Разкриха огромен корупционен скандал в Украйна.Осем приближени до Зеленски са обвинени

Осем души са обвинени, а за ръководител на схемата се сочи Тимур Миндич – дългогодишен приближен до президента

Володимир Зеленски се сблъсква с най-сериозното изпитание от началото на войната, пише сп. "Иконъмист". Според източници в правителството, президентът Зеленски е бил "шокиран" от мащаба на обвиненията, отправени срещу членове на най-близкото му обкръжение.

Той вече предприе стъпки, за да се дистанцира от някои от лицата, фигуриращи в разследването.

Разследването на NABU по делото „Енергоатом“ вече е определено като най-големия корупционен случай по време на управлението на президента Володимир Зеленски. Осем души са обвинени, а за ръководител на схемата се сочи Тимур Миндич – дългогодишен приближен до президента, предава epicenter.bg.

Скандалът освети и други високопоставени чиновници. ARMA е замесена в спор около конфискуваната къща на бившия вътрешен министър Виталий Захарченко. Вместо да бъде продаден, имотът е бил обитаван от тогавашния енергиен министър Херман Халущенко, който също фигурира в разследването.

Според източници, именно там той е прекарал нощта, когато на 10 ноември NABU претърси апартамента на Миндич. Настоящата и вече уволнена министърка на енергетиката Светлана Гринчук също редовно е отсядала в къщата, твърдят от бюрото.

На 19 ноември украинските медии публикуваха текста на обвиненията срещу Миндич. Според тях той е използвал близките си отношения със Зеленски, с бившия министър на отбраната Рустем Умеров и с Халущенко, за да влияе върху решения и да придобива незаконни приходи чрез контролирани компании.

Умеров – вече секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана – се върна спешно от чужбина след спекулации, че избягвал страната заради скандала. Президентската администрация и министерствата, споменати в обвиненията, отказаха коментари.

Допълнително напрежение предизвика и интервю на разследващия от NABU Руслан Махамедрасулов, в което той намекна, че Миндич е бил само „топ мениджър“ в схема, движеща се от по-високи политически интереси. Малко след това самият Махамедрасулов бе арестуван – нещо, което той определя като политическа вендета заради изявленията му по повод на делото.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Завръща се любимо предаване от 90-те години за което мнозина си спомнят с носталгия

"Като лъвовете" се завръща отново на сцена. Спектакълът ще се проведе на 18 декември в Зала 1 на НДК в рамките на Новогодишния музикален фестивал от 19 ч.

"Завръща се любимо предаване от 90-те години, когато имаше детски предавания. Сега няма. Отбелязвам скромен творчески юбилей - 45 години на сцена като актьор, режисьор, театрален педагог най-вече. Реших да го свърша с това предаване, което ми даде много", каза легендарният водещ Ники Априлов.

"То е едно от малкото предавания с такъв дълъг телевизионен живот. Всяка година за Коледа правехме големи, пищни спектакли. Харесвам този начин на сценично представяне. Наблюдавам в последните години, че няма за деца нищо. Реших, че мога да вляза в контакт с моите приятели и колеги и в рамките на новогодишния музикален фестивал да направим този спектакъл", разкри Априлов пред Bulgaria ON AIR. 

Спектакълът е и за родителите, отбеляза гостът.

"Във всеки случай няма да е изреждане на певци един след друг. Направих повече дуети между пораснали вече деца, които отдавна са певци и актьори, и малко, които открих сега. Ще гостуват мои приятели като Веско Маринов, Роси Кирилова, Драго Драганов, Вениамин, Михаела Филева. Ще бъде пъстро, цветно, позитивно", сподели още режисьорът.

"Децата не обичат само да репетират. Те обичат да имат изява. Нашето предаване даваше такава изява. В музикалните формати има много талантливи млади хора. Проблемът е, че те не разбират, че тукашната почва, българска, понякога не търпи музика, която не е наша. Българинът обича мелодичната песен", смята Априлов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един незабравим спортист отишъл си твърде рано

Те бяха двама таланти и една от най-красивите любовни двойки в българския спорт. За съжаление една нелепа катастрофа преди 29 години сложи край на всичко. 

Легендарният лекоатлет от Плевен загина при автомобилна катастрофа през 1996 г.

На 29 юли 2026 г. ще се навършат 30 години от нелепата гибел на един от най-талантливите български спортисти – Георги Дъков. Легендата в скока на височина е роден на 21 октомври 1967 г. в Плевен. Отива си от този свят след катастрофа в Поморие през 1996 г.

Георги Дъков е петкратен шампион на България (1986, 1987, 1988, 1990 и 1991) и национален рекордьор. Записва внушителните 20 състезания над 2.30 и над 100 надпревари над 2.24!През 1985-та печели бронз на Европейското за юноши в Котбус, Германия, с резултат 2,18 м. Следват участия на форуми в Щутгарт, Рим, Будапеща, Хага, Глазгоу, Севиля, Токио, Париж…

Покойният Дъков е рекордьор на България в скока на височина с 2.36.Георги поставя рекорда на 10 август 1990 и в Брюксел, Белгия.

През същата 1990-та печели бронз на европейското първенство в Сплит, постигайки резултат 2,34 м. Две години по-късно Дъков достига до финала на Олимпийските игри в Барселона и завършва 14-ти с резултат 2,24 м.

Има над 20 скока на състезания с резултат над 2.30 и над 100 скока с постижения над 2.24, което го прави най-добрият българин в тази дисциплина до ден днешен.

Сключва брак с гимнастичката Юлия Байчева. Тя е от поколението на т.нар. „златни момичета“ на българската гимнастика.

В колата пътували  бащата и сестрата на Стефка Костадинова.Голямата Стефка Костадинова е била сред най-близките приятели на Георги Дъков. На олимпиадата в Атланта през 1996 г. тя скача 205 см и става олимпийска шампионка. Точно в този момент в Поморие загива при катастрофа Георги Дъков. В колата с него били вторият баща и сестрата на Стефка Костадинова.

„След катастрофата баща ми лежал целият изпотрошен в болница. Благодарна съм на всички наши журналисти, че ме съхраниха и не ми казаха. Ако знаех за тази трагедия, щях да се срутя. Разбрах след 20 дни, като се върнах в България. Когато тръгнах за олимпиадата, ме изпратиха баща ми, майка ми, детето, Георги Дъков и сестра ми. Като се върнах, повечето от тези хора ги нямаше на летището. Тогава разбрах какво е станало и беше ужасно“, разказва години след това Стефка Костадинова.

„Георги ми беше най-верният приятел. Според мен е по-добре жената да се доверява на мъж, отколкото на жена. Защото ние, жените, сме по-неискрени. С Георги тренирахме заедно и когато не бяхме по лагери, той живееше вкъщи в Пловдив. Година, дори две след смъртта му у дома, когато подреждахме масата за ядене, слагахме и за него чинийка, чашка и прибори. Въпреки че мина вече доста време, той продължава да ми липсва“, споделя още олимпийската шампионка.

Атлетически клуб „Георги Дъков“ – Плевен

Атлетически клуб „Георги Дъков“ – Плевен е създаден през август 2012г. За четирите си години има завоювани десетки медали от Национални шампионати в различни възрастови групи и международни турнири. Клубът, създаден в памет на легендата във високия скок, не спира да шлифова млади таланти, сред които личат и национални състезатели в различните възрастови групи.

Председател на клуба е Пламен Дунчев, а треньор Галя Николова – майстор на спорта и четвърта на хвърляне на копие на Европейското за девойки през 1983 г.

Идеята за създаването на клуба била именно на Галя Николова, но подкрепена от племенника на Георги Дъков – Крум Пенчев, от нейния брат Бойко Николов, нейната приятелка Румяна Цветанова и Пламен Дунчев.

Източник:plevenutre.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина легенда от култовата музикална група ABBA

Ян Клинг, член на шведската група ABBA, е починал на 85-годишна възраст, съобщи неговият син Матиас Клинг

"Той винаги е бил силно запален по музиката. Още като тийнейджър сядаше и запомняше всяко соло на Чарли Паркър. Затова притежаваше изключителен талант. Но най-вече ще запомня неговата любов към музиката", каза синът на музиканта.Клинг е бил виртуоз на медни и лабиални инструменти. Неговото свирене може да бъде чуто в албумите на ABBA "Arrival" (1976), "Voulez-Vous" (1979), "Super Trouper" (1981) и "Тhe Visitors" (1981).

Той стои зад добре познатото интро на флейта към „Фернандо“.

Освен работата си с групата, той е сътрудничил с Бьорн Скифс, Тед Гардестад и други известни изпълнители.

История на групата

Името на групата е съставено от първите букви на собствените имена на четиримата членове (Агнета, Бени, Бьорн, Ани-Фрид).

Успехът на групата се дължи на оригинални, лесно възприемащи се мелодии, поп аранжименти и сексапилни вокалистки. Това превръща квартета в световна сензация за доста години напред. Успехът се постига с много труд, професионализъм и естествено с късмет. През 70-те години те постигат комерсиални успехи, сравними с тези на „Бийтълс“ през 60-те.

Агнета и Фрида са известни в Швеция няколко години преди формирането на групата. Бени и Бьорн се срещат за първи път през пролетта на 1966 г., но едва в 1970 г. започват да пишат песни като творчески тандем. През 1972 г. шведският музикален продуцент, автор на текстовете на много от песните им след това Стиг Андершон ги ангажира за музика към телевизионни предавания. Двамата се съгласяват и решават да обогатят музиката си с дамски вокали. Те канят да се присъединят към дуета своите приятелки Агнета и Фрида.

През 1973 г. се включват във фестивала на Евровизия с песента „Ring Ring“, но са класирани на трето място. Наградата на Евровизия спечелват на следващата 1974 г. на фестивала в Брайтън, Англия с песента „Waterloo“.

Албумите, турнетата и неповторимият стил на групата прави АББА легенда. Личните им конфликти обаче стават творчески, така че в зенита на славата си групата е напът да се разпадне. Това става в края на 1982 г. И няма официално изявление за това какви са причините за разпадането на групата.

Агнета и Фрида издават няколко самостоятелни успешни албума. Бени и Бьорн пишат музиката за мюзикъла „Шахмат“.

През 90-те се наблюдава завръщане на интереса към група АББА. В тяхна чест е написан мюзикълът „Mamma Mia“, представян на световните сцени, а през 2008 г. и филмът „Mamma Mia“, с участието на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Колин Фърт и др.

През 2000 година на групата е предложено да се събере за световно турне при фантастични финансови условия на стойност почти 1 милиард долара. Единственият член на АББА, който категорично отказва, е Агнета. Тя издава албум през 2004 г. Фрида също издава и албуми на шведски език, насочени към скандинавския пазар. Джон Лорд от Дийп Пърпъл я кани за участие в самостоятелния си албум през есента на 2004 г. Днес легендарното студио „Polar Music“ е закрито, а в музея на шведската култура в Стокхолм се намират китарата на Бьорн и синтезаторът на Бени.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новогодишният ад в „Къщата на ужасите“: Историята на масовото убийство, което потресе България

В края на 2017 г. и първите часове на 2018 г. България беше потресена от жестоко престъпление, което незабавно влезе в криминалната хроника като един от най-хладнокръвните актове на насилие в новата ни история. Зловещата драма се разигра в къща на улица „Лозянски дол“ 5 в Нови Искър, превърнала се за една нощ в „Къщата на ужасите“. Шест души от едно семейство бяха брутално убити, а мотивите и дългогодишното бездействие на властите повдигат сериозни въпроси.

Трагедията: Пет трупа в къщата, шести – в кладенеца

Жертвите са открити на 2 януари 2018 г., след като братът на Неделчо Юнаков алармира полицията заради мълчанието на телефоните им. Пристигналите служители заварват ужасяваща гледка: пет трупа на два етажа в къщата – 41-годишният Неделчо Юнаков, 20-годишният му син Георги, 16-годишната доведена дъщеря Нанси, нейният 18-годишен приятел Боби Иванов и бабата на момичето.

Убийствата са извършени в новогодишната нощ, 31 декември 2017 г., но остават незабелязани близо две денонощия. Съседите не чуват нищо, защото изстрелите са заглушени от новогодишните фойерверки и саморъчно направен заглушител, използван от килъра.Първоначално за изчезнала е обявена съпругата на Неделчо и майка на Нанси – Кети Кюхова. Подозренията, че тя е замесена, се разсейват на следващия ден, когато тялото ѝ е открито в кладенец край Нови Искър.

Хронологията на новогодишния ад

Разследването установява, че Кети е била първата жертва. Около 19:30 ч. на 31 декември 2017 г. тя излиза да разходи кучето. Бившият ѝ любовник Росен Ангелов, известен с прякора си „Горския“, я дебнел и я убива. Патоанатомите потвърждават, че тя е убита първа.

Час по-късно, след 23:00 ч., Ангелов влиза в къщата и хладнокръвно застрелва петимата останали с по няколко куршума. Последна е убита бабата на горния етаж. След касапницата Ангелов натоварва тялото на Кети на нейния джип, изхвърля го в кладенеца и зарязва колата наблизо, след като се опитва да изтрие отпечатъците си.

Мотивът: Раздяла и финансова обсебеност

Полицията посочва два основни мотива за престъплението – емоционален и финансов. Кети Кюхова е прекъснала връзката с Росен Ангелов дни преди трагедията, осъзнавайки, че той иска ключове и достъп до алармените системи на домовете на заможни клиенти, които тя е обслужвала. Според разследващите, Ангелов е избил цялото семейство, за да заличи потенциалните свидетели.

Убиецът: Росен Ангелов – девет години в бягство

Ден след откриването на труповете полицията насочва подозренията към Ангелов. Описван като „вълк единак“, физически подготвен и лукав, той е бил дългогодишен беглец от правосъдието.

Неговата криминална кариера започва през 1994 г. – осъждан е за търговия с валута и по-късно за блудство с деца. Ангелов е успявал да се укрива цели 9 години, живеейки активно, включително в района на Нови Искър, докато е бил издирван.Голямото издирване започва незабавно с коли на жандармерията, бронирана техника и хеликоптер. Два дни след като е обявен за издирване, Ангелов е намерен мъртъв в изоставена вила край с. Луково, след като извършва самоубийство с пистолета, с който е извършил убийствата.

Злокобната тишина и виртуалният живот

Днес „Къщата на ужасите“ тъне в тишина, а съседите избягват района. Странна подробност е, че профилите на Неделчо и Кети във Facebook остават активни, докато тези на децата са изтрити или деактивирани. Профилът на Боби Иванов е превърнат в мемориален с посланието: „Надяваме се, че хората, които обичат Боби, ще намерят утеха в посещаването на профила му, за да помнят и празнуват живота му.“

Трагедията в Нови Искър остава незаличима следа от кръв и въпроси за пропуските на системата, която позволи на един опасен престъпник да остане на свобода почти десет години и да извърши едно от най-зверските масови убийства в България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Златните години на София: Винили, приказки и любимото Писателско кафене /Снимки/

Кадрите на стара София върнаха стотици хора към едни времена, когато столицата беше едновременно по-спокойна, по-малка, по-уютна и някак по-човешка

Какво по-хубаво от това човек да може да се пренесе във времето, към спомените за една различна реалност. Просто да си припомни някогашна София – от 60-те и 70-те години и после да направи острия контраст с днешния облик на столицата.

Разликите са очебийни, но и носталгията със сигурност е факт в мнозина в социалните мрежи, особено тези, които често наминават през фейсбук групата "Наше Минало".

Кадрите на стара София върнаха стотици хора към едни времена, когато столицата беше едновременно по-спокойна, по-малка, по-уютна и някак по-човешка. А спомените оживяват като на филм, но от онези, правени по действителен случай.

Ще видите леко прашни витрини и музика от винили, които вече правят само истинските ценители на музиката. Един неподражаем привкус на автентичност, почти загубен в днешната модерна визия.

Поколения софиянци се връщат в спомените си към три емблематични места: руската книжарница "Ленин", фотосалоните и сцените около ЦДНА и легендарния бул. "Руски" със старато Писателско кафене.

Руската книжарница "Ленин" – домът на най-красивите книги и винили

За мнозина тя не беше просто книжарница, а истински портал към друг свят. Потвържденията за това не са едно или две, и присъстват в днешните фейсбук коментари

"Най-хубавите винилови грамофонни плочи бяха там";

"Там научих руски – защото намирах книги, които никъде другаде нямаше";

"Приказките… Боже, какви красиви илюстрации! Като малък влизах само, за да ги разглеждам", гласят само малка част от реакциите;

София като филмова лента

Ако се върнем отново за малко и към ЦДНА през 70-те, ще видим София като филмова лента.

Днешният Централен военен клуб е впечатлявал тогава с една особена мекота, която модерната фотография отдавна е изгубила.

"Истинска творческа фотография", пишат хората. И са прави!

Някой е уловил игра на светлина по фасадата, а друг – група млади хора, които се смеят с такава непринуденост, че сякаш времето е спряло. Трети пък е снимал балконите, знамената, паважа – онзи паваж, който звънтеше под обувките.

ЦДНА в онези години не беше само институция, а и културна точка. Там се случваха концерти, изложби, литературни събития. А София беше и по-малка, и с по-голяма култура от това, което е днес.

Изгубената аристократичност

Обиколката ни засега стига до булевард "Руски" и емблематичното старо Писателско кафене.

"Влизал съм като ученик в старото Писателско кафе. Не зная защо го събориха. Може би е засенчило кафето на Соц-съюза на писателите, където седяха „помазаните“ псевдо-интелектуалци“, пише един от коментиращите в "Наше Минало".

Булевард "Руски" през 70-те е бил някак празничен всеки ден. Хора с костюми, балтони, шапки. Витрини с тежки завеси. Обноски, които днес са почти изчезнали.

Писателското кафене е онзи тип място, което можеш да почувстваш, само ако си го преживял – разговори за книги, клюки от литературния свят, дим от цигари и аромат на силно кафе. Сигурни сме, че много хора се връщат от време на време в мислите си там, особено ако наистина някога са били.

Днес сградата не съществува. Според някои е съборена нарочно, за да не засенчва новото кафене на Съюза на писателите. Други просто поклащат глава и казват: "Унищожиха чар, който не може да се върне".

Мнозина се питат защо не се възстановяват такива емблематични места в столицата ни. Защото старите снимки доказват, че София е имала атмосфера, близка до европейските столици – с малки културни оазиси, неподправени магазини и ресторанти, с улички, в които живееше дух.

/БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ