Първите телевизори - "Опера" и "Кристал"

През 1959 г. стартира разработката на първия роден телевизор. Наричат го " Опера", а рожденото му място е Слаботоковият завод "Ворошилов" в София. В екипа, създал "Опера", работи Христо Торнев, баща на известния модел Ралица Балева. По-късно на българския пазар се появиха и други модели като "Кристал", "Велико Търново", "София".
Неотдавна запазен екземпляр от първата серия "Опера -1" бе продаден в Америка на търг за 15 000 долара.


Спомняте ли си какъв беше вашият първи телевизор ?

Научете повече

Строеж на жилищни блокове в кв. "Трите чучура", Стара Загора 1976 г.

Научете повече

Гергьовденски военен парад, с участието на представители от германската армия, 6 май 1941 г., Стара Загора

Научете повече

Балканчето,мечтата на тинейджъра в миналото

Кадър от филма "Момчето си отива"

Научете повече

Цех в консервен завод “Петко Енев” ,80-те

Днес на територията му е изградена текстилна фабрика , собственост на турски бизнесмен.

Научете повече

Бригадири в консервен завод “Петко Енев” в гр. Стара Загора,70-те

Бригадирското движение в България е организирано привличане на младите  от отечественофронтовското правителство след  9 септември 1944 година за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение, без или с минимално заплащане. Преки организатори на бригадирското движение са най-напред Комитетите на демократичната младеж, наследници на РМС, преименувани по-късно в СНМ, а след смъртта на Георги Димитров в Димитровски съюз на народната младеж.Мотото на бригадирското движение е "Строим за Родината", а символът - червен факел.

БКП организира българската интелигенция да създаде много патриотични песни, вдъхновяващи ентусиазма на младите, между които "Елате, хиляди младежи", "Свири, хармонико, свири", "Пред нас са блеснали житата" и други.Формално бригадите са доброволни и наистина има много включили се с желание и самоотверженост, но се използват и всякакви пропагандни трикове и натиск - от обещания до заплахи, въвеждане на "разрешителен режим" за кандидатстване във ВУЗ, за работа в промишлени предприятия и др., за да бъдат привлечени младите хора да се запишат в строителството на нова България

Научете повече

За времената без найлонови торбички и когато връщахме бутилките в магазина.

Tова се случи в магазина. Младата продавачка обслужи една възрастна дама и след като и помогна да подреди стоките в найлоновите торбички. След това тя и препоръча да си купи нейни собствени торбички, за да не се налага да купува всеки път найлонови, които и без това не са добри за околната среда.

Старата жена се сепна и сякаш с извинение в гласа се опита да обясни, че тя не бе помислила въобще за това. У дома имала торба, в която редовно пазарувала, както била свикнала от дълги години. Но днес я била забравила.

Младата служителка назидателно и каза:

- Помнете! На вас не ви ли пука за това, което ще оставим на бъдещите поколения?
Замислих се и аз, защото и аз съм от това, по-старото поколение, за което чистотата на природата е била без значение.

Преди много години ние връщахме всички бутилки и буркани в магазина обратно, където те ги изпращаха обратно до завода, където ги стерилизираха и използваха обратно. Но сякаш не направихме достатъчно? Хранителните магазини продаваха всичко в кафяви хартиени торби, които ние използвахме повторно за много неща, дори и да се върнем повторно в магазина с тях. Но явно не е било правилно?
Вървяхме много пеша, много често с километри. Защото нямахме лични автомобили и общественият транспорт не беше развит. Дори и до магазина ходихме пеша, а не както сега - с колата. Да не говорим, че бе нормално да се изкачваме много етажи ежедневно, защото нямаше асансьори на много места. Но явно сме бъркали?
Не изхвърляхме памперсите на бебетата, а перяхме пелените. Много от децата ни израснаха с дрехите на по-големите си братя и сестри, които ги бяха наследили от техните батковци и каки. Дали съзнавахме, че това е грешно?
Имаше една телевизия и малки телевизорчета с екрани като носна кърпичка, а не огромни монитори, които непрекъснато работят, а на тях се въртят хиляди канали. Дали това беше причината да сме така зле информирани?
В кухнята се правеше всичко на ръка, а не както сега, с електрически машини и приспособления. Храната не идваше от хиляди километри, нямаше екзотични плодове и изкуствено отглеждано месо. Но беше вкусно.

Използвахме старите вестници за всичко и грижливо ги събирахме, за да ги предадем на вторични суровини. Не мислехме, че това е нещо, от което няма да спечелим.
Много от нещата ни бяха изработени на ръка, от подръчни материали. Но издържаха много и си ги пазехме. Сега нищо не издържа много, а замените са лесни и евтини. Лесно е да купиш и да хвърлиш.
Ако трябваше да спортуваме, тичахме в гората или по полето. Не използвахме пътеките, задвижвани от електричество.  Сигурно ви звучи сякаш сме били изостанали?
Пиехме от чешмата всеки път, без да използваме хиляди еднократни чашки и посуда от пластмаса. Зареждахме мастило в писалките, заменяхме ножчетата на самобръсначката, а не я хвърляхме директно. Но явно ви звучи нехигиенично?
На стената имаше само един контакт, а не десетки гнезда, в които да включваме всички уреди да работят едновременно. И не се нуждаехме от сателитен сигнал, за да питаме съседа как е. Много често изключвахме телевизора и просто си говорехме, седнали покрай масата. Но явно не е достатъчно модерно.
Но сигурно нашето поколение някъде е сбъркало. Вие как мислите?
Автор: Ивайло Тончев

Научете повече

Един разказ за силата на любовта

 Мистичната сила на това да обичаш...докато смъртта ви раздели

Преди много години Хелън и Кенет Фелумли разбрали, че не могат да живеят един без друг. За следващите 70 години нямало нито една нощ, през която не били спали заедно. Всяка сутрин влюбените се държали за ръце на закуската, като деца.

Оженили се тайно от родителите си и това било началото на 70 години семеен живот, непрекъсван от никакви конфликти и скандали. Тих премерен живот, скромен дом в Охайо, осем деца, работлив съпруг и съпруга домакиня. През 1983 Кенет се пенсионирал и тогава за първи път се отделили от дома си, за една пълна обиколка на автобус из американските щати.

В последните години здравето на Кенет рязко се влошило и за него се грижела самата Хелън. Деветдесет годишната жена се грижела непрекъснато за съпруга си, без да мисли за себе си и здравето си. Внезапно тя изгубила сили и починала в нощта на 12 април, 2014 година. Само 15 часа след това починал и съпругът и. Влюбените починали от старост в обкръжение на семейството им.

Тяхната дъщеря Линда разказва: "Когато почина Хелън, знаехме, че ще си отиде и Кенет. Той беше готов да приеме смъртта, никога не я беше оставял сама".

Тази невероятна история трябва да ви замисли за чувствата ви и за желанията ви - за мистичната сила на любовта.

Автор:Ивайло Тончев
www.NewAge.bg

Научете повече