Почина Тодор Славков

Внукът на Тодор Живков почина внезапно на същата дата, на която е починала и Людмила Живкова

Днес следобед в къща за гости край Казанлък внезапно почина Тодор Славков. Това съобщава ПИК.

Тодор Иванов Славков е роден в София на 18 май 1971 г. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова, полубрат на Евгения Живкова, внук на бившия комунистически лидер Тодор Живков. Майка му Людмила Живкова умира, когато нейният син е едва на 10 години.

Славков завършва Първа английска езикова гимназия през 1989 г. След това завършва в Швейцария бизнес мениджмънт в Университета на Санкт Гален.Бохем, душата на компанията, верен приятел, човек с богата култура и вечен оптимист. Такъв ще го запомнят близките му, които са в шок от внезапната загуба. 

Оказва се, че Тодор Славков си е отишъл от този свят на същата дата, на която е починала и майка му Людмила Живкова. 

Тодор Иванов Славков е роден в София на 18 май 1971 г. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова, полубрат на Евгения Живкова, внук на бившия комунистически лидер Тодор Живков. Често неофициално е наричан Малък Тошо, Малък бай Тошо и Малък Тато. Майка му Людмила Живкова умира, когато нейният син е едва на 10 години.

Едно от големите бизнесначинания на Тодор Славков е дискотека „Ескейп“ в София. През 2000 г. той я прехвърля изцяло на Георги Чопев.

През есента на 2015 г. Тодор Славков е официален съсобственик в пет фирми. Той притежава около 10 процента от акциите на „Стройпроект трейдинг“, фирма, която притежава лиценз за търговия с оръжие. Според отчета за 2014 г. фирмата има едва 19 хил. лв. печалба, а през 2015 г. не развива почти никаква дейност. Фирмите „Велосити ИЮ“ и „Л.Т.Х. Груп“ и „Л.Т.Х. Груп ООД“, въобще не развиват дейност или отчитат нула лева печалба.

Чрез фирмата „Л.Т.Х. Груп“ Тодор Славков държи и 80 процента от оръжейния завод „Български Бергман“ в Търговище. До 10 ноември 1989 г. предприятието е единственото на Балканите, което може да произвежда гетинаксови тръби. През 2014 г. заводът има 108 хил. лв. печалба.[10] Покрай участието си в телевизионното реалити Big Brother All Stars 3 Кристина Патрашкова разкрива, че е собственик на фирма за производство на тръби за канализация и друга фирма за производство на капаци за шахти от каучук, имайки предвид вероятно завода в Търговище.

Управлява и общ бизнес със сина на парламентарния енергиен шеф Рамадан Аталай – Ревин. Те се занимават с търговия с лизингови стоки чрез общата фирма „Стройпроект груп“. Седалището на дружеството е в София, а капиталът – 50 хиляди лева, разделен поравно между двамата и една дама. През 2014 г. фирмата отчита хиляда лева загуба.

Участва в различни бизнес предприятия, едно от които в областта на телекомуникационните системи.

Управлява и кокошкарник за щастливи кокошки близо до Пещера, който по данни на ДАКСИ е създаден през 1998 г. и се държи от братята Иван и Стоян Ангелови.

През пролетта на 2009 г. взима участие в благотворителното издание на реалити предаването Vip Brother 3. Завършва на трето място след зрителския вот.

През 2012 г. Тодор Славков е главно действащо лице в реалитито на TV7 „Х Милионер търси съпруга“.

През есента на 2014 г. участва за втори път в реалити – Big Brother All Stars 3. Тодор Славков има проблеми с алкохола, което е експонирано и в сезона на Big Brother с негово участие. Показва чувство за хумор, с което завладява зрителите. Славков печели шоуто.[18]

Победата в Big Brother All Stars 3 е причина в телевизионни коментари Тодор Славков да бъде определян като „любимата риалити звезда на България“.

Участие в политиката

На общинските избори през 2015 г. неуспешно се кандидатира за общински съветник в София от партията „Напред България“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последните часове от живота на Людмила Живкова и защо 20 юли 1981 г. ще остане завинаги обвит в мистерия…

Людмила Живкова умира във вилата, в която се беси дъщерята на Желю Желев

Патоанатомите не извършват аутопсия, въпреки че официално твърдят обратното. Шокират се, че от носа й не спира да тече кръв и не знаят как да я изнесат на поклонението

На 20 юли 1981 г. – последния ден от живота на Людмила Живкова, бившият Първи й предлага да обядват заедно, но тя отказва. Той хапва сам и се оттегля в покоите си. Тогава дъщеря му решава да тръгне за София с шофьора си Кирил Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев.

Пристигат в резиденция “Бояна” към 15 часа и тя остава сама във вилата, обитавана от Живкови. Според писателя Петър Христозов това е същата къща, в която 12 години по-късно се самоубива по-малката дъщеря на президента Желю Желев – Йорданка.

В спомените си Димитър Мурджев разказва, че тогава

Живкова ги изпратила до Правителствена болница да й вземат лекарства. Според него става дума за приспивателното дормопан. Людмила освобождава управителката на вилата и остава само с камериерката. По-късно тя първа ще намери тялото й в “басейнчето” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока около 30 см.

Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч. Двамата с шофьора ? донасят медикаментите и остават да я чакат в дежурната стая. Към 18 часа единственият човек във вилата – камериерката, им се обадила по телефона и с писъци крещяла, че тялото на дъщерята на Живков плува във ваната. Веднага се обаждат за линейка, но тя закъснява с повече от час, защото пука гума.

Мурджев и Христозов изваждат трупа й и го поставят на плочките в банята. Проверяват пулса ? на няколко места, но така и не го откриват. “Мъртва е”, единодушни са те.

Междувременно идва медицинската сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковка с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взема само две хапчета.

Когато лекарите пристигат, виждат безжизненото тяло на Живкова и веднага разбират, че е починала, но извършват реанимация в опит да я съживят. Бялата птица на българската култура умира на 20 юли, но официално смъртта й е записана в 2 ч след полунощ, на 21 юли 1981 г. След няколко дни ще се навършат 44 години от злощастното събитие.

По официални данни аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта от професорите Сивчо Сивчев и Белоев без помощта на асистенти. Протокол от изследването няма, но заключението е, че тя е починала от мозъчен кръвоизлив. Никой от приближените й обаче не вярва, че смъртта й е естествена.

За погребението нейният заместник в Комитета за култура Емил Александров споделя: “Охраняваха трупа й повече, отколкото се пази жив ръководител. Какво толкова се страхуват от това тяло? И затова ли не публикуваха нищо за аутопсията?”.

Всичко са шокирани, когато виждат, че трупът на Людмила Живкова се охранява повече от жив рководител. СНИМКА: АРХИВ

Едва през 2000 г. проф. Сивчев признава, че дъщерята на Тато се е удавила в басейнчето: “Белият дроб се е изпълнил с течност и не е могла повече да диша, а не е имало кой да я извади оттам. Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала…”

Всичко звучи логично и убедително, но след смъртта й започват да се появяват различни несъответствия около деня на кончината й. Освен това по повод причината за удавянето проф. Сивчев признава: “Това е тайна, която ще отнеса с мен.”

По-късно от секретни разговори става ясно, че патоанатомите, извършили аутопсията, не откриват следи от инсулт. Вероятно това е тайната, която професорът крие до гроб.

А може и да е друга. След дълги години директорът на Правителствена болница проф. д-р Йонко Белоев доверява на свой приближен: “Голям проблем имахме с Людмила. Вече трябваше да се откара трупът й за излагане за поклонение, а до последно продължаваше да тече кръв от носа въпреки тампонирането му. 

Това означава, че в главата е останала още кръв. При внезапна смърт от мозъчен кръвоизлив в съдовете на мозъка се задържа голямо количество кръв, която после се отцежда бавно през носа. Вероятно така е било и в случая.”

Информацията за кръвта дава превес на версията за инсулт, но Белоев е категоричен, че действителната причина за смъртта никога няма да бъде узната, защото не е била направена аутопсия, нито са били взети материали от трупа за нужните изследвания. 

Професорът все пак отбелязал, че макар лично Живков да не е дал съгласие за аутопсия, било направено “повече от разрешеното”. Отворили теменното капаче на черепа и така установили масивен мозъчен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Самият мозък не е бил ваден и затова е задържал кръвта.

Всъщност с годините се утвърдиха три най-възможни причини за смъртта на Людмила Живкова: нещастен случай, самоубийство и убийство, поръчано от Кремъл.

Самият Живков пише в мемоарите си:

“Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно вмешателство.”

За какво точно се е съмнявал Тодор Живков, никога не става ясно. Въпреки властта, която е имал, той не поръчва специално разследване, което да разплете мистерията около смъртта на дъщеря му. А тя се засилва още повече, когато няколко дни след погребението по заповед на Милко Балев почти всички стенограми с изказвания на Людмила са прибрани веднага и изчезват завинаги.

По всички тези причини се смята, че има нещо гнило в смъртта на Людмила Живкова, което обаче никога няма да бъде разкрито.

И 20 юли 1981 г. ще остане завинаги обвит в мистерия…

Източник: 24 часа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отиде си легендарен български футболист

Легендарният футболист на дупнишкия Марек Сашо Паргов почина на 79 години.

Скръбната вест съобщиха феновете на страницата си „Марек завинаги“.„Скъпи приятели на ФК „Марек 1915“. Днес завинаги ни напусна легендата Сашо Паргов, който завинаги остава номер 1 за всички времена за „Марек“.

Всички приятели и фенове изразяваме своите искрени съболезнования към семейството и близките на легендата.

С усмивката си и строгият тон , той ни научи да бъдем последователни, борбени и винаги на пътя на успеха.

Момент, в който с благият си тон даде сили на футболистите на „Марек“ за още повече успехи.

Светла ти памет, легендо…“, написаха феновете.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Жоро Милионера, който обра инкасото? Ето какво се случва с него днес

Жоро Милионера – в чужбина или закопан 

Обирджия изчезна, след като излежа присъдата си

За 10 години никой не разбра къде потъна задигнатият милион и половина

Не поиска предсрочно освобождаване

Известният пловдивчанин Георги Енев, който задигна милион и половина от инкасов автомобил, изчезна вдън земя, след като беше пуснат от затвора. Той излежа присъдата си за обира на 1 471 058,52 лв., но 10 години никой не разбра къде са парите. Жоро Милионера получи присъда от 12 години затвор и я излежа примерен и мълчалив. Всичко опити на полицията или съкилийниците му да го разговорят, удариха на камък. Той беше освободен през април т.г., получи си личните вещи, излезе зад портала и повече никой не го видя нито в Пловдив, нито където и да е из страната.

Според запознати, Енев или е в чужбина, където си харчи милиона, или вече не е между живите. Полицаи смятат, че мерак към лесните пари са имали бандити, които са следили изкъсо придвижването му навсякъде, след като е излежал присъдата си. Той изкара зад решетките почти 10 г., защото там е работил и така е редуцирал наказанието си.

Милионера обаче не пожела да подаде молба за предсрочно освобождаване, каквото право имаше, след като излежа половината от присъдата си. Запознати с казуса коментираха през цялото това време, че причините за желанието му да стои зад решетките са две. Първата е, че той призна вината си, но не каза и дума къде са парите, и се предполага, че след излизането си от затвора той ще бъде преследван от целия криминалния контингент – от уличния клошар до мафиотските босове, докато предаде укритата крупна сума.

Задигнатите през 2012 г. пари бяха на различни банки и са имали застраховки, като щетите за самите банки са покрити. Застрахователните компании могат да си търсят парите от Георги Енев и не е изключено точно това да е мотивът му да се скрие. И както стоически изтърпя години, за де се върне и прегърне пачките си, така стоически да изтърпи и още години, токато изтекат всякакви давностни срокове.

Но криминалисти смятат, че освен версията за спотайване, има и друга - бандитите да  са „разговорили“ Милионера с всички известни методи на средновековната инквизиция, той да ги е завел до тайника с парите, където те са го екзекутирали и заровили.

Разследващи коментираха, че по-твърд „клиент“ не са имали. На разпитите и в съда Жоро признавал вината си, но въпреки капаните, които са му устройвали, така и никой не е  разбрал съдбата милиона и половина, изчезнал на 22 юни 2012 г. пари. 

Планът на Милионера за обира беше гениално прост, признават МВР служители, работили по случая. В Пловдив посред бял ден, без един изстрел. Енев работел като инкасо-охрана и заедно с колегата му били на смяна. По пътя към една от банките бъдещият милионер го помолил да слезе да купи дюнери. Това често се случвало и колегата му не се усъмнил. Минути по-късно свидетели забелязали Енев да прехвърля торбите с пари от инкасовия автомобил в личния си „Опел Кадет“, оставен на съдента улица “Петрова нива”. После се преоблякъл, качил се в колата си и отпрашил. Докато колегата му се върне, Енев вече е бил извън Пловдив, смятат полицаи.

От този момент цели 10 дни никой не знае нищо къде е бил и какво е вършил. Обирджията е обявен за национално и международно издирване, защото разследващите предполагат, че е напуснал страната към Гърция или Румъния. Възможно е да е пътувал и до други страни с предварително подготвена фалшива лична карта. В дните на неизвестност някой оставя на майка му 25 хил. лв. от името на сина й, които тя не приема. Предполага се обаче, че това са направили полицаи с надеждата, че жената ще потърси контакт със сина си, ако има такъв.

Смята се, че Георги Енев е бил напълно готов за обира и само чакал удобен момент. Планът му е трябвало да бъде осъществен дни по-рано, но тогава колегата му охранител не се е съгласил да спирта и малко да се отклонят от маршрута. Бъдещият милионер не е настоявал, търпеливо останал да чака.

Според психолози Жоро имал желязна нервна система и бил много добре обучен. Той е служил като рейнджър в нашите мисии в Афганистан. Неслучайно е избрал начин за обир без екшъни и стрелби, а с тактическа хитрост. Така се и предал на полицията на 10-ия ден. Появил се най-неочаквано в едно от районните полицейски управления на Пловдив заедно с адвоката си, който минути по-рано звъннал на окръжния прокурор. Беглецът носел раница, в която обаче нямало пари, а четка и паста за зъби. Всичко останало било мълчание.

Подозренията са, че пачките са закопани около манастир в Асеновградско. Местните жители в района са разпитвани няколко пъти дали не са видели нещо съмнително, чужд човек или непозната кола в деня на обира или след него, но напразно. Асеновград има славата на „Малкия Ерусалим“ поради най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в цялата страна и е възможно скривалището на Милионера да е около някой от тях. 

Всички опити на психолози и психиатри да разговорят Жоро и да разберат къде са парите, удрят на камък. В килията му е внедрен полицай под прикритие, но бившият рейнджър не говори за обира, не бълнува дори и насън. Зад решетките не създава проблеми, надзирателите го сочат за пример. Той обаче отказва срещи със свещеника на затвора, за който криминалисти мислели, че може да го разговори. 

И досега полицаи подозират, че Георги Енев има съучастник. Те смятат, че планът е бил измислен от друг човек, а Милионера само го е осъществил.

Не му стигала заплатата на охранител

Имал кредит към една от обраните банки

След ареста Георги Енев отслабнал невероятно, но твърдо запазил тайната къде са пачките.

Георги Енев само веднъж отваря тема за пари през всичките 10 години зад решетките. Това е, за да обясни мотива на престъплението си. Той казал, че не съжалява за обира, защото със заплатата си на охранител - около 600 лв., нито можел да си плаща кредита от 40 000 лв., нито да помага на майка си, нито да живее нормално. Той бил разведен, но много държал на семейството си и особено на детето си, на което помагал постоянно финансово. Бил е и изключително привързан към баба си и дядо си по майчина линия, които посещавал всяка седмица, за да провери дали са добре и имат ли всичко необходимо.

Милионера обаче искал отново да има семейство и много деца, а не виждал бъдеще. В затвора страдал единствено за това, че бившата му жена категорично отказвала да заведе детето им на свиждане. Според познатите му, Енев никога не би си позволил да ограби никой човек, но нямал угризение да посегнал на парите на банките, една от които била тази, на която трябвало да изплаща кредита си.

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

История на Колелото Балканче и какво НЕ знаем за него

Колелото "Балканче" е емблематично за българската култура и е оставило траен отпечатък в спомените на поколения българи. Произведено е в България през втората половина на 20-ти век и е било популярно сред децата и тийнейджърите.

Колелото "Балканче" се произвежда от завода "Балкан" в Ловеч, който е известен и с производството на мотоциклети и автомобили. Започвайки през 60-те години на миналия век, "Балканче" става символ на свобода и приключения за младите хора в социалистическа България.

Колелото "Балканче" се отличава със своята здрава конструкция и характерен дизайн. Ето някои от основните му характеристики:

Рамка: Здрава метална рамка, която издържа на интензивна употреба.

Гуми: Обикновено с по-дебели гуми, които позволяват каране по различни терени.

Цветове: Предлага се в разнообразие от ярки цветове.

Динамика: Лесно за управление, което го прави подходящо дори за по-малките деца.

Интересни факти за "Балканче"

Символ на детството: През годините "Балканче" се е превърнало в символ на свобода и безгрижие за много българи, които си спомнят лятото и игрите на улицата с носталгия.

Българска гордост: Колелото е било изнасяно и в други социалистически страни, което го прави символ на българското качество.

Колекционерска стойност: Днес оригиналните модели "Балканче" са търсени от колекционери и могат да достигнат високи цени на пазара.

Завръщането на "Балканче"

В последните години се наблюдава нарастващ интерес към ретро колелетата, включително и "Балканче". Това е част от тенденцията на връщане към ретро стилове и носталгията по миналото. Някои ентусиасти дори реставрират старите модели, за да им придадат нов живот.

Колелото "Балканче" не е просто средство за придвижване, а част от културното наследство на България. То продължава да бъде обичано и ценено, както от по-старите поколения, така и от младите хора, които откриват неговото очарование.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мотопедът „Балкан“: История и Любопитни Факти

Мотопедът „Балкан“ е емблематичен символ на българската мотоциклетна индустрия, който завладява сърцата на поколения млади и стари. В следващите редове ще се потопим в историята на този забележителен мотопед и ще разкрием някои любопитни факти, които може би не знаете.

История на „Балкан“

Производството на мотопедите „Балкан“ започва в заводите на „Балкан“ в град Ловеч през 1958 г. Първоначалната цел е била да се създаде лесно достъпен транспорт за хората в България, който да бъде икономичен и надежден. С течение на времето, „Балкан“ се превръща в символ на свобода и приключения за много българи.

Технически Характеристики

Мотопедът „Балкан“ е известен със своя прост, но ефективен дизайн. Основните технически характеристики включват:

Двигател: Едноцилиндров, двутактов

Обем: 50 куб. см

Мощност: Около 1.5 конски сили

Максимална скорост: Около 50 км/ч

Любопитни факти за „Балкан“

Първият мотопед „Балкан“ е произведен изцяло на ръка – В началото производството е било ръчно, като всеки мотопед е бил внимателно сглобяван от квалифицирани работници.

Популярен извън България – Макар че е създаден в България, мотопедът „Балкан“ е изнасян и в други страни от Източния блок, където също се е радвал на популярност.

Символ на младост и независимост – За много млади хора в България притежаването на мотопед „Балкан“ означава първата стъпка към независимост и разширяване на хоризонтите.

Любим обект за реставрация – В наши дни „Балкан“ е предпочитан обект за реставрация от ентусиасти, които обичат да връщат към живот този класически символ на българското инженерство.

Заключение

Мотопедът „Балкан“ не е просто машина; той е част от културното наследство на България. Неговата история е преплетена с тази на страната и хората, които са го използвали. Днес, когато се срещнем с някой реставриран „Балкан“, ние не просто виждаме мотопед, а съживени спомени и мечти за приключения.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ