Първото показно убийство през соца е на турския консул в Бургас -1982 г.

Блок 1, вход Б в бургаския комплекс Славейков, където е живял турският консул и е извършено убийството.

Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид са убили турския административен аташе в Бургас Бора Сюелкан. Това става на връх 9 септември 1982 г. и вдига на крак българските спецслужби. Подробностите излизат на бял свят от строго секретна информация № 240 на Второ главно управление, публикувана в документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на ДС“.

45-годишният Сюелкан е застрелян близо до жилището му в бургаския квартал Славейков около 14,30. На местопроизшествието са намерени пистолет 9 мм, марка „Стар“, 4 гилзи, медицинска ръкавица и парче американ с размери 49/23,5 мм, върху което с флумастер е написано на английски:

„Ние убихме турския дипломат. Арменски командоси оторганизацията за справедливост срещу арменския геноцид.“

Същия ден в 23,30 ч непознат мъж се обадил на тел. 160 в СГУ на МВР и заявил: „Убийството на турския дипломат е извършено от гръцката централа, чиято база се намира до Съдебната палата в столицата.“

Западните медии гръмват по случая. Според коментарите отговорност за извършения терористичен акт поела арменската организация „Асала“. Съществували обаче версии, че убийството на дипломата може да е извършено и от гръцко-кипърски, ливански, палестински, египетски, кюрдски, турски и други националистически или контрабандистки организации. Според документа то можело и да е дело на „разузнавателните служби на някои от империалистическите държави, заинтересовани от подриване външнополитическите позиции на НРБ спрямо Турция“.

Заради убийството на турския дипломат е открито Централно дело за оперативно издирване (ЦДОИ) на терористите. Изградена е оперативна група. Тя установява, че Сюелкан е поддържал близки връзки с разузнавачи от МИТ, които били на дипломатическо прикритие в представителството. По тяхна поръчка установил контакти с турски търговци, подозирани в контрабандна дейност, с терористи и контрабандисти от арменски произход. Запознал се е с търговеца Армян Хамбарян, живеещ в Швейцария, който бил в делови отношения с български външнотърговски предприятия и често идвал в България. Хамбарян проявявал интерес как е обезпечена физическата безопасност на хората от турското консулство в Бургас, какви мерки се вземат за тяхната сигурност и дали са въоръжени. Искал снимка за спомен от убития.

Според българските офицери малко преди убийството Сюелкан се е намирал в депресия и изпитвал страх от покушение над него.

Разпитаните свидетели и очевидци на престъплението дали следното описание на терориста: мъж на възраст около 20-25 г., ръст до 180 см, атлетично телосложение, продълговато лице, черна, слабо къдрава коса, мургав. Установено било, че от 16 до 18 ч. на 8 септември лице с подобни белези е седяло на една от пейките в градинката пред жилището на дипломата и е наблюдавало входа. Около 14,30 ч дипломатът бил забелязан да се прибира в жилището си, където на входа бил прострелян смъртоносно от същото лице.

Убиецът успял да избяга и да се укрие между блоковете на жк Зорница. Някои граждани се опитали да го настигнат и заловят, но без резултат. От окръжното управление на МВР отцепили района, но и това не помогнало.

На 10 септември 1982 г. към 15 ч работници от СП „Чистота“ намерили и предали пистолет зареден с 8 патрона, захвърлен в контейнер пред блок 41 в жк Изгрев, на около 800 м от местопроизшествието.

Убиецът на дипломата и неговите съучастници не били заловени.

Документът оценява убийството като остра антибългарска, антисъветска и антикомунистическа проява.

Предполага, че то било извършено от арменската терористична организация „Асала“, но не се изключва терористите да са ползвали услугите и на други арменски, ливански, пакистански, египетски или гръцки граждани, а така също и на наши граждани.

6 самолета отвлечени за 8 г.

6 български самолета са били отвлечени за 8 г. – от 1975 до 1983 г., става ясно от документите в сборника „Международният тероризъм в досиетата на ДС“.

Първият инцидент е на 28.06.1975 г. Тогава около 16 ч на летището в Солун принудително кацнал самолет на БГА „Балкан“ Ан-24, от който излязло лице и се предало на гръцките власти. При разследването се установило, че 7 минути след излитането на самолета от Пловдив за София Тончо Иванов Гагов, седящ на втората седалка, станал рязко и проникнал в капитанската кабина, която не била заключена. Той насочил пистолет към екипажа и поискал самолетът да вземе курс към Атина. Командирът се подчинил и приземил самолета в Солун.

Похитителят е 30-годишен български гражданин, със средно образование. През есента на 1974 г. след психическо разстройство направил опит да се самоубие. Месеци след похищението на самолета гръцките власти съобщили, че при преместването му в друг затвор той се хвърлил от прозореца и се самоубил.

На 18.06.1977 година самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, летящ от Видин за София с 4-членен екипаж и 44 пътници, принудително кацнал в Белград.Седем минути след излитането на самолета Румен Цанков Димитров – 22-годишен, неженен, с основно образование, осъждан за кражби, регистриран като психопат, станал от мястото си и с насочен към главата на стюардесата пистолет поискал връзка с екипажа. Настоял самолетът да се приземи в Лондон, а след това в Мюнхен. Изпълнявайки даваните от земята указания, командирът заявил, че няма достатъчно гориво. Самолетът кацнал в Белград, където похитителят бил обезвреден от югославските власти.

На 16.01.1981 г. 10 минути преди кацането на самолет Ту – 134, изпълняващ рейс София – Варна, човек в немска униформа и отличителни белези на хитлерист с пистолет в ръка се отправил към кабината на пилотите. Минути по-късно е обезвреден. Похитителят Емил Стойнев Крумов, на 17 г., се оказал психически болен, а пистолетът – саморъчно направен, негоден за стрелба.

На 8.08.1982 г.самолет на БГА „Балкан“ Ту-134 изпълнявал рейс София-Варна. Около 20 минути преди кацането бордния домакин предал на командира бележка, че в задния багажник се е укрило лице, което държи в ръцете си кутия и от нея се показвал шнур и запалка. Човекът искал да се осъществи полет до Виена. Командирът уведомил похитителя, че желанието му ще бъде изпълнено. Едновременно с това уведомил София и Варна и изпратил радиста да каже на похитителя, че ще кацнат във Варна, където ще заредят и отново ще излетят. С мъжа били още петима, включително майка му и сестра му. Преди кацането на самолета са взети мерки за обезвредяване. Установено било, че похитителят – Иван Кръстев Георгиев – на 41 г., разполагал с 1550 г взривно вещество амонит в насипно състояние и 3 детонатора.

През октомври 1982 г.самолет Ту-134, извършващ чартърен полет Бургас-Варшава, бил отклонен 40 минути след началото на полета от полския гражданин Пургал Збигнев, роден 1955 г. С бръснач в ръка той се приближил към стюардесата и пожелал самолетът да се приземи във ФРГ. Поради липса на гориво се съгласил да кацне във Виена. През целия полет държал бръснача на гърлото на стюардесата и дори й причинил повърхностни рани. При кацането на летище Виена мъжът се е предал на полицията.

На 7.03.1983 г. бил направен опит за отклоняване на самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, извършващ полет София-Варна. 20 минути след излитането 4-ма български граждани извадили джобни ножчета и задържали стюардесата. Командирът уведомил летищата София и Варна, като му било дадено указание да уведоми похитителите, че лети към Виена, а всъщност държал курс към Варна. Там похитителите били обезвредени. Единят бил застрелян, тъй като създал реална опасност за живота на стюардесата.

Между 1976 и 1981 г. били отвлечени и 3 турски самолета, принудени да се приземят в България.

Хора на Абу Нидал обещават на ДС, че няма да ни гърмят

Hегласна среща между хора на палестинеца Абу Нидал и ДС се е състояла в София през юни 1985 г. Това става ясно от строго секретна информация до шефа на ПГУ ген. Васил Коцев. На срещата хората на Абу Нидал обещали, че няма да правят терористични акции в България, а ако получат сведения за такива планове на други лица или организации, ще информират МВР.

Обещали още, че до месец ще съобщят всички данни, които имат за „Мюсюлмански братя“ и „Сивите вълци“. От написаното става ясно, че двама чужди студенти в Плевен са членове на „Мюсюлмански братя“, затова ДС събира информация за тях.

Съмнение, че западни спецслужби стоят зад повишената активност на различни терористични организации у нас в началото на 80-те г., се прокрадват в строго секретна телеграма на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Тя е пратена на 23 ноември 1984 г. до началниците на централните поделения. Той препоръчва да се активизира агентурната работа, която да хване опитите на западни служби да ползват временно пребиваващи арабски граждани у нас за подривна дейност. Иска се внедряването сред членове на арабски терористични организации и особено в „Мюсюлмански братя“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Един от най-харизматичните рокаджии от златните години на култовите "Диана експрес"

Цветан Банев барабанист на "Диана експрес" от златните години на бандата, музикант от класа, голям рокаджия.На снимката с групата е прав горе вляво...

Цветан Банов (24.07.1958 - 10.07.2025) e роден в Червен бряг. Завършва Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” – Плевен, специалност Ударни инструменти.

Свири в Оркестър "Плевен" със солисти като Мими Иванова, Маргарита Хранова, Борислав Грънчаров и др.

От 1975 до 2004 г. е член на група „Диана експрес”, през 1976 г. участва в запис на албум на Лили Иванова. През 1978 г. концертира във Виетнам, Куба, Лаос, Камбоджа и СССР. С „Диана експрес” печели "Мелодия на годината" с песента "Душа".

От 1984 до 1986 г. осъществява концерти с Васил Найденов в СССР.

Работи многократно във Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Англия. 

От 2000 до 2008 г. свири в Гърция, Кипър, Израел, Анталия, Турция, а през 2011 г. са последните му концерти с „Диана експрес” в САЩ и Канада.

Цветан Банев

История на създаването на група „Диана Експрес“

Група „Диана Експрес“ е създадена в България в началото на 70-те години на 20-ти век. Основател на групата е композиторът и музикант Митко Щерев, който е и основната движеща сила зад нейните успехи. Името на групата е вдъхновено от древната тракийска богиня Диана и стремежът към експресивност и динамика в музиката.

Първи стъпки и влияние

„Диана Експрес“ започва своята кариера в периода, когато рок музиката е на върха на популярността си в световен мащаб. Групата успява да комбинира елементи от рок, поп и фолк музика, което я прави уникална на българската музикална сцена. Ранните творби на „Диана Експрес“ са повлияни от западни рок групи, но също така носят и отличителен български почерк.

Първи албуми и успехи

Първият албум на групата излиза през 1974 г. и веднага се радва на голям успех. Песните от този период включват хитове като „Северина“ и „Блус за двама“. Уникалният стил и мелодичен звук им носят бърза популярност, а „Диана Експрес“ се утвърждава като една от най-известните и обичани български рок групи.

Влияние и наследство

С течение на времето „Диана Експрес“ се превръща в символ на българската рок музика. Групата оставя дълбока следа в музикалната история на България с песни, които продължават да се слушат и обичат и до днес. Творчеството им е вдъхновение за много млади музиканти и техният стил остава актуален и в съвременната музикална сцена.

Група „Диана Експрес“ е пример за това как могат да се съчетаят традиционни и модерни музикални елементи, за да се създаде нещо уникално и вдъхновяващо.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как е протичала службата на войниците в една гранична застава в България през 1980 година

 

Войници от Гранична застава"Спартак " в село Щит,1978-1980 г

През 1980 година България все още е в рамките на социалистическата система и е част от Източния блок. Граничните застави имат ключова роля в опазването на държавната граница и контрола над движението на хора и стоки. Войниците, служещи там, изпълняват важни задачи в защита на сигурността на страната.

Организация и структура

Граничната застава е военна единица, разположена в близост до границата. Тя е съставена от офицери, сержанти и войници, които работят в координация за изпълнение на поставените задачи. Началникът на заставата отговаря за управлението и организацията на дейностите, а под негово ръководство са различни подразделения, фокусирани върху специфични аспекти на службата.

Задачи,отговорности,патрулиране и наблюдение

Основната задача на граничните войници е патрулирането на границата. Те извършват редовни обиколки по граничната линия, за да следят за незаконни преминавания и контрабанда. Патрулите се извършват пеша или с помощта на транспортни средства, като понякога се използват и обучени кучета за откриване на нарушители.

Проверка и контрол

Войниците извършват проверки на документи и транспортни средства при преминаване през гранични пунктове. Те следят за спазването на законовите изисквания и оказват съдействие при необходимост.

Обучение и подготовка

Войниците преминават редовно обучение, което включва физическа подготовка, стрелкова подготовка и тактически умения. Те се обучават и в разпознаване на потенциални заплахи и реакции в кризисни ситуации.

Ежедневие,условия на живот,разписание и дежурства

Животът в заставата е строго организиран. Войниците следват дневен режим, който включва дежурства, тренировки и време за почивка. Дежурствата се разпределят така, че да се осигури постоянен контрол на границата, включително през нощта и при неблагоприятни метеорологични условия.

Социални аспекти

Въпреки строгия режим, животът в заставата предлага и възможности за социални взаимодействия и изграждане на приятелства. Войниците прекарват време заедно в общите помещения, където могат да гледат телевизия, да играят игри или просто да общуват.

Заключение

Службата на войниците в гранична застава през 1980 година е била изпълнена с предизвикателства и отговорности. Тя изисква висока степен на дисциплина, внимание към детайла и готовност за действие във всякакви условия. Граничарите играят критична роля в опазването на националната сигурност и в поддържането на реда и законността на държавната граница.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Беше блян за всяка жена, а днес прилича на бездомник: Известният актьор беше арестуван а след това се пропи.Ето какво се случва с него днес

Баща му, Франклин, е бил търговец, а майка му, Хелън, е била домакиня от немско-ирландски произход.

Никълъс Нолти е роден на 8 февруари 1941 г. в Омаха, Небраска, САЩ.

В младостта си Ник се е занимавал със спорт, особено с американски футбол, и е посещавал няколко университета, но никога не е завършвал. Изключен е от колежа заради лошо поведение и слаби оценки.

Преди да стане известен като актьор, той е работил като строителен работник и фотомодел. В средата на 60-те години на миналия век се появява на корицата на списание MCCall’s, което му носи медийна популярност. Започва да играе в театри в Лос Анджелис и до 35-годишна възраст става популярен.Телевизионният минисериал от 1976 г. „Богат, беден“ му донася голяма слава. В него той играе ролята на Том Джордаш, бунтарски син на имигрантско семейство. Сериалът е огромен хит и му носи номинация за „Златен глобус“. С това той започва да постига успех и да играе по-големи и по-важни роли.

Снимка:Инстаграм

Кариерата му тръгна бързо нагоре. Филмът от 1982 г. „Още 48 часа“, в който той участва с Еди Мърфи, беше огромен хит и един от първите филми, които съчетаха екшън и хумор по начин, който по-късно се превърна в стандарт.През 1991 г. е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Принцът на приливите“, в който играе мъж с травматично минало, който започва връзка с психиатъра на сестра си. Осем години по-късно е номиниран отново за „Оскар“ за „Страдание“, в който играе полицай, който се разпада под натиска на вътрешни и външни демони.

Въпреки това, скоро последваха проблеми в личния му живот.

През септември 2002 г. Нолти е арестуван в Калифорния за шофиране под въздействието на наркотик, известен като „хапче за сън“, който той признава, че е използвал по „медицински причини“. Снимка, на която е в полицейския участък с разрошена коса, става вирусна и се превръща в символ на падението на бившия холивудски съблазнител.През 90-те и 2000-те години той се бори с алкохолизъм, депресия и лични проблеми, след което постепенно започва да се „отписва“ от кариерата си.

През 2011 г. той участва във филма „Воин“, където играе бивш алкохолик и треньор на двамата си сина, а ролята му носи третата му номинация за „Оскар“ (поддържаща роля).

Актьорът има три брака и две деца, син Броли Нолти, който също е актьор, и дъщеря София.Той живее уединено в Малибу в 50-годишна къща, пълна с книги, ръкописи и стари филмови сценарии. Често носи едни и същи дрехи и прекарва по-голямата част от времето си в двора си с дървета, далеч от блясъка на Холивуд.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

10 страници от последния соц Буквар (1986 г.) и какви бяха Букварите през социалистическия период в България

През социалистическия период в България (1944-1989 г.) образованието беше строго регулирано от държавата и силно идеологизирано. Букварите, които се използваха в началните училища, бяха важна част от образователната система и играеха съществена роля във формирането на младото поколение.

Характеристики на социалистическите буквари и идеологическо съдържание

Букварите през този период съдържаха силно изразено идеологическо съдържание. Те бяха насочени към възпитаване на децата в дух на социалистически ценности като колективизъм, патриотизъм и любов към Родината. Често в тях се срещаха образи на работници, селски стопани и партийни лидери, които служеха като модели за подражание.

Език и стил

Езикът в букварите беше прост и разбираем, съобразен с възрастта на децата. Илюстрациите бяха цветни и привлекателни, като често изобразяваха сцени от ежедневието на социалистическа България. Упражненията и текстовете бяха създадени така, че да стимулират интереса на децата към учението и към социалистическите идеали.

Учебни методи

Обучението по букварите беше свързано със строго определени методи, които включваха групови дейности и колективни задачи. Целта беше децата да се научат да работят заедно и да изграждат чувство на отговорност към общността.

Примери за социалистически буквари-Буквар на Лиляна Каравълчева

Един от най-популярните буквари през социалистическия период беше този на Лиляна Каравълчева. Той се отличаваше с богато илюстрирани страници, които представяха сцени от социалистическото ежедневие. Често използваните текстове и упражненията в него подчертаваха значението на труда и колективизма.

Буквар на Живко Карайчев

Букварът на Живко Карайчев също беше широко разпространен. Той се отличаваше с по-академичен подход, като акцентираше върху развитието на езиковите умения и грамотността на децата. В него също се забелязваха идеологически насочени текстове и задачи.

Влияние върху поколенията

Социалистическите буквари изиграха значителна роля във формирането на няколко поколения българи. Те не само обучаваха децата на четене и писане, но и ги възпитаваха в определени ценности и идеали. Въпреки смяната на политическата система, спомените за тези буквари продължават да бъдат част от културното наследство на страната.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за един от най-великите български щангисти загинал нелепо в автомобилна катастрофа

Най-силният мъж на планетата печели две световни и две европейски титли в най-тежката категория

Днес се навършват пет години от преждвременната кончина на един от най-великите български щангисти - Антонио Кръстев

Роден на 10 октомври 1961 година в Хасково, исполинът с голямото сърце се състезава в категория над 110 килограма във време, в което в тази теглова дивизия Съветският съюз се наслаждава на смазващо господство

Но именно Антонио слага край на това превъзходство. Един от най-ярките членове на знаменития тим на Иван Абаджиев, Кръстев успява да стъпи два пъти на световния връх, а освен това печели и две европейски титли

Златото заблестява на гърдите му на шампионатите на планетата в шведския град Сьодертале през 1985 година и в София година по-късно

Застава на най-високото стъпало на континенталните първенства в Карлмарксщадт през 1986 година и Реймс през 1987 година

 Печели и куп други златни медали в отделните движения – изхвърляне и изтласкване, като записва името си като един от най-силните атлети в историята на вдигането на тежести

Особено паметно е световното първенство в Острава през 1987 година. Тогава Кръстев изхвърля феноменалните 216 килограма, за се превърне в човека, заковал над главата си най-голямата тежест в това движение

Изумителният му рекорд оцелява 30 години. На Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година иранецът Бехдад Салими успява да изравни рекорда, а чак през 2017 година грузинецът Лаша Талахадзе съумява да изхвърли по-голяма тежест

Кръстев, чийто откривател е димитровградският треньор Иван Тенев, е обявен за най-силния мъж на планетата от американското списание Power Lift

Moже би единственото, което не успява да постигне Антонио по време на бляскавата си кариера е олимпийската титла. Фортуна сякаш му обръща гръб и той така и не стъпва на олимпийския подиум

През 1984 година България не участва на Игрите в Лос Анджелис заради цялостния бойкот на страните от Източния блок

През 1988 година Кръстев акостира в Сеул като огромния фаворит за титлата. Именно тогава обаче нашият национален отбор скандално е спрян от участие след олимпийските титли на Митко Гръблев и Ангел Генчев

Мотивът е до болка познат – положителни проби при направени тестове за допинг, които обаче са извършени в странни условия.

През 1991 година, когато вече е сложил край на активната си състезателна кариера, той заминава за Северна Америка

Дълго време ръководи клуб по вдигане на тежести в канадския град Торонто, а след това основава клуб в американския клуб Минесота. Работи и като шофьор на камион

На 9 юли 2020 година пристига злокобна вест. Антонио загива в автомобилна катастрофа…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ