На 19 август 2017 година България загуби една от най-колоритните и харизматични личности в политическия и културен живот

На 19 август 2017 година България загуби една от най-колоритните и харизматични личности в политическия и културен живот – Жорж Ганчев. За шест години отсъствие, наследството му остава живо в сърцата на неговите почитатели и всички, които са имали възможност да се докоснат до него.

Живот и кариера

Жорж Ганчев, роден Георги Ганчев Петрушев на 29 август 1939 година, беше многостранно развита личност – политик, писател, актьор и спортист. Освен като създател на Българския бизнес блок, той е познат и като кандидат за президент на Република България в три последователни избора през 90-те години.

Ганчев беше образован в Лондон и Холивуд, където се занимава с актьорско майсторство и режисура. Той бе и отличен фехтовач, като дори основа Българска федерация по фехтовка. Личността му беше обгърната с харизма и енергия, които го правеха обичан от много българи.

Жорж Ганчев се явява на президентските избори през 1992, 1996 и 2001 година, като през 1992 година постига впечатляващите 17% от гласовете на избирателите. Неговата откритост, нестандартен стил и ораторски умения го правят популярна фигура, въпреки че не успява да спечели президентския пост.

Освен политик, Жорж Ганчев беше и известен писател и драматург. Той остави след себе си няколко книги и пиеси, които отразяват неговата уникална перспектива и житейски опит. Неговите творби често са изпълнени с хумор и критика към съвременното общество.

Шест години след смъртта на Жорж Ганчев, неговите почитатели продължават да си спомнят за него с любов и уважение. Той беше човек, който се открояваше с уникалния си подход към живота и политиката, и който винаги ще бъде запомнен като една от най-запомнящите се фигури в българската история.

Въпреки че вече не е сред нас, Жорж Ганчев продължава да живее чрез своите идеи, творчество и спомени, които остави на всички нас. Неговото наследство ни напомня за важността на смелостта, откритостта и способността да се изправим срещу трудностите с усмивка. Нека почива в мир.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Беше звезда в киното и то каква!. Отиде си внезапно само на 58 години

Малко преди фаталния ден той склонил да си уговори час за прием в клиника, където трябвало да го поставят на системи, да прочистят организма му от токсини, защото през последните месеци не можел да яде, да спи, карал само на малко плодове, малко водка и сънотворни. Така и обаче не стигнал до лечение.

„Не искаше да е жив. 12 години всеки ден го убиваха и като личност, и като творец. Беше безработен. Буквално не му даваха никакъв хляб! Чувстваше се ненужен. Психиката му беше разбита, но на никого не се поклони“, изплака след загубата му неговата половинка Вера Пангарова, с която бяха заедно над 30 години. Така и обаче двамата не сключват брак и нямат наследници.

Когато Радко остава без работа, разчитали само на парите, които тя изкарвала. След десетки значими роли, сред които във филмите „Под игото“, „Любовта на Мирон“, „Кръвта остава“, „Записки по българските въстания“, „Апостолите“ и много други, Дишлиев изпада в забвение. Изгонили го от „Сълза и смях“ и никой театър в страната не го пожелал повече. Давали му малки ангажименти в националното радио, а последната му изява била в сатиричния певчески фестивал „Златният кос“. В последните си месеци на този свят ходил при театрални директори, молил, стигнал и до министъра на културата, но смъртта го застигнала, преди да му дадат шанс.

Радко Дишлиев е изключителен български артист, който оставя значителен отпечатък в областта на изкуството и културата. С неговите уникални таланти и способности, той се превръща в вдъхновение за много млади творци и почитатели на изкуството.

Радко Дишлиев започва своята кариера в началото на 70-те години и бързо се утвърждава като един от водещите артисти в страната. Той е известен със своите невероятни актьорски умения, които му позволяват да се превъплъщава в разнообразни роли както в театъра, така и в киното.

В театъра Радко Дишлиев участва в множество постановки, в които демонстрира своята способност да превръща всеки образ в незабравимо преживяване за зрителите. Неговите изпълнения са характеризирани с дълбочина и емоционалност, които оставят трайно впечатление.

В киното Дишлиев също оставя своя отпечатък. Неговите роли в някои от най-известните български филми допринасят за утвърждаването на българското кино на международната сцена. Той успява да предаде сложността на човешките емоции и взаимоотношения чрез своите персонажи.

Извън професионалната си кариера, Радко Дишлиев е известен със своята скромност и отдаденост на изкуството. Той е пример за младите поколения не само с таланта си, но и с човешките си качества. Дишлиев често се ангажира с благотворителни инициативи и подкрепя развитието на млади таланти в България.

Радко Дишлиев остава една от иконите на българската сцена и култура. Неговото наследство продължава да вдъхновява и да служи като пример за следващите поколения артисти. Със своите постижения и човечност, той заслужава своето място в историята на българското изкуство.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Людмила Живкова оставя трайна следа в манастира "Св. Атанасий" в село Златна Ливада който е един от най-старите действащи манастири в Европа

Людмила Живкова, дъщеря на дългогодишния комунистически лидер на България Тодор Живков, е забележителна личност в българската история. Тя е известна със своите културни и образователни инициативи, както и с интереса си към духовното и мистичното. През 70-те и началото на 80-те години на XX век, тя играе ключова роля в популяризирането и възраждането на българската културна идентичност.

Манастирът "Св. Атанасий" е един от най-старите християнски манастири в България и е разположен в красивата природа на село Златна Ливада. Според преданията, той е основан от самия Атанасий Велики, патриарх на Александрия, по време на неговото посещение в тези земи през IV век. Манастирът е символ на духовното наследство и културната история на страната.

Людмила Живкова проявява особен интерес към манастира "Св. Атанасий". Нейната страст към историята и духовността я насочва към този древен религиозен център, който тя вижда като символ на българската духовна и културна идентичност.

Под нейно ръководство се предприемат инициативи за реставрация и консервация на манастира. С цел запазване на автентичността му и привличане на вниманието на обществото към неговата историческа и духовна стойност.

През 70-те години на XX век. Под нейно ръководство и с нейно участие е построена новата част на манастира „Св. Атанасий“. Това обновление има за цел да възстанови и разшири манастирския комплекс, като добавя нови сгради и модерни съоръжения, които да служат на посетителите и поклонниците.

Людмила Живкова организира различни културни и образователни събития в манастира, които целят да популяризират българската история и духовност сред младите поколения.

Новата част на манастира, изградена благодарение на Людмила Живкова, съчетава традиционни архитектурни елементи с модерни решения. Строителството включва използване на местни материали, като камък и дърво, за да се запази автентичността на манастирския стил. Освен това, новите сгради са проектирани да отразяват духовната атмосфера и културното наследство на региона.

Обновлението на манастира „Св. Атанасий“ под ръководството на Людмила Живкова не само подобрява условията за поклонение, но и привлича множество туристи и изследователи. Това усилие е част от по-голямата визия на Живкова за съхранение на националната култура и духовност, която оставя дълготрайно влияние върху българското общество и културни институции.

Следата на Людмила Живкова в манастира "Св. Атанасий" остава като свидетелство за нейната отдаденост към културното наследство и духовното развитие на България. Нейният принос в запазването и популяризирането на този древен религиозен център продължава да вдъхновява и днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Самоуби ли се шефът на УБО и бодигард №1 на Живков генерал Кашев

 

Бодигард №1 на Живков е знаел много компрометиращи факти за политическата върхушка

На 30 септември 1986 г., вторник, тогавашният официоз вестник "Работническо дело" съобщава, че "след кратко боледуване" е починал генерал Илия Кашев – началникът на Управление за безопасност и охрана (УБО). Но краткото боледуване, всъщност е куршум в главата!

Генерал Кашев наистина се оплаквал от високо кръвно и диабет. И за първи път от много години шефът на УБО си позволява да отиде на почивка с жена си в правителствената резиденция в Хисаря. След закуската на 28 септември съпругата му Ана се връща в столовата да го търси, но генералът го няма. Оказва се, че вратата на втори апартамент, където е отседнало семейството, е заключена. Разбиват я с ютия.

Намират генерала в банята, все още даващ признаци на живот. До него е пистолетът му „Валтер”, калибър 7,62 милиметров. Опитите да го спасят се оказват напразни – след по-малко от час смъртта му е факт.

 

В 19,30 ч. в Хисаря пристигат шефът на Националното следствие Костадин Коцалиев и неговият подчинен Ангел Александров. Виждайки трупа на генерала, Коцалиев проронва: „Ех, бай Илия, тук ли трябваше да те видя?”. Огледът на мъртвеца приключва късно през нощта. След дълго търсене под вратата намират деформиран куршум. Установено е още, че всички прозорци на апартамента са били затворени, а вратата – заключена отвътре. Липсват други следи. По пръстите на Кашев откриват частици от барут. Следователите са категорични – и дума не може да става за невнимателно боравене с пистолета, това е явно самоубийство! 

По-късно се разбира, че Кашев всъщност е споменавал пред жена си за такова свое намерение. Въпросът какво е подтикнало генерала към такова решение и до днес остава без отговор. Бончо Бончев, първи заместник на Кашев, бил по време на инцидента на лов с Тодор Живков. Като казал на Тато за случая, двамата решили да не съобщават и да не афишират смъртта на генерала като самоубийство. „Защото съобщението щеше да гръмне по целия свят - казва Бончев. – Човекът, който е сред най-близките на Живков, се е самоубил. Това не звучи много добре за имиджа на държавата, за правителството!”. И в болницата на МВР се намерил лекар, който подписал смъртния акт със заключение „инсулт”.

 

В мемоарите си Иван Славков-Батето пише, че през есента на онази година (1986) Кашев е поставил пред Живков въпроса за разюздания живот на сина му Владимир и за произтичащите от това финансови преразходи на УБО. На ухо се говорело, че на Владко била дадена огромна сума безотчетни пари – 300 000 лева. Но Първия отговорил така на Кашев, че на генерала не му оставал друг избор, освен да посегне към пистолета си. А публична тайна по онова време било, че Тато наистина се отнасял с болезнена ревност към всяка забележка за Владко.

 

През 2006 г. се появи нова версия за смъртта на генерал Илия Кашев. Според нея бодигард № 1 на Живков бил убит като част от мащабен план за отстраняването на верните хора на Първия. По този начин се подготвяла промяната на 10 ноември 1989 г.

 

Но едва ли Кашев е би могъл да предизвика или да спре смяната на върха...

Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последното посещение на Владимир Путин в България и какво не знаем за него

Владимир Путин, президент на Руската федерация, за последно посети България през януари 2008 година. Това посещение бе част от неговата обиколка в някои европейски страни и бе съпътствано от значителен медиен интерес и политически дебати в България.

Основната цел на посещението на Владимир Путин в България бе подписването на няколко важни енергийни споразумения между двете страни. Сред тях се открояваше споразумението за изграждането на газопровода „Южен поток“, който трябваше да премине през територията на България и да транспортира руски газ към Европа. Освен това, по време на посещението бяха обсъдени и други икономически и енергийни въпроси, както и възможностите за засилване на двустранното сътрудничество в различни области.

Посещението на Владимир Путин в България през 2008 г. имаше значително значение както за двустранните отношения между България и Русия, така и за енергийната политика на региона. Подписаните споразумения бяха част от усилията на Русия да затвърди влиянието си в Югоизточна Европа и да укрепи енергийните връзки с Европейския съюз.

Това посещение продължава да бъде обект на анализи и дискусии, особено в контекста на променящата се енергийна политика и геополитическите отношения в Европа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какъв беше животът на работещия човек в годините на социализма в България

Годините на социализма в България, приблизително от 1944 до 1989 година, са период на значителни социални и икономически промени. В рамките на социалистическата система животът на работещия човек беше структуриран и организиран според принципите на колективизма и държавната икономика.

През социализма, основната цел на трудовата дейност беше колективното благо. Работата беше организирана в държавни предприятия и кооперативи, където всички работници имаха определени задължения и отговорности. Индивидуалната инициатива беше по-малко насърчавана, а акцентът беше върху планирането и изпълнението на държавните планове.

Условията на труд варираха в зависимост от индустрията и местоположението. Въпреки че заплатите често бяха регулирани и не изключително високи, работещите имаха достъп до различни социални придобивки като здравеопазване, образование и субсидирани жилища. Работната седмица обикновено беше петдневна, с определен брой почивни и празнични дни.

Работещите имаха достъп до безплатно образование и здравеопазване, което беше значителен плюс за много семейства. Държавата инвестираше в образователната система, което позволяваше на децата на работещите да получават добро образование.

Жилищното настаняване беше основен приоритет на социалистическата държава. Работещите имаха възможност да живеят в държавни жилища на по-ниски наеми, макар че тези жилища често бяха пренаселени и със стандарти, които не винаги отговаряха на очакванията.

Културният живот на работещия човек беше богат и разнообразен. Държавата организираше различни културни събития, спортни състезания и празници, които бяха достъпни за всички. Това насърчаваше колективизма и социалната интеграция.

Част от културния и социалния живот беше насочена към идеологическото възпитание. Пропагандата беше навсякъде – в училищата, на работните места и в медиите, с цел да насърчава социалистическите идеали и лоялността към държавата.

Животът на работещия човек в годините на социализма в България беше изпълнен с предизвикателства и възможности. Макар и ограничен от идеологията и плановата икономика, той също така предлагаше социална сигурност и определено ниво на равенство. Въпреки своите недостатъци, много от социалните придобивки от този период продължават да оказват влияние върху съвременното българско общество.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ