Един незабравим спортист отишъл си твърде рано

Те бяха двама таланти и една от най-красивите любовни двойки в българския спорт. За съжаление една нелепа катастрофа преди 29 години сложи край на всичко. 

Легендарният лекоатлет от Плевен загина при автомобилна катастрофа през 1996 г.

На 29 юли 2026 г. ще се навършат 30 години от нелепата гибел на един от най-талантливите български спортисти – Георги Дъков. Легендата в скока на височина е роден на 21 октомври 1967 г. в Плевен. Отива си от този свят след катастрофа в Поморие през 1996 г.

Георги Дъков е петкратен шампион на България (1986, 1987, 1988, 1990 и 1991) и национален рекордьор. Записва внушителните 20 състезания над 2.30 и над 100 надпревари над 2.24!През 1985-та печели бронз на Европейското за юноши в Котбус, Германия, с резултат 2,18 м. Следват участия на форуми в Щутгарт, Рим, Будапеща, Хага, Глазгоу, Севиля, Токио, Париж…

Покойният Дъков е рекордьор на България в скока на височина с 2.36.Георги поставя рекорда на 10 август 1990 и в Брюксел, Белгия.

През същата 1990-та печели бронз на европейското първенство в Сплит, постигайки резултат 2,34 м. Две години по-късно Дъков достига до финала на Олимпийските игри в Барселона и завършва 14-ти с резултат 2,24 м.

Има над 20 скока на състезания с резултат над 2.30 и над 100 скока с постижения над 2.24, което го прави най-добрият българин в тази дисциплина до ден днешен.

Сключва брак с гимнастичката Юлия Байчева. Тя е от поколението на т.нар. „златни момичета“ на българската гимнастика.

В колата пътували  бащата и сестрата на Стефка Костадинова.Голямата Стефка Костадинова е била сред най-близките приятели на Георги Дъков. На олимпиадата в Атланта през 1996 г. тя скача 205 см и става олимпийска шампионка. Точно в този момент в Поморие загива при катастрофа Георги Дъков. В колата с него били вторият баща и сестрата на Стефка Костадинова.

„След катастрофата баща ми лежал целият изпотрошен в болница. Благодарна съм на всички наши журналисти, че ме съхраниха и не ми казаха. Ако знаех за тази трагедия, щях да се срутя. Разбрах след 20 дни, като се върнах в България. Когато тръгнах за олимпиадата, ме изпратиха баща ми, майка ми, детето, Георги Дъков и сестра ми. Като се върнах, повечето от тези хора ги нямаше на летището. Тогава разбрах какво е станало и беше ужасно“, разказва години след това Стефка Костадинова.

„Георги ми беше най-верният приятел. Според мен е по-добре жената да се доверява на мъж, отколкото на жена. Защото ние, жените, сме по-неискрени. С Георги тренирахме заедно и когато не бяхме по лагери, той живееше вкъщи в Пловдив. Година, дори две след смъртта му у дома, когато подреждахме масата за ядене, слагахме и за него чинийка, чашка и прибори. Въпреки че мина вече доста време, той продължава да ми липсва“, споделя още олимпийската шампионка.

Атлетически клуб „Георги Дъков“ – Плевен

Атлетически клуб „Георги Дъков“ – Плевен е създаден през август 2012г. За четирите си години има завоювани десетки медали от Национални шампионати в различни възрастови групи и международни турнири. Клубът, създаден в памет на легендата във високия скок, не спира да шлифова млади таланти, сред които личат и национални състезатели в различните възрастови групи.

Председател на клуба е Пламен Дунчев, а треньор Галя Николова – майстор на спорта и четвърта на хвърляне на копие на Европейското за девойки през 1983 г.

Идеята за създаването на клуба била именно на Галя Николова, но подкрепена от племенника на Георги Дъков – Крум Пенчев, от нейния брат Бойко Николов, нейната приятелка Румяна Цветанова и Пламен Дунчев.

Източник:plevenutre.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина легенда от култовата музикална група ABBA

Ян Клинг, член на шведската група ABBA, е починал на 85-годишна възраст, съобщи неговият син Матиас Клинг

"Той винаги е бил силно запален по музиката. Още като тийнейджър сядаше и запомняше всяко соло на Чарли Паркър. Затова притежаваше изключителен талант. Но най-вече ще запомня неговата любов към музиката", каза синът на музиканта.Клинг е бил виртуоз на медни и лабиални инструменти. Неговото свирене може да бъде чуто в албумите на ABBA "Arrival" (1976), "Voulez-Vous" (1979), "Super Trouper" (1981) и "Тhe Visitors" (1981).

Той стои зад добре познатото интро на флейта към „Фернандо“.

Освен работата си с групата, той е сътрудничил с Бьорн Скифс, Тед Гардестад и други известни изпълнители.

История на групата

Името на групата е съставено от първите букви на собствените имена на четиримата членове (Агнета, Бени, Бьорн, Ани-Фрид).

Успехът на групата се дължи на оригинални, лесно възприемащи се мелодии, поп аранжименти и сексапилни вокалистки. Това превръща квартета в световна сензация за доста години напред. Успехът се постига с много труд, професионализъм и естествено с късмет. През 70-те години те постигат комерсиални успехи, сравними с тези на „Бийтълс“ през 60-те.

Агнета и Фрида са известни в Швеция няколко години преди формирането на групата. Бени и Бьорн се срещат за първи път през пролетта на 1966 г., но едва в 1970 г. започват да пишат песни като творчески тандем. През 1972 г. шведският музикален продуцент, автор на текстовете на много от песните им след това Стиг Андершон ги ангажира за музика към телевизионни предавания. Двамата се съгласяват и решават да обогатят музиката си с дамски вокали. Те канят да се присъединят към дуета своите приятелки Агнета и Фрида.

През 1973 г. се включват във фестивала на Евровизия с песента „Ring Ring“, но са класирани на трето място. Наградата на Евровизия спечелват на следващата 1974 г. на фестивала в Брайтън, Англия с песента „Waterloo“.

Албумите, турнетата и неповторимият стил на групата прави АББА легенда. Личните им конфликти обаче стават творчески, така че в зенита на славата си групата е напът да се разпадне. Това става в края на 1982 г. И няма официално изявление за това какви са причините за разпадането на групата.

Агнета и Фрида издават няколко самостоятелни успешни албума. Бени и Бьорн пишат музиката за мюзикъла „Шахмат“.

През 90-те се наблюдава завръщане на интереса към група АББА. В тяхна чест е написан мюзикълът „Mamma Mia“, представян на световните сцени, а през 2008 г. и филмът „Mamma Mia“, с участието на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Колин Фърт и др.

През 2000 година на групата е предложено да се събере за световно турне при фантастични финансови условия на стойност почти 1 милиард долара. Единственият член на АББА, който категорично отказва, е Агнета. Тя издава албум през 2004 г. Фрида също издава и албуми на шведски език, насочени към скандинавския пазар. Джон Лорд от Дийп Пърпъл я кани за участие в самостоятелния си албум през есента на 2004 г. Днес легендарното студио „Polar Music“ е закрито, а в музея на шведската култура в Стокхолм се намират китарата на Бьорн и синтезаторът на Бени.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новогодишният ад в „Къщата на ужасите“: Историята на масовото убийство, което потресе България

В края на 2017 г. и първите часове на 2018 г. България беше потресена от жестоко престъпление, което незабавно влезе в криминалната хроника като един от най-хладнокръвните актове на насилие в новата ни история. Зловещата драма се разигра в къща на улица „Лозянски дол“ 5 в Нови Искър, превърнала се за една нощ в „Къщата на ужасите“. Шест души от едно семейство бяха брутално убити, а мотивите и дългогодишното бездействие на властите повдигат сериозни въпроси.

Трагедията: Пет трупа в къщата, шести – в кладенеца

Жертвите са открити на 2 януари 2018 г., след като братът на Неделчо Юнаков алармира полицията заради мълчанието на телефоните им. Пристигналите служители заварват ужасяваща гледка: пет трупа на два етажа в къщата – 41-годишният Неделчо Юнаков, 20-годишният му син Георги, 16-годишната доведена дъщеря Нанси, нейният 18-годишен приятел Боби Иванов и бабата на момичето.

Убийствата са извършени в новогодишната нощ, 31 декември 2017 г., но остават незабелязани близо две денонощия. Съседите не чуват нищо, защото изстрелите са заглушени от новогодишните фойерверки и саморъчно направен заглушител, използван от килъра.Първоначално за изчезнала е обявена съпругата на Неделчо и майка на Нанси – Кети Кюхова. Подозренията, че тя е замесена, се разсейват на следващия ден, когато тялото ѝ е открито в кладенец край Нови Искър.

Хронологията на новогодишния ад

Разследването установява, че Кети е била първата жертва. Около 19:30 ч. на 31 декември 2017 г. тя излиза да разходи кучето. Бившият ѝ любовник Росен Ангелов, известен с прякора си „Горския“, я дебнел и я убива. Патоанатомите потвърждават, че тя е убита първа.

Час по-късно, след 23:00 ч., Ангелов влиза в къщата и хладнокръвно застрелва петимата останали с по няколко куршума. Последна е убита бабата на горния етаж. След касапницата Ангелов натоварва тялото на Кети на нейния джип, изхвърля го в кладенеца и зарязва колата наблизо, след като се опитва да изтрие отпечатъците си.

Мотивът: Раздяла и финансова обсебеност

Полицията посочва два основни мотива за престъплението – емоционален и финансов. Кети Кюхова е прекъснала връзката с Росен Ангелов дни преди трагедията, осъзнавайки, че той иска ключове и достъп до алармените системи на домовете на заможни клиенти, които тя е обслужвала. Според разследващите, Ангелов е избил цялото семейство, за да заличи потенциалните свидетели.

Убиецът: Росен Ангелов – девет години в бягство

Ден след откриването на труповете полицията насочва подозренията към Ангелов. Описван като „вълк единак“, физически подготвен и лукав, той е бил дългогодишен беглец от правосъдието.

Неговата криминална кариера започва през 1994 г. – осъждан е за търговия с валута и по-късно за блудство с деца. Ангелов е успявал да се укрива цели 9 години, живеейки активно, включително в района на Нови Искър, докато е бил издирван.Голямото издирване започва незабавно с коли на жандармерията, бронирана техника и хеликоптер. Два дни след като е обявен за издирване, Ангелов е намерен мъртъв в изоставена вила край с. Луково, след като извършва самоубийство с пистолета, с който е извършил убийствата.

Злокобната тишина и виртуалният живот

Днес „Къщата на ужасите“ тъне в тишина, а съседите избягват района. Странна подробност е, че профилите на Неделчо и Кети във Facebook остават активни, докато тези на децата са изтрити или деактивирани. Профилът на Боби Иванов е превърнат в мемориален с посланието: „Надяваме се, че хората, които обичат Боби, ще намерят утеха в посещаването на профила му, за да помнят и празнуват живота му.“

Трагедията в Нови Искър остава незаличима следа от кръв и въпроси за пропуските на системата, която позволи на един опасен престъпник да остане на свобода почти десет години и да извърши едно от най-зверските масови убийства в България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Златните години на София: Винили, приказки и любимото Писателско кафене /Снимки/

Кадрите на стара София върнаха стотици хора към едни времена, когато столицата беше едновременно по-спокойна, по-малка, по-уютна и някак по-човешка

Какво по-хубаво от това човек да може да се пренесе във времето, към спомените за една различна реалност. Просто да си припомни някогашна София – от 60-те и 70-те години и после да направи острия контраст с днешния облик на столицата.

Разликите са очебийни, но и носталгията със сигурност е факт в мнозина в социалните мрежи, особено тези, които често наминават през фейсбук групата "Наше Минало".

Кадрите на стара София върнаха стотици хора към едни времена, когато столицата беше едновременно по-спокойна, по-малка, по-уютна и някак по-човешка. А спомените оживяват като на филм, но от онези, правени по действителен случай.

Ще видите леко прашни витрини и музика от винили, които вече правят само истинските ценители на музиката. Един неподражаем привкус на автентичност, почти загубен в днешната модерна визия.

Поколения софиянци се връщат в спомените си към три емблематични места: руската книжарница "Ленин", фотосалоните и сцените около ЦДНА и легендарния бул. "Руски" със старато Писателско кафене.

Руската книжарница "Ленин" – домът на най-красивите книги и винили

За мнозина тя не беше просто книжарница, а истински портал към друг свят. Потвържденията за това не са едно или две, и присъстват в днешните фейсбук коментари

"Най-хубавите винилови грамофонни плочи бяха там";

"Там научих руски – защото намирах книги, които никъде другаде нямаше";

"Приказките… Боже, какви красиви илюстрации! Като малък влизах само, за да ги разглеждам", гласят само малка част от реакциите;

София като филмова лента

Ако се върнем отново за малко и към ЦДНА през 70-те, ще видим София като филмова лента.

Днешният Централен военен клуб е впечатлявал тогава с една особена мекота, която модерната фотография отдавна е изгубила.

"Истинска творческа фотография", пишат хората. И са прави!

Някой е уловил игра на светлина по фасадата, а друг – група млади хора, които се смеят с такава непринуденост, че сякаш времето е спряло. Трети пък е снимал балконите, знамената, паважа – онзи паваж, който звънтеше под обувките.

ЦДНА в онези години не беше само институция, а и културна точка. Там се случваха концерти, изложби, литературни събития. А София беше и по-малка, и с по-голяма култура от това, което е днес.

Изгубената аристократичност

Обиколката ни засега стига до булевард "Руски" и емблематичното старо Писателско кафене.

"Влизал съм като ученик в старото Писателско кафе. Не зная защо го събориха. Може би е засенчило кафето на Соц-съюза на писателите, където седяха „помазаните“ псевдо-интелектуалци“, пише един от коментиращите в "Наше Минало".

Булевард "Руски" през 70-те е бил някак празничен всеки ден. Хора с костюми, балтони, шапки. Витрини с тежки завеси. Обноски, които днес са почти изчезнали.

Писателското кафене е онзи тип място, което можеш да почувстваш, само ако си го преживял – разговори за книги, клюки от литературния свят, дим от цигари и аромат на силно кафе. Сигурни сме, че много хора се връщат от време на време в мислите си там, особено ако наистина някога са били.

Днес сградата не съществува. Според някои е съборена нарочно, за да не засенчва новото кафене на Съюза на писателите. Други просто поклащат глава и казват: "Унищожиха чар, който не може да се върне".

Мнозина се питат защо не се възстановяват такива емблематични места в столицата ни. Защото старите снимки доказват, че София е имала атмосфера, близка до европейските столици – с малки културни оазиси, неподправени магазини и ресторанти, с улички, в които живееше дух.

/БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1928 г. свиня стръвница изяжда 3 годишно дете в софийско село

 Преди почти век свиня изяжда 3 годишно дете в софийско село.

Тази жестока история, колкото и да звучи като страшна легенда, е била публикувана в тогавашната преса

„Свиня стръвница“ – така вестник Будилник през 1928 г. озаглавява една от най-ужасяващите си новини.

Разказва се за 3-годишно дете, оставено вкъщи, което спокойно си хапвало круша. В следващия миг се случва трагедия – свинята в двора напада и изяжда детето.

Тази жестока история, колкото и да звучи като страшна легенда, е била публикувана в тогавашната преса като реален случай.

На 21 септември,1928 година в село Добърчин, Софийска област, се е разиграла ужасяваща трагедия. Тригодишно дете е било нападнато и изядено от домашната свиня на семейството, докато е било само вкъщи.

Според местни източници, детето е консумирало круша, когато животното го е нападнало. Майката е отсъствала поради участие в събор в съседното село Искрец, а по-големите деца са били на паша с добитъка.

Медицинските власти са потвърдили, че свинята не е страдала от бяс и е била напълно здрава. 

Според експертите по онова време, причината за агресията може да се крие в силен глад и жажда, отключили необичайно хищническо поведение.

Случаят е предизвикал сериозни дискусии относно безопасността на отглеждането на животни в домашни условия и необходимостта от постоянен надзор над малките деца пише тогавашния вестник "Будилник"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как през 1971 г. една незаконна радиостанция отприщи смърт, обир и бягство от България на висш началник в МВР

Перник, 1971 година. Млад и амбициозен милиционер засича незаконна радиостанция, която излъчва от блока на тогавашния шеф на МВР. Впоследствие милиционерът "се самоубива". Месец по-късно е убит главният касиер на ГУМ-а, а междувременно МВР началникът офейква в чужбина с парите и никога не се завръща.

В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век България живее в особен ритъм – тоталитарна държава на реда, дисциплината и строгата йерархия, която зад фасадата си пази множество неизказани истории. Перник по това време е град, в който тежката индустрия измъчва белите дробове, но ражда силни характери. Град на работници, които вечер в домовете си или навън разказват истории, оглеждайки се инстинктивно преди да заговорят. Именно в такава атмосфера се развива една от най-обсъжданите и до днес криминални легенди на пернишкото минало – история, която обединява незаконна радиостанция, странна смърт, неизяснен обир и бягство, което и досега поражда въпроси.

Годината е 1971-ва. В районното управление на Перник работи млад милиционер – едва на 24 години, тих, дисциплиниран, амбициозен. Службата му върви добре, колегите го уважават, а началниците му го смятат за примерен служител. Понякога остава след работа да учи – записал е да следва висше задочно и мечтае за кариера в системата. Животът му върви по план, без да дава каквито и да е поводи на околните да създават опасни теми за клюки.

Една вечер по време на рутинна проверка той засича незаконна радиостанция. Честота, която не фигурира в никакви служебни списъци. Силен, чист сигнал, идващ не от покрайнините, а от блок в централната част на града. Източникът води към жилищната кооперация, в който живее тогавашният шеф на МВР другарят Свръдлев – човек, чието име по онова време се споменава с респект и страх.

Младият милиционер не се поколебава и прави това, което правилникът повелява: – пише докладна. Не шуми, не пита, не търси сензация. Просто описва това, което е открил. За него това е просто част от работата – видял е нарушение, изпълнил е задължение. Около него колегите усещат напрежението, но никой не си позволява да коментира. В онези години дисциплината е желязна, а въпросите – ограничени до строго необходимите. Но онези, които познават невидимите хищници в системата, твърдят, че именно това е била грешката му.

Няколко дни по-късно младият мъж е намерен мъртъв в тоалетната на районното управление. Официалната версия е кратка и рутинна: самоубийство със служебното оръжие. Без предсмъртно писмо, без необичайно поведение преди това, без сянка на лични проблеми. Докладът е кратък, заключението – неудобно бързо, а колегите му – мълчаливи.

Семейството му отказва да повярва. Според тях синът им е бил спокоен, уравновесен, изпълнен с бъдещи планове и амбиции. Нито финансови проблеми, нито любовна драма, нито какъвто и да е личен срив. Дори приятелите му твърдят, че в последните дни е звучал оптимистично – говорил е за предстоящи изпити и възможно повишение.

В отчаянието си те търсят помощ от Ванга. По разказите им тя заявява, че младежът „нямал никакъв повод“ да посегне на живота си. Но в онези години подобни думи не отварят врати – напротив, затварят ги още по-силно. Случаят остава записан като самоубийство и бавно потъва в праха на забвението.

Месец по-късно Перник отново е разтърсен. Зимата е сурова, градът – обвит в смог, а работниците – в умора. В един студен зимен ден главният касиер на ГУМ е нападнат и застрелян. Парите изчезват, извършителят – също. Убийството е хладнокръвно и извършено така, сякаш човекът е познавал отлично навиците, маршрута и работата на жертвата.

Още същия ден в града тръгва слух. Неофициален, но упорит. Сочи към човек, чието име вече се е появявало преди това – МВР началникът, в чийто блок е засечена онази незаконна радиостанция. Хората го описват като строг, властен, амбициозен човек, който винаги знае как да действа във всяка ситуация. Някои от по-възрастните перничани твърдят, че той често е имал необясними за онова време странични интереси – техники, радиостанции, апаратура, която не всеки може да се сдобие по това време.

Когато след първите проверки започват да се задават неудобни въпроси, другарят Свръдлев изчезва. Не временно, а завинаги – забягва в чужбина и повече не се връща.

От този момент нататък историята се усложнява. Нищо официално не е доказано, но градската памет свързва трите събития като перли на една и съща нишка: радиостанцията, смъртта на младия милиционер и обира на ГУМ.

Появяват се различни версии. Една от най-разпространените твърди, че незаконният предавател е бил използван за комуникация с лица извън страната – схема, опасна и строго преследвана в онова време. Други предполагат, че предавателят е бил част от дръзка система за координация на незаконни финансови операции, а младежът – случайна жертва, попаднала в пресечната точка на нечии интереси.

Някои висши МВР служители от онези години неофициално признават, че случаят винаги им е изглеждал съмнителен. Спомнят си, че младият милиционер е бил познат като „твърде праволинеен“ – човек, който не би си затворил очите, дори когато така е по-разумно. И че точно това го е погубило.

Така постепенно историята се превръща в легенда. Не защото е измислена, а защото никога не е изцяло осветена. Документите мълчат. Участвалите лица – също. Но перничани помнят. Помнят онова странно самоубийство. Помнят радиосигнала. Помнят, че целият град е говорил за бягството на другаря Свръдлев в чужбина.

За едни това е просто градска криминална история. За други – предупреждение, че понякога най-опасната грешка е да бъдеш честен в неподходящотовреме. А за трети – болезнен пример за това как истината понякога не умира, а просто чака десетилетия, докато някой отново се осмели да я потърси.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ