Неговото име и до днес буди възхищение,той беше живата легенда в соц-киното

Спомняте ли си времената, когато милиони зрители бяха влюбени в индианците и най-вече във филмите за вождовете с пера. Е, поне един от тези индианци влезе трайно в сърцата на зрителите по света. Гол до кръста, Гойко Митич изгради кариерата си върху този образ. Днес, на 84 години, пенсионираният „индианец №1“ в света търси адреналин и все още се гмурка в дълбоки води.

Той беше живата легенда в соц киното

Романи с актриси, италианска дъщеря и горчива трагедия: ето как протича животът на най-известния „индианец“ от сръбски произход. Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по когото припадаха всички жени от соца, има бурен любовен живот и днес. Гойко Митич все още е в завидна форма, спортува всеки ден, „намира винаги време и за любов“, се хвали той. Миналата година легендата от „Оцеола” призна, че живее с нова жена в Берлин.

Роден е на 13 юни 1940 г.в село Стройковци, Сърбия (Югославия), в селско семейство. Ранното детство на момчето се пада по военно време. Бащата Живойин Митич е активен участник в партизанското движение. От малък Гойко Митич е влюбен в спорта, играе хандбал и футбол, занимава се с лека атлетика, гимнастика и гребане. Той дори е член на югославския национален отбор по гребане. „Това ми беше от голяма полза на снимачната площадка, докато управлявах дългата тясна лодка – „пирога“, спомня си той по-късно. Гойко завършва Белградския институт за физическа култура и се кани да стане спортен треньор, но фортуната е решила друго.

За първи път на снимачната площадка Гойко се появява като каскадьор – той дублира главния герой в английския исторически филм „Ланселот и кралицата“ (1960). Това е последвано от малка роля в италианския филм „Сеньор на нощта“. А в образа на индианец се пробва през 1964 г., участва като статист в поредица от филми за Винету, базирани на романите на Карл Май. Той изглежда много убедителен и през 1965 г. получава и първата си голяма индианска роля във филма „Синовете на Великата мечка“.

През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.

Очарователният Гойко Митич живее в Германия и до днес. Снима се в телевизионни сериали. Участва и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.

На него е посветена песента „Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.

Легендарният актьор живее в старинния берлински квартал „Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава ниска пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург. Предпочита да кара велосипед – с него ходи на покупки и обикаля Берлин. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция.

Оля Ал-Ахмед

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как бе създадено едно от най-гледаните предавания в зората на демокрацията у нас /Видео/

Преходът към демокрация в България бе период на значителни социални и политически промени. В този контекст, културният пейзаж също претърпя значителни трансформации. Едно от събитията, които оставиха трайна следа в популярната култура, беше създаването на телевизионното шоу „Каналето“.

Политически и социален контекст

След падането на комунизма в България през 1989 година, страната влезе в период на преход към демокрация. Това време бе белязано от политическа нестабилност, икономически предизвикателства и социални промени. В този контекст медиите играеха ключова роля за информиране и ангажиране на обществото.

Идеята за „Каналето“

Идеята за създаването на „Каналето“ възниква през началото на 90-те години на фона на нуждата от нов вид телевизионно съдържание, което да отразява духа на времето. Шоуто е замислено като сатирична програма, която да коментира текущите събития и социалните промени в страната по забавен и ироничен начин. Това го прави изключително популярно сред зрителите, които жадуват за нови и различни форми на развлечение.

Структура и съдържание

„Каналето“ се утвърждава като емблематично предаване благодарение на своите интелигентни и остроумни скечове, които често пародират политическите фигури и събития на деня. Шоуто включва комбинация от комедия, музика и интервюта, което го прави уникално за времето си.

Основни сегменти на шоуто

Сатирични скечове: Те са в основата на „Каналето“ и предлагат критичен поглед към политическите и социални аспекти на живота в България.

Музикални изпълнения: Включват пародийни песни, които осмиват известни личности и актуални теми.

Интервюта и гостувания: Често включват известни личности, които дават допълнителен контекст и разнообразие на предаването.

Влияние и значимост

„Каналето“ се откроява като едно от най-влиятелните телевизионни предавания от началото на прехода в България. Чрез своята сатира и хумор, шоуто успява да предаде важни социални и политически послания, които резонират с широката аудитория. То не само забавлява, но и провокира зрителите да се замислят за промените в обществото.

В заключение, създаването на „Каналето“ е символ на културната еволюция през зората на демокрацията в България. Чрез иновация и смелост, то успява да остави трайна следа в историята на българската телевизия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Едва на 29, смъртта го застигна от третия път

Популярният с хитовете си през 70-те години на миналия век „Урок по танц“, Краят на всяка игра“, „Суранайка“, „Чин-чин“ синеок певец и актьор Стефан Воронов, загива в нелепа катастрофа, когато е едва на 29. 

Тогава заедно с други свои колеги се прибира от турне в Братислава и Виена. Навън е тъмно и на влизане в София, при Божурище, шофьорът на микробуса не успява да види спрял на пътя самосвал. В последния момент извърта волана и ударът попада точно при Воронов, който е задрямал в този момент.

С него загива и режисьорът Гриша Михайлов, с когото са близки приятели, останалите се отървават с различни наранявания. „Колеги на татко от Младежкия театър са ми разказвали, че той е обичал много черния хумор. С Гриша Михайлов са били в една стая на това турне.

Тръгвайки си от хотела, баща ми, който винаги държал да изглежда добре, се забавил. Тогава Гришата му викнал: „Айде бе, Стефане, какво толкова се бавиш?!“, а татко му отговорил през смях: „Да си взема един душ бе, Гриша, че като ни копаят, да сме чистички“.

Именно те двамата не стигат до София… Съдба!“, разказва синът на певеца – Александър, който тогава е бил 3-годишен. Днес той също като родителите си – майка му е Маргарита Бахчеванова, е актьор, а гласът му е популярен от дублажите на най-известните сериали у нас като „Спешно отделение“, „Малкълм“, „Грозната Бети“, „Семейство Сопрано“, „Щурите съседи“. Освен това е бил „глас“ на Робърт де Ниро, Дани де Вито и др.

Близките му дълго време крият от него за случилото се, за да го предпазят. Казват му, че баща му е на дълго турне в чужбина. Но всъщност има спомен за деня на катастрофата, макар тогава да не знае какво точно се случва. По това време той е в дома на Мария Никоевска – колежка на майка му в Младежкия театър. Докато си играят с дъщеря й Тони в детската стая, чуват викове и плач. 

След години майка му признава, че това е била вечерта, когато са й се обадили за Стефан. След като научава истината, дядо му по бащина линия Александър, на когото е кръстен, го води на гроба, в който сам е заровил сина си.

„Дядо решава баща ми да бъде погребан в мускетарския си костюм на Д’Артанян от „Тримата мускетари“ в Католическия парцел на Централните софийски гробища. Само там разрешили. И по стар руски дворянски обичай, нали имаме такава кръв, дядо го е заровил сам. 

Не е дал на гробарите да пипнат нищо. Когато бащата надживее детето си, не дай боже, според този обичай си го заравя сам…“, разказва наследникът на фамилията емигранти белогвардейци, в чиито вени тече кръвта на руските графове Воронови.

Преди фаталната катастрофа русокосият певец два пъти се разминава на косъм със смъртта. Първият и най-зловещ е самолетната катастрофа, в която загива легендарната Паша Христова, до която той трябвало да седи. 

Директорът на театъра обаче не го пуска на турнето. „Самолетът пада и баща ми хуква със свой приятел с една жигула към Първа градска болница, където карат жертвите на катастрофата. И по пътя не взимат завоя на „Раковски“ и се забиват в някакъв стълб или лампа, но зарязват колата и продължават тичешком към болницата. 

Там разбират, че Паша е загинала! По ирония на съдбата баща ми е погребан пред гроба на Паша. Всъщност техните гробове са един до друг…“, споделя Александър, който, пак по ирония на съдбата, е отгледан от най-близкия приятел на баща си – актьора Васил Бъчваров – Бъчи, за когото майка му се омъжва три години след катастрофата. 

Нелепото е, че Васил е трябвало да пътува със същия микробус, както е било на отиване, когато седи до Стефан. Но на връщане той се прибира по-рано със самолет и Воронов седи на неговото място в буса.

„Бъчи ми казваше често: „Там трябваше да седя аз! Ако бях останал и не се бях върнал със самолета тогава, аз щях да загина!“. С баща ми са били неразделни, по турнета – все заедно. Той ми е казвал, че баща ми е искал и майка ми да пътува с него заедно на това, оказало се последно негово турне, въпреки че не е участвала в този спектакъл. Тя обаче е отказала, защото е трябвало да остане да се грижи за мен.“

Стефан се ражда през следвоенната 1945 г. в малка вила край София. Наследник е на руско графско семейство, дядо му получава графската си титла за военни заслуги в Казан. Баща му е един от основателите на хокея в България и като малък Стефан замалко да стане хокеист. Тренира активно и стига до вратар на младежкия отбор по хокей на „Локомотив“. За музиката го открива Вили Казасян в популярното си матине „Микрофонът е ваш“ в залата на БИАД. 

Там Стефан изпява на френски няколко шлагера и залата избухва в аплодисменти. Почти веднага става звезда и превзема публиката в България, а по-късно и по света. За краткия си живот той е бил на турнета из цяла Русия, Куба, Африка, Чехия, Полша и т.н. 

Тъй като освен певец и артист е добър пантомимист, две години работи във френска Канада по покана на Роял Мим Тиътър. Песните му се въртят непрестанно по радиото и телевизията, фенове колекционират плочите му, момичетата го боготворят.

Въпреки зашеметяващия си успех от самото начало на кариерата си той решава да кандидатства във ВИТИЗ заради любимата си – актрисата Маргарита Пехливанова, и е приет от раз. „Бил толкова влюбен в майка ми, че е искал да бъде максимално близо до нея. Той бил вече млада естрадна звезда, когато влиза във ВИТИЗ – само и само да бъде до нея постоянно… 

Пък той е бил и доста хубав мъж! Почитателките са го причаквали пред зала „България“, пред Младежкия театър, пред зала „Универсиада“ – навсякъде, където е имал представления и концерти. Но той не е обичал много тълпите – като му свърши представлението, феновете го чакали пред входа на театъра на „Дондуков“, а той излизал през служебния вход откъм ул. „Малко Търново“ и бързал да се прибере вкъщи“, разказва синът му.

Преподавателката му проф. Надежда Сейкова си спомня, че ръководството на ВУЗ-а се притеснявало от неговата известност, но певецът бил скромен и не се държал като звезда.

Когато решават с Маргарита да се оженят, и двете фамилии настръхват. Родителите на Стефан очакват той да си намери жена с благородна кръв, а не артистка от Плевен. Затова те подписват тайно, по дънки в Благоевград, където Маргарита е по разпределение. 

Кум им става Георги Минчев, който свири с китара и хармоника сватбения марш.

Източник: bgart.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Показния разстрел на Шинка Манова – третата по ранг в Агенция „Митници“ остава загадка

 

Убийството потъна в историята на бурния криминален преход в страната и остана в графата „неразкрити“. За разследващите отдавна е ясно, че никоя от 4-те версии за ликвидирането й няма да бъде потвърдена, защото те са най-вероятни, но за никоя от тях не бяха събрани доказателства. Данните и предположенията не бяха потвърдени, макар че за някои от тях имаше оперативна информация, пише в. „Телеграф“.

Убийството на държавен служител на висок пост като Шинка Манова – третата по ранг в Агенция „Митници“, развълнува властта за кратко, най-вече защото в бележниците й бяха открити телефонните номера на политици и висши полицаи. 

След екзекуцията депутатите спешно привикаха вътрешния министър Румен Петков, но като всяка буря в чаша вода и тази бързо премина.

В 9 часа на 10 октомври 2005 г. Манова, която е шеф на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“, излиза от дома си в столичния кв. „Гоце Делчев“ и се качва на луксозен джип „Тойота Лендкруизър“, водещ се на името на дъщеря й. Шофьорът й – 25-годишният Йордан Герговски, на когото плаща сама, потегля по ул. „Деян Белишки“. Около 9,15 ч. той намалява скоростта, за да премине през „легнал полицай“. В този момент до дясната врата на джипа се приближава мъж и открива огън с пистолет. Шинка Манова е улучена с 2 куршума в главата, шофьорът също е ранен. Стрелецът бързо се отдалечава. 45-годишната жена издъхва на място. Шофьорът губи контрол над управлението на джипа, той продължава да се движи няколко метра и се удря в пристройка до близкия блок. Мъжът почива по-късно в болница.

По думите на свидетели веднага след стрелбата между блоковете се измъкнал млад, висок и едър мъж с черни дрехи. Те го описват с черна коса, но разследващите ще установят, че е бил с перука и е носил повече дрехи. Изготвеният фоторобот е на мъж с дълга коса, четвъртито лице с широка долна челюст, голяма черна коса и очила с диоптри. Разпространяването му не помага на разследващите да стигнат до килъра.

При огледа на мястото са открити 3 гилзи. Гледката с окървавената свлечена в джипа жена е толкова стряскаща, че разследващите ограждат мястото на престъплението с найлон. Полицаите тогава обясняват, че това се прави за пръв път, в случая заради минаващите наоколо деца.

Разследващите изграждат 4 версии за убийството. Първата е, че то е свързано с бизнеса с лекарства, тъй като дирекцията, на която Манова е шеф, следяла дали обмитените на митниците медикаменти на фирми отговарят на действителния внос или износ. Освен това имало и проверки на вносители на лекарства за незаконен внос.

Втората версия е, че мишената на килъра е бил шофьорът Йордан Герговски, който през септември 2004 г. убива двама души в катастрофа в столичния жк „Люлин“. Криминалистите допускат, че е възможно близки на жертвите да имат общо с разстрела заради отмъщение. Шофьорът е работел за Шинка отскоро. Преди това е бил във фирмата на бившия й съпруг.

Третата версия е, че Манова е била поръчана от украински мафиоти, които вкарвали контрабандно месо от Русия, Украйна, Китай и Индия през пристанище Бургас. Като шеф на „Последващ контрол“ Манова засякла далаверата – от година се внасяло месо с фалшиви сертификати. По това време България не е член на ЕС, но като асоциирана страна вече спазва митническото законодателства. Месата от Русия, Украйна, Индия и Китай не могат да се продават в ЕС. Затова замразените продукти, които влизали с кораби през пристанище Бургас, се препакетирали и пласирали в страните от ЕС с етикети „Произведено в България“. За нелегалния внос на месото, което се купувало на ниски цени и се продавало на двойно по-високи, отговарял клан на украинската мафия. Печалбите били милиони евро. Манова и посредникът й решили да поискат комисиона, но това коствало живота й. Украинците вече плащали на митничари в Бургас и не били доволни да дават и на началниците им.

Четвъртата версия е, че митничарката е разстреляна от конкуренти на ВИС, за да елиминират каналите на групировките през границите. Неофициално Манова е наричана личната митничарка на взривения бос от ВИС Димитър Димитров – Маймуняка, и на сочения за контрабандист № 1 Константин Димитров – Самоковеца. Именно в GSM на Самоковеца с турска карта е фигурирал и номерът на Манова, освен на други митнически началници и на служители на НСБОП, но това става ясно едва след години от доклад на Националната служба за сигурност за корупцията в държавата.

Никой не можа да докаже, че Манова е била покровителствана лично от Главния във ВИС – Георги Илиев. На 25 август 2005 г. снайперист го разстреля в сърцето пред любимото му заведение в Слънчев бряг и оттам нататък съдбата на митничарката е била решена. Конкурентите в контрабандния бизнес може би твърдо решават да изместят групировката, която печели стотици милиони, и затова премахват всяка пречка, а Шинка е една от основните.

След убийството й не са намерени големи суми пари в нейните сметки у нас и в Германия, където живее дъщеря й.

Пред депутатите Румен Петков обяснява, че убитата Шинка Манова е била наблюдавана от ГДБОП в разработката „Сателити“ за връзка със Самоковеца и други високопоставени фигури от ВИС. Според Петков обаче разработката е била прекратена през 2003 г., когато Манова става директор на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“.

Усилията на разследващите да намерят доказателства кой би могъл да поръча Манова и да изпълни разстрела й не са намерени. За извършител на убийството вероятно е бил нает професионалист, който е свършил перфектно работата си – следил е жертвата, знаел е кога излиза от къщи, какъв е маршрутът на колата й, къде тя ще намали и е атакувал внезапно и бързо. Стрелял е точно и отблизо. Бил е дегизиран.

Разследването на убийството на Манова е прекратено през март 2007 г., през 2013 г. е възобновено, но неуспешно. Разстрелът остава загадка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

13 куршума отнемат живота на сочения за Крал на цигарената контрабанда в България

Години след убийството на сочения за Крал на цигарената контрабанда Иван Тодоров-Доктора мнозина се питат какво се случи с неговото наследство. По обясними причини ясен отговор няма и няма да има.

Вариациите по темата за наследството му се движеха преди години между 500 млн. долара, които щял да наследи синът му Теодор, изпрани през офшорки на Сейшелските острови и Кипър, както и недвижими имоти, пише в. „Телеграф“

Дали наистина до навършването на 30 г. на момчето, което живееше в Лондон и учеше финанси там, парите и управлението на бизнесите на Доктора са били в ръцете на бившата му съпруга Вилиана, не се знае. Предприемчивата жена от десетилетия се занимава с търговия със скъпи часовници, скъпоценни камъни, парфюми, козметика, а също и със строителна дейност. Последната сделка с имоти на Иван Тодоров малко преди да бъде убит е голяма сграда в София, която обмислял да превърне в бизнес център.

Връзката с Фатик

За каналите, по които Доктора е осъществявал контрабандата си, се говори, че са наследени от разработваните с десетилетия „трасета“ от комунистическата Държавна сигурност. Иван Тодоров е създал и нови контрабандни канали, но в началото със сигурност не е започнал от нулата, защото в този бизнес такава опция няма. Иван Тодоров е бил близък с Филип Найденов-Фатик още през 90-те години на 20-и век. А Малкия Фатик, или както е истинското му име Фатик Исмет Шабан, е син на Исмет Тюркмен Шабан – мъж от сирийско-кюрдски произход, който се преместил в България със семейството си. Тук бил вербуван от ДС и става активен участник в т.нар. „специфични търговски операции“, извършвани по време на социализма под контрола на държавата. Говори се още, че псевдонимът Фатик му е даден у нас и на арабски означава „човекът, който отваря“. Икономическият отдел във II-ро главно управление на ДС е координирал чуждестранния контингент от вносители и износители на контрабандни стоки. След смъртта на Големия Фатик през 1998 г. Малкия Фатик поема контрабандните канали, използвани от баща му за трафик на крадени коли, наркотици и други стоки. Фатик е показно разстрелян, докато пътува в мерцедеса си по бул. „България“ в София на 19 август 2003 г.

Дотогава обаче Иван Тодоров-Доктора вече е успял да влезе в занаята повече от успешно. Пътят на контрабандните цигари към Западна Европа работи като смазан механизъм. Антимафиотите се опитват да проследят връзките между Доктора, Константин Димитров-Самоковеца и един грък, но с променлив успех.

Атентатът

4 месеца преди убийството на Фатик е направен неуспешен опит за ликвидирането на Доктора. На 18 април 2003 г. бронираният му „Мерцедес S-класа“ се движи по оживеното „Цариградско шосе“ в София. На метри от автобусната спирка на Полиграфическия комбинат автомобилът е взривен от поставена под дясната предна седалка бомба. Там обикновено пътува Иван Тодоров. Този път обаче той управлява колата и там седи неговият шофьор Йордан Спасов, бивш гард от НСО. Взривът го разкъсва, а Доктора изскача от автомобила, почернял от пушека, и само с временна загуба на слуха от силния гръм. Започва разследване, което не установява кой е поръчителят на атентата, но се предполага, че бомбата е поставена в гараж в София. Седмица преди атентата Тодоров оставя мерцедеса си за проби, защото искал да го продава. Адската машина е задействана дистанционно и атентаторът не е знаел кой къде седи в колата. През ноември с.г. Иван Тодоров заявява, че зад опита за убийството му стоят „бивш приятел, красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лв. на месец и преправя костюмите си“.

Яхтеният скандал

Липсата на резултати от разследването на опита за покушение е заглушена от политически скандал, който избухва, след като МВР съобщава, че в куфарчето на Доктора, което изхвърчало от взривената кола, са намерени снимки. Те са от яхта в Монако. На тях се вижда как министри от правителството на Симеон Сакскобургготски играят карти с царски депутат и Петър Петров-Амигоса, който по-късно ще бъде осъден за пране на пари от контрабанда. На заден план седи съдружникът му Иван Тодоров и си говори с дама. След скандала гостите обясняват, че случайно са попаднали там. Причина за визитата им бил кръг от „Формула 1“ в Монако. Доктора отрича тези снимки да са били в колата му, намеквайки, че те са подхвърлени там. Според специалисти фотосите са правени от спецслужбите. На 25 април тогавашният гл. секретар на МВР ген. Бойко Борисов подава оставка, но премиерът Сакскобургготски не я приема. Няколко месеца по-късно и министър подава оставка, но и неговата не е приета.

Покушението

Атентатът не успява, но поръчката за убийството на Иван Тодоров не е отменена и 3 г. по-късно тя е изпълнена. На 22 февруари 2006 г. около 14 ч. Доктора пътува в джип „Порше Кайен“ в кв. „Лозенец“. 

Иван Тодоров седи до шофьора си Васил Стоянов. На ул. „Червена стена“ джипът минава край строителен обект и намалява, защото улицата е стръмна и има завой. В този момент килъри откриват огън. Тялото на Доктора е надупчено от 13 куршума и той издъхва на място. Шофьорът му е с 10 рани в корема, дясната ръка и двата крака и е откаран във ВМА. Според работници от обекта стрелците са избягали с лек автомобил „Ауди“ по бул. „Черни връх“. МВР обявява, че издирва двама мъже, които са избягали от мястото на убийството с „Ауди“, което е открито по-късно в жк „Надежда“. Очевидци описват, че единият е висок около 180 см, на възраст 30-35 г., с черна, права дълга коса до раменете и с черни мустаци, облечен в черно яке. Вторият е висок около 170 см, едър, по-млад, с черно спортно яке и бейзболна шапка с кафеникава козирка. Разпространен е и фоторобот на единия от килърите. Дъждът по време на огледа след убийството заличава някои от следите.

Версии

Версиите, по които работи полицията, са много, но нито една не е доказана. Не се доказва поръчители да са братята Красимир и Николай Маринови. Според друга версия Доктора бил ликвидиран, защото отказал контрабандните му канали за цигари да бъдат използвани за трафик на наркотици. Трета версия го свързва с контрабанда, създадена от ДС, чиито наследници се „чистели“ от босове, станали известни в обществото, какъвто се превърна Доктора след яхтения скандал.

Делата

Иван Тодоров остава с чисто съдебно досие, тъй като нито едно дело срещу него не завършва, докато е жив. По делото за отвличане на хасковския бизнесмен Милослав Кръстев Хасковският окръжен съд го осъжда на 5 г. затвор, Пловдивският апелативен съд потвърждава присъдата, но ВКС връща делото за ново разглеждане. През 2005 г. прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров-Амигоса и още двама са изпрали 98 млн. долара от контрабанда на цигари, но след убийството му делото е прекратено спрямо него.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Зарязаха я пред олтара, но стана една от най-известните и желани жени в цяла България

Най-често задаваният въпрос на поп-фолк изпълнителките е: “Защо стана певица?”. И най-често срещаният шаблонен отговор е: “Защото от малка пея и това беше детската ми мечта!”

Ето, сега ви представяме една талантлива певица, която избира тази професия, защото животът й се обръща тотално преди години и защото съдбата я поставя в неизгодна позиция. И тя решава да й го върне – на нея и на всички, които я довеждат до този “нокаут”.

На сцената се появи Емануела – красива, съблазнителна, смела, решителна. До крайност!

Преди години Емануела застава бременна пред брачния олтар в очакване любимият й мъж да се появи, да вдигнат пищна сватба и да започнат щастлив семеен живот. Но това не се случва, защото в деня на перфектно подготвената сватба младоженецът …… не се появява!!! И за да избегне състрадателните погледи на всички сватбари младата жена е принудена да избяга – съкрушена и невярваща, че това й се случва. Това я променя изцяло! Тя започва една игра, в която е главната героиня: съблазнителка на мъже!

Тази случка подтиква Емануела да стане поп-фолк певица, още повече, че тя има таланта за това. Те всички са секси и малко мъже могат да им устоят, постоянно са обект на мъжки желания и страсти. И единственото желание на Емануела е да си играе с тях: така, както животът си е поиграл с нея!

Дебютната песен естествено потвърждава това. Тя е озаглавена “Нищо мъжко”. В нея Емануела е агресивна и пряма: “нищо мъжко не виждам в теб”. Видеоклипът също е сюжетна провокация, заредена с много емоции и съблазън!

Гледайте Емануела – изкусителната съблазнителка на мъже – по музикална телевизия Фен! Заслужава си!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ