Внучката на Тато сподели тайни снимки от семейния архив на бившия Първи



27 години след смъртта на Тодор Живков неговата внучка Елизабет извади на бял свят личните му снимкови архиви и показа в социалните мрежи как е прекарал дядо й последната си Нова година. Тато ни напусна на 5 август 1998 г., а 6 месеца преди това посреща новогодишната вечер в компанията на семейството си в легендарната си къща в „Бояна“.


Бившият Първи вдигал наздравици с червено вино в сервиз с позлата заедно със сина си Владимир, втората му жена Валя и дъщеря им Елизабет, която по това време е била още невръстно момиченце.


Красавицата е най-малката внучка на Живков. На един от сензационните кадри, които днешната модна дизайнерка сподели, се вижда как е седнала в скута на развеселения си дядо. Живков е усмихнат и с хартиена корона на главата, изработена от неговата любима внучка. Елхата в семейния дом на прочутата ул. „Секвоя“ е отрупана с лъскави играчки, а Дядо Мраз е донесъл на малката Елизабет рядко срещаната по онова време западняшка кукла Барби.



Днес Елизабет живее в Италия, където е модна дизайнерката и е сгодена за италианец. Тя е дете на покойния Владимир Живков – син на Тато, от втория му брак със съпругата му Валя. От първата си жена Маруся той има и син – Тодор Живков-младши, който от юноша живее в Щатите. В Америка той се е „спасил“ от тежестта на фамилията си и обичайно се представя като Тед Морган. Доскоро се занимаваше с покер и беше играч от световна класа, натрупал несметно богатство с комар, но днес върти свой бизнес. Женен е за красива рускиня, с която имат две деца – момиче и момче. За последно Тодор-младши стъпи на родна земя за погребението на баща си Владимир. Той почина през лятото на 2021 г. след тежко боледуване. До сетния си дъх Владко Живков живееше в къщата, оставена от баща му, в елитния квартал „Бояна“. Днес легендарният имот е наследен от вдовицата му Валентина, която го обитава сама. В съседство се намира и домът на другата внучка на Тато – Жени Живкова, дъщеря на Людмила Живкова.



В семейството не съществуват спорове за имоти и всички роднини на бившия Първи поддържат нормални отношения. Внучката Елизабет е близка с брат си от Америка, но и с дъщерите на Жени Живкова – Андреа и Людмила. Цялата фамилия обаче не се е събирала на едно място от десетилетия. Дори големите и кръгли годишнини от рождението и кончината на Тодор Живков не успяват да ги върнат в България.



 


Тодор Живков поздравява българския народ с настъпването на новата 1983 година.

Подчертава, че 1982 е била успешна година за страната – икономически, социално и политически.

Говори за успехи в индустрията, селското стопанство и науката, като ги представя като резултат от „общите усилия на народа и партията“.


Изтъква ролята на БКП като водеща сила и гаранция за стабилност.


Подчертава международната обстановка, говори за „мирната политика“ на България и СССР.

Изразява увереност, че 1983 ще бъде още по-успешна, ако народът продължи да работи „със същата отдаденост“.

ВИДЕО:

Завършва с пожелания за здраве, щастие и успехи на всички български граждани.


 Легендарната френска актриса Бриджит Бардо почина днес, 28 декември, на 91-годишна възраст.


Това съобщи Агенция Франс Прес (AFP), позовавайки се на фондация „Брижит Бардо“.


Звездата на френското кино се отказа от кариерата на актриса преди десетилетия и се отдаде на борбата за защита на правата на животните.Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж.


Смъртта ѝ настъпва след период на влошено здравословно състояние през последните месеци на годината, включващо хоспитализация и операция през октомври 2025 г..


Световната слава ѝ носи филмът на Роже Вадим „И Бог създаде жената“ (1956). Тя се превръща в символ на сексуалната революция и френския шик през 50-те и 60-те години.През 1973 г., на върха на славата си и само на 39 години, тя се оттегля от киното, за да се посвети на каузата на живота си – защитата на животните.


През 1986 г. основава Фондация „Брижит Бардо“. Известна е с борбата си срещу лова на тюлени, коридите и жестокостта в кланиците.


В по-късните си години Бардо често предизвикваше полемики с политическите си изказвания и беше глобявана няколко пъти за подстрекаване към расова омраза.


Сред основните заглавия във филмографията ѝ са „И Бог създаде жената“ (Et Dieu… créa la femme, 1956, „Истината“ (La Vérité, 1960), „Презрението“ (Le Mépris, 1963) „Вива Мария!“ (Viva Maria!, 1965)


Биография:


Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем години, е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 година е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.


По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 година. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява на бъдещия ѝ живот и кариера.


Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 година, участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 година след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

По време на кариерата си в шоу-бизнеса тя участва в 47 филма, с изпълнения в няколко музикални предавания и записва над 60 песни.

През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.

През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.

След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.

Поклон пред паметта и!


Роден е на днешната дата през 1892 г. Става известен в целия свят. Получава оферта да стане бодигард на Ал Капоне, но отказва.Пръска купища пари за благотворителност – купува самолет на авиацията, дава 2000 долара за адвокат на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, издържа бедни студенти, артисти и начинаещи спортисти ..

Най-силният българин за всички времена е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, недалеч от град Севлиево. Той е борец. Името му е Дончо Колев Данев. Едва на 17 години, когато по традиция в България се извършват държавнически преврати, Дончо отпътува от пристанището в Истанбул към Новия свят заедно с група балканци. В САЩ започва работа при строежа на жп линия. По това време между работниците често се организират борби, в които българинът разбива в пода всичките си противници. Скоро е забелязан от директора на известния американски пътуващ цирк “Виктория”, където якият българин Дончо се превръща в непобедимия кечист Dan Koloff.


Победите му на организираните от цирка турнири по wrestling скоро му донасят славата на най-известния кечист на територията на САЩ. Десетки от известните по това време борци се изправят очи в очи срещу “железните ръце” на българина – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Шерей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусес, Джое Стекер, Странглар Левис, Джим Броунинг и много други. 


Нито един обаче не е в състояние да победи Dan Koloff. Още тогава сред почитателите на този спорт тръгва мълвата, че българският борец наистина е надарен с нечовешка сила,подобно на Херкулес и Соломон. Разказвало се, че са го виждали сам да повдига на раменете си железопътна релса, дълга 50 метра, че вдига над главата си борци, почти два пъти по-тежки от него, че съперниците му посинявали от липса на кислород още щом ги хванел през кръста, за да ги преметне. Митологизираният в Щатите Dan Koloff получава покана за участие в единствен по рода си турнир в Япония, където борбата от хилядолетия е национален спорт. На финалната среща на тепиха излизат Dan Koloff, обгърнат с нашето знаме, и Джики Хиген „Удушвача“, идолът на японската борба, непобеждаван от никого. Едва ли светът някога ще забрави тази среща…


Милиони души от всички краища на света застават пред радиата си, за да проследят битката на двамата титани. Новината за победата на българина се разнася над 5-те континента като опустошително цунами. Япония е потопена в скръб, а в България хората наизлизат по улиците като че за втори път да отпразнуват свободата си.


Вечерта Кинг Конг е в хотелския си апартамент и разхождайки се напред-назад, разговаря със своя мениджър Харисън. На милиметри от гърдите му, хвърлени през отворения прозорец от отсрещния апартамент, профучават два самурайски ножа и се забиват във вратата. Веднага пристига взвод полицаи за охрана на победителя, а след час, за да избегне други инциденти, вече го изпраща на пристанището. Едва на палубата той споделя: „Заклевам се, че никога повече няма да стъпя в тази страна, в която хората, за да спасят честта си, най-спокойно си разпарят корема, а не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил един техен шампион.”


На следващата сутрин никой вече не говори за България като за държавица близо до Османската империя – България вече съществува за света. Журналистите се надпреварват да му измислят прякори – „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ или „Балканският лъв“. Поканен е на големия турнир в Париж. И в Европа Dan Koloff размазва всичките си противници, а на финала и любимеца на домакините Анри Деглан „Човекът с хилядата хватки“, който по това време е европейски, световен и олимпийски шампион. След тази победа за всички вече е ясно, че българинът е абсолютният шампион на света. Получава титлата „Европейски шампион“ и блестящия „Диамантен пояс“.


Дончо гътва Циклопа

Животът на царя на кеча е низ от върхове и падове, но българинът никога не забравя откъде е тръгнал. Баща му умира млад от скоротечна туберкулоза. Същата болест поваля и шампиона 40 години по-късно. Семейството му едва свързва двата края. Майка му Янка не може да изхранва всичките 7 деца и 12-годишен, Дончо заминава на гурбет в Унгария. Намира си работа като градинар. Когато го изпраща, майка му хвърля камък по него повече да не се връща.


Една вечер 20-годишният Дончо отива на цирк и тази случайност променя живота му тотално. 


Приятелите му го избутват на манежа, за да премери сили с най-добрия борец в цирк “Виктория” великана Джеф Лорънс, известен като Циклопа. Гигантът тежал 160 кг. И имал славата на непобедим. Дончо обаче го побеждава. Започват да го ангажират и за други борби. Така се ражда артистичният му псевдоним Дан Колов. С него 5 години жъне победи по цирковите арени. Едва на 26 години, става професионален кечист и прави доста късна, но феноменална кариера. Кечистът е висок само 178 см и тежи 105 кг. Коронната му хватка е самолет – влиза в краката на двуметрови мъже, вдига ги нагоре и ги забива в пода. Името му пълни всички стадиони и зали. Двайсет години Дончо от Сенник е най-силният в света кечист. Тушира всички бивши световни шампиони. 


Получава оферта да стане бодигард на Ал Капоне, но отказва.

 

Демонстративно побеждава един от фаворитите на мафиотския бос – протеже на италианския подземен свят. Американските менажери недолюбват кечиста. В началото работи с тях, но отказва да стане янки и да поамериканчи името си. Въпреки милионите, които му предлагат, той отказва да участва в договорени борби. Сам си става импресарио и не дели с никого печалбата.


Реки от долари потичат в джобовете му. Влага милионите си в мини, акции и магазини. Купува си имения в Калифорния и Канада. Побеждава най-силните мъже в света на тяхна територия. Има над 800 победи, а загубите му се броят на пръсти. Световни знаменитости се редят на опашка за негов автограф. Близък става с Шаляпин и оперната прима Илка Попова.

През 1935 г. Дан Колов се завръща в България, за да посети майка си и приятелите от детските години. Посрещат го като национален герой. Опашката от мераклии да го зърнат се точи от Централна гара до църквата “Св. Неделя”. Няма човек с по-широки пръсти от тези на световния шампион. Пръска купища пари за благотворителност – купува самолет на авиацията, дава 2000 долара за адвокат на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, издържа бедни студенти, артисти и начинаещи спортисти.


Щедрият българин плаща лечението на много хора. Хоби на кечиста са ловът, хубавите дрехи и жените. Дан Колов не създава семейство. Личният му живот обаче е пълна мистерия. Фаталната любов на бореца е загадъчната Соня Ефремова – датчанка по произход, която работи като шивачка на оперната прима Илка Попова. Певицата ги запознава и от този момент двамата стават неразделни. Според близки на кечиста именно тя завлякла френските му имоти и влогове в няколко банки. До последния му ден в апартамента му на ул. „Линкълн“ тя е неотлъчно до него.


През 1939 г. туберкулоза го гътва на легло. Якият мъж влиза в болницата 105-килограмов, а излиза… 46. Едва на 47 години, на 27 март 1940 г. той умира в родното си село. Преди да почине, връчва на роднини чек за 2000 долара – последните му пари. Питат го къде са мините и имотите. Дан Колов казва, че по-добре е да не ги търсят. Когато разбира за смъртта му, Соня изчезва загадъчно заедно с шефа на банката, където Дан Колов държи милионите си. Последното желание на шампиона е да хапне попара, козунак и пуешко.


Мистерия:Изчезна диамантеният пояс на шампиона


Диамантеният пояс, 6 пистолета и 7 пушки са изчезнали от музея на Дан Колов в родното му село Сенник, Севлиевско, увери се на място “Над 55” преди четири години. Надпис “Желю и Дан Коловь” още седи на керемиденочервената къща в севлиевското село, където преди 114 години е роден борецът. Местонахождението на милионите на Дан Колов и до днес тъне в пълна мистерия.


Съселяните му предполагат, че поясът вероятно вече е изтъргуван в някой музей на Запад. Губят се следите и на много други ценни предмети. В момента трима кечисти от световна класа излизат на подиума с името Дан Колов.


“Три пъти обираха къщата, след като я реституираха. Върнаха я на наследниците му, а после пак на общината. Обезвредили са СОТ-а и влезли направо през вратата. Първия път му отмъкнаха диамантения колан, втория път взеха пушките и пистолетите. Дан Колов е бил ловец и е имал много ценни антики. Изчезна и уникално седло, инкрустирано със скъпоценни камъни, много медали и купи. Третия път завлякоха всичко, каквото е останало. Отмъкнаха му даже трикото и хавлията.


Въпреки това идват много чужденци да разглеждат музея”, разказа за “Над 55” собственикът на хотел-ресторант “Дан Колов”, който е в близост до родния дом на бореца. Той обаче няма роднинска връзка с шампиона. Единствената кръвна наследница на бореца е неговата племенница. Сега в къщата са останали за разглеждане единствено един костюм, леглото и купища писма.


Холивуд безуспешно ухажвал Дан Колов


Само нежеланието да се снима в суперпродукция не направи нашия кечист първият екшън герой на световното кино


Кинг Конг е щял да бъде българинът Дан Колов. Историята на флирта с Холивуд започва на презокеанския лайнер „Куин Мери“ с една американска филмова звезда. Случайността ги е събрала на най-големия пътнически параход. Дан Колов отива да се бие с Удушвача, а артистите – на снимки в Япония.


И като резултат – един от най-известните кечисти в света бил ухажван дълго, упорито и безуспешно от холивудска актриса, познала мимолетно глезотиите на световната слава. Българинът остава непреклонен към женските прелести, но по неведомите пътища на съдбата флиртът му с актрисата прераства във флирт с Холивуд.


След като побеждава гордостта на Франция Анри Деглан, холивудският режисьор Мекъл е убеден, че няма пречки да направи филм за Кинг Конг в главната роля с Дан Колов и обсажда бореца, подобно на средновековна крепост, да започват снимките.


Хонорарът, който му предлага, е 24 милиона лева 


Дан Колов обаче взема пояса, покрит с диаманти, и след 25 години отсъствие се прибира в България. На режисьора отказва с думите: „Ти не си първият. Имал съм и други предложения, но аз компромиси с моята кариера не правя.“


Минават години. Опитите Дан Колов да бъде вкаран в Холивуд продължават.Та той е звезда от световна величина. Колко приходи би донесъл един филм с негово участие.


Холивудските режисьори и продуценти все така не могат да проумеят как един българин, пък бил той и световноизвестен, ще им отказва – та по тяхната логика малко повече пари и слава никога не са излишни. Сигурно нещо си е наумил? Но какво?



След повече от 25 години на тепиха и повече от 1500 победни боя Дан Колов се завръща в София


На 7 април 1936 г. Борецът прекарва част от почивката си в София. По същото време идва и световната филмова звезда Ханс Алберс, който търси своя партньорка за филма „Под горещо небе“. Режисьор е руснакът Учички. Най-накрая Алберс избира за своя филмова партньорка оперетната актриса Надя Ножарова. Научила за това, примата Мими Балканска е обидена и двете се скарват.


Един ден сред екипа най-неочаквано се появява Дан Колов. Той е стар познат с Ханс Алберс, но режисьора Учички вижда за пръв път. Двамата се отделят на двучасов разговор, говорят си на английски, но накрая режисьорът споделя пред журналисти: „Та той е чудесен актьор. Предложих му участие в моя филм.“


Дан Колов и този път не се съгласява. Единственият филм, за който Дан Колов дава съгласието си, е „Под игото“.


Той трябва да се снима още през 1936 г. от режисьора Александър Вазов. Пари за снимките обаче така и не се намират, Дан Колов умира през 1940 г. в родното си село Сенник, а „Под игото“ е сниман чак през 50-те години.


И до днес остава загадка защо Дан Колов толкова упорито избягва снимачните площадки. Дали е бил толкова богат, та да не са му трябвали пари?


Източник: plovdivglas.bg


Скрит в една от отходните тръби на Перловска река, където води сражение повече от ден, накрая слага край на своя достоен живот с последния си куршум...


На 7 февруари 2025 г. се навършиха 110 години от рождението на един от героите на Бойните групи Никола Драганов. Тази годишнина не се спомена от никого. Соросоидите и неофашистите може би не са чували за него, за тях от имената на „комунистическите терористи“ по-известни са Славчо Радомирски, Митка Гръбчева, Виолета Якова, Иван Бураджиев и те съсредоточават своята омраза върху тях, а неговото име за тях или не е известно, или е на заден план. А повечето „левите“ също не се сещат за него, те или са забравили, или са заети с вътрешнопартийни борби. Но все пак той е герой и името му не бива да потъне в забрава, поради което съм решил да публикувам (с някои допълнения) своя материал за него.


Никола Василев Ганчев Драганов е роден на 7 февруари 1915 г. в севлиевското село Бериево в изключително бедно селско семейство, което изкарва своята прехрана само от няколко парчета земя. От малък е принуден да пасе овцете и козите на своите съселяни и да помага на родителите си, но въпреки това, за разлика от други бедни деца не изоставя учението. Той е един от най-добрите ученици и завършва с отличие Севлиевската гимназия. Баща му е доволен от успехите му и се съгласява да продължи образованието си в Телеграфо-пощенското училище в София, въпреки че няма достатъчно средство. В София Никола отново е един от най-добрите ученици и още по време на учението е назначен на работа в една от телеграфно-пощенските станции. Получава относително добра заплата и това му помага да праща пари на своите бедни родители. Завършва училището с отличен успех и е назначен на работа в Централната пощенска станция. Там той се запознава с комунистическите идеи и става техен привърженик, въпреки че до края на своя кратък, но достоен живот не става член на БКП. На работа в пощите не може да търпи мошениците и корумпираните бюрократи, а също и високопоставените служители, които злоупотребяват, и поради своя буен нрав многократно влиза в открити (понякога и физически) сблъсъци с тях. Те разбира се се оплакват на своите покровители, които го наказват. Общо е наказван пет пъти. След време става касиер в Четвърти пощенски клон. Като такъв отделя средства от ценни пратки за помощ за комунисти изпаднали в беда.

През 1942г. участва в набавяне на средства за закупуване на оръжие за бойните групи. След това минава в нелегалност, успявайки да вземе пистолет „Валтер“ от оръжейна пратка и започва да търси връзка с бойната група на Славчо Радомирски. Там приема партизанското име „Гуджо“. Когато Георги Ковачев (Гек) го препоръчва на Радомирски, казва: „Танкове да минат през него, нищо няма да му стане!“ Но Радомирски изпитва известно съмнение заради прекалената му смелост и невъзмутимото му появяване на оживени места където е търсен и на местата където са фашистките агенти. Гуджо приема изключително тежко недоверието и дори му казва: „Все не ми вярваш. Болно ми е. А аз нито съм подлец, нито говоря хвърчащи работи“, на което получава отговор: „Това, което вършиш е неразумно! Внимавай!“



Митка Гръбчева описва Гуджо така: „Никола Драганов беше напет момък, левент, широкоплещест, с матова и гладка кожа. Видът му респектираше с подчертаната физическа сила и неустрашимост. Носеше винаги два заредени пистолета – единият деветмилиметров парабелум. Джобовете му тежаха от резервни пълнители. Не се разделяше и с двете си бомби бухалки. Закачаше ги на вътрешната страна на балтона или на шлифера си. Горната си дреха носеше разкопчана, за да не изпъкват бомбите и винаги да му бъдат подръка.“

Веднъж, отивайки на нелегална среща с другарите си, Гуджо носи в раница патрони и бомби предназначени за изнасяне в Балкана. Но го срещат двама фашистки полицаи, които го карат да се легитимира. Преценявайки обстановката, той решава, че не е добре да стрля, тъй като са двама, а и пистолетът му е несигурен. Затова решава да се измъкне с хитрост и иска да отиде „по нужда“. Двамата фашисти ухилени си казват: „Намокри се от страх“ и го пускат, и докато разглеждат раницата, той успява да откърти две дъски и да избяга. На срещата с нелегалните заключава „Само тъпотата на агента ме спаси, но бомбите и патроните останаха в полицията“ Тогава Станьо Василев го прегръща братски, а той навежда глава. Но подозрението остава и той с огорчение казва на Славчо Радомирски: „Вие не ме смятате за ваш човек.“


По това време Гуджо е следен от две места: от една страна от своите другари, от друга от фашистките агенти. Един от тези агенти, негов съученик, се полакомява за награда и търси удобен момент да го предаде. Тогава Гуджо, гледайки го с омраза му казва „Здрасти!“ и разкопчава палтото си, от където се показват пистолет и две бомби. Тогава фашистът от страх отива при техен общ познат и казва „Кажи на Никола, че не го следя. Полицията, ако ще със злато да ме обсипе, пак няма да ме принуди да го следя!“ Научавайки това, Гуджо се разсмива и казва „Горко на това Отечество, дето го пазят тези плъхове! Ех, братко, разбиращ ли защо ще победим? Защото служим на Народа си от любов, а не за пари!“ По-късно Митка Гръбчева ще напише: „Всички се смяхме на този случай, но на враговете, които познаваха Никола Драганов, наистина не им беше до смях“.

Постепенно Радомирски се убеждава, че Гуджо не е провокатор и решава да му постави задача за изпълнение. Задачата е да се ликвидира високопоставения фашистки депутат Сотир Янев, готвен от хитлеристите за външен министър, един от основните привърженици България да се включи в „кръстоносния поход на хилядолетния райх срещу Болшевишка Русия“, като в защита на това сипе гнусни клевети срещу СССР, като например че там жените са общи, че хората са толкова гладни че в големите семейства родителите ядат децата си и тем подобни простотии.

Гуджо и Йордан Петров пристъпват към изпълнение. Но на входа на залата, където говори Янев застават много фашистки полицаи и те решават да излязат навън и да хвърлят бомба в колата му. Но до колата има много минувачи и Гуджо решава, че могат да пострадат и невинни хора, поради което решава да отложи изпълнението. На следващия ден двамата влизат в кантората на Янев и му светяват маслото. Хората по улицата, които разбират кои са, правят шпалир и им отстъпват място да се измъкнат и ги насърчават „Бягайте!“ След това докладва на Славчо Радомирски: „Няма да лае песът повече!“ Радомирски му казва: „Разказвай! Защо мълчиш? Вие извършихте подвиг!“, но Гуджо се намръщва, тъй като не обича да го хвалят.

Митка Гръбчева разкрива следните черти от характера на Гуджо: „Ние го познавахме не само като безстрашен конспиратор, но и като наш другар – весел, общителен, добродушен. Понякога, когато бяхме сами на Витоша или на Люлин, Гуджо ни приканваше да идем в някое долче и запяваше песен. Прилягаше му, дяволите да го вземат!“


След ликвидирането на Янев, на Гуджо е дадена друга задача: да ликвидира радиоинженера Кулчо Янакиев, ръководещ заглушаването на Радиостанция „Христо Ботев“. Под негово командване, Бойната група започва акцията. Но една предателска душа ги издава и те влизат в престрелка. Гуджо крещи „Дръжте се, другари! Никакво предаване!“ Моментът бил удобен да се справят с фашистите, тъй като са точно срещу тях, но между тях попаднало едно малко дете. За да не пострада детето, Гуджо пребягнал зад едно дърво, след това се скрива в една от отходните тръби на Перловска река, където води сражение повече от ден и накрая слага край на своя достоен живот с последния си куршум. Така на 30 май 1943 г. спира да бие пламенното сърце на достойния син на България, Никола Драганов (Гуджо)…

Подвигът на Гуджо е вълнуващо описан от Митка Гръбчева в нейните книги „В името на Народа“ и „Закъснели отговори“. Много читатели след това ? пращат писма с отзиви и пишат, че техен любим герой от книгите е станал той…

Източник:probuzhdane


Банкоматите и ПОС терминалите спират работа в новогодишната нощ между 21:00 и 01:00 часа, напомнят те

Платежните системи в цялата страна ще прекъснат работа в новогодишната нощ заради техническото преминаване към еврото. От 21:00 часа на 31 декември до 01:00 часа на 1 януари 2026 година банкоматите, ПОС терминалите и мобилното банкиране няма да функционира, съобщиха от Асоциацията на банките в България и БНБ.


Техническа пауза за въвеждане на новата валута


Финансовите институции предупреждават, че в посочения четиричасов прозорец системите ще се пренастройват. До 21:00 часа на 31 декември устройствата ще работят с левове, а след 01:00 часа на 1 януари вече ще оперират с евро.

"Тъй като никой не знае колко време ще продължи пренастройването на електронните системи за плащане, нямаме друг избор," заяви Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, цитиран от "24 часа".

Заведенията вече информират клиентите с куверти за Нова година да носят пари в брой за допълнителна консумация след полунощ.


Препоръка: Кеш за 4 дни


Банкери и икономисти съветват гражданите да се подсигурят с пари в брой за период от 4 дни – 30 и 31 декември, както и 1 и 2 януари. Това се налага не само заради планираното прекъсване, но и като застраховка срещу евентуални технически смущения в първите часове и дни на новата година.


Това е особено важно за хората, които ще пътуват в зимните курорти или малките населени места, където алтернативите за теглене на пари са ограничени.


Спират и продажбите на винетки


Националното тол управление също въвежда ограничения. От 21:00 часа на 31 декември до 02:00 часа на 1 януари всички канали за продажба на винетки ще бъдат недостъпни заради профилактика на системите на "Борика".

Още по-рано, от 22 декември, спира възможността за купуване на винетки чрез банков превод през сайта bgtoll.bg. Шофьорите трябва да закупят необходимите пътни такси предварително, за да избегнат глоби.


Двойно обращение през януари


От 1 януари 2026 година България влиза в режим на двойно обращение. До 31 януари ще може да се плаща и с левове, и с евро. Търговците са задължени да връщат рестото в евро, освен ако нямат физическа възможност за това.

БНБ припомня, че официалният курс е фиксиран на 1.95583 лева за едно евро. Експертите съветват гражданите да не се доверяват на улични оферти за "по-изгодна" обмяна, тъй като това най-вероятно са опити за измама.


Наличност на банкомати


Към края на 2025 година в страната функционират около 5000 банкомата. Устройствата няма да бъдат изключвани масово, а ще преминат автоматично към новата валута. Въпреки това, в малките населени места е възможно да има временен недостиг на устройства или наличности в евро в първите дни на годината.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: