Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам, е създаден от Петър Петров.

За Петър Петров казват, че е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Така ли? Защо? 

Какво не знаем за откривателя на Електронния часовник? 

Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919. През 1939 се записва в Чуждестранния легион. Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 се връща 

в България и става царски офицер. През 1944 отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. 

През 1951 се преселва в Канада, след това в САЩ. Работи за американските BBC. През 1956 отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. 

През 1959 започва да се занимава с космическа техника. От 1963 работи за НАСА по програмата Аполо и ракетата Сатурн. През 1968 започва собствен бизнес. Компанията му "Care Electrics" или Кеър илектрикс, разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Точно преди 40 години! Часовникът е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар (Pulsar). През 1975 Петров създава нова фирма. Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания. 

Нещо интересно: 

Електронният ръчен часовник на Петър Петров се е продавал през 1969 за сумата от 2100 щатски долара. Сега да си отговорим на въпроса. 

Сред изобретенията на 

Петър Петров са: 

Първият дигитален ръчен часовник. 

Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания. 

Телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити. Първият в света безжичен сърдечен монитор..."




През 1925 г. дифтерията засяга изолирано село в Аляска.  Поради големия студ не беше възможно транспортирането на лекарствата със самолет и кораб, затова беше организирано транспортирането на лекарствата до град Нома с помощта на  (водачи или водачи на кучешки впряг).

Около 1120 мили (1800 километра) трябваше да бъдат изминати за пет дни. Екипите бяха няколко и се редуваха на различни участъци.  Норвежецът Гунар Касен и неговото главно куче Балто първи донесоха серума в селото.

Оказа се, че Касен не е сгрешил при избора на главно куче, тъй като когато екипът претърпява инцидент, Балто помага на своя водач, спасявайки го от сигурна смърт.

Когато бурята достигна своя връх и видимостта намаля, те преминаха 85 км.  Балто е смятан за герой и през 1925 г. му е издигнат паметник в Сентрал парк в Ню Йорк.

Той наистина беше герой, както всички други кучета по време на тази мисия.  Въпреки това, кучето, което свърши най-трудната част от работата, беше Того, който прекоси най-дългото разстояние от 260 мили (418 километра).  Той беше част от екипа на кучетата на Леонардо Сепала.  Того е хъскито, на снимката.

Того вече беше известен с невероятните си лидерски качества, които демонстрира отново в това състезание.

Мисията беше успешно изпълнена и тези смели кучета спасиха много животи.


Асен Йорданов 

Какво са дали съвременните Българи за създаването на съвременната човешка цивилизация: Компютърът изобретен от Джон Атанасов. Цялата съвременна цивилизация се развива благодарение на компютризацията.

Създаването на първия в света пътнически самолет от Асен Йорданов от София. 

В момента самолетния транспорт е най-бързия и напреднал начин на транспортиране на хора и товари.

Бащата на телевизията е Атанас Тодоранов от Русе. 

Той създава първия "апарат за далечно виждане" прототип на телевизора.

Откриването на фотокопирането (ксерокса) от академик Георги Наджаков. 

Откриването на най-отдалечената планета, известна на астрономите от проф. Димитър Съселов.

От трудовете на Никола Димков от Българското село Горно Броди (Сега на територията на Гърция) се създават 14-те точки за омиротворяване на света 

и се полагат основите на Обществото на народите (ООН).

Откриването на шестия сърдечен тон от професор 

Иван Митев от с. Крушовица, Врачанско. Откритието води до революционни промени в кардиологичното лечение. Световните учени го определят като "огромен принос за цялото човечество".

Реактивните двигатели на космическият кораб "Аполо 11" (с който се каца на луната) са изобретени от инж. Иван Ночев от Карлово.

Космическата храна. Само три държави в света могат да произвеждат храна за космоса: България, САЩ и Русия.

Електронният часовник изобретен от Петър Петров от Берковица.

Телефонния секретар и конферентния разговор в телефоните.

Създаването на виртуалното кино (филма Матрицата и цялото ново Холивудско кино) от Георги Боршуков от София.

 Статуята на Леонардо Да Винчи в Рим е създадена от Асен Пейков от Севлиево.

 Създаването на сюрреализма от Жорж Папазов от Ямбол (заедно с Пикасо).

Първата жена пилот на боен самолет - Райна Касабова от Карлово. Разпръсква над Одрин позиви за мир.

Създаването на въздушната възглавница в автомобилите. Скоростна кутия и двигател от ново поколение създадени от Румен Антонов от София. 

Създаването на монетите от 1 и 2 евро от Снежана Русева-Хойер и съпруга й.

Най-добрите математици в света са Българи. 

Използването на водата,като гориво изобретено от проф. Илия Вълков.

Създаване на системата за регистриране на ядрените експлозии от проф. Кръстю Кръстев.

Използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане е създадено от проф. Димитър Чернев.Има още стотици Българи, като тях.

Людмила Живкова създаде Асамблея на Мира за децата по целият свят .За тези деца има място в България. 

През 1905 г. българския микробиолог Стамен Григоров открива млечно-киселият организъм,който предизвиква ферментацията,необходима за получаване на киселото мляко.Наскоро немски учени откриха,че българското мляко може да помогне при лечението на Паркинсон.

В Япония е издигнато в култ..."



Французойката Изабел Бойе през 1878 г.става модел за Статуята на свободата.Ще ви разкажем защо скулпторът го е избрал, за да създаде символа на Америка.  ...

На 20 години тя се омъжила за 50-годишния производител на шевни машини Айзък Сингер, а след смъртта му става най-богатата жена в страната.

Красива, богата, интересна дама никога не е оставала без внимание.  Не е изненадващо, че тя била избрана за модел на Статуята на свободата: в крайна сметка тя олицетворявала сбъдната американска мечта.

След като останала вдовица, Изабела започва да пътува из целия свят, търсейки нови интересни познанства и предизвикателства, била още много млада, за да се погребе под траурните одежди. Тя се омъжила повторно за холандския цигулар Виктор Робстет, който е световна знаменитост и граф, така че Изабела станала и графиня. Скоро Изабела станала звездата на светските салони в Америка и Европа, и е канена на всички светски събития. На едно от тях тя се запознала с известния френски скулптор Фредерик Бартолди., който просто търсил модел за Статуята на свободата, която е замислил.

Бартолди толкова бил впечатлен от лицето на Изабела, че решил да я използва като модел на своята на своята скулптура.

Избела се омъжила и за трети път на 50 годишна възраст за Пол Сохеж, известен колекционер на скъпи произведения на изкуството. Живяла е до 62 години и умира през 1904 година в Париж. А статуята с нейното лице продължава да се издига над остров Бедлоу, символизиращ основната американска гордост - Свободата.



 "Ние раснем бодра смяна на задружен смел народ,

ний строители ще станем на щастливия живот.

Да се учим, да работим, да строим живота нов."

–  Бъди готов!

 –  Винаги готов!

С тези думи всички третокласници са влизали в редиците на Димитровската пионерска организация (ДПО) „Септемврийче“. Приемането е ставало на 23 септември, датата, на която през 1923 г. избухва Септемврийското въстание.

Сакралните думи са придружавани с изпъната пред челото дясна ръка, свита в лакътя под прав ъгъл. Изправените и допрени един до друг пет пръста символизират дружбата между петте континента.С този жест, който много прилича на козируването при военните, пионерите са отдавали поздрав и при изпълнение на химна на Народна република България (НРБ), при среща на знамето и при полагане на венци пред паметници.

На тържествените проверки със заря, по повод национални празници или в чест на загинали за свободата на България е имало друг словесен ритуал:

– Рапорт даден!

– Рапорт приет!

ДПО „Септемврийче“ е създадена на 2 ноември 1944 г. Организацията е наречена „Септемврийче“ „в чест на историческите събития, случили се през септември – „Войнишкото въстание от 1918 г., антифашисткото въстание от 1923 г. и освобождението от монархофашизма на 9. 9. 1944 г. „След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. пионерската организация е наречена Димитровска на името на„вожда и учителя на българския народ“, както комунистическата пропаганда официално го титулува. При погребението му септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: „Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровска жар“.

Преименуването става през февруари 1951 г., когато вторият конгрес на ДСНМ решава септемврийчета да се наричат пионери, а организацията да се казва Димитровска пионерска организация „Септемврийче“. В нея членуват учениците от 9 до 14- годишна възраст и носят червени връзки. До 9 г. са чавдарчета – с небесносини връзки, след 14 стават комсомолци и официалната униформа е светлосини ризи и червени вратовръзки.

Разбира се, всички тези организации са ръководени от БКП. Под всемогъщата комунистическа партия е и Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС или Комсомол) и един от секретарите му отговаря специално за пионерите.

Пионерската организация е разделена на отряди и дружини, начело с отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган се нарича Републикански пионерски сбор. Знамето на пионерите е червено „като кръвта на бойците, паднали за народна свобода“, символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината.

Всеки пионерски отряд и дружина има свои знамена, съхранявани в пионерската стая в училищата. Флаговете се изнасят само на официални и национални празници. Пионерите носят червена връзка, вързана на възел около врата. Триъгълното парче плат е част пионерското знаме, а трите й върха символизират единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който е над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.

Официалните задачи на пионерското движение са доста благородни – да възпитава децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие, другарство и др. По-дълбоката цел на Партията с главно П е да изкове верни воини на комунизма, готови без никакви колебания да изпълняват нейните заповеди и безропотно да живеят в тоталитарната държава. Не случайно клетвата, която третокласниците произнасят при влизането си в ДПО „Септемврийче“, звучи така:

„Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество – Народна република България.“

Тя се е произнасяла на тържествени пионерски сборове пред паметници на Георги Димитров и на герои от борбата против фашизма и капитализма, в музеи на бойната и трудовата слава, във военни поделения или шефстващи предприятия, пред червеното знаме на дружината всеки встъпващ в пионерската организация произнася тържествено обещание

За да осъществи целите си, държавата изгражда стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Духовната семинария в София е превърната в Централен пионерски дворец. Към 1967 година членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души. През 1990 г. организацията се саморазпуска.



На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Събитието

На 22-и септември 1908 г. във гр. Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание от 10 септември 1998 г.Условията да обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били много благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. 

Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.Същевременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това води до икономически противоречия между България и Австро-Унгария. Българското правителство решава да обяви Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската църква “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. 

След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.Международно признаване

Трудната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Руската империя не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.





Едно от най-загадъчните убийства по Черноморието и до днес остава неразкрито. Куршумите покосяват Димитър Янков – председател на Общинския съвет на Несебър и най-големият хотелиер в Слънчев бряг. Килърът не е намерен, поръчител може да бъде всеки от враговете на бизнесмена, а те са много. 

Убийството го спира за осъществи една от мечтите си – да бъде кмет на Несебър. Покушението е извършено няколко месеца преди местните избори, но мотивът не е политически, а икономически, твърдят криминалисти, пише в. „Труд“.

На 9 май 2007 година вечерта, както почти през ден, Димитър Янков е тръгнал при любовницата си Красимира Маринова. Този път той е без охрана. Около 21,30 ч общинарят паркира луксозния си джип „Порше Кайен“ пред дома й на бургаската улица „Гладстон“. Приготвя се да слезе, когато към автомобила се приближава слаб мъж и стреля. Точно 7 пъти. Всичките куршуми попадат в главата на жертвата. След това килърът спокойно си тръгва.Броят на изстрелите едва ли е случаен. Седем са хотелите на Янков в Слънчев бряг.

Той се прочува като първия приватизатор в курорта, след като купува хотел „Хризантема“. Мъжът, който по-късно ще се изкуши и от политиката, притежава и десетки от най-оборотните заведения в скъпия курорт. Парите обаче не стигат, за да бъде Янков напълно щастлив. Нужна му е и власт, за да пази и развива придобитото, след като Слънчев бряг става апетитен залък за мутри и от групировките в София.

Като председател на местния общински съвет, Янков си създава много врагове, които са хвърлили око на курорта. Затова криминалистите така и не стигат до читава версия за убийството, въпреки че във фаталната вечер има няколко надеждни свидетели. Двама души – продавач и клиент в съседен магазин виждат разстрела и запомнят добре фигурата и други подробности за килъра. Възрастна жена, хвърляща боклука, се разминава с него секунди след стрелбата. Друг минувач забелязва как убиецът се качва в автомобил, който потегля в известна посока. Намерено е и оръжието, което е изхвърлено в контейнер, недалече от мястото на престъплението. 

Това е газов пистолет „Байкал“, преправен в боен. Убиецът дори не се е постарал да изтрие отпечатъците от пръстите си. Изолирано е и ДНК-то на стрелеца, но това не помага той да бъде открит. В масива на МВР няма негови данни.Криминалистите тръгват да нищят най-логичната версия – икономически интереси. Оказва се, че Янков е имал конфликт с видни сикаджии заради спор за границите на концесията за плажа. Басейните на два от хотелите му са построени в зоната, която софийските мутри са получили и затова са му поставили ултиматум – или 100 000 евро годишен наем за басейните, или да ги събори. Той естествено отказва, при това грубо, но разследващите не намират доказателства, че зад убийството стои тази силова групировка.

Откриват се факти за разправиите между Янков и бившия му приятел и колега Николай Трифонов. Двамата първоначално си поделят властта в града – Трифонов е кмет, а Янков – председател на Общинския съвет от листата на Свободна радикалдемократическа партия. Постепенно обаче помежду има започва вражда и взаимни заплахи за убийство. Причината, според местните е, че Янков е искал всичките блага около брега в общината да останат за тамошните хора, докато Трифонов бил на друго мнение, а и притискан от София да наложи мощна външна групировка. Кметът не издържа на напрежението и напуска поста си няколко месеца преди стрелбата, малко след това е изпратен на работа в българското консулство в Одеса. Според запознати, той се страхувал за живота си заради заплахите на Янков.

След като Трифонов се оттегля, приватизатор №1 решава, че най-сетне ще се сбъдне желанието му да стане кмет на Несебър. За временно изпълняващ длъжността е избрана неговата близка Магдалена Мандулева и така Янков започва да се превръща в пълновластен господар на района.

В Несебър и Слънчев бряг още помнят, че Янков е започнал кариерата си като пиколо при социализма. Първата голяма покупка прави през 1994 г. с парите на жена си Регина Щайн, която получава наследство. С нея той се запознава в Германия, докато работи в корабостроителен завод там. После започва да купува парцели и да строи още няколко сгради, взема обекти под аренда, които после стават негови, докато се превърне в най-големият частен собственик в курорта. Това му коства обаче доста нерви и заплахи. 

Говори се, че още в средата на 90-те години Янков вижда в лицето на своя адаш Димитър Желязков – Митьо Очите, надежден защитник срещу атаките от София. По това време Митьо Очите е от ВИС, но това не пречи двамата да се сдушат.През 1997 г. избухва граната на терасата на жилището на тогавашния кмет на Несебър Живко Георгиев. Физическият извършител е заловен – това е Петко Крумов-Камбоджанеца. При разпитите той твърди, че именно Димитър Янков е поръчител на покушението и големият приватизатор и арендатор за кратко е задържан. Скоро след това обаче Камбоджанеца е намерен овъглен при мистериозен пожар в тайната вила, където е настанен.Разследването зацикля, а Янков си наема като охрана Митьо Очите и още няколко яки момчета. Твърди се, че с негласната помощ на новия си покровител Очите бързо прави солидна кариера като тартор на Южното Черноморие.

Месец преди убийството на Янков през 2007 г. Митьо Очите е арестуван. Общинарят става нервен, твърди, че очаква да посегнат на хотелите му. Той обаче не е мислел, че ще посегнат на живота му и затова във фаталната нощ отива сам при голямата си любов, на която е подарил уникално „Бентли“ и изключително скъп мезонет в центъра на Бургас. Там обаче вече го чака килърът, който е изучил в детайли навиците му. И който ще остане неизвестен.

От пиколо – до най-големия баровец на Слънчев бряг

Империята на Димитър Янков не само не се разпада след смъртта му, но продължава да процъфтява. Тя е управлявана от дъщеря му Ивалина, която ръководи най-голямото хотелско дружество на Южното Черноморие „Слънчев бряг хотел холдингс“ АД. Жена му – немкинята Регина, е член на борда на директорите заедно със съдружника на Янков и негов близък приятел – Йордан Йорданов.

Янков започва бизнеса си от нулата. Дълги години той е пиколо, работи и като барман, но след промените на Десети ноември вижда своя шанс да забогатее. Още през 1989 г. става арендатор на бара на хотел „Поморие“по онова време, а след това в съдружие поема под аренда хотелски комплекс „Бургас“. Той е председател на Съюза на наемателите и арендаторите в Слънчев бряг . Годишният оборот от фирмите му е около 100 млн. лева, давал е работа на 1000 души. Името му беше замесвано в почти всички по-големи скандали в комплекса, включително и в опита за тайна приватизация на 18 хотела заедно със скандалния бос на строителна пирамида Соломон Анжел.

Източник:trud.bg



НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: