През 80-те той направи своята най-запомняща се роля и стана лошото момче на българското кино

 

Звездата му изгря  преди 40 години и не залезе до сетния му дъх! 

Мария Димитрова разказва историята как актьорът е избран за култовия филм „Васко да Гама от село Рупча“

Иван Ласкин бе един от най-обичаните български актьор. Роден е на 10 март 1970 г. в София. По майчина линия е от арменски произход. Става изключително известен още през 1984 г., когато играе главната роля в серийния филм „Васко да Гама от село Рупча“. 

Как обаче именно той става част от филма и до ден днешен не е ясно. Версиите за това къде и кога е избран са много. От това, че режисьорът го видял с жена си в парка пред църквата, до това, че скриптърката го видяла в южния парк, както и че майка му работела в телевизията. Всички те се разминават през годините. Няма и информация самият Ласкин да е казвал приживе как е било.Тук обаче на дневен ред идват спомените на на неговите съученици. В социалните мрежи, под един от материалите за снимачната история на сериалът „Васко да Гама от село Рупча“ се включва в коментарите и жена, която твърди, че е съученичка на Ласкин и тя внася повече яснота.

Годината е 1986-а. След тригодишен снимачен период и много перипетии по Българската национална телевизия тръгва сериалът „Васко да Гама от село Рупча“. На режисьора Димитър Петров отдавна му се носи славата на голям майстор в работата с деца-непрофесионални актьори. 

Началото се поставя с филма му „Капитанът”, после следват емблематични за българското детско кино творби като „Таралежите се раждат без бодли”, „С деца на море”, „Куче в чекмедже”. В тях най-често той си партнира с писателския дует братя Мормареви. Зад този творчески псевдоним стоят Мориц Йомтов и Марко Стойчев, които животът събира в далечната 1953 г. в Българското радио. 

Те работят  в редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва започва първата си платена работа. Първоначално  двамата  не смятали да пишат за деца. „Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна”, спомнят си по-късно те.Удобна е възможността, макар и иносказателно през детската тематика, да се кажат някои нелицеприятни истини за мрачните страни на лустросания от пропагандата социалистически начин на живот. Например – поощряваното натегачество още от училищната скамейка под формата на примерно поведение, партийните връзки на родителите, привилегии, които те изпращат в елитна езикова гимназия.

Всичко това в бъдеще очаква героите от сериала – Васко, Женя, Фори и техните съученици от 7-ми „Б” на варненско училище. Но преди това тримата ги чака едно незабравимо лято на морския бряг – пълно с лудории, бомбастични басове, неуморно съперничество, свързано с неволите на израстването и с първите любовни трепети. Васко е палаво, будно момче, чийто баща е моряк (даже боцман), а майка му е бременна с трето дете. 

Той е умен и доста хитър. Скита насам-натам из варненските улици с приятеля си Женя и все се състезава с Фори за сърцето на Тинчето. Женя пък е пълничък и е син на диригент. Бащата е голямо нещастие за момчето, защото често налага мудния си син с палката. Освен да похапва, Женя обича да се разхожда с Васко и да събира кураж от него за съвместните им щуротии.  

Историята се върти около продънена лодка, която Васко и Женя откриват и решават да ремонтират. За целта им трябват пари, а само съперникът на Васко – Фори, може да им ги осигури. Примирието между момчетата трае точно толкова, колкото да пуснат лодката в морето, която злощастно потъва, пропуснала вода през десетки пробойни… След това враждата помежду им отново се разгаря.

За да се заплете историята докрай, Женя решава да бяга. И за да не е сам в своя протест срещу властния си баща-диригент, той предлага на Васко заедно да отплават тайно. 

На кораба „Елена” работят бащата на единия и братът на другия. В решителния миг обаче страхът у Женята надделява и Васко, с куфар и с китарата на своя приятел в ръце, се промъква сам на кораба. И наистина отплава! Приключението на момчето ще завърши благополучно, макар и не по начина, по който го е мислил. После… лятото свършва, идва есента. Васко, Женя и Фори отново са на училище и летните преживявания остават в спомените.

Сериалът е и първата голяма роля на Иван Ласкин, който по онова време учи в столичната Седма гимназия. Заради снимките две години и половина почти не влиза в клас, предизвиквайки завистта на съучениците си. 

Той е единственият от многото деца, играли в сериала, който не само продължава кариерата си в киното и театъра, но и се налага като един от най-търсените днес актьори, макар и да е известен с чепатия си характер. В ролята на комбинативния Фори пък се превъплъщава Георги Марков, който по-късно завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и сега е търсен режисьор на музикални клипове, оператор и фотограф.

Именно във фейсбук се появява коментара на Мария Димитрова. Тя твърди, че с Ласкин са учили в съседни класове в „Крушата“, както са наричали училището тогава, а по време на кастинга са били около 5-6 клас. Ето какво още разказва тя:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

3 юли 1944 г Англия и САЩ бомбардира Русе и Чупрене /Видео/

Общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи, към половината от тях – в София

3 юли 1944 г. по време на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия.На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на Царство България, едва на другия ден принудено от това Царство България, не можейки да направи друго, формално да отговори със същото.Въпреки че България не участва в никакви бойни действия и винаги категорично отклонява такива искания на Германия, тя е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София.

Ударени са най-вече граждански обекти, като: Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангалска църква на ул. "Солунска" (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.)

Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.), Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.).

Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет "Свети Климент Охридски", Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище "Санта Мария" на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия,Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.).

Държаното Механо-електротехническото училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий" (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природо-научен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата - фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония - Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден, във Враца - Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944г.) Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена.

Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница.

На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи, към половината от тях – в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни сгради.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Славея на Добруджа Верка Сидерова е пожелала да има птиченце на надгробния й паметник

За последното си желание пише самата тя в мемоарите си „Лале ли си/Моята автобиография“, излезли още през 2011 г. „Ако може и ако се съберат пари – защото аз нямам – на паметничето ми искам отгоре да има едно птиченце с отворена човчица и да бъде на място, където хората минават, за да мога да им пея,пише telegraph.bg

Това е последното ми желание. И колко много боли, когато трябва да се разделиш с белия свят. Боли. Боли. Боли“, пише тя в книгата. Поклонението пред паметта й ще бъде на 5 юли (събота) в храм „Св. Георги“ в София от 15,00 часа.

Изповед

През април по случай 99-ия си рожден ден голямата народна певица даде последното си интервю за „Телеграф“. „Никак не съм добре, но съм още жива“, каза Верка Сидерова и призна, че не е имало голям купон за празника й. „Състоянието не ми позволява да контактувам с много хора, не мога и много да говоря по телефона. На 99 нищо не е наред – нито слухът, нито зрението, но още разсъждавам добре. Много работи почват да липсват вече, но какво да се прави“, изповяда изпълнителката на „Лале ли си, зюмбюл ли си“. Тя разкри, че и двете й сестри са починали на 100-годишна възраст – първо едната, омъжена в Румъния, а миналата годината другата, Елена. „Само брат ни почина на 90“, уточни легендата. Останал само с една саката ръка, Васил дал пари за възстановяването на Партийния дом след пожара. Самата Верка цял живот е безпартийна, но с леви убеждения. За съжаление не можа да дочака закръглянето на века като сестрите си.Добро

Преди десетина години пак „Телеграф“ помогна на Верка Сидерова да закрепи финансовото си положение. След наша публикация, че за 90-годишния си рожден ден получава подаръци от брашно и кашкавал, тъй като е със 160 лв., тогавашният министър на културата Вежди Рашидов я дари с 2000 лв. по Закона за закрила и развитие на културата. В статията разказахме как във Фейсбук е създадена общност, чиято цел е да помогне материално на изпълнителката, и публикувахме банковата сметка. „Никога не съм била богата финансово, но като съм бръквала в джобовете си, все по някоя пара съм намирала. Сега с тази малка пенсия вече нищо не мога да си позволя. Моята е 160 лв. и отива изцяло за покриване на режийните ми разходи. Когато си взема пенсията и си платя сметките, оставам с празни джобове. Най-големите държавни награди получих и от предишната власт, и от всички властимащи от 10 ноември насам. В същото време съм с най-малката пенсия”, сподели тогава Верка Сидерова. Заради безпаричието добруджанският славей 15 зими мръзне в апартамента си в столичния квартал “Гоце Делчев”. Разбрала за жеста на Вежди, Верка каза, че за нея това е блага вест и прави празника наистина светъл и щастлив.

Лале

По името на най-популярната й песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“ е наречена и биографичната книга на Верка Сидерова. Издателят й Николай Мирчев разкри, че тя е първата българска народна певица, която има преведена на английски автобиография. Изданието ще достигне до всички български общности в света. Вече има изпратени копия в Молдова и Украйна. Бройки са дарени освен на добричката библиотека на всички средни и висши училища в страната, където се изучава фолклор - в Котел, Широка лъка, Пловдив и др. Книгата е изпратена и в две библиотека в Англия - в Бирмингам и Лондон. Певицата разказа и историята на емблематичната си песен: „През 60-те години на миналия век бяхме в Шабла. Там наблизо се намира селото на баба ми, на прабаба ми – Калъкчии, днес Стаевци. Стана ми мило. Представих си къщите. Имали са много деца. Мизерия. Така спонтанно реших да изпея песента за лалето. Филип Кутев много я хареса. Коментарът му беше, че мелодия и текст се припокриват. Тази песен затова е била любима на баба, на прабаба. Дошла е от вековете, за да стигне до мен и аз да я оставя днес на младите“.Родена 5 дни преди кралица Елизабет.

Верка Сидерова е родена само 5 дни след английската кралица и има много паралели с живота на Елизабет II. Сватбите им са по едно и също време. Елизабет се омъжва за своя първи братовчед Филип, а Верка, от тогава безводния Добрич – за пилота от военното летище в Балчик Цоньо Димитров. По едно и също време се раждат първородните им деца в Лондон и Балчик – Чарлз и Димитър. Кралицата е коронясана тогава, когато българката започва да пее в ДАНПТ с диригент Филип Кутев. И двете стават известни в целия свят. Кралицата с властта си, а българката – със своите песни. За разлика от Елизабет II Сидерова смята брака си за неуспешен и затова не обича да говори за него. Малко известен факт е, че дарбата й откриват колегите на мъжа й, докато им пее песните на баба си в служебния автобус от авиоградчето до летището.

От Сибир до Африка и от Америка до Япония

„Ансамбъл „Филип Кутев“ е целият ми живот – даде ми хляба насъщен, даде ми и смисъла в живота, с него обиколих света от Сибир до Африка и от Америка до Япония“, споделя Верка Сидерова. Тя смята, че целта на ансамбъла е да съхранява народното творчество, а не печалбарска. „За съжаление времената се промениха, фолклорът се комерсиализира и хората свикнаха да гледат по телевизията какво ли не. Нароиха се какви ли не фолкпевици, а те са толкова далече от моите разбирания за музика и за творчество, че аз просто нямам нищо общо с тях. Ясно е, че правят всичко за пари, но не мога да преглътна и липсата на всякаква естетика. Може ли певица да излиза да пее народни песни почти гола, легнала и с вдигнати крака? Онзи ден попаднах на такова изпълнение по телевизията. По мое време това не беше възможно изобщо да се случи“, възмутена е легендата.

Източник:Телеграф

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Влади Балевски

 

Пионерът в сватбената фотография си отиде на 4 юли

В петък почина един от най-известните български сватбени фотографи Влади Балевски. Новината съобщиха негови близки в социалните мрежи.

От години Балевски се бореше с тежко онкологично заболяване, но за съжаление загуби битката с коварната болест, предаде Дунав мост.

"Ей момче, рано си тръгна. Или ние те изпуснахме? Тънка струна беше душата ти. И с добро сърце. Но и смел беше! Светъл път. Пак ще се видим. Някога... А ти давай сила на семейството!", написа Иво Танев, който е бил близък приятел на Влади Балевски.

Пионер в сватбената фотография

Влади Балевски е един от пионерите на съвременната сватбена фотография в България и притежаваше над 20 години опит. Заснел е стотици сватби. Той е работил с екипи от втори фотограф още от 2009 година и е въвел много нововъведения в начина, по който се заснемат и представят сватбените фотосесии в България.

Фотографът произхождаше от семейство с традиции във фотографията - майка му Василка Балевска също е професионален фотограф. Роден в София, израснал в Троян, а през 1991 година се завърнал в столицата, където живял до последно със съпругата си Гери и двете им дъщери.

Борба за живот

През май тази година колегите на Балевски стартираха благотворителна кампания за набиране на средства за животоспасяваща операция. Фотографите Бони Бонев и Георги Величков организираха продажба на образователна книга, а Симон Вартерян открил специална банкова сметка за дарения.

Въпреки усилията на близките и колегите му, Влади Балевски не успя да преодолее болестта и почина в петък на 4 юли 2025 година.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Смърт на жена след участие в екзорсистки ритуал в Първомай

Пловдивската полиция разследва загадъчна смърт на млада жена след странен ритуал в град Първомай. По информация на TrafficNews, инцидентът е станал през месец май, а тялото на жената е било открито в личния ѝ автомобил, паркиран в близост до градския стадион.

Според източници, жената е намерена мъртва след участие в ритуал по екзорсизъм, воден от известна в района „гледачка“, предлагаща ясновидски и други услуги . Във фаталната вечер имало група хора, дошли за духовно изцеление. Починалата пристигнала в нетрезво състояние. Въпреки това тя взела участие в ритуала, а по време на церемонията, по указания на лечителката, изпила отвара от билки. Малко след като напуснала мястото, жената започнала да повръща в автомобила си, където и е настъпила смъртта ѝ от задушаване.

По-късно в кръвта ѝ били открити високи нива на алкохол и никотин. Към този момент разследващите работят активно по установяване на причината заради която е настъпила смъртта. Разследва се и ролята на лицето, организирало ритуала, както и съставът на отварата, която е приета от починалата жена.

TrafficNews изпрати официално запитване до Районна прокуратура – Пловдив относно случая. От държавното обвинение отговориха , че в Районна прокуратура – Пловдив е образувано досъдебно производство за изясняване на причините за смъртта в Първомай на жена, която е на 35-годишна възраст.

„По досъдебното производство са назначени съдебномедицинска експертиза за установяване на причината за смъртта и химически експертизи на иззети веществени доказателства. След получаване на заключенията на експертизите делото ще се докладва на наблюдаващия прокурор с оглед анализ на събраните доказателства”, заявиха от държавното обвинение.Разследването продължава, а прокуратурата увери, че ще приключи в рамките на законовия срок.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лили Иванова показа на всички апартамента си – направо свят да ти се завие

Разкошният дом на естрадната прима. В далечната 1982 г. Лили Иванова допуска репортер на списание „Наш Дом“ в апартамента си в столицата. Ето как редакторите описват преживяването с думи и снимки.

Лили Иванова е едно от многото известни лица, в чието жилище гостува „Наш дом”. Апартаментът е разположен на покривната тераса на солидна жилищна сграда в центъра на София. Влизаме в антрето, където едно много голямо огледало, обградено от бели кози кожи, внася онази нотка на екстравагантност, която повечето от нас са склонни да очакват в дома на една прочута естрадна певица. Впрочем, екстравагантността в този дом свършва дотук.

Съчетанието на зелено и бяло, което преобладава в целия дом – твърде спокойно и изискано, се налага още в антрето. Белите стени и белият мраморен под, светлият килим в бяло и зелено, подчертават дървената решетка с врата, през която се влиза в дневната.  

Светлото и обширно пространство в това помещение е организирано сполучливо в няколко обособени къта. Основната мебелна група за сядане е разположена срещу камината. Тя се състои от ниски канапета с резбована дървена част и тапицерия в приятен сиво-зелен цвят.

Масичките с бели мраморни плотове, картините на Светлин Русев, издържани в светла гама с превес на бялото, голямото огледало над камината – всичко тук създава усещане за спокойствие и подчертава изобилието на светлината, която залива цялата дневна. Върху зеления мокет и тук са постлани килими с бял и зелен орнамент, стените са бели.

„Бялото е любимия ми цвят – казва Лили Иванова.- Бих искала да имам бял мокет и върху него килими в бяло, розово и синьо, но това е трудно да се реализира. Харесвам дома си такъв какъвто е сега, но не изключвам възможността от бъдещи промени. Промените от всякакъв вид, според мен, са нужни на хората”.

Питаме домакинята какво участие е взела в създаването на завършения и хармоничен интериор, който виждаме. „Всичко тук е направено по мой вкус, избрано и съчетано от мен. Трябваше да мине време, докато се съберат всички мебели. Три години живях с една маса и два стола, взети на- заем, защото исках цялото обзавеждане да се направи наведнъж. 

Стремила съм се да обзаведа дом, в който всичко да предразполага към отмора. За мен домът е място, където човек трябва да си почива. Професията ми ме принуждава да бъда твърде много сред хора и може би затова вкъщи предпочитам да съм сама. Много държа всичко да бъде изключително чисто, мисля, че чистотата е най-важното условие, за да бъде приятен един дом.”

При Лили Иванова е приятно не само заради чистотата – домът й е светъл и удобен, с много красиви мебели и много цветя. Вниманието ни е привлечено от стилната гарнитура за хранене с богата дърворезба. Тя е подредена в един относително обособен кът на дневната, решен като трапезария и свързан чрез врата с кухнята. И тук едно голямо огледало придава дълбочина на помещението. „Тези столове са мое откритие – казва Лили Иванова. – Забелязах ги при едно турне в Свиленград в гримьорната на читалището. Бяха в много лошо състояние, но след като ги реставрираха, красотата им се възвърна. 

Към тях ми направиха по поръчка масата и този шкаф.” Шкафът, украсен с резба, от една страна, допълва трапезарията, а от друга, се свързва сполучливо с двете кресла и кръглата резбована масичка, които оформят още един малък кът за разговори или за четене до големия прозорец. Дребните предмети от дърво, метал и мрамор допълват сполучливо интериора.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ