Стана ясна причините за скандала завършила с убийството на 15 годишното момче в мола

 

Заради момиче на 13 години е станало убийството в  софийския мол

Девойката е бивше гадже на убития 15-годишен Красимир. Сега тя е излизала с наръгалия го Гоги, пише "24 часа".Тя и Красимир се скарали преди около месец. Момичето започнало да излиза с Гоги 2 седмици по-късно.

Тя и Красимир се скарали преди около месец. Момичето започнало да излиза с Гоги 2 седмици по-късно. Красимир, който е щангист, се ядосал и почнал да заплашва Гоги, става ясно от една от първите версии за трагедията, разиграла се в столичен мол в неделя.

Двамата се засели случайно в мола. След поредните заплахи Гоги извадил нож и наръгал Красимир. Той починал в болницата. Гоги избягал, но бил заловен.

16-годишният младеж е бил  задържан същата вечер след часове издирване . Той е криминално проявен.

Задържаният за нападението над 15-годишното момче в мол в София е връстник на жертвата. Това съобщиха от СДВР.  Той е бил арестуван минути след полунощ и след часове издирване. Освен него е задържан и един свидетел.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Матю от "Новите съседи"

На 12 Октомври 2025 в 16:48 ч. Американският актьор Джими Шоу, известен у нас с участието си в сериала "Новите съседи", е починал след операция на панкреаса в Португалия. Преди три години е диагностициран с рак. Той почина на 59-годишна възраст.

Шоу добива популярност в цял свят като Матю в хитовия испански комедиен сериал, където има повтаряща се роля в продължение на три сезона. Матю е съпругът на сестрата на една от главните герои в "Новите съседи" - Юдит. Той почина на 59-годишна възраст.

"Обичам те и винаги ще те обичам. Ти си заслужил мястото си в сърцето ми и никой не може да ти го отнеме", написа Кристина Кастано, която играе Юдит - в Instagram публикация.

Джими Шоу е американски актьор от филмовото, телевизионното и театрално изкуство.Роден е в Лос Анджелис и е израснал в северната част на крайбрежието на Масачузетс. Заминава за Ню Йорк със стипендия за журналистика в Училището за визуални изкуства.

През 2001 г. заминава за Испания, за да учи испански език в продължение на три месеца, и му е предложена работа като учител по английски, където остава.

Той играе ролята на Питър Фокс в международно признатия испански минисериал „El Tiempo Entre Costuras“ (Netflix) и обръща репутацията си в Испания на изявен комедиен изпълнител с главата надолу с нюансирано драматично изпълнение.

Той продължава да работи в множество испански сериали и филми в праймтайма и балансира кариерата си между Мадрид и Лос Анджелис.

Наскоро той се завърна за втория си сезон в хитовия драматичен сериал в праймтайма „El Ministerio del Tiempo“ (Netflix) в повтаряща се роля на Пол Уолкът и ще се появи в следващия филм на носителя на наградата „Гоя“ Алберто Родригес „El Hombre de las Mil Caras“ заедно с Едуард Фернандес и Хосе Коронадо, както и в „From Zero To I Love You“ на Дъг Спиърман и „The Night Watchman“ на Мигел Анхел Хименес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Магдалена Ташева

Почина известната журналистка Магдалена Ташева. Тъжната вест беше обявена от нейни близки и колеги в социалните мрежи

Магдалена Ташева е дългогодишен журналист и редактор във вестниците „Пари“, „Монитор“ и „Атака“. Тя е автор на редица анализи и коментари по теми от обществено-политическия живот и дълги години водеше предаването „В окото на бурята“ по телевизия „Алфа“ до февруари 2022 г.

Освен журналистическата си кариера, Ташева има и активна политическа дейност. Тя е член на Централния съвет на ПП АТАКА и е била депутат в XLII и XLIII народно събрание на Република България. В парламента е заемала позицията заместник-председател на комисиите по енергетика и инвестиционно проектиране.

Тя ще остане в паметта като журналист с ясен и аналитичен поглед върху обществено-политическите процеси и като общественик, отдаден на политическата си дейност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво закусихте ученици ? Храната в училището през социализма — между грижа и контрол

В годините на социализма училищната закуска не беше просто хранене — тя беше част от по-широката грижа на държавата за „младото поколение“. В статията се подчертава, че „всяко дете трябва да започне деня с топла храна, защото това е грижа, но и възпитание“. Закуската се превръща в ритуал, който цели не само да нахрани, но и да дисциплинира.

Менюто — между стандарти и реалност

Описани са типични закуски: филия с маргарин и мед, чай с лимон, понякога варено яйце или кашкавал. Въпреки усилията за стандартизация, често се случва храната да не достига или да бъде с компромисно качество. В статията се споменава, че „някои ученици получават само чай, защото доставката на хляб е закъсняла“.

Учениците — между благодарност и недоволство

Фотографията в средата на страницата показва ученици около маса, един от тях държи табла с храна. Израженията им са смесени — любопитство, леко недоволство, но и привикване. Статията цитира ученик от 6-ти клас: „Понякога е вкусно, понякога не, но поне не сме гладни.“

Ретро поглед към днешния ден

Днес, когато темата за ученическото хранене отново е актуална, този ретро поглед ни напомня, че грижата за децата винаги е била част от обществената отговорност. Въпросът „Какво закусихте, ученици?“ остава актуален — не само като хранителен, но и като социален.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Зъболекарските кабинети през 80-те в България често се възприемаха като зловещи – не само заради техниката, но и заради атмосферата и социалния контекст

През 80-те години на миналия век посещението при зъболекар в България беше преживяване, което мнозина помнят с тревога. Ето какво правеше тези кабинети толкова зловещи:

Оборудване от соц индустрията: 

Зъболекарските столове и инструменти бяха произведени от държавни предприятия като ДСО „Респром“ и „Приборостроене и автоматизация“. Те обединяваха всичко необходимо в едно изделие, но често изглеждаха груби и индустриални.

- Мобилни кабинети: За да се осигури достъп до стоматологична помощ в отдалечени райони, се използваха мобилни кабинети – камиони, оборудвани със зъболекарска техника. Ученици се водеха на групи за прегледи, което създаваше усещане за принудителност и страх.

Стерилна обстановка с метален блясък: 

Кабинетите бяха обзаведени с метални мебели, студено осветление и мирис на дезинфектанти – всичко това засилваше усещането за тревожност.

- Болката като част от процеса: Анестезията не винаги се използваше, а звуците от машините – особено бормашината – се запечатваха в съзнанието на децата като символ на болка.

- Липса на индивидуален подход: Зъболекарите работеха по план, с ограничено време за пациентите. Това често водеше до механично отношение и липса на емпатия.

Социален контекст и спомени

- Безплатна, но задължителна грижа: Зъболечението беше безплатно, но посещенията – особено в училищна възраст – бяха задължителни. Това създаваше усещане за контрол и страх.

- Колективни прегледи: Учениците се водеха на групи, което засилваше социалния натиск и тревожността – особено когато някой се върнеше със сълзи.

- Носталгия и хумор: Днес много хора си спомнят тези кабинети с смесица от ужас и усмивка – като част от „соц романтиката“ и детските страхове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща му беше един от най-великите артисти на България, а той прочуто име в киногилдията зад Океана

Онзи обаятелен български актьор, който спираше дъха на зрителите в “Златният зъб”, “Осмият”, “Матриархат”, “Селянинът с колелото”, “Равновесие”, “Зарево над Драва”, “На всеки километър”…

Гец е абсолютен рекордьор по награди в българското кино. Осем пъти е носител на приза за най-добра мъжка роля. 

Клекналият на снимката от 1984 г. е по-малкият син на актьора – Данаил Георгиев. Когато е в трети клас, учителката им дава за домашно темата “Моят баща”. И Данаил написва: “Моят татко Георги е артист. Сутрин излиза рано, вечер се прибира късно. Къде ходи, никой не знае”.

Гец ни напусна на 2 септември 1996 г., няколко месеца след като през април същата година е покосен от инсулт на сцената на Старозагорския театър и изпада в кома. Погребан е на Централните гробища в София.

По-малкият от двамата му синове – Данаил, си идва последно за опелото му и оттогава България явно е затворена страница за него. Дани Гец заминава за Щатите още през повратната 1989 г. заедно с жена си Адриана. Пристигнали в Лос Анджелис със скромните 1000 долара в джоба, един куфар с дрехи и баскитара.

Данаилов от 30 години живее в САЩ и пише филмова музика. Освен това той е изключителен музикант – басист, пианист и композитор.

Макар синът на актьора да завършва музикалния колеж „Бъркли“, му се наложило дълго време да работи като продавач в магазин за дискове, бояджия, рецепционист в мотел, куриер, зидаро-мазач на строеж, шофьор за доставка на хляб, басист, пианист, копист, оркестратор, докато стане известен композитор на холивудски продукции.

Сега с жена му Адриана са прочути имена в киногилдията зад Океана. Тя е филмов продуцент, а Дани Гец е участвал в създаването на музиката на някои от най-мащабните и известни филмови продукции, като „Междузвездни войни“, „Хари Потър“, „Кинг Конг“. Писал е музика и за сериалите „Приятели“ и „Всички обичат Реймънд“.

Със съпругата му имат един син Мартин, който също е музикален талант. Той е единственият внук, който Гец приживе успява да види. В Америка с жена му Цена гостували веднъж, година преди той да почине.

През 2015 г. пък издъхна по-големият син на актьора – Иван Георгиев-Гец, който бе известен филмов режисьор. Той си отиде внезапно едва на 57-годишна възраст заради силен вътрешен кръвоизлив. Иван е баща на три деца – Станислав от първия му брак и близнаците Деница и Георги от втората му съпруга. Нито един от тях обаче няма щастието да се познава с великия си дядо.

Снимка: Ники Томов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ