Внезапно почина легендарния Димитър Пенев

Почина легендарният Димитър Пенев! Най-великият треньор на България издъхнал днес преди обяд.

На 12 юли Стратега от Мировяне навърши 80 години.

От bgspomen изказва дълбоки съболезнования на близките и приятелите на непрежалимия Димитър Пенев.

Димитър Пенев

Димитър Душков Пенев, по прякор Пената, е роден на 12 юли 1945 г. Той е една от най-значимите фигури в историята на българския футбол.

Пената е клубна легенда на ЦСКА София, играл е също и в Локомотив София.

Има общо 364 мача и 25 гола в А група.

По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България.

С националния отбор участва на три световни първенства. Като помощник-треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 трофея.

Той е селекционерът, който извежда България до бронзовите медали на световното първенство в САЩ’94. Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето кои стари соц-календарчета спокойно могат да се ползват и през 2026 година

Календарчета от 1959, 1987 и 2015 г., които спокойно могат да се ползват и през 2026 година.Шега е… но не съвсем.

Не само защото датите от календарите на 1959, 1987 и 2015 година съвпадат абсолютно точно с датите на настоящата 2026 г. — ден по ден, дата по дата.

1959 година е време на относителна стабилност, но и на глухо напрежение. Светът е здраво стегнат в клещите на Студената война. България е дълбоко в орбитата на социалистическия лагер, индустриализацията напредва, а обществото живее с усещането за предначертано бъдеще. В глобален план това е годината на Кубинската революция, която променя баланса в Западното полукълбо и поставя нова бомба със закъснител между Изтока и Запада.

1987 година вече носи съвсем различен заряд. Системата започва да скърца. Перестройката и гласността на Горбачов дават сигнали, че светът няма да остане същият. В България промяната още не е дошла, но е във въздуха — усеща се в икономиката, в обществото, в мълчаливото очакване. Само две години по-късно ще падне Берлинската стена, а с нея и цяла една епоха.

2015 година ни връща в напълно различна реалност, но със също толкова сериозни предизвикателства. България вече е член на ЕС и НАТО, но е разкъсвана от демографска криза, социални неравенства и усещане за безпътност. Светът е изправен пред миграционна вълна, терористични атаки, ново изостряне на отношенията между големите сили. Илюзията за „края на историята“ окончателно се разпада.

И ето ни днес — 2026 година.

Същият календар. Същите дни. Същите дати.

Но отново в момент на глобално напрежение, войни, геополитически разломи и несигурност за бъдещето. Историята не се повтаря дословно, но очевидно обича да римува.

Какво ли ни чака през тази година?

Ще бъде ли тя година на затишие, на прелом или на ново изпитание?

Бог да пази България и да съхрани отново рода български.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Архивни кадри от посрещане на Новата 1968 година и атмосферата в ЦУМ в предпразничния ден (ВИДЕО)

Връщаме лентата назад с половин век. Тогава поръчките изпълнява Дядо Мраз. А всички пътища водят към пазара – парещи баници, патици, пуйки и чесън срещу уроки и магия. Мечтите се сбъдват в ЦУМ! За първите емоции да се возиш на ескалатори и избираш от витрините с детски играчки! Ще чуем и „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“ на Леа Иванова. За лотарийните билети за леки коли и апартаменти и разбира се – сурвакането за здраве, дълголетие и берекет!

От моловете нямало и следа. Покупките най-често били от пазара или от централния универсален магазин.

В миналото за Новогодишната нощ в София кипяла трескавата подготовка. Парещи баници, патици, пуйки и зарзавати. Любопитни факти и истории във видеото!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последната Нова година на Тодор Живков (Уникални снимки)

  

Внучката на Тато сподели тайни снимки от семейния архив на бившия Първи

27 години след смъртта на Тодор Живков неговата внучка Елизабет извади на бял свят личните му снимкови архиви и показа в социалните мрежи как е прекарал дядо й последната си Нова година. Тато ни напусна на 5 август 1998 г., а 6 месеца преди това посреща новогодишната вечер в компанията на семейството си в легендарната си къща в „Бояна“.

Бившият Първи вдигал наздравици с червено вино в сервиз с позлата заедно със сина си Владимир, втората му жена Валя и дъщеря им Елизабет, която по това време е била още невръстно момиченце.

Красавицата е най-малката внучка на Живков. На един от сензационните кадри, които днешната модна дизайнерка сподели, се вижда как е седнала в скута на развеселения си дядо. Живков е усмихнат и с хартиена корона на главата, изработена от неговата любима внучка. Елхата в семейния дом на прочутата ул. „Секвоя“ е отрупана с лъскави играчки, а Дядо Мраз е донесъл на малката Елизабет рядко срещаната по онова време западняшка кукла Барби.

Днес Елизабет живее в Италия, където е модна дизайнерката и е сгодена за италианец. Тя е дете на покойния Владимир Живков – син на Тато, от втория му брак със съпругата му Валя. От първата си жена Маруся той има и син – Тодор Живков-младши, който от юноша живее в Щатите. В Америка той се е „спасил“ от тежестта на фамилията си и обичайно се представя като Тед Морган. Доскоро се занимаваше с покер и беше играч от световна класа, натрупал несметно богатство с комар, но днес върти свой бизнес. Женен е за красива рускиня, с която имат две деца – момиче и момче. За последно Тодор-младши стъпи на родна земя за погребението на баща си Владимир. Той почина през лятото на 2021 г. след тежко боледуване. До сетния си дъх Владко Живков живееше в къщата, оставена от баща му, в елитния квартал „Бояна“. Днес легендарният имот е наследен от вдовицата му Валентина, която го обитава сама. В съседство се намира и домът на другата внучка на Тато – Жени Живкова, дъщеря на Людмила Живкова.

В семейството не съществуват спорове за имоти и всички роднини на бившия Първи поддържат нормални отношения. Внучката Елизабет е близка с брат си от Америка, но и с дъщерите на Жени Живкова – Андреа и Людмила. Цялата фамилия обаче не се е събирала на едно място от десетилетия. Дори големите и кръгли годишнини от рождението и кончината на Тодор Живков не успяват да ги върнат в България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как Тодор Живков честити новата 1983 година и какво пожела на българите в новогодишната нощ /Видео/

 

Тодор Живков поздравява българския народ с настъпването на новата 1983 година.

Подчертава, че 1982 е била успешна година за страната – икономически, социално и политически.

Говори за успехи в индустрията, селското стопанство и науката, като ги представя като резултат от „общите усилия на народа и партията“.

Изтъква ролята на БКП като водеща сила и гаранция за стабилност.

Подчертава международната обстановка, говори за „мирната политика“ на България и СССР.

Изразява увереност, че 1983 ще бъде още по-успешна, ако народът продължи да работи „със същата отдаденост“.

ВИДЕО:

Завършва с пожелания за здраве, щастие и успехи на всички български граждани.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина актрисата Бриджит Бардо-Френската звезда си отиде на 91 години

 Легендарната френска актриса Бриджит Бардо почина днес, 28 декември, на 91-годишна възраст.

Това съобщи Агенция Франс Прес (AFP), позовавайки се на фондация „Брижит Бардо“.

Звездата на френското кино се отказа от кариерата на актриса преди десетилетия и се отдаде на борбата за защита на правата на животните.Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж.

Смъртта ѝ настъпва след период на влошено здравословно състояние през последните месеци на годината, включващо хоспитализация и операция през октомври 2025 г..

Световната слава ѝ носи филмът на Роже Вадим „И Бог създаде жената“ (1956). Тя се превръща в символ на сексуалната революция и френския шик през 50-те и 60-те години.През 1973 г., на върха на славата си и само на 39 години, тя се оттегля от киното, за да се посвети на каузата на живота си – защитата на животните.

През 1986 г. основава Фондация „Брижит Бардо“. Известна е с борбата си срещу лова на тюлени, коридите и жестокостта в кланиците.

В по-късните си години Бардо често предизвикваше полемики с политическите си изказвания и беше глобявана няколко пъти за подстрекаване към расова омраза.

Сред основните заглавия във филмографията ѝ са „И Бог създаде жената“ (Et Dieu… créa la femme, 1956, „Истината“ (La Vérité, 1960), „Презрението“ (Le Mépris, 1963) „Вива Мария!“ (Viva Maria!, 1965)

Биография:

Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем години, е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 година е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.

По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 година. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява на бъдещия ѝ живот и кариера.

Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 година, участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 година след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

По време на кариерата си в шоу-бизнеса тя участва в 47 филма, с изпълнения в няколко музикални предавания и записва над 60 песни.

През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.

През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.

След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.

Поклон пред паметта и!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ