Убиха го показно край дома му, на 28 декември 2002 г.

На 28 декември вечерта той се прибира заедно с охраната към дома си край Руски паметник. После излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като мис е налага да отиде до магазина.

Надупчен е с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината.

На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си. Минути по-късно той излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като е установил, че батериите на дистанционното за телевизора са изтощени, припомня narod.bg. Купува набързо нови батерии и тръгва към дома си на пресечката на ул. „Абоба“ с бул. „Пенчо Славейков“. В този момент към гърба му се появява мъж, който открива огън по него с пистолет със заглушител.

Николай Колев е надупчен с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината. По време на огледа до трупа на Николай Колев е открита невзривена граната.

Два дни след убийството на Николай Колев в София е открит нов труп – психологът на специализирания отряд на баретите в МВР Владимир Димов е намерен мъртъв в колата си с куршум в главата и с взривена ръка.

Показният разстрел на висшия прокурор идва след като Николай Колев влиза в публичен скандал с Никола Филчев.

През 2001 г. магистратът дава скандално интервю, като обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и хвърля бомбата, че има психически отклонения, заради които трябва незабавно да бъде освидетелстван и освободен от поста си.

Седмици след интервюто Николай Колев е арестуван от барети, а в колата му е подхвърлено пакетче кокаин. Той прекарва дълги месеци в ареста, преди да бъде освободен поради липса на каквито и да е доказателства. След като излиза от килията, Николай Колев предупреждава по телевизията, че Никола Филчев подготвя убийството му.

Въпреки, че на магистратът е осигурена държавна охрана, той губи живота си, застигнат от куршумите на наемен убиец. Впоследствие Нанка Колева, вдовица на разстреляния прокурор, обявява, че убийството на мъжа й е организирано от тогавашния шеф на баретите Филко Славов.

Според думите й, за да бъде отклонено разследването за двете убийства, е спусната удобната версия, че Николай Колев и Владимир Димов са взели пари от сръбската мафия, за да освободят от затвора арестувания Сретан Йосич.

Според Едвин Сугарев за свободата на сръбския мафиот действително са платени 2,5 милиона германски марки, но парите са прибрани от Филко Славов и Алексей Петров.

Преди да се стигне до шокиращата екзекуция на прокурора Николай Колев висшият магистрат несполучливо е нагласен като поръчител на друго неразкрито убийство в София – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

Тя е открита заклана в дома си в столичния квартал „Стрелбище“ на 28 февруари 2000 г. Година по-рано Надежда Георгиева напуска със скандал работата си при Орлин Аврамов, мастит бизнесмен и собственик на винарната „Стара изба” в Ямбол, за да стане секретарка на влиятелен бизнесмен.

Неофициално се твърди, че Георгиева е била любовница на Никола Филчев. Докато е в София, ямболската адвокатка се сближава с Димитрина Калайджиева, която е секретарка на прокурора Николай Колев. Надежда Георгиева не е случаен юрист – заради близостта си с главния прокурор Никола Филчев тя върши специфични услуги под негово давления.

Твърди се, че Надежда Георгиева получава $150 000 подкуп, които трябва да предаде на Филчев. Сумата е за приватизацията на държавното предприятие „Океански риболов”. В началото на 90-те дружеството, което е осигурявало по 130 тона риба дневно, е завзето от бизнесмена Петко Русинов, офицер от Държавна сигурност.

За отрицателно време са разпродадени корабите и активите на държавното предприятие, а десетки моряци напускат работа. Едва през 1998-а, след десетки сигнали на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, прокуратурата се сезира и стартира разследване. Подкупът от 150 000 долара е трябвало да стигне до Никола Филчев в края на 1999-а, за да бъде потулена кражбата на „Океански риболов”.

В този момент Филчев е в добри отношения с варненския магистрат Николай Колев. Трупът на Надежда Георгиева е открит на 29 февруари 2000 г. в мезонета й в столичния квартал „Стрелбище”. По това време Никола Филчев е в Либия с правителствения самолет, за да лобира за освобождаването на медицинските ни сестри.

Впоследствие това ще е основният довод, с който съда отказва да повика като свидетел главния прокурор, камо ли да му повдигна обвинения. Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Аня Пенчева искрено и лично за греховната си любов със Стефан Данаилов

Макар и да не изрича на глас името му, 68-годишният неостаряващ секссимвол дава ясно да се разбере, че е изкарала изпепеляващ роман с българския Ален Делон. “Връзката ми с този мъж беше тайна само за нас двамата. Той беше на 40 години, аз – малка и неопитна. Изпя ми “Колко е страшно да бъдеш влюбен на 40 години” и “Моето мъжко момиче”. Аз пък му изпях: “Не остарявай, любов”. Остана ли някой, който да не е разбрал кого визира Аня…?

След “конспиративното” музикално обяснение в любов съпругата на Ламбо – Мария, също “загряла” какво става. Бившата манекенка се вдига, отива в кафето на Народния и театрално заявява на всеослушание: “Аз съм жената!”. “Добри” колежки на Аня пък я курдисват точно на масата, на която е седнала Мария. И става страшно. Нахаканата актриса тотално се спича и успява да промълви само:

“Той никога не ми е споменавал, че е женен”.

“Това беше първият ми сблъсък със съпругата. Още тогава си казах, че е по-добре да си любовница. След години трябваше да се ориентирам към ролята на законна съпруга и си помислих: “Боже, какво ли ще стане, ако съм на нейно място…”, плаши се от възмездие жената, която през годините мълвата “хвърли” в не едно и две легла.

Стефан Данаилов за тяхната забранена любов:

„Нашата история беше истинска, повече от обикновен флирт – казва той – … Аня е другата жена, която съм обичал истински. Мери (Мария Данаилова – покойната съпруга на актьора, б.а.) разбра това и го преживя много тежко.

А и мен ме измъчваше съвестта: мисълта, че трябва да оставиш един човек заради друг, не ми даваше спокойствие. След началната еуфория дойде отрезвяването, а в тази фаза започваш да си задаваш много въпроси. Готов ли си за нов живот? Накъде отиваш? Аня беше умно момиче. Поговорихме и се разбрахме. В края на краищата има една прозаична фраза: „Важно е кой ти пере гащите“.

Самата Аня обаче твърди, че никога не се е влюбвала в сценичен партньор, като изключим Ламбо и настоящия й мъж Ивайло Караньотов.

Двамата се снимали заедно в лентата “Целувка за лека нощ” и бившата съпруга на Сашо Диков без свян признава, че истински се възбудила и секссцените си били съвсем истински. Тя споделя, че им се наложило цели 10 години да крият любовта си. Накрая обаче се оказало, че вече всички знаят. Включително и законните им половинки.

Без да й пука, актрисата разкрива още, че с Ивайло сключили граждански брак не защото го искали, а понеже обстоятелствата ги принудили. “В един момент синът ни Ангел тръгна на училище. Започнаха да искат документи. След това децата подхвърляха някакви неща:

“То твоят баща не ти е баща”.

Така на двамата им се наложило да узаконят съжителството си. Пенчева може да е била любовница на не един и двама вип-мъже, но се кълне пред сп. “L`europeo”, че Тодор Живков не е в списъка й с интимни завоевания. Не за друго, а защото, когато се запознали, Тато вече бил нефелен на интимния фронт. “Любовница не успях да му стана, защото нямаше как. Когато се запознахме, той вече не е упражнявал мъжките си способности вследствие на някаква операция”. И ехидно допълва, че на процеса срещу Първия всичките му истински любовници се покрили като мишки. Само тя, Катя Паскалева и Невена Коканова имали доблестта да се изправят на свидетелската скамейка и да защитят Живков.

Източник: Blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ивайло Калушев е убил със заглушител своите в „Петрохан“, после двете двете момчета в кемпера и се е самоубил

Приятелите на Ивайло Калушев (на снимката) били твърдо против начина му на живот – да води постоянно непълнолетни момчета във вила „Петрохан“, заради това ги разследвала ДАНС

Разследващи извършват оглед на мястото, където бе намерен кемперът с трите тела – под връх Околчица, след това се очаква брифинг

Планинарят Ивайло Калушев  е убил тримата си приятели Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев в хижа „Петрохан“ в първите часове на 2 февруари, след което се е укривал няколко дни на различни локации в България.

Най-накрая самоубил, като преди това е екзекутирал 15-годишния Алекс и 22-годишния Николай в кемпера. Това е основната версия, по която работят разследващите.

В последния час днес – след като стана ясно, че телата на Калушев, Алекс и Николай са открити под връх Околчица край Враца в рамките на няколко минути националните телевизии и анализатори публикуваха работната хипотеза, която вероятно им е била подсказана директно от МВР.

Всъщност, още в петък в-к. „Уикенд“ публикува идентична версия с много повече детайли – че Ивайло Калушев в първите часове на 2 февруари е ликвидирал със заглушител един след друг приятелите си, след това е разположил ритуално телата им им отвън и запалил вилата. Те били убити в съня си от Калушев, защото имали сериозни спорове за начина му на живот.

И Ивайло Иванов, и Петър Статев и Дечо Василев били хомосексуалисти, но били твърдо против практиката му да мъкне във вилата непълнолетни момченца, твърди вестникът.

Заради това те били разследвани от ДАНС, нещо, което силно ги е притеснило, защото дейността им изобщо не била законна. Подозира се, че са замесени в наркотрафик и каналджийство, тъй като стратегически са заели две ключови позиции – на входа на страната,  в странджанското село Българи, както и на изхода – хижа „Петрохан“. И двата имота се намират на 10-ина километра от границата и съвсем неслучайно са подбрани заради стратегическото си местоположение.

Таблоидът Уикенд разбулва и друга мистерия, която бе необяснима – какво правят ДАНС на мястото на убийството в „Петрохан“. Според тях спецагентите са отишли първи там, защото са имали данни, че в хижата са складирани множество боеприпаси. Направили двучасов оглед, бомби не открили, но намерили пистолети, карабини, механични арбалети и муниции. 

Че става въпрос за убийство, а след това и самоубийство, смята и разследващият журналист Слави Ангелов. Преди минути той написа във фейсбук следното: „Доволен съм, че в последната седмица отказах на поне 15 покани от телевизии и радиа да коментирам разстрела в Петрохан. Въпреки че още в първия момент бях убеден, че Ивайло Калушев е застрелял хората в хижата и ще бъде намерен мъртъв с другите двама младежи. Имаше предостатъчно факти в полза на тази хипотеза. Един съдебен психиатър от Плевен обясни всичко просто и ясно на 4-ия ден от инцидента. Но, версията му не бе атрактивна за публиката. Такава истерия и възбуда не помня, а съм криминален репортер от 31 години. Много хора си мислят, че в България всички разбират от футбол. Голяма грешка! Всички са топ криминалисти. И топ профайлъри. Вижте версиите им – от Таки, през дървената мафия, трафик на хора и наркотици, мексикански картели, сръбски мафиоти до таен канал на ДАНС и какво ли още не“.

Сайтът на Тина Ивайлова – Glasnews.bg също застъпва версията, че Ивайло Калушев и двете момчета са се самоубили.

Любопитна подробност е, че до 1 часа след полунощ на 8 февруари инстаграм профилът на един от издирваните – 22-годишният Николай Златев е бил активен, а след това е деактивиран. 

Официална информация все още няма. Очаква се огледът на мястото, където са намерени тримата да приключи по-късно днес, след което ще се даде брифинг.

Източник: Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за една легенда

Димитър Василев Маринов.Известен с публичната демонстрация на гордост от познанството с хора като Илия Павлов, Дон Цеци, Дмитрий Минев – Руснака и други. В публичните си изяви се обявява още и за приятел на бедните, инвалидите, ромите и че помага на социално слабите. Самопровъзгласява се за „любимеца на народа“.

През пролетта на 2006 г. участва в първия сезон на VIP Brother. Именно оттогава става известен в цялата страна като комичен и пародиен образ на риалити герой.

Политика:

Първият му опит в политиката е свързан с Християнрадикалната партия. През 2003 г. е кандидат за кмет на Велико Търново, като получава 1,7% от вота (509 гласа).

На изборите за парламент през 2005 г. е водач на листата в Кърджали на ПД Евророма, която не прескача 4-процентната бариера.

На изборите за президент през 2006 г. Пищова не успява да се регистрира като кандидат, заедно с Росен Николов, поради това, че инициативният комитет не успява да събере необходимите по закон 15 000 подписа.

През 2015 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, но губи изборите, привличайки скромен електорат.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент в тандем с Радо Шишарката (кандидат-вицепрезидент).

През 2019 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, като резултатът му е рекордно слаб – 0,65% от вота (203 гласа).

Почива на 3 март 2025 г.на 69 години в София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за две легенди и великани на родното ни кино

Дали някой млад човек в България може да познае кои са тези двама великани на родното ни кино? 

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония, който след Деветосептемврийския преврат е арестуван през 1947 година и пратен като политически затворник в Белене.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18-годишна възраст, през 1957 г., в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичният театър „Рачо Стоянов“ в Габрово, Драматичният театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричният театър „Алеко Константинов“ в София (от 1961 г.).

Невена Коканова изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков), учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира от рак през 2000 г., на 61 години.

Любомир Иванов Шарланджиев (по прякор Шарлето) е български театрален и кинорежисьор. Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, военното и приключенското кино.

Роден е в Горна Джумая в 1931 година. В 1956 година завършва ВИТИЗ при Желчо Мандаджиев. В 1956 - 1957 е режисьор в театъра в Габрово, а в 1958 - 1959 - в този в Русе. Специализира в Общосъюзния държавен институт по кинематография при Михаил Ром в Москва.

Като театрален режисьор Любомир Шарланджиев поставя „Всяка есенна вечер“, „Януари“ от Йордан Радичков и други. Прави режисьорски дебют в киното през 1962 г. с „Хроника на чувствата“. Режисира още филмите „Веригата“ (1964, Златна роза на Фестивала на българския филм във Варна, 1964), „Карамбол“, „Прокурорът“ (1969, награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци, 1988), „С дъх на бадеми“ (1967), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973, Специална награда на Фестивала на българския филм във Варна, 1973), „Спомен за близначката“ (1976, Специална награда на Фестивала на българския филм във Варна, 1976), „Трите смъртни гряха“ (1979, довършен от съпругата му Невена Коканова) и телевизионния сериал „На всеки километър“ (1969 - 1972, съвместно с Неделчо Чернев).

Носител е на Димитровска награда (1971, с колектив). През 1980 година получава посмъртно голямата награда „Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци за значителен принос в българското кино. През 1988 година е награден заедно с Борислав Пунчев за филма „Прокурорът“.Съпруг е на Невена Коканова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изоставеният тунел, по който минават коли

Единственият изграден тунел, който свързва Сверена с Южна България е тунелът „Кашана“ в недовършения Златишки проход. Тунелът е завършен на 80%, но проходът така и не е бил ремонтиран повече от 40 години.

Тунел Кашана е прокопан преди повече от 40 години, като дължината му е около 700 метра.

Той е трябвало да се използва с новопроектираната част на Златишкия проход. Причинте проекта да бъде изоставен са били основно 2: от една страна липсата на средства, а от друга проблеми с рудниците, които се намират под трасето. Въпреки, че официално не е отворен и асфалтиран, тунела се ползва от месните за по-лесно преминаване и избягване на огромните дупки по пътя на билото на прохода…

Тунелното съоръжение е било построено в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Дължината му е около 698 м. За сравнение, тунелът „Топли дол“ на АМ Хемус е 883 м, „Витиня“ е 970 м, а „Ечемишка“ 775 м. Тунелът „Траянови врата“ на АМ Тракия е с дължина 720 м. По всяка вероятност габаритът на изоставеното тунелно съоръжение не е подходящ за тежкотоварен трафик, но е напълно достатъчен за леки автомобили до 3,5 тона.

Причината за построяването му е неизвестна, а още по-малко известно е защо е бил изоставен. Никой незнае какъв е бил пълният проект, неизвестна е и собствеността на тунела. Версиите за неговото построяване варират от това, че е бил построен от местните рудодобивни предприятия, които са търсели по-удобна и бърза връзка със Северна България. Други теории гласят, че е изграден като стратегически военновременен обект, който е трябвало да осигури т. нар. „втори ешелон на защита“, както и да послужи за бързото прехвърляне на тежка военна техника от едната половина на България в другата. Известно е, че танкове и друга военна техника трудно ще премине през високо планинския проход Троян-Кърнаре, а през всички други възможни проходи в близост, като Витиня, Арабаконак и Гълъбец ще отнеме твърде много време. Важно е също така, че подобна гъста гориста местност е трудна за откриване от самолети и съответно трудна за бомбардиране.

Независимо от причините за построяването му, тунелът е изграден и почти 40 години по-късно е в много добро състояние, като дори има хидроизолация и почти никакви течове във вътрешността. Вероятно с разумни инвестиции този проход може да бъде довършен и тунелът пуснат в експлоатация. Всъщност Златишкият проход към днешна дата е затворен за движение. Странно, като се има предвид, че това е важен път още от древността.

Необходимо е държавата ни да преосмисли политиката по отношение на пътната инфраструктура, водена до момента. През последните 40 години са развивани основно връзките и направленията Запад-Изток, като реално е създадено „петолиние“ по това направление – това са АМ „Хемус“ и път I-3 и I-4, АМ „Тракия“ и път I-6 и I-8. В същото време няма нито една удобна и бърза връзка през Стара планина.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ