Снимка: Кадър bTV


Трамвай, управляван безконтролно от младежи, се удари в подлез в София. По информация на bTV става въпрос за трамвай от линия 22.


Той не е могъл да вземе завоя към булевард "Ситняково", дерайлирал е, преобърнал се е и се е ударил в подлеза откъм ул. "Цар Иван Асен".


Подлезът е почти изцяло разрушен. Има щети и по седем паркирани автомобила.На място има две линейки, две полицейски коли и екипи на пожарната. Движението в района е затруднено.


Няма данни за пострадали.


Изясняват се причините за инцидента, младежите се издирват.

Източник:fakti.bg



София, лятото на 1970 година. Градът се топи в юлската жега, а младежите от „номенклатурни семейства“ намират прохлада край басейна на новопостроения спортен комплекс „Спартак“. Там, сред мириса на хлор и радиопредаванията на радио „София“, се случва нещо, за което дори времето се свени да говори.


Момичето се казва Елена. На 18, току-що завършила Немската гимназия с отличие. Дъщеря на инженер от Енергопроект и учителка по литература. Красота и достойнство – от онези, които дори партийците не можеха да подминат без да завидят. Тя ходи на басейна с приятелки, чете Ремарк на сянка и мечтае да учи философия в Софийския университет.


Там е и той – Валентин. Син на член на Политбюро на ЦК на БКП, от малък свикнал, че на него всичко му е позволено. Арогантен, самоуверен, с онзи особен блясък на безнаказаност в очите. За него няма „не“. Нито в обществото, нито в личния живот.


Вечерта на 3 юли, след като басейнът затваря, Валентин и още двама синове на „наши хора“ остават вътре – с привилегията да ползват всичко и когато пожелаят. Елена е поканена уж за разходка, с обещание за среща с редактор от „Народна младеж“. Но това е капан. Тя е зверски изнасилена. Зад затворената врата на съблекалнята момичето крещи, а стените – както винаги – мълчат.


След три дни мълчание и плач, Елена казва на майка си. Жената отива в МВР, но я приемат с хладни и безразлични физиономии. Следва наблюдение и натиск историята да не излиза наяве. Бащата на Елена се опитва да разтръби за случая, но е уволнен от работа и обвинен във „враждебна агитация“. Елена пък получава психиатрична диагноза.


На 10 септември 1970 г. Елена скача от седмия етаж на жилищния им блок в „Лозенец“ и умира на място. Не оставя прощално писмо. Погребана е тихо, без опело, в 6 сутринта на другия ден.


Същевременно Валентин заминава същата есен за Лондон. Дипломира се в престижен университет и работи към посолството ни в Лондон. През 80-те се връща и работи в Министерството на външните работи. И до днес името му се пази чисто в архивите – като на лоялен син на партията.


А басейн „Спартак“ продължава да събира хора. Само нощем, понякога, дежурният пазач твърди, че чува плач от женската съблекалня.

Из разказ на пенсиониран служител на ДС



Жорко (синът) Михаил Милчев от култовия филм с Георги Парцалев„Два диоптъра далекогледство“ (1976) е роден на 21 януари 1965 г. в София. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Николай Люцканов, както и специалност Право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1990 г. Владее английски и руски език, фехтовка и сценичен бой, танцува, пее и свири на ударни инструменти.


След дипломирането си работи в трупата на Театър „София“. Играе в постановки на сцените на Театър „Сълза и смях“ и „Свободен театър“.


Като актьор участва в български и чуждестранни игрални филми, и в телевизионни програми.В киното е по-известен с ролята си на Бенишев, агент от ДАНС, в сериала „Под прикритие“ и „Гунди – Легенда за любовта“ (2024) – Стефан Божков , но ние ви препоръчваме да гледате и филмите с негово участие, в които още от дете работи със знакови възрастни актьори и режисьори:


„Тигърчето“ (1973) – Пепи

„Два диоптъра далекогледство“ (1976) – Жорко

„Задача с много неизвестни“ (1977) – Патри

„Талисман“ (1978) – Румен

„Мъж за милиони“ (тв, 2006) – звукорежисьор


„Под прикритие“ (2011 – 2016) – Богдан Бенишев, агент на ДАНС, впоследствие главен комисар в ГДБОП



„Отплата“ (2012) – адвокат

„Четвърта власт“ (2013 – 2014) – Илиян

„Досието Петров“ (2015) – оперативен работник

„Връзки“ (2015 – 2016) – доктор Добаров

„Екшън“ (2019) – Такев

„Братя“ (2020 – 2022) – Жеков

„Отдел Издирване“ (2021) – военен прокурор

„Порталът“ (2021) – съдебен лекар

„Като за последно“ (2021) – директорът на операта

Алфа (сериал) (2024) – ректор Желев


Очакваме с нетърпение и следващите му игрални роли.



ЦУМ в София е един от най-емблематичните търговски обекти в България, който има богата и интересна история. Построен през периода на социализма, ЦУМ е символ на модернизацията и развитието на столицата. Магазинът отваря врати през 1957 година и бързо се превръща в център на търговията и социалния живот.


Архитектурата на ЦУМ е дело на известния български архитект Коста Николова. Сградата е проектирана в класически стил, характерен за социалистическата епоха, с масивни колони и просторни зали. ЦУМ е разположен на централно място в София, което го прави лесно достъпен за жителите и гостите на града.

По време на социализма, ЦУМ е бил мястото, където хората са можели да намерят разнообразни стоки, които в други магазини са били дефицитни. Той също така е служил като социално средище, където хората са се срещали и обменяли новини. Магазинът предлага широка гама от продукти, включително облекло, обувки, техника и домакински уреди.



Снимки от яхтата на боса на ВИС-2 Георги Илиев, на които той позира на любимото си място само часове преди да бъде убит, се появиха години след неговата смърт, съобщава сайта HotArena.net.


Кадрите от баровската „Маями“ бяха качени на фен страницата на несъществуващата днес мутренска групировка във Facebook. Администраторът й е посочил, че интригуващите снимки са предоставени от Константин Иванов. Той дълго време пазел кадрите, но най-после решил да ги сподели с феновете на Жоро Илиев, който се превърна в истинска легенда след убийството му през август 2005 г., пише flagman.bg.

Публикуваните в интернет фотоси разкриват как е изглеждала отвътре яхтата на покойния бос от ВИС-2. Яхтата „Маями“ е любимата играчка на Георги Илиев. Тя е закотвена на пристанището край Слънчев бряг и на 25 август 2005 г., когато той е убит пред дискотека „Мултиплейс“ в курорта.


Докато е жив, босът от ВИС-2 предпочита да провежда най-важните си срещи именно на борда на гъзарската лодка. Яхтата е сред най-луксозните за времето си, пише nauho.bg. Тя е марка „Азимут“ – 80 и е купена за 4 млн. лева. Кръстена е на съпругата му Мая Илиева. Жоро любовно я наричал Маями – закачка между тях след посещението им в Америка.


За рождения ден на съпругата си през 2003 г., когато тя станала на 30 години, Жоро й връчил ключовете на яхтата с уговорката, че той също ще я ползва, пише „Всеки ден“. Така голямата лодка се превръща в любимото му убежище. Илиев редовно обикаля с нея морските ни курорти, пътува и до Гърция. Когато има важни разговори, ги провежда на борда на „Маями“. По този начин е сигурен, че никой не го подслушва.


След смъртта на съпруга си вдовицата Мая не желае да ползва яхтата. Тя й навява лоши спомени и решава да я продаде. Спазарява се с братя Диневи, които взимат плавателния съд на половин цена – само за 2 милиона лева. Бизнесмените от Свети Влас я използват за кратко и после я продават на турчин, занимаващ се с хотелиерство и инвестиции във футбола.



Според хора от подземния свят братя Диневи се уплашили, че яхтата е прокълната. Врачка казала на майка им, че трябва незабавно да продадат „Маями“, за да не ги застигне лошата съдба на предишния собственик. По тази причина братята спешно я обявили за продан. Дали я на турчина доста евтино – само за 1,4 милиона лева./струма.ком



Тя бе едно от най-красивите лица на екрана през 60-те и 70-те години. Завърши живота си трагично. Отне й го най-близкият до нея, по особено мъчителен начин...


Актрисата Виолета Донева бе убита по особено мъчителен начин през октомври месец 2022 г. на 79-годишна възраст. Тялото й бе е открито в дома й на 22 октомври. Полицията разбива вратата на апартамента й в столичния кв. „Изток“ и открива“следи от насилие“ по тялото на актрисата. Разследването установи, че е убита от внучка си, която е наркоманка.


Виолета Донева има десетки роли в киното и театъра, преди да слезе от сцената в началото на новия век.


Звездата на Виолета Донева в киното изгрява още преди да навърши 20 години. Тогава тя партнира на Апостол Карамитев във филма „Двама под небето“ (1962) на режисьора Борислав Шаралиев. Със същия режисьор тя снима „Сбогом, приятели“ (1970) – филм за отношенията между учители и ученици, който привлича тогавашното младо поколение. 


В началото на 70-те години тя печели публиката и с филма „Обич“ на Людмил Стайков, който е първият и съпруг. Играе и в театъра. 


През 70-те тя получава награда за ролята си във филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“ на фестивала в Сопот, Югославия. Този филм на Людмил Стайков има и две награди от Италия. 


През 80-те години участията на Виолета Донева в киното намаляват и тя играе предимно във военния театър и в театър 199 в София. От 2008 до 2010 е директор на общинския театър „Възраждане“. Превежда пиеси на Хенрик Ибсен, Албърт Гърни и Едвард Радзински. Пише за вестник „Стандарт“. На снимката: Виолета Донева в дома си, януари 1980 г.


Виолета Донева е дъщеря на офицер, убит от т. нар. Народен съд през март 1945 г. – Павел Джингаров. Тя приема името на втория си баща – актьора Кирил Донев. Бракът и с режисьора Людмил Стайков, който е близък на комунистическите власти, трае само няколко години, от които остава общият им син Иво, днес режисьор.


След това тя се омъжва за приятел от детските си години – баскетболиста Атанас Грънчаров. Виолета Донева бе убита два месеца след смъртта на мъжа си, когато вече живее сама.

Източник: svobodnaevropa.bg


ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: