Бил лудо влюбен в жена си, но често й посяга и тя го изоставя. След като убива майка си заминава с децата в София.
Прави им прощална вечеря с печено пиле. След като ги слага да спят, ги удушава с възглавница в съня им....
Двамата полицаи от конвоя потреперват и досега при спомена за зловещите думи на Пенчев. Отначало арестантът сякаш не си спомняше, че майка му е убита, разказва надзирателят Александър Станимиров. После се замисли, като нещо изплува от паметта му, и спомена причината за убийството.
Злодеянието на тройния убиец потресе България. На 22 ноември 2002 година той удушава майка си Параскева в семейното им жилище в Пловдив. След това взема двете си деца Юлий и Паола и заминава в квартирата си в София. 35-годишният мъж им прави специална вечеря с печено пиле. След като ги слага да спят, ги удушава с възглавница в съня им. В 4,45 ч. се обажда в дежурната във II РПУ и със спокоен глас заявява, че собственоръчно е убил децата си. После съобщава адреса си: улица „Никола Петров“ №24. Пристигналите униформени откриват в мазето на къщата телата на 7- годишната Паола и 5-годишния Юлий. Мъртвите дечица лежат по очи върху одеяло. Бащата е спокоен и подробно обяснява как ги е умъртвил. Казва, че изпаднал в нервна криза.
Часове по-рано полицаите в Пловдив откриват трупа на майката на Павел в дома й. 55-годишната Параскева Влайкова е с разбит череп, а след това е удушена. По-късно разследващите установяват, че вероятно е избухнал скандал за пари. Възрастната жена се е съпротивлявала ожесточено. Синът й многократно я удрял по главата и тялото с неоправдана злоба. Стискал я и за гърлото.
Дъщеря й Боряна отива до хазяите притеснена и ги моли да отворят вратата на приземния етаж, където живеела майка й. От предния ден дъщерята звъни на мобилния телефон, но никой не отговаря. Когато влиза в стаята, писъците й огласят квартала. „Той я е убил. Дано поне децата да си живи. Майка лежи на дивана, цялата е синя“, плаче младата жена. Още от предишния ден тя имала страшно предчувствие.
Седмица по-рано Боряна била със сина си в квартирата на майка си. Пристигнал и брат й Павел с двете си деца. Държал се брутално, ругаел всички наред. Той бил лудо влюбен в съпругата си Юлия, ала тя го напуснала и заминала за Великобритания. Той останал да се грижи за децата.
Юлий и Паола нямат щастливо детство. Преди да замине, майката оставя малките при баща си в пловдивското село Ръжево Конаре. Дядото се грижи добре за тях. Павел обаче ги взема при себе си в столичния квартал „Триъгълника“, където семейството живее в част от къща, купена от бащата на Юлия.
Вечерта всички си лягат. Към 23 ч. Павел разбужда семейството си с викове: „Тук е много пренаселено. Махайте се или ще ви избия всички.“ Обръща се към сестра си с грозни думи. Тя разбира от обвиненията, че я бърка със съпругата си. Павел крещи: „Защо искаш да ми вземеш децата!“ Сестра му Боряна подбира сина си и си тръгва посред нощ. По-късно Параскева се обажда на дъщеря си да извика Бърза помощ за брат й. Пристига линейка, дежурният лекар преглежда Павел и съветва близките му да се обърнат към психиатър. Медикът пита: „Защо не сте го направили досега, след като съпругата му е юрист и много добре знае каква е процедурата?“
Юлия известно време живее със съпруга си в Пловдив, където работи като прокурор. В София тя става адвокат. Семейният й живот е пълен провал. Павел проиграва всичко на хазарт, също като майка си Параскева. Мъжът постоянно иска пари от съпругата си. Когато остане без средства, продава дори вещите на двете деца. Често й посяга, но Юлия никога не се оплаква в полицията с надеждата, че нещата ще се променят. Павел не е инициативен, работа най-често му намира Юлия. Работи предимно като шофьор и монтьор, известно време е чистач в Германия. В София припечелва като охранител на различни банки. Когато тя заминава за чужбина с друг мъж и спира да се интересува от Павел, това го вади извън контрол.
По-късно същата вечер Боряна пак прозвънява на майка си. Разбира, че брат й се е успокоил и е заспал. Повече не я вижда жива.
„Никога не съм си представяла, че може да се случи нещо подобно“, разказва в съдебната зала Василка Агова, съседка на убитата Параскева. Тя описва квартирантката си като хубава, работлива и добра жена. „Не се е оплаквала от сина си, макар че дъщеря й Боряна ми е споделяла, че Павел цял живот е живял на гърба на майка си“, свидетелства хазяйката. Параскева се сприятелява с Василка, защото живее много години в къщата й под наем.
След като убива майка си и заминава с децата в София, Павел звъни на жена си и настоява отново да се съберат. И преди той постоянно я търси по телефона. Ден преди тя да замине за чужбина, й се обажда с молба ди се върне при нея. Обяснява й, че й е купил пръстен. Жената обаче остава непреклонна. Обажданията на Пенчев не секнват и когато Юлия е вече установена в Англия. През онази нощ той й звъни и я кани на вечеря на свещи. А Юлия, без да подозира какво ще последва, му отговаря: „Знаеш, че не съм в България.“ „Тогава те каня на виртуална вечеря“, настоява мъжът и затваря телефона.
Въпреки отказа на жена си Пенчев организира романтична, но прощална вечеря. Купува пиле на грил, бутилка водка и шампанско. Храни се заедно с Паола и Юлий и ги слага да спят. След това бавно и мъчително ги удушава с възглавниците им. Според експертите малките се мъчат около 30 минути, напълно осъзнават какво се случва с тях и изпитват ужас. Децата обаче са прекалено слаби, за да се съпротивляват. Пенчев се уверява, че са мъртви, увива ги в юрганчетата им и ги смъква в мазето.
„Разбирам в какво ме обвинявате, макар да не съм юрист“, казва в последната си дума пред съда Павел Пенчев. Той излежава доживотна присъда в Пловдивския затвор.
„Няма кой да каже добра дума за мен, защото всички, които обичах, измряха. Най-ценното ми съкровище е една снимка с децата“, споделя години по-късно Павел на надзирателите си в затвора.
Галина Константинова /Bgvoice.com
8:24
