5:56
Израснала в мъчителна бедност и принудена още като дете да поеме тежък физически труд. Малцина биха предположили, че тази жена един ден ще се превърне в една от най-обсъжданите и противоречиви фигури на своето време, за чиито премеждия е създаден един от най-хитовете филми през социализма.
Митка Бочева Гръбчева е партизанка от бригада „Чавдар. Тя е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. В Междувоенния период баща ? е член на Българския земеделски народен съюз, а след това не е политически активен. Гръбчева работи в София, като през 1938 година е във фабрика „Платно“ в „Подуяне“, където става член на комунистическия Работнически младежки съюз.
През 1939 година Гръбчева става член на БКП. След началото на Втората световна война, когато Хитлер напада СССР през юни 1941 година БКП се ориентира към въоръжени действия срещу правителството и като част от тях организира мрежа от „бойните групи“, който организират атентати срещу политици, поддържащи фашизма у нас. Гръбчева е включена в такава група с нелегалния псевдоним „Огняна“ и на 3 май 1943 година заедно с Величко Николов (или Станев) застрелва пред входа на дома му полковник Атанас Пантев. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Пантев е съден посмъртно от Народния съд, но изненадващо е оправдан. След атентата срещу Пантев Гръбчева става партизанка в отряда „Чавдар“ и отрядя „Георги Бенковски“ (Червен бряг). Тя участва в Брусенската битка на 26 юни 1944 година, където е ранена в ръката. Битката при Брусен е епизод от съпротивата по време на Втората световна война, състояла се на 26 юни 1944 г. край село Брусен, където Трета чета на партизански отряд „Георги Бенковски“ е обкръжена от жандармерия, но оказва героична, макар и трагична съпротива. В сражението загиват 19 партизани, а в тяхна памет е издигнат паметник.
Генерал Димитър Гръбчев, баща му и съпругата на геннерала – партизанката Митка Гръбчева
На 9 септември 1944 г., след вестта за свалянето на правителството, партизаните от отряда, в който е Гръбчева, влизат без съпротива в село Торос, Луковитско. На 15 септември 1944 година Гръбчева вече е в София и е назначена за групов началник в отделение „А“ във формиращата се Държавна сигурност. След раждането на дъщеря ? Иванка през юли 1946 година прави няколко опита да напусне Държавна сигурност, позовавайки се на здравословни проблеми, като накрая е освободена считано от 15 септември 1947 година. Тогава е началник на група в отделение „А“ на Държавна сигурност. След това работи известно време в партийния комитет на Министерството на вътрешните работи, но напуска и него.През 1970 г. отново е назначена на работа с чин полковник, считано от 2 ноември 1970 г.
Митка Гръбчева е автор на мемоарната книга „В името на народа“. Издава и книгата „Бойните партизански петорки в града“. Награждавана е с орден „Георги Димитров“ (27 януари 1976).
Младият Димитър Гръбчев също е партизанин
Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин и висш офицер в Държавна сигурност. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известна българска режисьорка, и син Сокол Гръбчев, служител във Второ главно управление на ДС и в МВнР. Митка Гръбчева умира през 1993 г. на 77- годишна възраст.
Покойният голям наш писател Георги Данаилов е публиквувал спомен, в който разказва и малко известни факти за партизанката Митка Гръбчева. Ето откъс от този спомен:
„Митка Гръбчева е родена в семейство на пришелци от Македония. От немотия те не смогват да я отгледат и я дават хранениче.Тя е расла в мъчителна бедност и непоносим за детските плещи и психика физически труд. Учила едва няколко класа и нуждата я заставя да тръгне за София, където намира препитание в текстилна фабрика. От средата и условията там невръстните момичета могат да се научат само на ненавист и страх. И в тази все още крехка възраст се появяват някакви млади, запалени глави, които се опитват да обяснят на неуките текстилни работнички причините за експлоатацията, за скотското съществуване и че има едно велико, спасително учение, което се нарича комунизъм… Отгоре на всичко сред тези млади хора е и бъдещият съпруг Димитър Гръбчев, който сам признава: „Аз се чувствах комунист, но по това време нямах понятие от комунистическата теория и практика“… .Нещата са ясни. Митка има пламенен характер и се увлича бързо в новата вяра. „О, светла вяра в новия живот, как сгряваш и повдигаш ти сърцата!“ – беше писал Димчо Дебелянов. И как да упрекваш едно наивно същество, че се е поддало на комунистическите идеи, след като половината френски интелектуалци преди войната са били комунисти…
Покрай работата ми с Иванка Гръбчева често се срещахме и с Митка. Тя беше гостоприемен човек, обичаше да се разпорежда в дома си, струва ми се, че всички се бояха от нея – и дъщеря, и син, и зет. Боях се и аз. Но в името на справедливостта, никога през дългогодишното ни познанство тя не намекна една дума за произхода ми, за убежденията ми… За нея се говореха легенди, например как издебнала някаква продавачка в ЦУМ, че крие под тезгяха страшно дефицитни чаршафи. В следващия миг продавачката била измъкната от щанда, на нейно място се настанила Митка Гръбчева, извадила чаршафите изпод полицата и започнала да пише бележки на струпалата се опашка… Освен всичко друго тази жена-страшилище имаше самобитно чувство за хумор.“
В интернет могат да се прочетат още интересни детайли около личността на Гръбчева. Ето някои от тях:
„Интересно е, че през целия си живот Митка Гръбчева не си мръдва и пръста, за да ходатайства за децата си. След 10 ноември 1989 г. синът й Сокол остава без работа. Тя спокойно заявява: ”Здрав и прав е. Ще се оправи”.
Годините минават и настъпва 1993-та. “Желязната лейди” на българското партизанско движение неочаквано попада в болница. Цял месец лекарите се борят за спасяването на живота й. Правят й четири хемодиализи. Докторите се дивят на издръжливостта на сърцето й. Заключението е сърдечна недостатъчност, след интоксикация. Постепенно нещата се проясняват. Картинката за последните дни на Митка Гръбчева е потресаваща. Партизанската легенда се е готвила дни, седмици или дори месеци за смъртта. Завещанието й е да не я кремират, а в последния й път да я изпратят само най-близките. С приближаването на фаталния ден Митка Гръбчева все по-трудно се грижи за себе си. Обаждат се стари болежки, но до последно не позволява на близките й да се грижат за нея. Дори не им дава да перат бельото й. Близки и далечни приятели и познати подозират, че Митка се готви за последния си ден. Заключва се в стаята си и поглъща огромна доза психотропни – 100 таблетки, които предизвикват жестока интоксикация. Вади пистолета от чекмеджето, но не го използва. Вероятно за да го употреби в краен случай, но дотам не се стига. Оръжието е намерено по-късно в банята. Установява се, че не е използвано. Явно е бил застраховка, че смъртта ще бъде сигурна. Така завършва живота си една корава жена. „Героиня”, „желязна лейди”, „черен ангел”. Всичко това събрано в една жена.“
Вестник „Ретро“ публикува статия за Гръбчева, в който се разказва: „Партизанската легенда е най-чистата, най-святата и най-непримиримата поборничка за идеята. Когато се снима култовият филм “Черните ангели”, актрисата Виолета Гиндева си спомня, че на снимачната площадка изневиделица се появявала легендарната партизанка Митка Гръбчева, майка на режисьорката Иванка Гръбчева, и още в движение започва да я учи как се мятат гранати по врага, спомня си Виолета Гиндева. За да изглежда всичко автентично, желязната Гръбчева измъчва крехката Гиндева с повторения до сълзи. След 10 ноември 1989 г. иконата на партизанското движение изпада в депресия. Но вятърът на промяната издухва добрите й до промяната отношения с Добри Джуров. Не иска да види и Андрей Луканов. Омерзението й стига до онази точка, че не иска да види и да преглътне старата си вражда с бойната си другарка Вълка Горанова, съпруга на Пеко Таков.
Другата популарна книга на Огняна е „Закъснели отговори“
Омразата й към ренегатите стига дотам, че когато вижда Тодор Живков в ареста, напуска стаята разстроена. За нея Янко до последно си остава стар и достоен боен другар и политик. Винаги изтъква като заслуга противопоставянето му на Москва да се създаде националноосвободителна армия в навечерието на септември. Майка ми наистина имаше безбожен език и беше желязна жена, спомня си дъщеря й Иванка, но това, че вадела на всяка крачка пистолет, са легенди. Виж, това, че псуваше новоизлюпените демократи в Града на истината, беше истина, но това, че била готова да си хаби патроните за тези жалки креатури, няма нищо общо с реалността. Майка ми ценеше куршумите посвоему и не би си позволила да ги хаби срещу тези хора, които не ги заслужават, допълва хиперболизирания образ на Митка Гръбчева дъщеря й Иванка.“
Източник:nabore.bg
