Котков. А ето и текста: “30 юни 1971 година, при автомобилна катастрофа, в изпълнение на служебния си дълг загинаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков. Георги Аспарухов и Никола Котков се отличаваха със своето трудолюбие, висок спортен морал, горещ патриотизъм и всеотдайност. Те бяха истински бойци на спортното поле, незабравими другари, приятели, любимци. Тяхното многократно участие в състава на националния футболен отбор – световни, олимпийски и множество вътрешни и международни първенства и турнири са венец на достойно изпълнен дълг пред родината. Заслужилите майстори на спорта Георги Аспарухов и Никола Котков не са вече между нас, но светлият спомен за тях ще живее в сърцата на многобройните приятели на спорта. Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на дружеството “Левски”, квартал “Подуяне”. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища.”Така… Стигаме до “Народен Спорт”, до единствения тогава полу…ежедневник. На първата страница в броя от 1 юли 1971 заглавието е шокиращо и стряскащо: “Категорично “Да” за щастието на народа и разцвета на родината”. В текста се говори за….някакви си избори за общински съветници, съдии и съдебни заседатели. Да, да, няма грешка. Това е първата водеща “новина” на “Спорт”. Вдясно е другата водеща вест: “Поклон пред паметта на героите-космонавти”. Под този текст има три кратки заглавия, които са свързани отново с кончината на руснаците.На първа страница на “Спорт” от 1 юли 1971 година откриваме още: “ЦСКА Септемврийско знаме с шампионски медали” (под материала за титлата на “армейците” има крайно класиране на сезон 1970/71). Пуснат е и коментар, озаглавен: “Към нови успехи, футболисти!”. Отделено е място за…хандбала с убийственото заглавие, на което всички биха се спукали от завист: “Без някои центрове…” Има и текст за спортната гимнастика. Но нито редче за Гунди и Котков. Чак на трета страница, горе вдясно, спортният вестник е пуснал новината за тежката катастрофа, отнела живота на футболните легенди. Заглавие няма. Има само имената на Георги Аспарухов и Никола Котков.
Във вестник “Спорт” тогава работят доста журналисти, привърженици на “Левски”. По подобие на колегите си от “Дело” и те правят и невъзможното, за да пуснат на първа страница новината за Гунди и Котков. Аргументират се, че все пак вестникът е спортен. От ЦК обаче отново размахват заплашително с пръст….
Абсолютно по същия начин реагират и в останалите вестници като “Труд”, “Кооперативно село”, “Земеделско знаме” и др.В следващия брой, 3 юли (събота), “Народен Спорт” все пак публикува снимка от погребението на Гунди и Котков и нов, но изключително кратък материал.
“Старт” измива срама на тогавашните журналисти. Седмичникът пуска до главата в броя си от 6 юли цветна снимка на Аспарухов и Котков с екипа на “Левски”. Материалът е обграден с черни ленти, а заглавието е: “Незабравимите”. Вътре има цяла страница (№2) за великите футболисти. Направо да не повярва човек… Любопитното е, че са отпечатани последните автографи, които Гунди и Котков дават преди да загинат.
Вестник “Футбол” излиза на пазара в същия ден – сряда, 30 юни, и по обясними причини в него липсва информация за катастрофата край Витиня. След седмица, в следващия брой, логично е отделено място, макар и не много, за случилото се 7 дни по-рано.
Как радиото и телевизията отразяват новината на 30 юни?Програма “Хоризонт” първа съобщава за Гунди и Котков в емисията си в 15 часа.
Вечерта в 20 часа започва “По света и у нас” по БНТ. Водещата новина е гибелта на тримата космонавти. Вторият репортаж е за труженици от Пловдивско, които преизпълнили плана. Следва новина за посещението на зам.външния министър на Гърция у нас. После е отделено време за сеитбата в Добруджа и т.н. Едва в края на новините е съобщено, че “днес при пътен инцидент загинаха футболистите на “Левски-Спартак” и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков”.
Въпреки информационното затъмнение, нищо не може да спре тези, които обичат Гунди и Котков. В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна. Във влаковете и автобусите няма места, а има фенове, които пристигат и пеша! Смята се, че над 550 000 души се сбогуват завинаги с българските футболни идоли!На „Герена”, където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на съоръжението. Столицата потъва в дълбока скръб… Цялата столична милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилви ченгета се мъчат да въдворят ред на стадиона, а всекидневно снимките и некролозите за двамата футболисти старателно се прибират от агенти на ДС. И тази манифестация на всенародна любов е в момент, когато се погребват съветски космонавти от екипажа на „Союз 11”! Обстановката в страната става наистина тревожна и се налага политбюро на ЦК на БКП съвместно с колегиума на МВР да обсъди „някои отрицателни постъпки” на вътрешния министър Ангел Солаков. Той е определен за изкупителната жертва и става такава след прочутото заседание на 13 юли 1971 г., когато е свален от поста си. На това съвещание в присъствието на най – видните членове на политбюро на ЦК на БКП и на милиционерските шефове самият Тодор Живков прави емоционално изказване, с което слага край на кариерата на Ангер Солаков.От разсекретените архиви на ЦК на БКП четем: „Това, което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти – казва Първия на заседанието. – Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров.
Другарю Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участвуват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение?Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестация. Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участвува. Защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонав? Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига.“
Ангел Солаков е уволнен на 19 юли 1971 г. от позициите му на шеф на МВР и КДС, какъвто е от 12 март 1966 г.На мястото му е назначен Ангел Цанев. Политбюро и ЦК на БКП са изплашени от потенциала му, тъй като той успява да овладее, контролира и задоволи страстите на хората при прощаването им с техните любимци.
Мобилизацията и овладяването на над половин милион граждани предизвикват страх у тоталитарната власт – и от силата на обикновените хора, и от евентуалните амбиции ва МВР – шефа Солаков.
Източник:socbg.com
