Напусна ни душата и лицето на петия сезон от предаването "Фермата"

Александър Тодоров ни напусна на 4 юни след кратко боледуване, едва на 47 години. Родом от Благоевград, Александър Тодоров беше изключително разпознаваем и уважаван в града си. Той бе познат на зрителите от участието си в риалити формата „Фермата“ и с активната си гражданска позиция, яркото си чувство за хумор и завладяващо присъствие, предаде Лейди зоун.

Кой беше Александър Тодоров извън телевизионния образ? 

Александър Тодоров е работил като проектант на сгради, а по образование е бил икономист. За своите близки, приятели и съграждани той остава човек с изключително чувство за самоирония, който винаги е успявал някак чрез смеха и забавлението да предаде своите важни послания.

През годините Александър неведнъж заема ясна позиция по актуални социални и обществени въпроси. Творческият му подход към критиката намираше израз в кратки видеа и сатирични проекти, чрез които коментираше проблемите в обществото и провокираше хората да разсъждават в дълбочина. Сред каузите, които подкрепяше, беше и гражданската инициатива „Системата ни убива“.

В социалните мрежи той беше активен и ангажиран коментатор на обществено-политическите процеси в страната. Често обръщаше внимание на теми като социалното неравенство, липсата на справедливост и кризата на моралните ценности, които според него са сред най-сериозните предизвикателства пред българското общество.  Още с влизането си в предаването "Фермата", Александър Тодоров остави следа с характерното си изказване, че шоуто „има нужда от 100-килограмова, брадясала душа и от малко акъл“ – реплика, превърнала се в една от най-разпознаваемите му визитки.

Освен инициативите и каузите, зад които е заставал, Александър е изпитвал и огромна любов към животните и природата. Обичал е да пътува и да изследва света, така както само той умее - през смях, но и с цялостна ангажираност на сетивата. Да попива от красотата на всичко онова, което го заобикаля, разказвайки забавни и вълнуващи истории на приятелите си.

Вестта за смъртта му предизвика множество реакции и съболезнования в социалните мрежи. Приятели, познати и жители на Благоевград го изпращат със скърбящи сърца и трогателни послания.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Актрисата която си отиде сломена от този свят

 

Почива седем месеца след самоубийството на дещеря си Зорница.

Мариана Аламанчева – едно от емблематичните лица на Сатиричния театър, с интелигентно присъствие, фина женственост и достойнство, което не изгуби дори в най-тежките години от живота си.

 

Актрисата с нелека съдба си отиде на 76-годишна възраст на 15 януари 2018 г., седем месеца след самоубийството на дъщеря си Зорница. На 9 юни 2017-а Мариана излиза от дома си за малко и когато се връща, открива мъртвото си дете. Часове по-рано двете разговарят и дъщерята споделя на своята майка, че отново се чувства щастлива и има планове за бъдещето. После нещо се прекършва в Зорница и тя решава да сложи край на живота си. Майка ѝ така и не успява да се справи с мъката по изгубеното си момиче.

По думите на нейния дългогодишен приятел и екранен партньор Николай Николаев – Бате Николай, Мариана Аламанчева е страдала от тежка форма на диабет, който се е отключил след силен житейски стрес. Заболяването, комбинирано с влошено общо здраве и силно затруднено движение, е довело до фаталния край.

 

„Тя не преживя смъртта на дъщеря си Зори“, казваше приживе Бате Николай, който я наричаше своя сестра и с когото бяха неразделни десетилетия наред – от „Златното петле“, през „Сладкарница „Захарно петле“, до края на живота ѝ. Двамата се чуваха ежедневно. След загубата на дъщеря си Мариана не криела, че не вижда смисъл да продължи напред. „Каква тъжна съдба, Господи? Защо не си отидох аз, а детенцето ми“, повтаряла актрисата след трагедията. По думите на Бате Николай тя открито е казвала, че моли Бог да я вземе, защото вече няма за какво да живее. Стресът допълнително влошава диабета и общото ѝ състояние.

 

Дъщеря ѝ Зорница е завършила анимация в Националната художествена академия. Била е талантлива, но без стабилна реализация. Години наред не успявала да си намери постоянна работа и това тежало силно както на нея, така и на майка ѝ.

Пенсията на актрисата – около 240-250 лева – не стигала дори за елементарните нужди. За да оцелеят двете с дъщеря ѝ, Мариана чистела входове, работела при заможни хора, продавала мартеници. Никога не се е оплаквала публично и не е търсила помощ. „Аз достойнството си го нося“, казваше тя в последните си интервюта.

 

Мариана Аламанчева е родена в София на 23 май 1941 г. Завършва механотехникум, а след това актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Целият ѝ творчески път е свързан със Сатиричния театър „Алеко Константинов“, където се утвърждава като една от най-изящните актриси на сцената.

 

Участва в популярни телевизионни мюзикъли като „Криворазбраната цивилизация“ и „Вражалец“, както и в десетки филми – „Баш майсторът фермер“, „Година от понеделници“, „Два диоптъра далекогледство“, „Не си отивай!“, „Последният ерген“, „Селянинът с колелото“, „Мъже в командировка“ и др.

Приживе желанието ѝ било да бъде кремирана, а прахът ѝ да бъде разпръснат около 100-годишната къща в село Стъргел, която семейството е било принудено да продаде по финансови причини.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лили Иванова:С първата си заплата като медицинска сестра в Кубрат купих радио

 

„Никога няма да ме видите в политиката! След случаите с баща ми, когото нарочиха за фашист, а преди 9 септември за комунист, това остана дълбока травма у мен. Затова се държах на дистанция от политиката. Така е и до днес“.

 

Това казва Лили Иванова в книгата „Лили“ на Георги Тошев. Певицата обаче е граждански активна и гласува на почти всички избори.

 

Въпреки успехите и у нея е останало едно тъжно чувство, свързано с баща ѝ Иван.

 

„Случката, която ме промени и накара да спра да споделям с приятели и да се затворя, бе страхът от изоставяне. Същият страх като по време на войната, когато баща ми замина на фронта и дълго време не знаехме дали ще се прибере. Слава на Бога, той се върна жив“, споделя певицата в книгата.

 

Ранният социализъм не прощава на предприемаческия дух на татко ѝ, който е пратен за два месеца в затвора веднага след като се връща от войната. Защото бил частник. След като го пускат на свобода, конфискуват камионите му. Става обикновен шофьор. Парите в семейството рязко намаляват, въпреки това настоява майка ѝ Мария да не работи, а да се грижи за Лили и сестра ѝ. Дните си минават и в един хубав ден баща ѝ се оказва затворен в участъка.

 

„Всяка вечер го чаках да се върне. Тайно плачех, защото не исках да разстройвам мама. Тя беше замислена, сякаш отнесена... Известно време не разбирах какво се случва, докато един ден мама не ми каза: „Ела да видиш къде е баща ти“. Хвана ме за ръка, трябва да съм била някъде 7-годишна. Отидохме в центъра на Кубрат. На гърба на участъка тя ми посочи мазе с решетки: „Там е татко ти“. Бяха го нарочили за фашист, защото имал симпатии към цар Борис. Бяха го били. Преди 9 септември пък го бяха нарочили за комунист. Нрави. Но това остави дълбока травма у мен“, казва Лили.

 

„Разчитам само на себе си. Не искам да се обвързвам, не обичам да обещавам, да се обяснявам. Когато изчерпя една връзка или ситуация, я прекратявам. Първа напускам! Научена съм от майка ми да не лъжа. Най-вече себе си. Не прощавам лъжата и на другите. Като взема решение, го следвам. Отговорността нося само аз“, казва Лили Иванова.

 

Непокорния си нрав и това да не ѝ пука какво говорят хората за нея певицата най-вероятно наследява от баща си. С първия си фиш като медицинска сестра тя си купува радио. С втория – телефон, един от първите частни номера в Кубрат. Изрядна в стила си, още тогава Лили провокира консервативните си съграждани със солиден маникюр и яркочервено карирано палто. Това не остава незабелязано от блюстителите на морала и бъдещата звезда на България е публично порицана по градската радиоточка. Медсестра Иванова се принуждава да пребоядиса палтото

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как Тодор Живков спасил Шкумбата от страховитата държавна сигурст ДС

Легендарният комик Димитър Туджаров-Шкумбата разкрива любопитни факти от житие-битието си. Малко известно е, че той е дипломиран инженер по автоматика, но пътят му започва като акордеонист, докато инцидент не чупи инструмента му на парчета.

Той си спомня и за сблъсъците си с цензурата по времето на социализма. По думите му трудните времена са най-добрата почва за сатирата.

Първата му професионална изява е на 8 декември 1974 г. в зала „Универсиада“, където дели една сцена с легенди като Тодор Колев и Кирил Маричков. „Тогава получих първия си хонорар, и то не малък – 60 лева, на онова време беше половин заплата“, разказва комикът. Печели уважението на гиганти като Тодор Колев и Петър Слабаков, след като ги имитира в барчето на Театър „София“, завършвайки вечерта на бира и коняк.

 

Шкумбата споделя случка от комедиен спектакъл, който прави в НДК. „Там споменах за кравите и се пошегувах, че една крава рекордьорка помолила, като я пускат за месо, да се пише месо от крава рекордьорка, а не телешко“, разказа той. Шегата била възприета като намек за предстоящо увеличение на цената на месото. След представлението при него дошъл „проверяващ“ от Комитета за култура, който му наредил: „Това го махнете!“. Според Шкумбата това, което го е спасило в онзи момент, е била среща със самия Тодор Живков. „Другарят Живков иска да говори с вас“, му казали от охраната. След като влязъл, първият въпрос на държавния глава бил: „Вярно ли е, че работите в „Кремиковци“, младеж?“. След като Туджаров потвърдил, че е инженер, Живков се пошегувал: „Ха! Отново се доказва, че в България никой си не гледа работата. Върви и ги весели!“.

„Това е било като нареждане – оставете го“, разказва Туджаров./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 88 години той излезе на сцената за 21-и и вероятно последен път

 

На 88 години той излезе на сцената за 21-и и вероятно последен път като Дон Жуан. Зрението му отслабва. Слухът също. Но когато завесата се вдигна, бастунът и очилата останаха в гримьорната. Васил Михайлов се поклони за последно. И каза на публиката думи, които разплакаха цялата зала.

„Благодаря ви от сърце! Ако здравето и силите ми позволят, ще продължа и през есента. Ако ли не – приемете това като моето последно сбогуване със сцената.“ С тези думи, произнесени с тиха усмивка и видимо вълнение, великият актьор се обърна към публиката, която трудно сдържаше емоциите си.

Ден по-рано той направи първата си поява за сезона и избра именно спектакъла „Завещанието на целомъдрения женкар“, за да отбележи един възможен край на дългия си творчески път. В постановката 88-годишният доайен на Театъра на българската армия се превъплъщава в Дон Жуан.

„За двадесет и първи и вероятно последен път се потопих в образа на мъжа, пленил сърцата на толкова много жени. Реших да се разделя със зрителите именно на сцената на Армията, защото това е моят дом в театъра вече близо пет десетилетия“, сподели Михайлов преди началото на представлението.

Макар колеги и почитатели да продължават да се удивляват на неговата жизненост и сценично присъствие, самият той гледа на нещата по-реалистично. „Зрението ми отслабва, слухът също. През този сезон почти не играх. Всъщност вчера беше първата ми поява на сцената за годината. И вероятно с нея ще поставя точка на сезона“, призна обичаният артист.

Едно остава безспорно – когато стъпи на сцената, прочутият актьор оставя настрана бастуна и специалните очила, които използва в ежедневието си заради очната катаракта, неподдаваща се на лечение. В тези моменти той не е болен старец. Той е Дон Жуан. Той е Капитан Петко войвода. Той е героят, когото публиката обича от десетилетия.

Въпреки че познава до съвършенство текста на ролята си, Васил Михайлов продължава да подхожда към работата си със завидна дисциплина. Преди всяко представление той отделя поне две седмици за усилени репетиции у дома, редом до своята любима спътница в живота – поетесата Гергана Михайлова. Тя му помага. Тя го подкрепя. Тя е неговият тих бряг, след като светлините на сцената угаснат.

Наскоро го попитали какво би искал да преживее отново. Отговорил без колебание: „Самият живот. Той отминава неусетно бързо. Не стига само да изградиш себе си и да възпиташ достойни деца. Нужно е човек да намери своя път и смело да върви по него.“

И на 88 години Васил Михайлов продължава да бъде най-възрастният действащ актьор на сцената. Когато разговорът се насочи към емблематичния сериал „Капитан Петко войвода“, лицето му озарява усмивка. „Изминали са вече 45 години, а образът продължава да вълнува и младите поколения. Спомням си с каква обич ме посрещаха хората и колко силно вярваха в героя. Хората често ме свързваха с него, защото в характера му живееше честта. Днес именно честта е едно от най-рядко срещаните качества. И сега, когато ме срещнат на улицата, мнозина продължават да ме наричат ‘Войводо’.“

Когато бастуните остават в гримьорната и очилата се свалят, когато светлините на рампата грейнат, Васил Михайлов престава да бъде 88-годишен актьор с отслабващо зрение. Той става Дон Жуан. Той става Петко войвода. За няколко часа на сцената времето спира. Болестите изчезват. Остава само магията.

И когато завесата падна, публиката не спираше да ръкопляска. Стоеше на крака. Сълзи, усмивки, благодарност. Васил Михайлов се поклони веднъж. Втори път. Трети. Знаеше, че може би е за последно.

След спектакъла, в гримьорната, той дълго мълчи. Сваля грима. Слага очилата. Отново е 88-годишен мъж, който трудно различава буквите в писмата на феновете. Съпругата му Гергана влиза, сяда до него. Не казват нищо. Не е нужно.

Тогава той я поглежда и казва нещо, което никой друг не чува.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Наричат го „Усмивката на Сатирата“.Той е сред най-обичаните комици в историята на българското изкуство

 

Повече от половин век неговият творчески път е тясно свързан със столичния Сатиричен театър „Алеко Константинов“.Това е големият български театрален и киноактьор Никола Анастасов.

Роден е в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.

Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.

Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Федерация на династронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Никола Анастасов.

Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на XX век.

Умира на 8 август 2016 г. в София след тежко боледуване. До смъртта си е женен за естрадната певица Мария Косева, заедно с която има двама синове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ