Треньорът на легендата Атанас Комшев: Убиха го!

На 12 ноември преди 30 години в софийска болница почина олимпийският шампион по борба з. м. с. Атанас Комшев.

Неговият треньор в Карнобат и духовен баща Иван Тотев го описва като изключителен човек.

Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 година в бургаското село Деветинци. „Наско ми беше като син. Израсна ми в ръцете, от 9-годишен остана без майка. Беше на около 12 години, когато започна да тренира при мен в Карнобат. Тренираше с огромно желание, а в същото време беше много скромно и работливо дете. Но аз веднага видях какви огромни заложби има„, разказа пред Дир.бг Тотев, който на 9 август т.г. отпразнува своя 80-годишен юбилей. 

Дори, когато Комшев отива да учи в Средното спортно училище „Стефан Караджа“ в Хасково, връзката между треньор и възпитаник не е прекъсната и малкият Наско при всеки удобен момент се връща в Карнобат, за да види и говори с Иван Тотев. Малко по-късно Атанас Комшев влиза в младежкия национален отбор по борба, където отново тренира под ръководството на Тотев, а след това е взет и в мъжкия.

„Той беше голям талант, но и много амбициозен. Беше се лишил от всичко само и само да постигне това, което си бе начертал. Борбен, честен и почтен – така го помня„, казва още треньорът.  

23-годишният Наско влиза ударно в голямата борба през 1982 година, когато печели бронзов медал от Европейското първенство, а след това и сребърен от Световното. Комшев се състезава в категория до 90 кг. класически стил. Следват още два сребърни медала от същите форуми през 1983 г., а година по-късно Атанас Комшев става европейски шампион. Успява да дублира европейската титла през 1986 г., като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от Световно първенство.Безспорно обаче най-големият му успех идва през 1988 г. в Сеул, където грабва олимпийската титла. Тогава Комшев казва пред журналистите:

„Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен…, защото у нас е най-къс пътя от „Осанна“ до „Разпни го“. Аз трябваше да преодолявам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха против мен. Но в крайна сметка удовлетворение за мен беше, че участвах в олимпийския отбор на България„. 

На Световните първенства през 1989 и 1991 г. Комшев се класира десети и четвърти. Участва и на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., но губи и двете си срещи. Така слага край на спортната си кариера, като учи висше образование в Националната спортна академия. 

„След като Наско стана олимпийски шампион, искаха да го вкарат в мафията. Но той не искаше, защото беше честен и те го убиха“, твърди Иван Тотев.

Съпругата му Живка пък се вижда с Наско Комшев в София месец преди той да загине. По думите й, борецът е бил силно притеснен. Когато дошъл да я види, Комшев й споделил, че не иска да стои повече в София и само чака да завърши образованието си, за да се върне в Карнобат и да тренира деца.

„Каза ми – лельо Живке, това ми е последно. Да приключа в НСА и не искам да стоя повече тук. Тогава групировките бяха силни и понеже Наско не е искал да им „играе по свирката“, му сложиха край. А беше изключително момче – и физически, и психически. Катастрофата не беше случайна, но това не може да се докаже„, допълва възрастната жена.

На 2 ноември 1994 г. 35-годишният Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „Сааб“, шофиран от негов приятел – 23-годишния Слав Михалев от София. На 16 км. преди Велико Търново, при разклона за село Пушево, колата се забива в спрял камион, натоварен с тухли. 

Комшев е тежко ранен – с тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и множество фрактури. След две мозъчни операции във Велико Търново и София, той умира на 12 ноември без да дойде в съзнание.През 1995 г. във Велико Търново започва делото срещу шофьора Слав Михалев за катастрофата. Според експертизата и следствения експеримент в момента на удара в товарен автомобил ГАЗ, лекият автомобил „Сааб“, шофиран от Михалев, се е движел със скорост 113-115 км/ч.

Бащата на Атанас Комшев е конституиран като граждански ищец и иска 1.6 млн.лв, за нанесени имуществени и неимуществени вреди.

Година по-късно магистратите дават 2-годишна условна присъда на Слав Михалев, както и да плати 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по граждански иск на бащата на олимпийския шампион. 

„300 000 лева, които след деноминацията станаха 300 лева. Колкото за една прегазена кокошка. Ние не сме богати, но не сме и толкова бедни, за да търсим тези пари. Те нямаше да ни върнат Наско„, каза пред Дир.бг кметът на Карнобат Георги Димитров, който е бил женен за сестрата на Комшев – Мария.

Димитров също смята, че катастрофата не е била случайна. 

„Говореше се, че някакъв бял автомобил е избутал колата, в която е пътувал Наско, така че тя се е забила в спрелия камион с тухли. Но нищо не се доказа. 23 години вече го няма„, допълни Георги Димитров.

Бащата на Атанас Комшев не могъл да преживее смъртта на сина си и починал няколко години по-късно. 

Източник:dirbg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хиляди хора стават свидетели на тази смела постъпка, но в нито един вестник не пише за това

В нощта на падането на Берлинската стена! Един млад съветски офицер е дежурен в щаба на КГБ в Дрезден. 

В съседство е щабът на ЩАЗИ. Дели ги буквално една стена. Около 5000 души пияна тълпа нахлува в ЩАЗИ и разграбва всичко, включително досиетата на агентите. След това последва ужасна съдбата на много от тях. Сградата е напълно разгромена. След като плячкосва ЩАЗИ, тълпата идва пред сградата на КГБ.

При вида на тълпата началникът на щаба, полковникът е избягал. Следващият по чин, подполковник автоматично става отговорен за щаба. Той се обажда на руските войски в близост да изпратят охрана. Но от там му отказват, защото не можело без заповед от Москва. А Москва мълчи… По това време в столицата либералстващият елит е на банкет, празнуват до сутринта падането на Берлинската стена. Усещането на офицера, който е начело на само 8 човека, че Москва буквално ги е захвърлила на произвола на съдбата.

Осъзнавайки, че и тук ще се случи същото, както със сградата на ЩАЗИ, той излиза сам и посреща тълпата на входа. Питат го, кой е. Офицера се представя като „преводач“. След което им казва, че падането на Берлинската стена е по волята на СССР и това е сграда, която е територия на СССР, и че той с офицерите си е длъжен да я охранява. 

Казва им също, че има пистолет с 12 патрона, един от които ще остави за себе си, но с другите – като офицер на СССР, ще е длъжен да стреля, за да защитава сградата. Обяснява, че е съветсще офицер и затова по друг начин не може да постъпи!? Останалите осем души стояли с оръжие на прозорците на щаба.

След като казва това, руснака обръща гръб на тълпата и бавно тръгва нагоре по стълбите, които също били 12. Очаква да хвърлят нещо по него, камък, бутилка или нещо подобно. Но нищо такова не се случва. Обръща се и вижда, че тълпата започва да се разотива. Никой не е влязъл в сградата на СССР нито в тази нощ, нито в следващата. Така документите и архивът останали непокътнати.

Това е човека, който управлява днес Русия….! 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новият свръхсекретен китайски изтребител с невиждан подвиг

Не знаем със сигурност от кога датират кадрите, но това е последното доказателство за напредък в тестването на този самолет .

Свръхсекретният китайски изтребител от ново поколение, известен под непотвърденото име J-36, бе заснет да прелита на ниска височина над магистрала – впечатляваща гледка, която разкрива мащабите на китайските амбиции във военната авиация, пише Newsweek,цитирани от БЛИЦ

Появиха се нови, висококачествени кадри на по-големия от двата експериментални китайски стелт самолета без опашка, чиято стойност се оценява на около 250 милиона долара.

Във Вашингтон внимателно следят всяка следваща поява на J-36, чиято потенциална способност да наруши въздушното надмощие на САЩ буди сериозно безпокойство сред американските военни анализатори.

Уникалният тримоторен самолет е заснет при финален подход за кацане на заводското летище на производителя в провинция Съчуан, югозападен Китай.Не знаем със сигурност от кога датират кадрите, но това е последното доказателство за напредък в тестването на този самолет. 

Последното видео идва след относително множество скорошни изображения, показващи J-36, след първия му явен полет на 26 декември и второто му появяване миналия месец.

Изображенията обаче са забележителни с факта, че виждаме самолета необичайно отблизо, докато лети на малка надморска височина над магистрала, точно извън периметъра на летището. Заснет от вътрешността на автомобил, самолетът J-36 се готви да кацне, с разгънат високомощен колесник, с двойни колела на всяка единица и големите му двойни кормила, които функционират като стабилизиращи въздушни спирачки, също ясно видими, пише twz.

J-36 също носи нещо като камуфлажна схема, с ясно изразени по-леки панели около гръбния вход и на кърмата. Това е характеристика, видима в предишни изображения с много по-лошо качество, показващи горните повърхности на самолета. 

Непотвърдени слухове сочат двигателна група, състояща се от три турбовитлови двигатели WS-10C, произведени в страната, както се използва при J-20.Като се има предвид по-голямото брутно тегло на самолета от J-20, може да са необходими три двигателя, за да се постигнат агресивни цели за производителност, особено за продължителни високоскоростни полети и операции на голяма надморска височина.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1979г.е открита една уникална за цяла България сграда събирала стотици млади хора от цялата страна

Младежкият дом е събирал стотици млади хора, организирани в най-разнообразни клубове, за да могат те да изразяват своите таланти и артистични заложби. 

Заниманията са започвали  от ранни зори до късните часове на денонощието. Тогава в сградата е имало дух, който за съжаление след 1997 г. вече не може да се усети.

В оригиналната сграда са се помещавали дискотека, фотоклуб, рок клуб, клуб по пантомима, формация за модерен балет, зала за тихи и зала за шумни игри,  репетиционна зала за камерни мероприятия. Имало е самодеен театрален състав, два вокално-инструментални състава, брейк денс група, дори и състав за политически песни. Компютърната зала е била оборудвана с емблематичните компютри „Правец“. Кафе-сладкарницата и ресторантът само са допълвали младежката атмосфера. В различните периоди ръководители на клубовете са били Мариян Тасев, Георги Георгиев-Андромаха, Олег Шопов, Марияна Стамболийска, Борис Борисов и др.

Изградена по т.нар. вантова конструкция при която тежестта на сградата се поема от специални въжета. Архитект: Милчо Сапунджиев

Благодарение на всички тях в града са се организирали десетки пролетни, новогодишни балове, както и задължителните абитуриентски балове. Срещите с артисти и музиканти от цялата страна са били най-редовни събития за града. Богдана Карадочева, Лили Иванова, Мими Иванова, Васил Найденов, Етиен Леви, певците от дует „Ритон“, „Трамвай номер 5“, Роси Кирилова, Маргарита Хранова са само част от имената, които са изнасяли програми в Младежкия дом. Дупничани добре помнят и честите гостувания на спортния коментатор по това време Сашо Диков. Журналисти, телевизионни говорители, сред които легендарните Ина Симеонова, Асен Агов, Димитър Иванов и Тома Томов са водили интересни предавания. Политически коментатори са дискутирали по важни за обществото теми, провеждали са публицистични срещи и интервюта. Оригиналната сграда е била повече от културна институция за младите хора в града.

Бившият директор и водещ Бойка Бояджиева си припомни, че са се организирали вечери на народното творчество. От всяка една община в бившата Дупнишка околия са пристигали възрастни жени, които пред младите са споделяли песни и притчи. Цялото това богатство и до ден днешен продължава да се съхранява на записи в Златния фонд на Българското национално радио. Организирали са се и дни на младото семейство, ден на енегретика, медицинския работник и пр.

На открития Телефон на доверието психолози, психиатри и сексолози са разговаряли анонимно с деца, които не са могли да споделят за проблемите със своите родители.

Младежкият дом е организирал и всички абитуриентски балове от всяко едно училище в града. Шествията са започвали от Градската градина, преминавайки по разбитите днес стълби на сградата, до площад „Свобода“, а забавленията са завършвали в ресторант „Рила“. Всеки един от завършващите класове е организирал задължително своя програма в Младежкия дом. Първият западен инструментален състав е бил поканен от организаторите,  но заради големия интерес се е състоял на стадион „Бончук“. В Спортната зала пък се е организирал първият национален турнир по кикбокс, а на мероприятията е била водеща Бойка Бояджиева.

С едни счупени врати се е разминала сградата, когато в града са пристигнали директно от състезания в чужбина Златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика, когато Илияна Раева е била състезателка през 1979 г. Специално 10 коли „Волга“ от Дупница са били изпратени за тях на аерогарата в София. Целият град, буквално, е искал да се докосне до тях.

Работници от ТЕЦ „Бобов дол“ и войници от поделенията са помагали с ремонтните дейности на сградата.

Редовно са се организирали и панаири, на които са се продавали произведени в България стоки.

„Наистина всички бяха изключително ентусизирани. Имаше много добър екип в Младежкия дом. Водили сме непрекъснато различни програми и тържества. Тези времена не се забравят“, каза Бойка Бояджиева.

Бившият директор между 1993-1997 г. Георги Костадинов произнесе слово пред своите колеги в местен ресторант, като помоли за едноминутно мълчание в памет на покойните служители на Младежкия дом. Според него борчетата, които са засадени пред сградата, закриват уникалната архитектура. В началото Младежкият дом се е виждал изцяло от центъра на града. Красиви светлини и водни огледала са били малка част от оригиналната идея.

Откриването на 7 септември 1979 г. е било много тържествено, произнесени са задължителните официални речи. Младежкият дом тогава се е наричал Културно-информационен център (КИЦ) и се е утвърдил като водещ културен институт за града. Първият екип е бил назначен от градския комитет на комсомола. Костадин Елчинов е бил първият директор. Всеки един от ръководителите е избрал своя състав за дадения клуб. Хонорарите по това време са били в размер от 35 лева на месец.

„Тази сграда е нещо изключително за Дупница. Макар че не е функционална, не може да се отрече че е уникална. Тя си остава подарък за всички нас от арх. Милчо Сапунджиев. Помня, че дискотеката беше много красива, уникална придобивка. Всеки младеж намираше по някакъв начин да изрази себе си. Много бяха ентусиазирани младите по това време. Дупница беше мощен индунстриален център. За всеки млад човек имаше мяст в този дом. И Кюстендил, и Благоевград в това отношение ни сваляха шапки. Сега им дишаме прахта, защото са много пред нас. Прекалено големи индивидуалисти сме дупничани и затова се случват трудно нещата тук. Такива хора повече в Дупница едва ли ще се родят. Младите растат със самочувствието, че преди тях не е имало нищо. Единствено има мохикани между нас, творци, които поддържат този огън. Един от тях е Сашо Димитров, ръководителят на „Денс Машийн“. Бог да прости тези, които вече не са между нас“, каза Георги Костадинов.

„Това беше единствената културна институция, подходяща за младите хора в града. През летните ваканции се организираха забавления по бригади. Всяка сряда, петък и събота, на мястото на днешната ритуална зала, дискотеката беше пълна. Всяка една културна институция, която е носила такъв дух, трябва да продължи да съществува. Дали ще бъде под същата форма или в по-съвременен начин, ще бъде чудесно. В момента в града има много частни школи, но едно време те бяха организирани от държавата“, припомня си Краси Лазов.

Традицията с младежките мероприятия започва да пропада след началото на Преход,  през 1991 г. Окончателно приключва дейността си през 1997 г.

Днес в Младежкия дом се помещава Историческият музей на Дупница, но за съжаление, в много лоши условия.

Източник:kamerton.news

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови разкрития за смъртта на близнаците Пенкови, открити в река край София

 

Мъжете, които са на 63-годишна възраст, били активни спортисти и запалени планинари

Близнаците културисти Иван и Тома Пенкови, чиито тела бяха открити в канал на река „Какач“ край „Илиянци“, са били изхвърлени от жилището си в жк „Свобода“ и били затънали в дългове. Това разкриха техни близки, които са в шок от случилото се.

Мъжете са на 63-годишна възраст. Били са активни спортисти и запалени планинари. Седмица преди да бъдат обявени за издирване от близките си дори направили голям планински преход, съобщава „Телеграф“.

Видимо не давали признаци, че имат проблеми. Често излизали на разходка по планини и поляни, край реки и морета.

Били позитивни, неконфликтни личности, изключително запалени по спорта. В младите си години двамата са активни състезатели по културизъм, явявали са се на множество състезания и конкурси по целия свят.Телата им бяха открити на 8 април от местен табунджия, който наглеждал пасящите в близост коне. По тях няма видими следи от насилие.

Очакват се резултатите от назначената съдебномедицинска експертиза, но една от версиите на разследването е, че близнаците са се самоубили, употребявайки отрова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина един от известните ни журналисти, син на величие в НРБ

Журналистът Калин Тодоров е починал на 9 април след боледуване. 

Тъжната новина съобщиха неговите близки в профила му във Facebook и уточниха, че поклонението ще се извърши в Обредната зала на Централните софийски гробища, в петък 11 април, от 11 часа. 

Калин Тодоров бе нарична от мнозина „баща в журналистиката“, който е прокарал път на младите и е дал добър пример.

Кой е Калин Тодоров

Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Син е на дългогодишния премиер на НРБ Станко Тодоров и журналистката и общественичка Соня Бакиш.

Завършил е специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно започва да се занимава с журналистика и работи в БТА, в програмата „Световна икономика“ на БНТ, вестниците „Отечествен фронт“ и „Отечествен вестник“, както и на свободна практика.

Калин Тодоров отразява някои от най-знаковите събитиям сред които са убийството на писателя Георги Марков на моста „Ватерло“ в Лондон, атентатът срещу папа Йоан Павел Втори, падането на Берлинската стена, падането на режимите в България и Румъния, пише БТА.

Тодоров е написал книгите „Кой уби Георги Марков“ (1991), „The Umbrella Murder“ (1994), „Зад завесата на соца“ (2019), „Зад завесата на Прехода“ (2019) и „Зад завесата на демокрацията“ (2020), „Врява и безумство без капка мисъл“ (2023), „Мафията на жълтите павета“ (2024).

Поклон пред паметта му!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ