На пръв поглед Димитър Митев е обикновен българин. Мъжът на 66 години от Ямбол през 2017 година спечели 12 милиона лева от Националната лотария. Тогава той работеше като шофьор на камион и не можеше да повярва на случилото се.


„Това са много пари. Не е хубаво толкова много пари да има човек. Ние сме обикновени хора, не сме бизнесмени или търговци, не знаем какво да правим с толкова много пари“, разказваше преди 6 години най-новият български милионер.


„Ще продължа да работя. Ще бъда при хората, при приятелите, ще си работя на камиона. Но ще си почивам повече. Досега не си почивахме, пък и нямаше пари за почивки. Досега си мислех, че съм карък. Още не вярвам, че съм спечелил толкова много пари. Не съм на себе си“, казваше Димитър. Първоначално мислел, че е спечелил 12 хил. лв.


„Желая да съм жив и здрав, и да не остарявам, за да мога да си изхарча парите“, шегуваше се той.


Димитър си бе избрал да получава част от парите всеки месец в продължение на 20 г., вместо да вземе цялата сума. Казваше, че изпитва страх заради печалбата: „В България няма нищо сигурно“. И се оказа жив пророк на самия себе си. Преди 4 години Националната лотария на Васил Божков приключи. Той избяга за Дубай, а държавата започна да го преследва. Допреди това кандидат-милионерите у нас купуваха ежедневно около 500 000 билета и търкаха като изоглавени с надеждата да станат милионери.


Уви, съдбата се усмихна на малцина, но тяхната радост бе краткотрайна. Тогава 61-годишният шофьор от Ямбол, ударил рекордния за България джакпот, уж щеше да взима по 500 000 лв. на година в продължение на 20 г. Какво е взел до 2019 г. той си знае, знае се обаче че след слагането на край от държавата на лотарията на Божков никой от печелившите не е взел и лев от полагащото му се и едва ли и някога ще вземе.


Днес чичо Митко е пенсионер и вече не е ерген. Намерил си е сгодна жена, която му готви, чисти и го пере. Двамата си живеят в родния му Ямбол и няма никаква следа по него, че преди 6 лета спечели толкова много пари.



Паника в северната ни съседка. Румънци са сигнализирали за мистериозно диво животно, което се е появило в пограничните с България райони.


На спешния телефон 112 са подадени два сигнала през уикенда за голяма черна котка, забелязана в окръг Журджу, съобщава „Аджерпрес“. Уточнява се, че може да е от семейство пантери и да става въпрос за същото животно, което се издирва в Шуменско,съобщават от btvnovinite


Първото обаждане е направено в събота, 29 юни, около 15:55 ч., когато мъж забелязал подозрителни следи край село Пуиени. Той бил убеден, че следите са от черната пантера, която в последните дни е предизвикала тревога сред властите от българската страна на границата. 

Макар полицията да пристигнала бързо на място, не открила никакви следи от хищника.Постъпил и втори сигнал — този път през нощта на 29 срещу 30 юни, от района на квартал Истру в град Журджу. И при тази проверка обаче от животното нямало и следа.


Жандармерията и полицията в Журджу остават в повишена готовност, а местните живеят в тревога. Румънските медии пишат, че най-вероятно дивата котка е домашен любимец на влиятелна фигура от българската организирана престъпност, която е избягала преди няколко дни. 


„Това клето животно вероятно ще влезе или в някой зоопарк, или ще бъде отстреляно. Не виждам добри дни за него“, смята той


В деня, в който е подаден първият сигнал в Румъния – 28 юни, в България отпаднаха въведените ограничителни мерки в Шуменското плато, след като издирвателната акция беше безуспешна. За първи път у нас се заговори за хищника на 19 юни, след като беше заснет на видеоклип  с телефон




Най-хубавият и магнетичен мъж в София – така ще го запомнят приятелите. Бурни компании, вицове до среднощ, песните на Висоцки. На 10 август се навърши годинина от смъртта на актьора Володя Смирнов (1942-2000), изиграл незабравими роли в киното – в „Най-добрият човек, когото познавам“, „Сбогом, приятели“, „Последна проверка“, „Антихрист“.


Володя Смирнов идва в България през 1966 г. по любов. Красив, талантлив чаровник, със сините си очи и трапчинка на брадичката подкосяваше коленете на всяка гимназистка. Създаде паметни роли, отиде си обиден и неразбран.


Той не познава родителска ласка, разказва преди време неговата близка приятелка Антония Каракостова. Роден е на 22 юни 1941 г., когато фашистка Германия напада Съветския съюз. Ражда се в Черногорск – град в Красноярския край на Русия, от майка Марина Павловна Смирнова – пътуваща певица на романси. Никога не е виждал баща си освен на снимка. Баща му Николай Смирнов е военен летец и загива в Сталинградската битка. Володя е отгледан от баба си Клавдия Фьодоровна Смирнова – майка на баща му. Късно се запознава с майка си, след упорито и дълго издирване.


През 1961 г. Владимир Смирнов е приет в Ленинградския държавен институт за театър, музика и кинематография. След дипломирането си е поканен в трупата на великолепния тогава Ленинградски театър на Ленинския комсомол. В същия този първи негов театрален сезон – 1965-1966 г., в Ленинград гостува актьорският клас на проф. Филип Филипов и Надежда Сейкова от ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. След техния спектакъл се запознава със Силвия Спасова – дъщеря на голямата оперна певица Виргиния Попова. 


Последва пламенна любов. През лятото на 1966 г. Володя идва в България, жени се и следва съпругата си по нейното разпределение в Шумен, Враца и Толбухин (Добрич). Дебютира на българска сцена в ролята на Таланов от „Нашествие“ на Л. Леонов, като първите действия играе на руски, а последното на български език. През сезон 1969-1970 е поканен в Народния театър за младежта. Там за две десетилетия изиграва поредица от паметни роли, сред които Д’Артанян в „Тримата мускетари“ и Вълка от мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“. Голямата си популярност Володя Смирнов получи с филмите на Шаралиев „Сбогом, приятели“ и „Най-добрият човек, когото познавам“ на Шарланджиев.

През 1990 г. започна т. нар. театрална реформа, когато националнозначими театри бяха лишени от талантливи творци. От Народния театър за младежта бяха освободени редица артисти, сред които и Владимир Смирнов. От което той бе силно огорчен. Повече от три години е безработен и само шест месеца получава жалки социални помощи. Уволнения, завист, подмятания за акцента му, съчетани с личната му непримиримост, го превръщат в зависим от алкохола.


През 1997 г. претърпява инсулт. „Възстановяваше се бавно и упорито. Без средства за скъпите лекарства и рехабилитации. Най-близките приятели бяхме с него, както той е бил с нас в трудни и щастливи дни“, разказва Антония Каракостова.


Страшна за актьора става забравата – телефонът му не звъни. От гилдията не се обажда никой с изключение на Иван Налбантов, Вихър Стойчев, Мая Бабурска, Явор Спасов./Ретро.бг/


 

Снимка: Трима от четиримата заложници и Кларк Олофсон, БТА


По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му.


Един от двамата престъпници, замесени в отвличането, което даде на света термина „Стокхолмски синдром”, е починал на 78 години, съобщи семейството му.Кларк Олофсон, който добива световна популярност през 1973 г. след отвличане и обир на банка в шведската столица, си е отишъл след продължително боледуване, обяснява онлайн изданието Dagens ETC.По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му, защитавайки действията им, докато стават все по-враждебни към полицията отвън.


Случаят дава името на психологическо състояние, при което жертви на отвличане развиват привързаност към похитителите си.


Какво е Стокхолмски синдром?


Известната обсада на банката е предизвикана от друг мъж - Ян-Ерик Олсон. След като взема трима жени и един мъж за заложници, той иска Олофсон, с когото се е сприятелил в затвора, да бъде доведен в банката.


Шведските власти изпълняват искането му и Олофсон влиза в банката, която е обградена от полиция.


Години по-късно, в интервю за вестник Aftonbladet, Олофсон твърди, че е бил помолен да действа като вътрешен човек, за да пази заложниците, в замяна на по-ниска присъда, но обвинява властите, че не спазват споразумението.


Олофсон убеждава една от заложничките - Кристин Енмарк, да се обади на шведския премиер по телефона от името на похитителите. Тя моли да ѝ бъде позволено да напусне банката с похитителите в бегачка, казвайки: „Напълно вярвам на Кларк и на обирджията… Те не са ни направили нищо”.


Тя добавя: „Напротив, бяха много мили… Вярвайте или не, но си прекарахме много добре тук”.


По време на няколко телефонни разговора Енмарк казва, че се страхува полицията да не нарани похитителите и непрекъснато защитава действията им.


В мемоарите си тя пише за Олофсон: „Обеща ми, че няма да ми се случи нищо, и аз реших да му повярвам. Бях на 23 години и се страхувах за живота си”.


Заложническата криза приключва след шест дни, когато полицаи проникват през покрива и използват сълзотворен газ, за да обезвредят двамата мъже.


Първоначално заложниците отказват да напуснат похитителите, тъй като се страхуват, че полицията ще ги застреля. По-късно заложниците отказват и да свидетелстват срещу Олофсон и Олсон.


Експерти оттогава спорят дали Стокхолмският синдром е реално психично състояние, като някои твърдят, че това е механизъм за справяне с травматични ситуации.


Терминът е въведен след обсадата от шведския криминолог и психиатър Нилс Бейерот, за да обясни привидно ирационалната привързаност на някои заложници към похитителите им.


Теорията добива широка популярност на следващата година, когато наследницата на калифорнийски вестник Пати Хърст е отвлечена от революционни бойци.


В подкаста Sideways на BBC през 2021 г. Енмарк отхвърля понятието Стокхолмски синдром, казвайки: „Това е начин да обвиниш жертвата. Направих всичко, което можех, за да оцелея”.


Олофсон е рецидивист и прекарва по-голямата част от живота си в затвора. Последно е освободен през 2018 г. след присъда за престъпление, свързано с наркотици, в Белгия.


През 2022 г. актьорът Бил Скарсгард го изиграва в сериала на Netflix - Clark.

Източник:nova.bg



Собственикът на най-голямата фирма за производство на асансьори в страната – бизнесменът Владислав Кипров, е тайният собственик на мистериозната пума, хвърлила в паника цял Шумен и предизвикала бурен медиен и обществен интерес. Местните власти въведоха пълна забрана за достъп до територията на природния парк Шуменско плато, след като черният хищник бе заснет там. Бе активирана дори и електронната система за предупреждение „БГ алерт“, а повече от 100 души – жандармерия и горски специалисти от варненския зоопарк и ловци, се включиха в издирването на екзотичното животно.


На фона на мащабната и скъпоструваща акция по залавянето на пумата прави впечатление липсата на желание от страна на МВР и Дирекция „Национална служба за защита на животните“ в Министерството на околната среда и водите да установят кой е собственикът на черния хищник. Внасянето, придобиването, продажбата и отглеждането на диви котки в България от частни лица, е строго забранено.Няколко независими източника разкриват, че собственикът на избягалата пума е добре известен на местната власт и полицията в Шумен, но заради влиянието и богатството му всички се правят, че не знаят за неговия екзотичен „домашен любимец“.


Пумата е внесена нелегално у нас от Перу още миналата есен по поръчка на шуменския бизнесмен Владислав Кипров, чието дружество „Лифтком“ е най-големият производител на асансьори в България и продава асансьори, ескалатори, движещи пътеки и механизирани стълбищни платформи в 15 държави в Европа и по света.


Познати на Владислав Кипров разказват, че 55-годишният баровец отглежда в двора на имението си в Шумен не една, а две пуми, за които е изградил специални клетки. Ексцентричният милионер отделял огромни средства, за да храни дивите зверове, като в менюто на пумите влизали зайци, кокошки, малки агънца и прасенца. Според мълвата в Шумен едно от странните хобита на Владислав Кипров било да пуска в клетките на двете си пуми живи животни и да наблюдава превъзбуден как хищниците ги убиват и изяждат.„Единият от хищниците се казва Багира, а другата пума е кръстена на дъщеря му Моника. Не ми е известно коя точно от двете котки е избягала, но това не се случва за първи път. През пролетта пантерата Багира успя да прокопае дупка и да избяга от клетката си, но тогава я заловиха бързо и малцина научиха за инцидента. Сега обаче цяла България разбра за незаконното отглеждане на екзотичния хищник и Кипров ще трябва да се раздели с него“, разказа запознат с тайните домашни любимци на асансьорен бос №1 в страната. Според думите му Владислав Кипров със сигурност вече е изнесъл от двора на имението си и е укрил при някой свой доверен човек и другата пума, която незаконно притежава и отглежда.


„Чувал съм, че е платил общо 50 000 евро, за да му доставят двата хищника, които идват от Перу. Как и от кого дивите котки са внесени в България – не зная, но в града върви усилен слух, че контрабандата на пумите е минала през Турция и дивите животни са доставени нелегално с камион от южната ни съседка. Шефът на полицията в Шумен Георги Гендов и кметът Христо Христов не може да не знаят, че Владислав Кипров притежава пуми за домашни любимци – та те са чести гости в къщата му, със сигурност са виждали хищниците с очите си“, категорични са запознати от Шумен. Те са на мнение, че е редно поне Кипров да заплати всички разходи по мащабната издирвателна акция, макар да не вярват, че баровецът ще си признае доброволно, че е нарушил закона, купувайки пумите от черния пазар за екзотични животни.


„Дори и да тръгне разследване на случая, пешкира ще опере някой от доверените му служители, който ще поеме вината вместо началника си“, убедени са в Шумен, където темата е особено актуална.


Фирмата на Кипров – „Лифтком“, е основана през 2001 г. и оттогава досега е произвела и въвела в експлоатация над 5000 асансьора, 400 ескалатора и над 300 платформи за инвалиди. Активите му се оценяват на над 50 млн. лева.Въпреки мащабния бизнес, който развива, Кипров страни от светския и публичния живот и е слабо познат за широката общественост. Негови близки го описват като „странна птица“ с причудливи хобита и решението му да си внесе контрабандно от Перу две пуми, за да ги отглежда като домашни любимци, затвърждават репутацията му. Бизнесменът бил доста отдаден на семейството си и също така обичал дивите животни.

Източник: Уикенд


 


За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт).


„Ну, погоди!“ е съветски анимационен сериал (по- късно руски) на московското студио „Союзмультфильм“ с режисьор Вячеслав Котьоночкин (по- късно сменен със Алексей Котьоночкин) , създаден и излъчван в периода 1969 – 2006 г.


Анимационната поредица разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява.


Сериалът се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други епизодични и второстепенни персонажи, като Хипопотамът, Свинята, Козелът и т.н. В сериала героите са озвучени от Анатоли Папанов (Вълка) (17 и 18 епизод използват архивни гласови записи с него) и Клара Румянова (Заека), които са после заменени от Игор Христенко и Олга Зверева в 19 и 20 епизод. Първият епизод е създаден на 14 юни 1969 г., докато последният е създаден на 21 ноември 2006г.


За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт). По-късно Вълкът също казва или „Ну, Заяц! Ну, погоди!“ или „Ну, Заяц, погоди!" или само "Ну, Заяц!" (с изключение на 7 епизод в началото, където Капитанът Морж го изрича, вместо Вълка).


През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2006 г.) са създадени в Русия по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е Алексей Котьоночкин.


Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов от 1 до 18 епизод (17 и 18 епизод са направени след смъртта му и са използвани стари архивни записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал"). В последните два епизода Вълка е озвучаван от Игор Христенко. Заекът е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.


Началната песен на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Дек (Tamas Deak). В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в началните надписи и не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод. В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.


На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).


Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г. на базата на Nintendo Game & Watch) е с героите от „Ну, погоди!" – в нея Вълкът трябва да събира яйца, а понякога се показва и Заекът. От „Софтклуб“ са издадени 6 компютърни игри, посветени на сериала:


Погоня (Отвличане) (2002)

Круглый счёт (Кръгла сметка) (2002)

Песня для зайца (Песен за Заека) (2003)

Догонялки (Гоненица) (2005)

По следам зайца (По следите на Заека) (2010)

На стадионе (На стадиона) (2017)

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.


Компютърна игра „Ну погоди!“

Електронна игра „Ну погоди!“

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета от 1 долар с образите на Вълка и Заека.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: