Историята на Рилската теснолинейка-едновременно горчива и величествена

Построена през Първата световна война, линията свързвала Бараково и Кочериново с манастира и играела огромна роля за дърводобива и пътуванията. По нея са минавали не само дървени трупи, но и хиляди поклонници, а дори и цар Борис III. 

През 1947 г. теснолинейката превозва над 237 000 пътници!

Локомотивите били парни, германски и американски, със скорост цели… 12 км/ч.

Имало дори специален царски вагон и летни открити ремаркета.

Последният влак потегля на 31 март 1960 г. – украсен с черни знамена, изпратен от монаси, работници и цялото Рилско корито.

Днес от тази уникална железница почти нищо не е останало, но споменът за нея живее в изложбата и музея в с. Бараково, организирани от Методи Панайотов.

Историята на Рилската теснолинейка е едновременно горчива и величествена – част от нашето наследство, което не бива да забравяме.

Врачаните братя Балабанови - пионери на българската индустриализация, построяват линията, за да обслужва концесията за добив на дървесина

Близо шест десетилетия след закриването й Рилската теснолинейка продължава да “провокира” спомените на жителите от Югозападна България, а и от други краища на страната. Екскурзиите до Рилския манастир с теснолинейката (т. нар. дековилка) през първата половина на ХХ век оставят незаличими следи и “подклаждат” неизпълними идеи за възраждане на това съоръжение. А то е било изключително инженерно постижение и за него напомня пътуваща документална изложба, организирана от жителя на рилското с. Бараково Методи Панайотов. Изложбата дебютира в София, продължи през Дупница и предстои да намери постоянен пристан в двора на Балабановата фабрика в с. Бараково.

Но как започва всичко? През 1902 г. братята Тодор и Кото Балабанови от Враца печелят 20-годишна концесия за експлоатация на гората на Рилския манастир. Братята са пионери на индустриализацията на България след Освобождението. Тодор е борец за национално освобождение, а през 1903 г. е основател на Съюза на българските индустриалци и е негов председател до смъртта си през 1912 г. Построява жп линията Перник - Радомир (1897), Лъвовия мост и хотел “Империал” в София, спиртната фабрика в Мездра.

Прочутото писателско кафене, строено в стила на виенския сецесион в началото на ХХ век, се е помещавало в неговата къща до Руската църква в столицата.

След спечелване на рилската концесия Балабанови построяват две фабрики (дъскорезна и мукавена) в с. Бараково, разположено на р. Рилска в долината на планината, малко преди вливането в р. Струма.

Балабановата фабрика има собствена десетилетна история, свързващата интереси личности и съдби: поетът Никола Вапцаров работи и живее там през 30-те години на ХХ век, сключва брак с Бойка, а новороденият им син Йонко се разболява и умира; през 1921 г. около 600 руски белогвардейци (хора от висшето общество или заможни земевладелци) се заселват в района на фабриката и започват работа; талантливият поет Биньо Иванов (1939 – 1998) е роден и живял във фабриката, на която посвещава и свои стихове…

Първоначално дървените трупи се свличат до фабриката примитивно: реката е била пълноводна, трупите са спускани и плавали по водата, направлявани по цялото 42-километрово трасе от многобройни работници. Това провокира Тодор Балабанов да потърси универсално решение чрез изграждане на железница. Поради административно протакане и законови забрани Тодор Балабанов не може да види бараковската фабрика свързана с жп линия, тъй като умира през 1912 г. Мечтата е осъществена от сина Иван Балабанов.

Строежът на теснолинейката започва на етапи в хода на Първата световна война в края на 1915 г., а на 13 септември 1916 г. фабриката е свързана с жп мрежата в Струмския район. Изпълнява военни функции, тъй като за нуждите на армията е необходим дървен материал за железопътни строежи. До 1918 г. теснолинейката достига до метоха “Орлица” над с. Рила, през 1922 г. - до устието на р. Илийна, през 1924 г. - по бричеборския склон до Рилския манастир. Малко след това линията достига до крайния си район гара Черней, на 3,5 км над манастира под в. Черней, с множество къси разклонения. През 1937 г. е пусната в експлоатация нормалната жп линия Дупница - Горна Джумая, а гара Кочериново става начална (претоварна) гара на теснолинейката. През 1942 г. целият участък от с. Рила до Рилския манастир става държавна собственост в лицето на БДЖ. Строят се много къси разклонения, собствеността се “преплита” между много стопани: през 1945 г. са открити три нови клона и към 1947 г. в долината на Рилска река и притоците линията достига най-голямото си развитие - текущ път на основната линия Кочериново - Рила - Рилски манастир (36,9 км), гарови коловози (5,6 км), горски и индустриални клонове (10,7 км), общо - 53,2 км релсов път.

Междурелсието е 60 см. В началото вагоните са само товарни, след това се включват и пътнически (1927 г.). Локомотивите са парни, американски и германски (произведени в гр. Касел), движели се със скорост 12 км/час. Вагонният парк е разнообразен и обновяван постоянно, включва товарни и пътнически вагони. Имало и царска машина за височайши особи (ползвана от цар Борис ІІІ, Елин Пелин и др.), санитарен и пощенски вагон. За топлите летни месеци се ползват пътнически вагони тип ремаркета.

През януари 1944 г. покрай англо-американските бомбардировки над Дупница е обстрелвана и теснолинейката, има и ранени.

През 1947 г. по теснолинейката към манастира са превозени 237 437 пътници. През 50-те години превозите постепенно намаляват, тъй като дърводобивът се ограничава, манастирските поклонници намаляват, а автомобилният превоз конкурира влаковия. През 1959 г. по теснолинейката са превозени 130 000 души.

Последният влак потегля от Рилския манастир на 31 март 1960 г., украсен е с по две черни знамена в началото и в края, всички монаси и работници идват на изпращането, локомотивната спирка пищяла непрестанно за сбогом, а населението по цялото Рилско корито излязло за последно “сбогом”.

Тъжна е историята на дековилката след закриването й през 1960 г. В следващите две години постепенно релсите са демонтирани от БДЖ. Но по-голяма част от инвентара, обслужващ жп линията, е оставен безстопанствен, а местните хора отмъкват релси, стрелки, фенери, табели на спирките и пр. След сложни приватизационни и реституционни маневри до 2000 г. Балабановата фабрика е почти унищожена и нарязана на скрап, включително и остатъците от локомотиви и вагони, разположени в двора. Подобна съдба имат локомотивът и вагонът от теснолинейката, оставени като експонати във външния двор на Рилския манастир: пред очите на туристи, монаси и полицаи през м. април 2000 г. те са отнесени в неизвестна посока от “находчив” бизнесмен. Теснопътно локомотивче от дековилката е поставено през 1974 г. пред жп депото в гр. Дупница заедно с няколко вагона. Постепенно са изпочупени и оставени на произвола на съдбата.

Неотдавна е сключен договор с БДЖ и сега локомотивът е изложен пред музея на братя Балабанови, организиран от Методи Панайотов в дупнишкото с. Бараково.

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за неподражаемата Леда Тасева и нейният живот,по-интересен и повратлив от сапунка

Родена е на днешната дата преди 99 години във Видин. Може да не е имала някакви фундаментални роли, обаче пък личният й живот е по-интересен и повратлив от сапунка

На 4-ти юли, преди 36 години българската сцена остана без една от най-талантливите си актриси. Леда Тасева почина на 62 г. след тежка битка с рака. Не искаше да се предаде, играеше почти до сетния си час. Зрителите обожаваха онова нейно спокойно, аристократично излъчване, което я правеше неповторима, различна.

Тя завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, играе в театъра, киното и телевизията. За нея не е важно дали ролята е главна, или не е – важно е да я обикне, да я разбере, да я пресъздаде. Затова и публиката още я помни от филми като „Да обичаш на инат” и „Звезди в косите, сълзи в очите”, но най-вече в телевизионния театър „Харолд и Мод”, постановка на Хачо Бояджиев, която през 1986 г. превърна Леда Тасева и Стефан Данаилов в незабравим актьорски тандем. Затова и през 2002-а, когато реши да постави отново пиесата на Колин Хигинс за странната връзка между 80-годишна старица и 20-годишен хлапак, проф. Бояджиев посвети премиерата на „голямата Леда”.

Днес, когато пишат за Леда Тасева, а то е изключително рядко, я изкарват дисидент. Истината е, че тя имаше титлата „заслужил артист”, орден „Кирил и Методий” – първа степен, и всички други атрибути на признание от режима. Просто жената си беше странна и затова правеше впечатление в едно униформено време. Може да не е имала някакви фундаментални роли, обаче пък личният й живот е по-интересен и повратлив от сапунка.

В биографиите на Леда Тасева, чието истинско име е Виолета, пишат за два нейни брака. Истината е, че тя има 3. Първия го премълчава, понеже е с неудобен за системата човек – нейната първа любов Дачо Цанков.

Неговата „непригодност” се състои във факта, че е племенник на проф.Александър Цанков, наричан в онези години „кръволок”, който въвежда след своя преврат през 1923 г. политика на повсеместен терор. Изтрепан е сума народ, включително поета Гео Милев и журналиста Йосиф Хербст. Вследствие на този терор като отговор на комунистите избухва атентатът в „Св. Неделя”. Цанков избягва от България и се преселва при цар Фердинанд, а след смъртта му бяга, за да не бъде арестуван при Нюрнбергския процес срещу нацистите в Европа, като следва много от приятелите на Хитлер, а според легендите и самия Фюрер, в Аржентина. Там и умира. Но синът му остава. Освен произхода, той има и друг проблем – твърде слаб е ангелът му и не може да се сдържа и да не ляга с всяка жена. Нещо, което толкова наранява Леда Тасева, че намразва мъжете

Родената във Видин, но отраснала в София бъдеща актриса се влюбва в него като братовчед на най-добрата й приятелка. Майка й е против да се жени за човека, който отнема девствеността й, но тя смело се хвърля към брака. Поради което е изгонена от дома си. Той й наема стая в апартамента на оперната певица Мара Хинова, която я утешава при многобройните му хойкания. Практически съпругът не живее с Леда. Той си намира работа като шофьор в американското посолство. Но скоро е интерниран. Като негова законна жена, Леда го следва и дори е щастлива, защото в новото им местоживеене край язовир „Копринка” плейбоят ще бъде само неин.

Но скоро локацията на изгнанието е сменена с изселване в нейния роден  Видин. Живеят в къщата на нейната братовчедка до момента, когато става страшна засечка. Леда, която започва работа в местния театър, за да издържа себе си и любимия, се прибира ненадейно в стаичката им. И заварва съпруга си с нейната братовчедка

Благодарение на роднина – голям партиен началник, й е позволено да се върне в София, където се записва във ВИТИЗ. Това официализира любовта й с нейния преподавател Стефан Сърчаджиев. Двамата се запознават на снимките на един от първите български филми „Утро над родината”, помнещ се до днес главно с рефрена от неговата песен „Свири хармонико, свири”. За работата я урежда нейната приятелка Жана Стоянович, която и запознава Леда с бъдещия й съпруг.

Мъж №2 обаче трябва да бъде разведен с половинката си Ани Фаденхехт, майка на друг „заслужил артист” – Йосиф Сърчаджиев. И Тасева прави всичко възможно връзката им да бъде разкрита от неговата съпруга, което естествено се и случва.

Леда е безжалостна, защото иска да изтрие петното от Дачо, да вземе победа над мъжете, да им го върне тъпкано и да се почувства покорителка. Успява да се омъжи за по-възрастния господин, който дава тласък на кариерата й. Това е важно и поради друго обстоятелство – Леда винаги е в конкуренция със своята сестра Ирина – една от примите на Народния театър.

Отмъщението на съдбата обаче не закъснява

Леда е развела Сърчо, което ще й бъде върнато тъпкано, когато нейният трети съпруг Иван Андонов я напуска заради друга жена. Тасева забива младежа, който е цели 8 години по-малък от нея. Самото им бракуване е огромен скандал дори за артгилдията при соца, където нравите са малко по-разкрепостени от общоприетите за онова общество. Те са приели разведената вече 2 пъти Леда – разводът по онова време е дамгосан от Партията, освен от католическата църква на Запад  – да се омъжи за младо момче. Но когато се разбира, че Иван живее успоредно и с Люба Маричкова, заради която се разделя с Леда, шумът е оглушителен.

„Заслужилата артистка” остава сама до края на дните си официално или поне никога повече не се омъжва. Гадна  мълва я свързва с кого ли не, дори с Бригита Чолакова

Журналистката по онова време е първа красавица на България и тв звезда №1 със западняшкия си стил, наследен от немската кръв във вените.

Истината е, че Леда ограничава своя приятелски кръг, прави закрити вечеринки в дома си, недалеч от Южния парк и поддържа бохемски начин на живот, но такъв, който не се набива в окото на обществото.

В кариерата си обаче продължава да играе ролите на отчаяни застаряващи жени. Няма как да не си я спомняте от класиката на късния соц „Да обичаш на инат”, където играе точно такава, много близка до себе си героиня. Или от култовата тв постановка „Харолд и Мод” на Хачо Бояджиев, където е стара и патила на фона на младия левент Стефан Данаилов.

10 дни преди да почине от рак,  Леда продължава да играе на сцената. Не иска да изгуби и последното, което я свързва с живота. Предава Богу дух на 4 юли, когато други се раждат. Това става само 4 месеца преди на 10 ноември 1989 г. да падне режимът на Тодор Живков.

Източници:afish.bg/slava.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Васил Кожухаров, българският глас от огромна част от филмите от епохата на VHS касетите

 

Тъжната новина съобщи във фейсбук актрисата Милена Живкова.

Васил Кожухаров започва да дублира филми в средата на 80-те години, след като чува много слаб дублаж и превод на български език. Дотогава той работи като учител по английски език, като завършва английска филология през 1972 г.

Роден и израсъл в София, Васил Кожухаров завършва 121-во СОУ и Втора английска гимназия. След казармата е приет английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и е назначен като учител по английски език. Работи 9 години преди да стане преподавател по английски на персонала на  хотелите „Парк Хотел София“ и „Витоша Ню Отани“. Остава без работа през 1983 г., а през 1986 г. се захваща с професията, с която го познават всички, родени преди 90-те години на миналия век – превежда и озвучава филми.

За 3 години в професията става най-добрият, а гласът му най-разпознаваемият. Почти невъзможно е по онова време човек да вземе видеокасета с едногласов дублаж на български език и да не чуе Васил Кожухаров с монотонния му, но мек и топъл тембър.

Носталгията към видеокасетите и видеотеките има немалко последователи и от години във Facebook има група, посветена на Васил Кожухаров. С благодарност и поклон към паметта му.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читател: Защо ми е да ходя на море в Гърция, като тук шезлонгът е левче, а храната – много по-качествена

3 пъти посетих Черноморието тази година, не ми се тръгваше, пише Диана Иванова от Пазарджик

Август е към края си. Макар и бурното море през последните седмици, Южното Черноморие е пълно с туристи. Особено през уикенда курортите буквално преливат от коли и хора. Въпреки негативните кампании, които се водят всяка година срещу родното море, има много доволни клиенти. Писмото, което получихме тази сутрин в редакционната ни поща от нашата читателка Диана Иванова от Пазарджик, е поредното доказателство за това,пише flagman.bg

От него става ясно, че тя е имала възможност 3 пъти да посети българското Черноморие в рамките на сезона. При това – за по 6-7 дни. Първо през юни е била в Черноморец, юли е почивала в северния курорт Св. св. Константин и Елена, а през август – в Сарафово. Прибрала се е преди дни, но има намерение преди да захладнее да направи още една кратко бягство. 

Ето какво ни разказва тя:

„Здравейте, пиша на вас, тъй като сте най-голямата медия в Югоизточна България, четат ви от всички краища на страната и желая това писмо да достигне до повече хора. Целта ми не е да правя просто реклама, а да обясня на хората, че в България също предлагаме качествен туризъм, храна и места за посещение, стига човек да има очи да ги види и усети. През последните години стана много модерно да си плюем по собствената страна и да хвалим чуждото. Например Гърция. Убиха се всички да ходят там. Да, не крия, че там също е хубаво, но в никакъв случай не е по-евтино. За същите пари, които бихме похарчили в среден клас курорт в Гърция (тук изобщо не говоря за Фанари, Керамоти и т.нат.), тук ще си изкараме като царе. В буквалния смисъл. Ще почиваме в петзвезден хотел с качествено обслужване и ресторанти. Но нека да ви разкажа за моите почивки през този летен сезон. 

И аз, както всички останали, ходех в Гърция. Миналата година с приятели решихме да организираме 3-4-дневна почивка в Приморско. Изкарахме си страхотно. Всяка вечер имаше културна програма – концерти, забавления, след което обикаляхме заведенията – хапвахме на нормални цени, после ходехме по дискотеки – отново всичко беше достъпно и по джоба ни. Тази година отново заложихме на българското море. В началото на юни бях в командировка в Бургас, която съчетах с почивка в Черноморец. Не мога да ви опиша колко готино си изкарахме с колегите. Хората бяха усмихнати, гостоприемни. Отседнахме в хотел до плажа, цените като за начало на сезона бяха дори ниски. Всеки ден бяхме по различни заведения, ходехме на разходка в Созопол, обикаляхме плажовете – чисто, широки ивици, а чадърите и шезлонгите – за почти без пари (дори не ми направи впечатление какви бяха цените, защото не бяха високи).

През месец юли реших да разнообразя и да видя и Северното Черноморие. С компанията намерихме хотел на брега с изхранване в Св. св. Константин и Елена. Базата беше много чиста, поддържана, персоналът – от камериерките до управителя, много любезен. Даваха ни информация къде да отидем, какво да хапнем, винаги бяха на разположение. Хотелът има и басейн. До обяд бяхме на плажа, а следобед – на басейна, със свежите коктейли от pool bar-a.

За август също имах планирана отпуска. Този път реших да направя градски туризъм. От няколко години ми се искаше да посетя Бургас през активния сезон, тъй като идвам тук на командировка през останалото време. Бях чувала, че всяка седмица има различни фестивали и концерти. Съчетах идването ми със Spice Music. Наехме апартамент в кв. Сарафово (за мен това място си е цял курорт, а не просто квартал). Тристайното жилище на ден ни струваше малко 130 лева. Имаше възможност за настаняване до 6 човека. Апартаментът предлага всички удобства. Има и кухня, където си правехме закуска или си готвехме, когато не ни се излизаше. Останахме 7 нощувки. Имахме възможност да си починем в Сарафово, да купонясваме на Spice Music и да посетим всички забележителности около Бургас. 

И с ръка на сърцето мога да кажа, че не една седмица, дори един месец няма да ни стигнат, за да видим всичко и да се насладим на този прекрасен град. Остров Света Анастасия, Фестивалът на пясъчните фигури, Акве Калиде, Ченгене скеле... и т.нат., и т.нат. Видяхме и плажа на Бургас – огромна ивица с най-различни заведения. Капаните предлагат вкусна храна, а на всичкото отгоре и евтина. За шезлонгите и чадърите дори няма да коментирам. Когато момчето дойде да ни таксува и каза 1,20 лв. за шезлонг, буквално паднах. Как така 1,20 лв.? Това някаква шега ли е? Той отговори „Не, толкова струва“. А с шалте и чадър – тоест цял комплект е само 10 лева.

Ами кажете ми, какво да правя в Гърция?! И през септемврийските празници ще ви посетя. Дори за 2-3 дни да е, но ще дойда. През последните две години напълно ми се промени представата за българското Черноморие. И апелирам хората – нека да не плюем по родното, защото страната ни е прекрасна. Отидете на море и се убедете!“.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Семейство от Пловдив развенча митовете: Вече няма да почиваме в чужбина, нито в Несебър, нито в Приморско е скъпо!

Всяка вечер на различен ресторант – без забележка! Хотелите – също отлични, казват доволните клиенти

Семейство от Пловдив, което наскоро е изкарало лятната си почивка по Българското Черноморие развенча митовете за високите цени и лошото обслужване, пише Plovdiv24.

„Здравейте! Вече няколко години слушаме колко зле било по нашето море, колко скъпо било, колко мръсна била водата и колко алчни били българските ресторантьори.

Нищо подобно! През юли направихме 6 нощувки в Несебър, а сега наскоро през август – отново 6 в Приморско. Абсолютно нормални цени, в никакъв случай не по-високи, отколкото в пловдивските ресторанти, идеално обслужване, чиста вода, много забавления и за нас, и за децата.Всяка вечер на различен ресторант – без забележка! 

Хотелите – също отлични. Няма да постваме касови бележки, защото не е нужно. Просто изберете правилното място и няма да съжалявате. Правим уточнението, че не сме от богатите българи, а сме едно нормално средностатистическо семейство с двама работещи родители и две деца.

В чужбина също е хубаво, обиколили сме не едно или две места по света. Но Българското Черноморие има своя неповторим чар. Бъдете здрави и позитивни!“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какъв е бил Асен Агов преди 1989-та

Дългогодишният депутат от СДС, ДСБ и „Синята коалиция” Асен Агов е кандидатствал за кадрови офицер там, съобщава днес в. „Република”. Изданието припомня, че през 1990 г. 

Агов продължава да е близък с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 г. се яви като независим, подкрепен от тях, срещу кандидата на СДС. Негов спонсор тогава беше Борислав Дионисиев. Факсимилето е от личния архив на Антон Тодоров. Междувременно ГЛАСОВЕ получи и още един документ от архива на Комисията по досиетата. Това е препоръка от Иван Гарелов, с агентурното име „Талев“, написана на 16 май 1972 г.

По искане на ДС Гарелов предава агентурно сведение, в което прави характеристика на няколко свои колеги от БТА, между които и Асен Агов, който е поставен на първо място в списъка. Ето какво пише за Агов агент „Талев“: „В подбора съм се ръководил от условието посочените лица да бъдат млади журналисти, но едновременно с това да са показвали признаци за перспективно развитие в професията, солидна политическа и езикова подготовка.

„1. Асен Йорданов Агов, репортер в „Международна информация” при БТА Асен Агов е роден на 8. XI. 1948 г. в София. Завършил е външна търговия през 1971 г. Владее английски, френски, италиански. Баща му работи в „Нефтохим” като главен юристконсулт. Майка му, доколкото ми е известно работи в някаква секретна лаборатория при БАН. 

След завършването на висшето си образование Асен Агов е работил известно време във в. „Орбита”, след това, предвид на отличната му езикова подготовка и показаното журналистическо умение, бе приет на работа в БТА. Много амбициозен, той се посвети основно на проблемите на Общия пазар. При неговото трудолюбие може да се очаква, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните кадри на агенцията.

Проявява се отлично и в обществената работа. Член е на комсомолското бюро, където отговаря за политическата работа. Партийното бюро го е набелязало като кандидат за приемане в БКП. Доколкото ми е известно баща му е член на Земеделския съюз, но самият Асен е ориентиран към БКП.

Трябва да се има предвид, че самият Асен не е служил войник и по всяка вероятност трябва от тази есен да отбие военната си служба. От разговори с него съм установил, че има желание да отбие службата си на работа в някое от изданията на БНА. Интелигентен, културен, той установява лесно контакти.Пътувал е често в чужбина, вероятно по частен път.”

Пламен Петков

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ