23:59
.jpg)
17:45
Admin
ЛЮБОПИТНО
No comments
Помните ли игрите от детството? Но не тези със скъпите колички, куклите Барби, огромните самолети и влакове, а онези простички игри, за които беше нужно предимно въображение, добри приятели и много енергия. Вижте 7-те игри, които най-силно ни напомнят за отминалото детство:1. Играта на жмичка Жмичката като че ли беше най-популярната игра от миналото. И може би една от малкото, които децата все още понякога играят. Тази игра беше едно от любимите занимания за децата. 2.
Играта на ластик Любима игра за момичетата. Все още помня заветното „Ем-а-еса-са, еса-са, о-пипи-я!” Подскачаше се в разни сложни схеми и комбинации. Като се замисля, това е една наистина прекрасна игра, която не само беше забавна, но и доста полезна за оформянето на бедрата и седалището. Нищо чудно, че едно време момичета с наднормено тегло бяха доста по-рядко явление. 3.
Играта на стражари и апаши Криене, търсене, бягане, тайни пароли… Звучи като съвременна компютърна игра, но не е. Това просто е играта „Стражари и апаши”, която играехме до късно в летните вечери. Толкова се улисвахме в нея, че едва когато някоя майка се провикнеше от балкона „Жоро, прибирай се”, се сещахме, че вече е станало тъмно. Но пък умората беше приятна, а сънят – безценен. 4.
Играта на фунийки Фунийките се правеха от гланцова хартия, която късахме от списания, след което ги изстрелвахме през тръбичка. По-изобретателните прикрепяха тръбичката към дървена дъска, за да изглежда като пушка. Помня, че дори се слагаха карфици и лепило на върха на фунийката и се случваха и неприятни инциденти. 5.
Играта на кър Един тебешир, малко асфалт и много здрави ръце! Така се става победител в играта на кър. Чертаехме полета и се дърпахме до премаляване. 6.
Играта на народна топка Това беше една много мотивираща отборна игра, в която колкото по-висок и по-пъргав си, толкова по-желан ставаш в даден отбор. Разделяхме се на два отбора и всеки си избираше свой консул. Дори в часовете по физическо народната топка си беше официален спорт. 7.
Играта на топчета Топчетата бяха друго забавление, основно за момчета. Всеки имаше найлоново пликче с разни стъклени и пластмасови цветни топчета, разменяха се, залагаха се, ставаха поводи за караници и дори сбивания. За спечелването на играта се използваха различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия, стрелба с палец и показалец, а понякога и малко хитрост. Ето така се забавлявахме ние – днешните родители и вчерашни деца. Не беше никак лошо, не мислите ли?
Източник: purvite7.bg с редакция
- 13:55
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
- No comments
Историята на един лекар, химик и инженер, който можеше да промени света
В двигателя на една стара „Лада“ – мечтата на някогашния соцтруженик, наливат вода през карбуратора. Бензиновият резервоар е откачен. После колата пали и изминава няколко метра. Този видеозапис, направен преди двайсетина години, доказва, че водата може да се използва като гориво вместо бензин. На касетата има още няколко впечатляващи записа като например следния: изливат вода от бутилка в съд и добавят към нея няколко капки зелена течност. После щракват запалка; водата лумва в пламъци.
През 80-те години Стефан Найденов е шеф на лаборатория „Биоелектроника“ и създава заедно със своите сътрудници много лекарства, които според него церят неизцерими болести. Междувременно Найденов започва работа над нов, свръхсекретен проект, който щял да преобърне наопаки световната икономика.
На Световния екологичен форум в София през ноември 1989 г. той демонстрира как водата гори. Според него с добавката на зелена течност тя може да замени бензина в двигателите с вътрешно горене. Екофорумът обаче е последната международна изява на Тодор Живков. Седмица след него той е свален от власт и започва поетапното отстраняване на всичките му протежета. Противниците на Найденов твърдят, че лекарствата му нямат рекламирания ефект или са други имена на известни илачи. Например биопиринът, създаден в неговата лаборатория и продаван във всички аптеки, е чист аналгин. Производството на биопирин е спряно, на жирозитала – също.
Но с горящата вода работата е друга – показват я по телевизията, заместник-председателят на Великото народно събрание Гиньо Ганев посещава лаборатория „Биоелектроника“. На Стефан Найденов предлагат работа в Канада и други далечни страни. Той обаче не приема. Ту казва, че иска да работи за родината си, ту – че предложенията не били финансово изгодни. Накрая лабораторията му е закрита, без да се разбере тайната на зелената течност. Той самият твърди, че я е унищожил. Нейната формула е неизвестна, тя не е регистрирана в патентното ведомство, за нея не е искано, нито издавано авторско свидетелство. Дали става дума за гениално изобретение или за гениална мистификация? Найденов е пенсионер, живее в столичния квартал „Младост“ и не жадува за слава. Даже не желае да си спомня за времето, когато го е приемал държавният глава, а заместник-председателят на парламента е идвал на крака в офиса му. Но все пак, както някога Галилей пред Инквизицията, продължава да повтаря: „И все пак водата гори!“
Водородът се използва в ракетите.
Водата наистина би могла да се използва за гориво, казват химиците. Нейната молекула се състои от два атома водород и един кислород. Кислородът поддържа горенето, а чистият водород е мощно гориво, което се използва в ракетните двигатели. Изгорелите газове са чиста водна пара, т. е. нямат вредни съставки, а водород в природата се съдържа в неограничено количество, преди всичко във водата. Защо тогава използваме скъпия и мръсен петрол, чиито запаси са ограничени? Причината е, че отделянето на чистия водород е много трудно и скъпо. За него е необходима повече енергия, отколкото дава после като гориво. Методът на Стефан Найденов очевидно е друг, тъй като той не разлага водата на водород и кислород. Той напомня на опитите на Джон Андрюс отпреди около век. През 1915-1917 г. Андрюс, американец от Маккийспорт, градче в американския щат Пенсилвания, демонстрира няколко пъти на различни места запалване на двигател с вътрешно горене с вода. Последната демонстрация прави във военноморския завод в Ню Йорк на трицилиндров мотор, монтиран на стенд. Описано е, че там Джон Андрюс прибавил към 1 галон (3,6 литра) вода 7-8 капки зелено масло. Оттогава специалисти и учени от цял свят гадаят каква е формулата на зеленото масло, което превръща водата в гориво.
Пенчо Ковачев
Източник: соцбг.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
