Какво закусихте ученици ? Храната в училището през социализма — между грижа и контрол

В годините на социализма училищната закуска не беше просто хранене — тя беше част от по-широката грижа на държавата за „младото поколение“. В статията се подчертава, че „всяко дете трябва да започне деня с топла храна, защото това е грижа, но и възпитание“. Закуската се превръща в ритуал, който цели не само да нахрани, но и да дисциплинира.

Менюто — между стандарти и реалност

Описани са типични закуски: филия с маргарин и мед, чай с лимон, понякога варено яйце или кашкавал. Въпреки усилията за стандартизация, често се случва храната да не достига или да бъде с компромисно качество. В статията се споменава, че „някои ученици получават само чай, защото доставката на хляб е закъсняла“.

Учениците — между благодарност и недоволство

Фотографията в средата на страницата показва ученици около маса, един от тях държи табла с храна. Израженията им са смесени — любопитство, леко недоволство, но и привикване. Статията цитира ученик от 6-ти клас: „Понякога е вкусно, понякога не, но поне не сме гладни.“

Ретро поглед към днешния ден

Днес, когато темата за ученическото хранене отново е актуална, този ретро поглед ни напомня, че грижата за децата винаги е била част от обществената отговорност. Въпросът „Какво закусихте, ученици?“ остава актуален — не само като хранителен, но и като социален.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Зъболекарските кабинети през 80-те в България често се възприемаха като зловещи – не само заради техниката, но и заради атмосферата и социалния контекст

През 80-те години на миналия век посещението при зъболекар в България беше преживяване, което мнозина помнят с тревога. Ето какво правеше тези кабинети толкова зловещи:

Оборудване от соц индустрията: 

Зъболекарските столове и инструменти бяха произведени от държавни предприятия като ДСО „Респром“ и „Приборостроене и автоматизация“. Те обединяваха всичко необходимо в едно изделие, но често изглеждаха груби и индустриални.

- Мобилни кабинети: За да се осигури достъп до стоматологична помощ в отдалечени райони, се използваха мобилни кабинети – камиони, оборудвани със зъболекарска техника. Ученици се водеха на групи за прегледи, което създаваше усещане за принудителност и страх.

Стерилна обстановка с метален блясък: 

Кабинетите бяха обзаведени с метални мебели, студено осветление и мирис на дезинфектанти – всичко това засилваше усещането за тревожност.

- Болката като част от процеса: Анестезията не винаги се използваше, а звуците от машините – особено бормашината – се запечатваха в съзнанието на децата като символ на болка.

- Липса на индивидуален подход: Зъболекарите работеха по план, с ограничено време за пациентите. Това често водеше до механично отношение и липса на емпатия.

Социален контекст и спомени

- Безплатна, но задължителна грижа: Зъболечението беше безплатно, но посещенията – особено в училищна възраст – бяха задължителни. Това създаваше усещане за контрол и страх.

- Колективни прегледи: Учениците се водеха на групи, което засилваше социалния натиск и тревожността – особено когато някой се върнеше със сълзи.

- Носталгия и хумор: Днес много хора си спомнят тези кабинети с смесица от ужас и усмивка – като част от „соц романтиката“ и детските страхове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща му беше един от най-великите артисти на България, а той прочуто име в киногилдията зад Океана

Онзи обаятелен български актьор, който спираше дъха на зрителите в “Златният зъб”, “Осмият”, “Матриархат”, “Селянинът с колелото”, “Равновесие”, “Зарево над Драва”, “На всеки километър”…

Гец е абсолютен рекордьор по награди в българското кино. Осем пъти е носител на приза за най-добра мъжка роля. 

Клекналият на снимката от 1984 г. е по-малкият син на актьора – Данаил Георгиев. Когато е в трети клас, учителката им дава за домашно темата “Моят баща”. И Данаил написва: “Моят татко Георги е артист. Сутрин излиза рано, вечер се прибира късно. Къде ходи, никой не знае”.

Гец ни напусна на 2 септември 1996 г., няколко месеца след като през април същата година е покосен от инсулт на сцената на Старозагорския театър и изпада в кома. Погребан е на Централните гробища в София.

По-малкият от двамата му синове – Данаил, си идва последно за опелото му и оттогава България явно е затворена страница за него. Дани Гец заминава за Щатите още през повратната 1989 г. заедно с жена си Адриана. Пристигнали в Лос Анджелис със скромните 1000 долара в джоба, един куфар с дрехи и баскитара.

Данаилов от 30 години живее в САЩ и пише филмова музика. Освен това той е изключителен музикант – басист, пианист и композитор.

Макар синът на актьора да завършва музикалния колеж „Бъркли“, му се наложило дълго време да работи като продавач в магазин за дискове, бояджия, рецепционист в мотел, куриер, зидаро-мазач на строеж, шофьор за доставка на хляб, басист, пианист, копист, оркестратор, докато стане известен композитор на холивудски продукции.

Сега с жена му Адриана са прочути имена в киногилдията зад Океана. Тя е филмов продуцент, а Дани Гец е участвал в създаването на музиката на някои от най-мащабните и известни филмови продукции, като „Междузвездни войни“, „Хари Потър“, „Кинг Конг“. Писал е музика и за сериалите „Приятели“ и „Всички обичат Реймънд“.

Със съпругата му имат един син Мартин, който също е музикален талант. Той е единственият внук, който Гец приживе успява да види. В Америка с жена му Цена гостували веднъж, година преди той да почине.

През 2015 г. пък издъхна по-големият син на актьора – Иван Георгиев-Гец, който бе известен филмов режисьор. Той си отиде внезапно едва на 57-годишна възраст заради силен вътрешен кръвоизлив. Иван е баща на три деца – Станислав от първия му брак и близнаците Деница и Георги от втората му съпруга. Нито един от тях обаче няма щастието да се познава с великия си дядо.

Снимка: Ники Томов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Човекът, който се опита да построи машина на времето — и след това изчезна необяснимо

През 1995 г. 21-годишен от Мисури на име Майк „Лудият“ Маркъм се обадил в Coast to Coast AM, късно вечерно радиопредаване, известно с НЛО и необясними неща. Майк твърдял, че строи машина на времето в задния си двор.

Използвайки стълба на Якоб и събрани трансформатори, той казал, че вече е накарал малки обекти да изчезнат за няколко секунди — и обещал, че следващия път ще го пробва на себе си.

Слушателите били запленени. Той бил отчасти учен, отчасти смелчак, отчасти мистерия.

Година по-късно, през 1996 г., той отново се обадил в предаването. Машината, казал той, била почти готова. След това, през 1997 г., той просто изчезнал.

Без следа. Без сбогувания.

Години наред форумите за конспирации бръмчали — успял ли е? Дали е бил изпарен? Или всичко това е била измама, която се е превърнала в градска легенда?

След това, почти две десетилетия по-късно, Маркъм се появи отново.

Той твърдеше, че се е събудил в поле в Охайо, без спомени, без лична карта и с двегодишна пауза в живота си.

Кълнеше се, че машината е работила.

Скептиците го наричат ​​измислица. Феновете го наричат ​​доказателство.

Истината? Знаем само, че Майк Маркъм е бил истински, че са се появявали по радиото и че изчезването и завръщането му остават необясними.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Висаджия – близък приятел на Георги Илиев, се самоубива.През соца отвлича самолет, за да избяга във Виена

Това е един от малкото случаи, когато е разкрито кой е гръмнал  висаджия. Бил е приближен на  Мето Илиенски, дружал е и с братя Галеви.

Той е един от основателите на ВИС, близък приятел на Георги Илиев през 90-те години. Лъчезар Иванов не умира от ръката на килър. Доказано е, че сам пуска куршум в главата си, притиснат от тежка депресия. Мъжът, който има прякор Лъчо Терориста, заради младежката глупост да отвлече самолет, не се гордеел със своето минало. Създава печеливш бизнес, но нещо отвътре го кара на фаталния ден да избере смъртта. 

10 юли 2015 г. е обикновен летен ден. София е полупразна, хиляди жители са на почивка и по родните си места. Иконом от баровска къща на ул. „Беловодски път“ в Бояна върви към работното си място в 9 ч. сутринта, когато вижда джип, забил се в дърво. Моторът на автомобила работи и минувачът решил, че на шофьора му е прилошало. Надникнал в джипа и видял, че зад волана седи мъж в локва кръв. Незабавно звъннал на тел. 112, а мястото след броени минути се изпълнило с полиция. Дошлите на място криминалисти установяват – това е 52-годишният Лъчезар Иванов, с прякор Лъчо Терориста. До него лежи законно притежавания пистолет „Смит и Уесън“. 

По-късно разследващите ще възстановят цялата картина на трагедията. Лъчо опрял дулото до дясното си слепоочие и дръпнал спусъка, докато стоял на включен двигател в баровския си джип „Ауди Q7“. Куршумът пробил лявото странично стъкло на возилото и паднал в тревата. В хода на разследването се оказало, че щом се гръмнал, Лъчо Терориста леко натиснал педала на газта и аудито се бутнало в дървото пред него. „Ако го е нямало, джипът е щял да полети в бездната“, твърдят криминалисти. 

Първоначално ченгетата решили, че става въпрос за убийство. Щом опитали да отворят вратата обаче разбрали, че автомобилът е заключен. На таблото над волана пък била оставена малка бележка с телефонния номер и името на съпругата на Терориста – Светослава и текст: „Не искам да съм в тежест на никого“. 

Според полицаи мъжът се гръмнал 15 минути преди да отиде на работа, както всяка сутрин. В джипа ченгетата се натъкнали и на още един пистолет, който обаче бил без патрони. Иванов носел в себе си телефон, документи и 1000 лв.

Полицията започва работа по три версии за трагедията. Според една от тях един от основателите на ВИС 2 се е гръмнал заради финансови проблеми. Според друга версия имал здравословни проблеми и не искал да продължава да се мъчи. Според трета пък страдал от депресия и дори посещавал психолог. Последната надделява, след като него приятел споделя, че нещо тревожело бизнесмена.

„Беше изключителен мъжкар! Споделяше за проблемите си в много тесен кръг. Не се оплакваше, но си личеше, че нещо много го измъчва“ твърдял той. Бизнесменът не се гордеел с миналото си и избягвал да говори за него. 

Лъчезар Иванов е един от най-близките приятели на Георги Илиев и един от основателите на ВИС-2, но никога не парадирал с това. Той се запознал с Главния по времето, в което двамата лежали в затвора. Главния бил осъден за изнасилване, а Лъчезар – за отвличане на самолет по времето на Тодор Живков. Приятелите му го обичали, защото е мъжкар и винаги помагал.

Иванов започва бизнеса си през 1998 г. заедно с небезизвестния в подземния свят Мико Цанов-Цайса, който също е приближен до групировката ВИС и личен приятел на Димитър Димитров-Маймуняка. Срещу съдружника на Лъчо Терориста имаше два неуспешни атентата. Третият бе успешен – Цайса бе застрелян през 1999 г.

Същата година Лъчо Терориста основава дружеството „Бетон 1“ с производствена база в кв. „Люлин“. По това време той е концесионер на централния плаж в Св. Влас. От 2003 г. Иванов ударно навлиза в бизнеса с добив на инертни материали за строителство. Собственик е и на 10 вятърни генератора в Сливен. През 2012 г. едно от дружествата на Лъчо Терориста получава разрешително да проучи добив на метали край Невестино. Фирмите му печелят концесии, произвеждат зелена енергия и имат сключени договори за изкупуване на ток.

Едно от дружествата има кариера в софийското село Горна Малина. Срещу добива на инертни материали там се надигна недоволство преди 2 г., подкрепено от артисти, певци и общественици. При всички правителства фирмите, свързани с Лъчо Терориста, са получавали разрешителни за добив на материали. Бизнесът му е успешен, има прекрасно семейство, приятелите му го обичат. Но нещо измъчва Лъчо и го кара да направи фаталната стъпка в юлското утро на 2015 г. Само той си знае каква тайна движи ръката му, когато вдига пистолета към главата си.

Разследващите работеха и по версията за убийство, маскирано като самоубийство, но тя не се потвърди. Куршумът е пробил страничното стъкло на заключеното отвътре ауди, по ръцете на Иванов има барутни следи. Самоубийството е обмислено, това не е спонтанен акт, твърдят полицаи. Какви са причините, знае само Лъчо Терориста, който ги отнесе в гроба.

По времето на Тодор Живков отвлича самолет, за да избяга във Виена

Лъчезар Иванов е един от четиримата българи, които на 7 март 1983 г. правят опит за отвличане на самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, извършващ полет от София до Варна. Така бъдещият основател на ВИС се сдобива с прякора си Терориста. Тогава Лъчо е само на 20 години. Заедно с приятелите си  Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов, решават да избягат от социализма и да заминат за Австрия. 

Легално тогава това е невъзможно. Те хващат стюардесата като заложник и обявяват, че на борда има бомба, която ще бъде взривена, ако самолетът на кацне във Виена. Властите тогава реагираха мълниеносно, правейки постановка, за да заблудят похитителите. Те гасят цялото осветление във Варна и обявяват, че летището в морската столица всъщност е това във Виена. Отначало терористите се хващат, но виждат българските обувки на една от стюардесите, която ги посреща и разбират, че е постановка. 

Правят опит отново да заплашат всички, но самолетът е атакуван от барета от Отряда за борба с тероризма. При операцията е убит един от похитителите, останалите са изправени пред съда. Председател на съда, който гледа делото им, е Димитър Попов, по-късно министър-председател на България. Адвокат на един от подсъдимите пък е бъдещият министър на правосъдието Петър Корнажев. Лъчо Терориста получава 10-годишна присъда, за което приживе не обича да си спомня.

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжна вест: На 77-годишна възраст почина легендата на ЦСКА и българския футбол

Иван Зафиров-Копата е легенда на ЦСКА (София), където играе като десен защитник.

Той е носител на сребърен медал от Олимпийските игри в Мексико през 1968 г.

През кариерата си печели девет шампионски титли на България и пет купи на страната с ЦСКА.

Иван Зафиров е част от националния отбор на България за Световното първенство по футбол през 1974 г.

Той е един от най-емблематичните и титулувани футболисти на клуба през 60-те и 70-те години, когато ЦСКА доминира на домашната сцена и печели европейска слава.

Зафиров играе на поста десен защитник и се състезава с червената фланелка в два периода - от 1962 до 1966 година и между 1968 и 1981 година. Изиграва над 400 мача с екипа на ЦСКА във всички надпревари, а в евротурнирите взима участие в 37 двубоя.

Бранителят е 9-кратен шампион с „армейците“ и 5 пъти печели Купата на Съветската армия. Капитан на тима ни.

Иван Зафиров има 50 мача и 1 гол за националния отбор, като през 1968 година е част от тима, спечелил сребърните медали от Олимпийските игри в Мексико.

През 1968 година е награден със сребърен орден на труда, а през 1974 година е удостоен е с отличието "Заслужил майстор на спорта".

Баща е на бившите футболисти на ЦСКА Адалберт и Мартин Зафирови.Иван Зафиров винаги е бил символ на непримирим дух, мъжество и футболна класа.

Поклон пред светлата му памет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ