15:30
14:52
Admin
СТАТИИ
No comments
Приживе Антонов получи опрощение от папата, което остави съмнение, че Ватикана намира вина у него. По-късно, преди посещението си в България, папа Йоан Павел II заяви, че никога не е вярвал в “българската следа” за покушението. Но и днес западни медии още говорят за “българска следа”.
Сергей Антонов, след завръщането си в България през 1986 г., беше психически разбит и неадекватен. До края на живота си той остана неконтактен, изолиран от външния свят и го смятаха като душевноболен. Обяснение за психическото му състояние бяха тежките разпити и огромният психологически натиск върху него. По време на предварителното следствие изтече информация, че върху Антонов са използвани психотропни вещества, но това остана без доказателство.
И до днес причините и организаторите на покушението срещу папата, наричано с основание най-дръзката от всички тайни операции, извършена в периода на Студената война, не са установени. В хода на съдебния процес основният обвиняем и физически извършител на атентата Али Агджа няколко пъти променя показанията си. След години престой в затвора той частично оневини България, после отново промени версиите си, така че никой не го е смятал за надежден източник на информация. Версията за намеса на българските спецслужби продължава да се поддържа, както и другите версии – за намесата на „Сивите вълци” и за дългата ръка на Ватикана.
„Българската следа”
Сергей Антонов беше арестуван от италианските правоохранителни органи в Рим заради съмнения за „българска следа” на 25 ноември 1982 година - година и половина след покушението. До ареста се стигна след като бившият резидент на американското разузнаване в Турция и по-късно консултант на Радио “Свободна Европа” Пол Хенци написа в списание “Атлантик комюнити”, че атентатът е дело на руските тайни служби. Идеята му беше развита от редица американски журналисти, като една от тях - Клер Стърлинг – публикува разследване на страниците на американското списание „Ридърс дайджест”, че атентатът срещу неудобния за Кремъл папа е бил организиран от българските тайни служби по нареждане на КГБ. След тези твърдения магистратът Иларио Мартела започна съдебно следствие срещу трима българи – Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев. За разлика от Антонов обаче Айвазов и Василев успяха да напуснат Италия броени дни преди да им бъде предявено обвинение. Този факт и до днес се смята на Запад като съмнение в официалната версия на София, че българските спецслужби нямат нищо общо с покушението.
На тази снимка, която обиколи света, се твърдеше, че ограденият с кръг човек на площада по
Антонов беше обвинен в съучастие на турчина Мехмед Али Агджа, посочен за физически извършител на атентата. Следствието срещу него продължи 2 години и 6 месеца. През цялото време българинът отричаше да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той беше освободен поради липса на доказателства и се върна в България за Великден 1986 година.
„Сивите вълци”
Ватиканът
Третата основна версия за атентата срещу папата е, че стрелбата е поръчана от хора във Ватикана, които били недоволни от властния и амбициозен папа и предприеманите от него реформи. Промените, които той планирал застрашавали икономическите интереси на някои висши духовници. Орал Челик, съучастник на Агджа в убийството на турски журналист, смятан за една от ключовите фигури в организирането на покушението, твърди, че през 1994 година, при един от разпитите Агджа бил приет от двама кардинали на Ватикана. Неясна остава ролята, която са играли тайните служби и конкуриращите се фракции вътре във Ватикана.
Покушението срещу папата дойде малко след покушението в Лондон срещу българския дисидент и писател Георги Марков. Затова версията за “българската следа” се прие логично на Запад.
Макар за покушението срещу Марков да няма преки доказателства, в България повечето хора са убедени, че има намеса на български служби. Други смятат, че е възможно убийството да е поръчка от страна на Живков, изпълнена от руските служби, тъй като е възприемал Марков като личен враг.
Но за покушението срещу папата никой в България не вярва, че е възможно да има българско участие. Режимът се отнасяше благосклонно към църквата, а самият Живков е правил неофициални сондажи да кани папата в България.
http://e-vestnik.bg/
След поредица от дни с минус 15 градуса Дунав замръзна изцяло при Силистра. За последно реката се е вледенявала през 1985 г. Тогава явлението е продължило 60 дни - от 16 януари до 16 март. За разлика отпреди 27 г. сега нивото на реката е с 5-6 метра по-ниско, което прави леда изкушаващ за разходка.
Според официалната метеостатистика в периода 1900-1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти, а след това се е случвало само веднъж - през 1985 г. По неофициална информация за 29-и път лед сковава Дунав в най-североизточния български град. Писмени свидетелства има от 1902 г., когато заледяването продължило 29 дни. Най-дълго траялото замръзване на Дунав е от 74 дни през 1954 г.
Точно преди 70 г., на 4 март 1942 г., Видин преживява най-голямото си наводнение. Както сега реката започнала да замръзва и носените от течението ледени блокове направили тапа между българския и румънския бряг при остров Богдан под града.
От ледения бараж водата не можела да се оттича и за една нощ градът бил залят. Седем души се удавили, 19 000 били евакуирани, а ледът бил бомбардиран, за да се отпуши реката. Спасителната акция продължила 7 дни, но водите се дръпнали в коритото чак в началото на юни. Преди това Видин вече бил преживял 10 опустошителни наводнения от 1888 до 1940 г., когато част от града бил залят. Всички те са били резултат от люти зими с много сняг.
"Бил съм на 1 годинка по време на голямото наводнение, но за него после ми разказваха родителите ми. Било е страшно, водата е стигнала до средата на втория етаж на къщата ни и са ни спасили с лодка, както и всички други граждани. Въпреки това аз никога не съм се
Той е най-дългогодишният кънкьор във Видин. Научил се да кара зимни кънки, когато бил на 8 г., и оттогава се пързаля всеки път когато се появи ледено поле. Той е и жива енциклопедия за частичните и пълните замръзвания в този участък на Дунав.
За последен път реката замръзнала напълно през зимата на 1953 г.
"Бях ученик и с приятели избягахме от училище, за да се пързаляме. Стигнахме чак румънския бряг, но докато се върнем, беше се свечерило. Помня го, защото във Видин ме чакаше братовчед на майка ми и ми прибра кънките за наказание", спомня си Дуро.
Преди това имало няколко поредни сурови зими, при които реката замръзвала частично. Зимата на 1949 г. била много мразовита и точно тогава видинчанинът се научил да кара кънки.
Навремето зимите били студени и карането на кънки било много популярно във Видин. На Дунава се събирали по 40-50 деца да се пързаляти да играят хокей, но са ставали и инциденти. "Една от зимите реката пак беше замръзнала, но не цялата, а само на 150 м от брега. Тогава моят приятел Ваньо Черния пропадна в леда срещу театъра, но един войник чу виковете му, хвърли му колана си и успя да го изтегли", казва Дуро. Той си спомня и чут в детството му разказ за трагична случка от 1905 г., за която обаче не знае дали е истина. Реката била замръзнала и сватбари тръгнали от Калафат към Видин по леда, но той се пропукал и имало удавени. Чувал е и разкази за вълци от Румъния, които през лютите зими минавали по леда и нападали кошарите в българските села.
Дори и да няма лед по реката, в най-студените зимни месеци замръзват заблатените части между брега и защитната дига и Венелин Лападатов не пропуска да покара кънки там. Миналата зима, когато бе замръзнала водата в рова на замъка Баба Вида, той водил комшийчета да ги учи да се пързалят.
Ледоходи се появяват периодично край Видин и през последните двайсетина години, като последният е бил през зимата на 2005 и 2006 г.
ВАНЯ СТАВРЕВА www.24chasa.bg
- 10:52
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
- No comments
През 1970 г. в София се провежда пробен пробег, на който главният герой е ЕЛМО 70 - Първият Български електромобил
www.sandacite.bg
www.sandacite.bg
- 9:28
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си). Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси.
1959 г. - Получава втора награда на Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти за изпълнението му на акордеон на "Унгарската рапсодия" от Лист.
1960 - Приет е да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера. На 17 ноември е първият концерт, в който участва - в БИАД, с водещ Коста Цонев и изпълнители Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и др. На 24 декември в кино "Петър Берон" представя пред публика авторската си песен "Арлекино", акомпанирайки си на акордеон.1962 - "Арлекино" печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен.
1965 - Излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България. Продадени са рекорден брой копия от нея.1968 - Изнася концерт на стадион "Динамо" в Москва пред 80 000 души. Гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова.
1969 - Започва да изнася концерти и във Франция.
1970 - Излиза плочата му, започваща с най-големия му хит - "Моя страна". Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и др. и тя става европейски хит под името "Моника".
1972 - Заедно с Богдана Карадочева, оркестър "Балкантон" и сестри Кушлеви изнася в Париж близо 30 концерта под името "Шоу булгар" в театър "Ейропен". Във Франция записва в студията "Пате Маркони", "Барклей", "Ривиера", "Орфеюс". В края на годината песента "Джулия" става супер европейски хит, като заема челни места в много европейски класации.1980 - Провежда се гала спектакъл в зала "Универсиада" в чест на 40-ия му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група "Сигнал" и др. На концерта му е връчена и Златна плоча за особен принос към естрадната музика. Тя е първата в България Златна плоча, връчена на естраден изпълнител.1990 - Получава отличието "Екселанс Ейропен".1995 - Излиза първият му компактдиск - "Дива самодива".
1999 - Получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената.2002 - Неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират бенефисен концерт през април. Така още веднъж го връщат на голямата сцена, където излизат Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и др.
На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.За 40-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава около 400 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски, африкански страни, пее на една сцена с "Рики е повери", Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон с неговата песен "Арлекино") и много други звезди на българската и световната поп и рок музика.
http://www.pleven.utre.bg/
Абонамент за:
Публикации (Atom)
