Бомба в пощенска кутия убива легендата на ВИС-2 и любовник на Лия. Тя му посвети не една песен…

Легендата на ВИС-2 Митко Маймуняка бе премахнат преди 23 години, а поръчителите и причинителите на атентата против него са следващите неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров в действителност слага началото на чистката, която завърши с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата формация, напомня в. “ Телеграф „. 

През 2003 година умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира интервенция на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 година е разгласен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата формация, която стартира да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС завършва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 година, убит от незнаен снайперист в курорта Слънчев бряг. 

След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е благосъстоятелност на Надя Иванова, последната другарка на Маймуняка. 

Около 20 часа на 28 януари 2002 година 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „ Стрелбище “ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи компактно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обширно региона на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страховит гърмеж.

1995 година Митко Маймуняка носи кръста на погребението на Васил Илиев. От този миг стартира огромния му напредък в групировката ВИС, преименувана на ВИС-2

Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно проверяващите откриват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с отдалечено. Мощността й е толкоз огромна, че избива вратите и изпочупва прозорците на жилищата до осмия етаж в блок 27. Истинско знамение е, че Маймуняка и защитата му към момента са живи. Причината, открита след това е, че гърмежът е над главите им и това ненапълно ги съхранява. 

Макар и съществено ранени, гардовете на Маймуняка съумяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за жалост именитият под земята необут издъхва, без да пристигна в схващане. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, породени от гърмежа.

Уникална фотография! Абитюрентски бал, 24 май 1983 година На напред във времето е Димитър Димитров-Маймуняка, който по-късно ще стане необут от ВИС-2

Твърди се, че същинската причина за изтезанието са свързани с ползите на Маймуняка към набиращата скорост по това време втора вълна от всеобщата приватизация у нас. Точно в този интервал 1998-2005 година доста хора от междинен диаметър се разсъниха богати, а други не съумяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би по никакъв начин не е инцидентен фактът, че и до момента убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити.

Публична загадка е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите през днешния ден е част от едрия капитал у нас. 35-годишният някогашен герой от петричкото село Добри лаки предвижда приживе, че „ ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред “. Така и се случва. Със гибелта на Маймуняка се твърди, че настава краят на ерата на приемливост в средите на мутрите. 

Като вицепрезидент на футболния клуб „ Беласица “ – Петрич, Маймуняка упорства за безконфликтно развиване на бизнеса на набиращата легалност и известност като застрахователна компания „ ВИС 2 “. Маймуняка е главен медиатор за туширане на напрежението с останалите директни съперници – СИК, ТИМ, „ Спартак “ и така нататък Единственият по-сериозен случай преди убийството му е през 1995 година, когато барети го атакуват дружно с защитата му на пазара в столичния квартал „ Иван Вазов “.

Знаков миг е казусът от февруари 2000 година, когато с изстрел във въздуха Маймуняка приключва сборичкване в кръчма „ Стражите “ в Банско. Това се случва по време на присъединяване на фолкзвездата Лия и негова настояща другарка към оня миг. Хитът й „ Дяволски чаровник “ в действителност е отдаден точно на Димитър Димитров.

Всъщност Маймуняка е главният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се употребяват за потребностите на холдинга. Като осигурител пък се занимава с издирването на крадени коли от съперници. Маймуняка е директен шеф на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според Министерство на вътрешните работи този човек е от най-хубавите в занаята с отключването на коли. 

Димитър Димитров е наименуван Маймуняка, тъй като по рождение единият му крайник е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се потвърждава на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на надвит и внезапно се нахвърлял на съперника. Устремът му бил толкоз огромен, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на Министерство на вътрешните работи още при започване на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „ Дружба “ на 11 януари 1994 година, при която умират четири мутри. Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в тези години момчета с спортни екипи и златни ланци, признаващи предпочитано марката „ Мерцедес “. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.

Въпреки че има публична половинка – Надя, обществена загадка е любовта на Маймуняка с чалга певицата Лия. По това време тя е една от огромните звезди на фолка, нашумяла с дуетите си с Кондьо. Босът върти паралелна връзка и с Лия, и с Надя и не може да реши с коя от двете да остане. След като го убиват, Лия дава няколко изявленията, в които раказва за връзките им. Именно на него е отдаден и един от най-големите шлагери на Лия – “ Дяволски чаровник „.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на една от най-известните и противоречиви фигури в криминалния свят в България.От портиер в хотел до най големият контрабандист в България /ВИДЕО/

 

Историята на една от най-известните и противоречиви фигури в криминалния свят на България – Косьо Самоковеца предизвиква интерес и до днес.

Как един обикновен мъж от Самоков се превръща в символ на контрабандата и влиянието в България?

Какви са слуховете около неговата дейност?

Соченият за топконтрабандист в края на 90-те години на миналия век Константин Димитров – Косьо Самоковеца, пренебрегва сигналите, че през 2003 г. вече е осветен и е мишена, проявявайки спокойна самоувереност.

Първият сигнал, че е поръчан, е неуспешен атентат срещу него на 31 май 2003 г. Той е извършен, докато кортежът му – два черни джипа „Мерцедес” и лимузина „Ауди”, пътуват от София за Самоков.

Към 15,40 ч., когато минават покрай Пасарел и стената на язовир „Искър”, се чува тътен. Колата, в която е Самоковеца, остава невредима, единият от джиповете и част от охраната са с леки щети. Отдясно на пътя има стръмен скат, а отляво – дере.

Дълъг детонаторен шнур е опънат от самоделната бомба на безопасно разстояние от над 300 м, откъдето е задействана. Самоковеца не дочаква идването на полиция и бързо се оттегля към Боровец, а няколко от гардовете му остават на място.

Според разследващите взривът е по-скоро за сплашване или предупреждение, но за какво е то, е можел да предполага само Димитров. Викат го на разпит в полицията и започва наблюдение на споменатите от него евентуални атентатори.

Това видео проследява неговия възход и падение, както и наследството, което оставя след себе си.

„По случая се работи изключително внимателно и това е една от причините да няма повече информация за хода на разследването”, казва тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Ранен живот и произход

Косьо Самоковеца, с истинско име Константин Димитров, е роден през 1970 г. в Самоков, България. Израства в обикновено семейство и още от млада възраст проявява интерес към бизнеса и търговията, което по-късно ще го изведе на пътя към незаконната дейност.

Издигане в подземния свят

Самоковеца започва своята криминална кариера през 90-те години на 20-ти век, когато България преживява бурен преход към пазарна икономика. Той става известен с контрабандата на цигари и алкохол, както и с други незаконни дейности. Косьо Самоковеца бързо изгражда репутация на един от най-влиятелните фигури в българския подземен свят.

Влияние и богатство

С времето Косьо Самоковеца успява да натрупа значително богатство и влияние. Той е известен със своята разточителност и връзки с влиятелни фигури в политиката и бизнеса. Неговите операции се простират не само в България, но и в други страни от Балканите и Европа.

Убийството на Косьо Самоковеца

На 6 декември 2003 г. Косьо Самоковеца е убит в Амстердам, Нидерландия. Смъртта му предизвиква голям обществен интерес и множество спекулации относно мотивите и извършителите на убийството. То остава неразгадано и до днес, като се предполага, че е свързано с неговите криминални дейности и конфликти с други криминални групировки.

Наследство и влияние

Въпреки трагичния му край, Косьо Самоковеца остава символ на една епоха в България, когато организираната престъпност играе значителна роля в обществото и икономиката. Неговата история е често цитирана като пример за опасностите и последствията от живота в сянка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмо на една стара мома,получено в редакцията на списание „Жената днес“ през 80-те която отчаяно си търси мъж

Писмото е получено в редакцията на списание „Жената днес“ през 80-те, но никога не е публикувано. Излиза на бял свят през 90-те и оттогава насам се разпространява апокрифно, а повече от 10 години циркулира из Интернет…

Какво се е случило с отчаяната мома и до днес никой не знае. А ето го и писмото:

Търся си мъж , че не се търпи повече. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат:„На 34 години съм.Висока 165 см,тежа 110 кила,нося обувки 43-ти номер. На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители.Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал.

Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сивите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: „Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?“. Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост.

Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам…Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя.

Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 11 август 1986 година, България загуби един от своите най-талантливи актьори и режисьори. Поклон пред паметта му

Любомир Кабакчиев вдясно с Георги Георгиев-Гец и Стефан Данаилов в кадър от сериала "На всеки километър"

Любомир Кабакчиев е едно от най-забележителните имена в българския театър и кино. Създал богат репертоар от запомнящи се роли и впечатляващи режисьорски проекти, той остави дълбок отпечатък в културната история на България. На 11 август 1986 година, България загуби един от своите най-талантливи актьори и режисьори.

Любомир Кабакчиев е роден в България и от ранна възраст проявява интерес към сценичните изкуства. Завършва образованието си в Националната академия за театрално и филмово изкуство, където се отличава с таланта и страстта си към театъра.

През годините Кабакчиев участва в множество театрални постановки и филми, като се отличава с изключителната си гъвкавост и дълбочина в изпълнението на различни роли. Той е известен с това, че умее да вникне в сложността на героите си, придавайки им живот и автентичност на сцената и екрана.

Освен като актьор, Любомир Кабакчиев се утвърждава и като талантлив режисьор. Неговите постановки са известни с иновативния си подход и дълбокия психологически анализ на персонажите. Той успява да вдъхнови и обучи много млади актьори, които продължават традицията на българския театър.

Любомир Кабакчиев оставя зад себе си богато наследство, което продължава да вдъхновява поколения актьори и режисьори. Неговото творчество е пример за професионализъм и отдаденост към изкуството. В паметта на своите почитатели той остава като символ на истинския артистичен дух и стремеж към съвършенство.

Дори след смъртта си, Кабакчиев продължава да влияе на съвременния български театър. Много от неговите ученици и последователи споделят, че са вдъхновени от неговата работа и се стремят да продължат неговата визия и стил в своите собствени проекти.

Със своята харизма, талант и неизчерпаема енергия, Любомир Кабакчиев остава незабравим за всички, които са имали удоволствието да го видят на сцената или да работят с него. На 11 август 1986 година България загуби истински гений, но неговото наследство продължава да живее и да вдъхновява.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В края на 70-те и началото на 80-те години нямаше жена, която да не е влюбена в него. Прокоба погуби актьора и единственото му дете

На 15 декември ще се навършват 19 години от трагичната смърт на големия актьор Антоний Генов, а паметта му ще бъде почетена единствено от вдовицата му Нели Монеджикова, която не е спряла да посещава гроба му. Родът на кинолегендата обаче изчезна завинаги, а гените и талантът му няма да бъдат продължени, защото преди четири години по същия трагичен начин си замина и единственият му син Ангел. Той бе намерен мъртъв в апартамента си в Англия през 2021 г. след тежка интоксикация вследствие на употреба на алкохол и забранени субстанции.

Смъртта му почерни майка му Нели, която 9 месеца се бореше да получи тленните му останки, за да ги разпръсне над любимото му място в България – Камен бряг. Ангел бе наследил таланта на родителите си и беше актьор в Лондон, но нелепата съдба на баща му го застигна, а отчаянието и депресията го подтикнаха към трагичния му край. По същия начин си замина и Антоний Генов, който издъхна само на 56 години, а трупът му бе открит от жената на живота му – Нели Монеджикова, която в студения следобед на 15 декември 2006 г. го намира бездиханен насред жилището им близо до столичния парк „Заимов“. Генов издъхва от инфаркт, който го връхлетява внезапно, без преди това да се е оплаквал от проблеми със сърцето.

Той се превръща във всенароден любимец, изигравайки психиатъра д-р Банков в „Адаптация“ на режисьора Въло Радев, като Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий в „Хан Аспарух“ и редица други значими роли в българските кино и театър. Генов се оттегля от сцената и екрана още 14 години преди да издъхне, унизен и огорчен, че за него няма работа нито в киното, нито в Народния театър, където прави роли, които влизат в златния фонд на българското театрално изкуство.

Антоний Генов е роден на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете. Детската му мечта е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова се насочва към актьорската професия. Завършва актьорско майсторство в класа на професор Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва своята кариера в театър „Сълза и смях“, като не след дълго вече е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов е една от най-големите звезди в българското кино, а в цялата страна няма жена, която да не е влюбена в него. Въпреки небивалия интерес към личността му и тълпите почитателки до смъртта си той остава верен единствено и само на съпругата си – актрисата Нели Монеджикова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Черна прокоба тегне над „Тоника“

Черните облаци над главите на българските “Рики е повери” започват да се трупат още в края на 70-те, когато са на върха на славата си. След бягството на Анастасия Бинчева и мъжът й следва виетнамската изцепка на Ева – вдовицата на покойния Гого , заради която тя се превръща в персона нон грата за властта. Докато пътуват към “братски” Виетнам и братска Кампучия, където именно Гого пострадва от болестотворен микроорганизъм, инвалидизирал го доста години по-късно, куфарите на певицата с кадифения алт изчезват на летището в Москва.

Половинката на Гого трябва да излезе на сцената без грим, с дрехите, с които е пътувала. За капак в хотела няма сапун, нито топла вода, навсякъде пълзят огромни плъхове… Изтерзаната изпълнителка в един момент си изпуска нервите и започва да попържва съветската немарливост, заради които всички от групата и хората от соцлагера са на този хал. Вопълът й не остава нечут – предаден е, “където трябва”, тоест в ДС. И досега се спори кой е изпортил Ева – ръководителят на “Тоника” Стефан Диомов или някое “маскирано” ченге, въртящо се покрай тях. Според майката на един от солистите – покойния Иван Христов, именно композиторът е “свел до знанието” на спецслужбите какви ги е надрънкала певицата по адрес на порядките в “братския Съветски съюз”.

Последствията не закъсняват. Съпругата на Гого е лишена от правото да живее в София. Песните на групата не се излъчват нито по радиото, нито по телевизията. Никой не смее да им предложи ангажимент в столицата.От стреса Ева се поболява

скрива се в женския метох в Самоков при легендарната игуменка майка Гавриила, изповедничка на Августин Пейчинов и Лили Иванова, и чака да отмине бурята. Междувременно Гого решава, че единственият шанс да запази ведомственото жилище в столичния кв. ”Лагера”, отпуснато им от ГУСВ, е да се разведе със сгазилата лука Ева.

И двамата знаят, че раздялата им е само проформа, и в първия момент, когато обръчът около тях се разхлабва, отново се разписват в гражданското. Забраната и остракизмът, на които ги подлага политическата полиция на режима, ги сплотяват още повече. Но преживените нещастия оставят своя отпечатък върху физическата и психическата им кондиция. При едно от турнетата в скандинавските страни едва не загиват в катастрофа. В този период Ева започва все по-често да посяга към чашката – уж за да се успокои, тъй като “стари генерали” тиражират по неин адрес грозни слухове. Най-долнопробният е, че е била наказана не заради “виетнамския гаф”, а заради пиянска изцепка на секс парти. Тогава, солидно почерпена, рипнала от масата в скута на възрастен генерал от ГУСВ, но загубила равновесие и острото й токче нацелило мъжкия атрибут на пагонлията. Той припаднал от болка и се наложило спешно да бъде откаран в “Пирогов”, където няколко часа кърпили пораженията върху интимните му части, нанесени от подпийналата певица. Към днешна дата е ясно, че тази нечистоплътна клюка е изфабрикувана в “лабораториите” на ДС, за да съсипят репутацията на талантливата изпълнителка и да предизвикат ”свещения гняв” на соц еснафите.

И когато изглежда, че “Тоника” са навлезли в нов период и отново са завладели сърцата на публиката, бившият им солист Иван Христов е брутално пребит от скинари и издъхва на следващия ден. В интерес на истината през последните години от живота си изпълнителят с невероятния тенор бавно, но сигурно върви към дъното.

Проблемите му с алкохола стават причина да се раздели с колегите си от групата. След 10 ноември няма постоянна работа, изкарва колкото за насъщния, като пее в хора на столична църква. В близко капанче, където е седнал да се почерпи с получената току-що заплата, върху главата му се изсипват ударите на скинарите. Един от тях – с метален бокс, се оказва фатален. Иван не търси лекарска помощ, но на другия ден близките му го намират починал в апартамента му – от кръвоизлив в мозъка, предизвикан от бруталната и безпричинна разправа. Това е второто му премеждие в рамките на няколко години – уви, с трагична развръзка. Първия път, когато пак на градус го блъска автобус в района на Окръжна болница в София, докторите успяват да го спасят.

През това време не всичко е розово, меко казано, и в семейство Диомови. Съпругата на маестрото Зорница Попова /да не се бърка с покойната колежка на Диомов – естрадната композиторка Зорница Попова!/ получава нервно разстройство. В един момент изглежда, че болестта е победена, но след дълъг светъл период настъпва нов срив. Жената, която от младини е опора на “бащата” на “Тоника”, прави опит да си пререже вените. Малко след това постъпва в бургаската болница за сериозна операция.

Последната мрачна “нота” във все по-минорно звучащата мелодия, под чийто съпровод протича животът на членовете на популярната и обичана от няколко поколения българи група, сложи тежката и вероятно нелечима болест, която повали Гого Найденов – някогашното лъчезарно бургаско момче с приятно дрезгавия бас-баритон. Според специалисти смятаното първоначално за автоимунно заболяване – от рода на мултипленната склероза или т.нар. синдром на Льове, е било предизвикано от кампучийския микроорганизъм, попаднал в организма на Гого по време на злощастното турне.

Втори живот живее и отцепилата се от “Тоника”, но вече с добавката СВ Ваня Костова. Преди да й поставят страшната диогноза “рак на гърдата”, бившата любимка на Диомов направила аборт, защото тогавашният й партньор се оказал лъжец, а вторият й брак се разпаднал заради тази любовна история, де факто завършила с фиаско.

След първоначалното напипване ракът в гърдата на ангелогласната естрададжийка набъбнал до невиждани размери. От малко зрънце грах образуванието станало голямо като орех.

„Знаех, че това е краят. Молех се на Господ час по-скоро да умра. На никого не казах за болестта си, затворих се в себе си, депресията превзе ежедневието ми. Исках да си умра спокойно, без да тревожа близките си да ме гледат по болници“, изживява ужаса и днес Ваня, връщайки лентата назад.

Само няколко химиотерапии, една операция и буквално шепа хапчета връщат живота на Костова. Бившата вокалистка на „Тоника СВ“ не може да повярва, че толкова лесно и бързо е прогонила ужасната болест от организма си. Тя е сигурна, че в това дело пръст има Господ, заради което и до днес му благодари всекидневно. Ракът буквално преобръща мисленето на Ваня и религиозните й виждания. Тя започва редовно да посещава църкви и манастири, прочита няколко пъти Библията, прави дарения на християнски сдружения…

На 23 ноември 2012 г. първото сопрано на Тоника – “оригиналът”, Анастасия (Сия) Бинчева загуби брат си Тома Бинчев. 67-годишният поет напусна този свят в столична болница, покрусен не толкова от тежката болест, колкото от бездушието на съвременниците и агонията на духовността, убивани от чалгата и просташкото печалбарство. Но това явно е участта на бургаските лирици – като се тръгне от Христо Фотев и Петя Дубарова и се стигне до не по-малко ранимия им събрат Тома Бинчев.

Завършилият българска филология и философия в СУ поет е издънка на стара македонска фамилия, преселила се в Бургас. В квартала на изселниците от Беломорска Тракия и Егейска Македония, където са отраснали и други лирици като Христо Фотев и Кръстьо Станишев, семейство Бинчеви държи романтична къща с голям двор. Бъдещата вокалистка на “Тоника” играе с децата на махалата на кукли и жмичка и още тогава заедно с брат си поразяват всички с почти съвършената си красота и артистичност.

Въпреки че беше изпратен с почести и погребан на видно място в бургаското гробище, Тома Бинчев преживя много тежки моменти след като гласовитата му сестра избяга от България в началото на 80-те заедно със съпруга си – музиканта Жоржан Владовски, брат на легендарния китарист на “Тангра” Трошан Владовски. Столът му на редактор на културния отдел на местния вестник “Черноморски фар”, където даде път на много млади таланти в продължение на 8 години, беше сериозно разклатен заради сестрата-невъзвръщенка. Наложи се да се спасява от гнева на местните велможи

чак в София. Първият му брак се разпадна, място в литературно издание, естествено, не му предложиха, и Бинчев стана уредник в Литературния музей – в къща-музей “П.К. Яворов”, а след това – редактор в Киноцентъра. До смъртта си обитаваше заедно с второто си семейство скромна панелка в столичния кв. “Овча купел”.

След ранната смърт на Чочо Владовски, който издъхна в страшни мъки, поразен от тежък диабет, и след кончината на Тома Бинчев суеверниците в гилдията отново подеха темата за прокобата, тегнеща над най-обичаната българска кънтри-група. Колкото и да не ни се вярва, черните факти са налице.

Сия и мъжът й не прокопсаха особено в Канада и САЩ, не оцеляха като брачна двойка и сега, когато са вече на възраст, им остава само да се обърнат с гняв или носталгия назад.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ