Ние, родените през 50-те години, помним разказите на бащите и дядовците си за зверствата след 9 септември. Но помним и едно сравнително спокойно детство, поликлиниките, санаториумите, училищата, заводите, работата за всички.

Помним и сляпото преклонение пред мумията в центъра на София, където учителите, кой знае защо, ни водеха за щяло и нещяло. Но помним и спортните успехи, медалите на спортистите ни. Помним вечния дефицит и показните магазини или отделни граждани по улиците с чувал с тоалетна хартия.Паднало му на човека и той се запасил. Помним вечните опашки, презапасяването, вечно липсващите стоки. Но всички ходехме на училище, всички бяхме грамотни, четяхме книги.

Помним вицовете за властта и вечните предупреждения на родителите, че нещата, които чуваме у дома, не бива да споделяме с никого. Накрая научихме и за дълговете, дето ни сащисаха със своите размери. Само че сега те са удвоени и май вървят към утрояване.

Тогава Живков говореше от първо лице, множествено число. Ние с другарите от ЦК решихме еди-какво си. Сега имаме пръв партиен и държавен ръководител, който говори от първо лице, единствено число.

Фабрики и заводи няма, млади хора също няма. Завод и да отворят, квалифицирана работна ръка няма. Имаме свободата да говорим и това е май единственото нещо, постигнато за тези 30 години.

Твърде малко е, за съжаление. И нека сегашните автори на учебниците, променили ги под натиск, да знаят, че скоро някой ще напише учебник с оценка за сегашното. Дали тя ще бъде ласкаво еднозначна?

Петър Даскалов, София




Тогава вместо "И кой каза!?", момчетата питаха "А кога ли ще дойде денят да се върна аз у дома, а кога ли ще дойде денят да се уволня!?"... Познатият рефрен от "Батальонът се строява за последен път". За последен, ама друг път - чак след цееееели 2 години! 

И как зайците тогава да не реват, като знаеха, че военната служба е "дълга, но тежка". Много по - дълга и тежка от всяка учебна година в Гимназията. Защото вместо двор - ги чакаше плац. Вместо звънец - бойна тръба. 

Вместо дежурство в клас - караул. Вместо училищна раница - пълно бойно снаряжение. Вместо игри - тактически учения. Вместо гадже - автомат под ръка. Вместо "Здравейте, ученици!" - "Рота, мирно!" Вместо млада класна - старшина. Вместо двойка - непоряд...

...Е, след това толкова драматично изброяване сигурно вече не четете, а пеете: "И ето идва шифрограмата и аз падам на колене, и се моля на всички богове - уволнение!"...Точно като едно време, когато завършването на Гимназията и уволнението от казармата беше еднакво въпрос на доблест и чест.


 


Михаил Манолов бе прочут през 90-те с ексцентричните си прояви, пробва се да научи кон да кара водни ски

Михаил Манолов, по-известен като Мишо Царя, е починал рано тази сутрин в Кърджали - около 05:30 часа, съобщиха негови близки. Той остана завинаги на 65 години.
Мишо Царя бе легендарна фигура в Кърджали и Хасково. Той е роден в Тополовград, но през 80-те години се мести в Кърджали, където започва нелегална търговия с валута.
След демократичните промени бе най-близкият приятел на Кръстника на българската мафия Иво Карамански.

Двамата често засядаха по дни на плаващата му таверна на яз.Кърджали. През 90-те Мишо Царя беше известен в цярата страна с ексцентричните си прояви. Емблематична е историята му, в която той се опитва да научи кон да кара водни ски. В лимузината, подарена му от Карамански, пък се возеше в компанията на истинско мече.

В средата на 90-те купи бракуван кораб тип "комета", който превърна в заведение. В периода 1995-1997 година кръчмата беше преустроена в първата частна безплатна кухня за социално слаби християни и мюсюлмани, които хранеше с рибена чорба.

След убийството на Иво Карамански Мишо Царя приюти за повече от година любимия му талисман цветнокожия Кингслей Боаима в бунгало край язовир Кърджали.

Мишо Царя се пробва и в политиката. През 2005 година заедно с Митьо Пищова бяха кандидати за депутати в Кърджалийско в листата на партия Евророма. Няколко дни преди изборите двамата се отказаха от участие след като разбраха, че обещания от лидера Цветелин Кънчев концерт на Азис в центъра на Кърджали няма да се състои.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболова, заради който често имаше проблеми с органите на реда. 

Сред трофейните риби, хванати от Мишо Царя, беше сом с тегло около 150 килограма. Любовта към яз. "Кърджали" стана причина последните години от живота си колоритния кърджалиец да преминат край водоема, където държеше плаваща таверна

Източник: “Флагман”


От времето, когато БДС не беше само абревиатура, а гаранция за качество.


Противно на очакванията при отварянето на консервата нямаше лош ароматна развалено, а само такъв на истинско месо, пише авторът на любопитното видео.

Естествено не е годна за консумация, но цветът, консистенцията и ароматът на месото бяха като на току що произведена консерва,пише сайта дунавмост.

За разлика от някои от сегашните храни, които се развалят, преди срокът им на годност да изтече.




Това е баба Боряна.

Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.

На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом. Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа. Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата. И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се когато седнах до нея и я попитах – как е!

Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло накрая ми каза: „Ще кажа, че съм добре!“

Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена. Тя ме посреща когато отивам на работа и когато се прибирам от работа. Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на Тодов Каблешков в София, и ако имате път на там, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.

В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: „А, ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?“.

Когато я попитах, дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него, и тук за съжаление държавата също я няма!

Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.

Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем!

Затова нека помогнем на баба Боряна! Ще съм радостна ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!

Добромира Велчева, Фейсбук

Източник: dunavmost.bg



Полицай е убит до границата с Турция, съобщи МВР. Инцидентът е станал снощи, около 20:35 часа, когато неустановено лице стреля по съвместен наряд на Гранична полиция и военнослужещ, който изпълнява задълженията си по охрана на границата в района на село Голям Дервент.

В резултат на произведените изстрели служителят на Гранична полиция е починал на място, а служителят от МО е успял да се оттегли от мястото, като същият не е пострадал.Към мястото на инцидента са насочени най-близките гранично полицейски наряди.

"Имам информация, която не е проверена, напротив, той е взел необходимата позиция като се е прикрил. Това все пак подлежи на проверка. Прекалено рано е да коментираме каквато и да било хипотеза", заяви министъра на отбраната Димитър Стоянов на брифинг по случая с убития полицай на границата край Елхово,съобщава дарик.бг

"Говорих сутринта рано по телефона с министър Демерджиев, но и той ми предаде същата информация", добави Стоянов.

"Разбира се, че е притеснителен случая, аз лично считам, че това е криминален случай на каналджии, които по един или друг начин се опитват да продължат своята нелегална дейност, за съжаление платена с цената на един човешки живот", заяви Стоянов. 

За инцидента са уведомени турските гранични власти, като е направена среща на линията на държавната граница, с цел установяване и задържане на извършителя.

Предполага се, че извършителят е на турска територия. Изпратените наряди не са установили незаконни мигранти в района.

За случая са уведомени дежурен разследващ полицай, дежурен експерт, оперативен работник, дежурен следовател и дежурен прокурор. 

Към мястото тръгва министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Очаква се около 9:00 часа той да даде информация за медиите пред РДГП “Елхово”.

Във връзка със случая се отменя официалното отбелязване на празника на националната полиция - 8 ноември.

По думите на кметския наместник Иван Франсъзов в село Голям Дервент ежедневно преминават групи с нелегални мигранти. ой каза още, че в селото, в което живеят около 30 души, не са чули изстрели снощи. Преминаващите мигранти са предимно сирийци и афганистанци, каза още той. По негова информация загиналият полицай е от Елхово.

"Мигрантските групи са от по 20-30 души, предимно млади хора от Афганистан и Сирия. Постоянно минават тук през границата и създават суматоха". обясни Франсъзов. Граничната ограда е в добро състояние, твърди той, но "мигрантският натиск е голям и тях нищо не ги спира".

Бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов също коментира случая. “Работата по границата никога не би могла да приключи. Трябват повече сили и средства, които да се насочат натам. Не е възможно всяка една ситуация да бъде предвидена”, каза той в ефира на “Здравей, България”.Вижте още:Как охранявахме държaвната ни граница преди 1989 година





През 1969-а година в СССР е открит първият завод за тоалетна хартия. Производството е със закупени от Великобритания машини. Това става век след първото приложение на стоката в САЩ и 50 години след масовото и навлизане в Цивилизования свят.

За да образоват населението как се ползва тоалетната хартия, са пуснати в обръщение тези подробни упътвания.

Но тоалетната хартия остава силно дефицитна стока в соц-лагера. Ето защо до самия край на Строя във всяка социалистическа държава трудещите се бършеха с речите на първите другари, отпечатани в партийните официози.



История на тоалетната хартия по света:


В древността гърците са ползвали камъни и парчета глина, докато римляните са си служили със специална пръчица, на чийто край била поставена гъба, уголемяваща се в солена вода. Хартията е изобретение, което се появява на бял свят през II век пр.н.е. и идва от Китай. Именно от там произлизат и първите сведения за използването на тоалетна хартия.


За първи път тя е въведена през 1391 г., за да задоволява нуждите на китайските императори. Специално за император Хуну и неговото семейство са били произведени 15 000 меки и ароматизирани листа хартия с размер 60 на 90 см. По същото време хората в Европа са използвали слама, сено, трева или стари парцали.


Първите заселници в Америка пък са си служили с листата на царевицата, а впоследствие днешният вестник се е превръщал в утрешната тоалетна хартия. Така например всяко издание на американския алманах Old Farmer’s Almanac, съществуващ от 1792 г. насам, е имал специална дупка, позволяваща окачването му в санитарно помещение, за да може да бъде използван като тоалетна хартия.


1857 е годината, в която нюйоркският предприемач Джозеф Гайети въвежда първата пакетирана тоалетна хартия, която нарекъл „терапевтична хартия“. В един пакет имало 500 листа на цена 50 цента. Гайети бил толкова горд с изобретението си, че на всеки лист стояло неговото име.


1871   Патентът за тоалетната хартия, такава каквато я познаваме днес, е издаден на 25 юли и принадлежи на американеца Сет Уилър.


1872   Създадена е хартиена фабрика Кимбърли-Кларк (Kimberly-Clark). Днес тя е една от най-големите компании, създаващи продукти за лична хигиена предимно от хартия.


Около 1880  Въпросът кой за пръв път е започнал да навива тоалетната хартия на рула е спорен. Според някои източници пръв е бил Сет Уилър и компанията му Albany Perforated Wrapping (A.P.W.) Paper Company през 1877 г., а според други е била компанията за хартия Scott Paper Co. през 1880 г. Последната се е срамувала от продукта си и не е поставяла името си върху него.


1925   Компанията за хартия Scott Paper Co. е обявена за водеща в света.


1928   Първата фабрика за производство на тоалетна хартия в Европа. Основана е от немския предприемач Ханс Кленк в град Людвигсбург.


1932   Въведена е познатата ни и до днес опаковка, съдържаща 4 рула тоалетна хартия.


1942   Във фабрика за хартия във Великобритания се произвежда първата двупластова тоалетна хартия.


1973   Първият недостиг на тоалетна хартия е бил в Америка, след като на 19 декември телевизионният водещ на популярното „Вечерно шоу“ Джони Карсън, се пошегувал, че тоалетната хартия ще изчезне от супермаркетите. На следващия ден сутринта 20 млн. души, които гледали предаването, се втурнали в магазините и на практика изкупили всичката тоалетна хартия. Отнело цели 3 седмици този ценен продукт отново да се появи по рафтовете на супермаркетите.


1991   Американската армия използвала тоалетна хартия, за да маскира свой танк в Саудитска Арабия по време на войната в Персийския залив.


1995   Сливане на компаниите Кимбърли – Кларк с компанията за хартия Scott Paper Co.


1999   Създаден е виртуален музей на тоалетната хартия.


2001   За пръв път е била въведена навлажнена тоалетна хартия в Америка от Кимбърли – Кларк.


2001   Създадена е енциклопедия на тоалетната хартия, като част от уебсайта www.ToiletPaperWorld.com. Един от създателите на този уебсайт пръв започва продажбата на тоалетна хартия по интернет.


Проучване, направено от Кимбърли-Кларк, сочи, че 61% от хората използват тоалетната хартия и за забърсване на носа, 17% пък почистват с нея, ако разлеят нещо, а процентът на жените, които си махат грима с тоалетна хартия е 8. Тоалетната хартия намира приложение и при 7% от хората, които бършат огледалата си с нея, докато 3% я използват за да почистят ръцете/лицето на своето дете. Това средство за хигиена е популярно още и при покриване на тоалетната чиния и при почистване на очила.


Както и с повечето неща в живота, които често не оценяваме, докато не останем без тях, сещаме се колко е ценна тоалетната хартия, едва когато забележим, че такава липсва. В голяма част от света, рулата с меката хартия са все още лукс, като по-малко от 30 % от хората ги използват.


Тоалетната хартия не е често тема на разговор, а за някои е дори срамно да се обсъжда, но несъмнено тя е удобно средство за поддържане на хигиена. Фактът, че според проучване, 49 % от анкетираните биха взели руло тоалетна хартия със себе си (освен храна), ако попаднат на самотен остров, говори сам по себе си. 


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: