По онова време Балкантурист бе водещата туристическа агенция по времето на социализма и техните ресторанти бяха известни с луксозните си купони за Нова Година.


Тези празненства бяха много организирани и официални:


Резервациите за местата се правеха месеци предварително и обикновено бяха много търсени. Хората плащаха солидна сума за вечерта, която включваше:

1,Богата празнична вечеря с традиционни български ястия

2,Музикална програма с живи оркестри

3,Танци

4,Богат алкохол

5,Томбола с подаръци


Програмата обикновено включваше:


Посрещане на новата година с шампанско в точно 12:00.Тост от управителя на ресторанта.Музикални изпълнения на популярни естрадни изпълнители.Танцова програма с популярни по онова време народни и естрадни изпълнители.


Атмосферата бе тържествена и приповдигната, с хора облечени в официални тоалети и костюми.


Спомен, който мога да добавя - тези купони бяха едно от малкото места, където хората можеха да се чувстват малко по-свободно и да се насладят на една истински луксозна вечер по време на социализма.



Добре познатите левчета от времето на Тодор Живков, емитирани през 1962 г. и 1974 г. и циркулирали до демократичните промени, се продават в порталите за безплатни обяви в интернет на умопомрачителни цени, които стигат до 5000 лв., показа проверка на „Телеграф“.


Ентусиасти предлагат намачкани, надраскани, прегъвани и дори скъсани и залепени с тиксо книжни пари с надеждата, че някой колекционер ще им брои срещу тях солидна сума.


Потребителят в olx г-н Радев, с когото „Телеграф“ разговаря, се опитва да намери купувач на своята колекция еднолевки от 1962 г., за които иска по 1100 лв. за брой. За всичките 25 броя, ако се купят в пакет, има отстъпка и цената е 22 000 лв. Това са добре познатите на по-старото поколение банкноти от 1 лев с изобразен на тях паметника Шипка. 


Книжните пари в колекцията на Радев са намачкани, скъсани и залепени с тиксо или надраскани с химикал. По думите на собственика им точно това им е ценното.“Тук старостта е автентична – с мастилото отпреди 60 г., с тиксото на баба Василка...“, разказа той пред „Телеграф“


Търсене

Радев си спомня, че като тийнейджър в началото на 90-те години на миналия век е събирал излезли от употреба соцбанкноти и монети от бабите на село и после ги препродавал, защото тогава е имало търсене. Купували се по 10-30 от тарикати, които явно се надявали, че в близко бъдеще цените на хартиените пари от времето на соца ще скочат. Бройките, които му останали, намерил наскоро, увити във вестник и забутани в някакво чекмедже. Решил пак да се пробва да завърти старата търговия и да ги пласира на пазара. Този път безуспешно. „Пуснах обявата преди месец и вие сте първата, която ми се обажда“, сподели Радев пред вестника ни. По думите му цената определил произволно – видял, че офертите за такива пари варират от 10 до 5000 лева, и решил да си пробва късмета с число към горната граница. Засега без резултат. 


Друг ентусиаст в olx направо иска 5000 лева за същата банкнота, рекламирайки я, че е с много рядък пореден номер, който е търсен от колекционерите. Наред с хартиените пари на нереалистично високи суми има и оферти на много приемливи цени от порядъка на 5-20 лева.


Сходни са предложенията и за соцбанкнотите от 2 лева, на които е изобразен един от символите на онова време - гроздоберачката Кина Гърбова. Такива оферти има и за останалите пари от времето на Тато – банкнотите от 10 и 20 лева с образа на Георги Димитров, петолевката с изглед от Златни пясъци и петдесетолевката, емитирана през 1990 г. с изглед от Царевец.


Надежди

„Подобни цени нямат връзка с действителността. Някой е намерил по шкафовете нещо и си е въобразил, че едва ли не ще забогатее“, коментира нумизматът Калоян Борисов.

Антиквари също споделят, че старите соцпари, които почти всеки има забравени в някое чекмедже, нямат висока стойност, а реално струват под 10 лева бройката. Още повече че и до ден днешен соцносталгици и колекционери могат да си закупят чисто нови нециркулирали банкноти от времето на Тодор Живков – факт, който малцина знаят. Единствено трябва да се разходят до касите на БНБ, където се продават хартиени пари, излезли от обращение, срещу скромни суми. Централната банка продава банкноти от емисии в периода от 1950 до 2006 г., като цените варират от 2,40 до 79,20 лева. Наличностите са огромни – от десетки хиляди до над 100 000 бройки. Единствено двата лева с гроздоберачката от 1962  г. са в по-малко количество – те са едва 763 броя. Това е и причината тяхната цена да е по-висока – 7,20 лв. за брой. Левчето от 1962 г. пък струва 6 лева, от него в Централната банка са останали под 2000 бройки.

Най-високата цена от близо 80 лв. с ДДС е за банкнотата от 500 лева с образа на Георги Димитров, емисия 1951 г. От БНБ може да се снабдите и с банкноти с номинали по съветски образец от 3 лева и 25 лева, емитирани също през 1951 г. И двете купюри могат да се закупят срещу 3,60 лева с ДДС. 


Налични

В БНБ са налични и всички номинали от 1974 г. Цената им варира от 2,40 лв. за еднолевката до 4,80 лв. за двадесетолевката. В Централната банка обаче няма номиналите от 1962 г. освен тези от 1 и 2 лева. Те могат да се купят само от антикварни магазини, от нумизмати или случайни потребители, публикували обяви в нета. В специализираните сайтове за нумизматика петолевката от 1962 г. се предлага за 50 лв., десетте лева струват 100 лева, а двадесетолевката е оценена на 80 лв.


Непрегъваните са по-ценни



Банкнотите от времето на социализма обикновено са мачкани и прегъвани и нямат колекционерска стойност, коментира пред „Телеграф“ Румен Манов, историк, галерист и колекционер.Колкото по-запазена е една банкнота и колкото е по-рядко срещана, толкова по-висока е стойността й.


Колекционерска стойност обаче имат по-старите книжни пари от царско време, отпечатани в Санкт Петербург. Особено ценни са тези с по-малки серийни номера. Трябва обаче да са в перфектно състояние, най-добре да не са влизали в портфейл или джоб. Но първите банкноти, емитирани след Освобождението, са ценени от колекционерите, дори да са изпомачкани и прегъвани. По-високите номинали от царско време, ако се намерят в идеално качество, струват хиляди левове. Цената зависи и от това кой касиер или управител на БНБ се е подписвал – ако е бил на поста за кратко време, банкнотата струва повече, тъй като има по-малко екземпляри с неговия подпис.Иззели ги след афера с фалшификати, най-скъпи са „ботевките“


Има една изключително ценна банкнота от царско време, около която витаят легенди – това е т.нар. ботевка.


Става въпрос за книжната пара с номинал от 5000 лева, емисия 1924 г. За първи път на нея е изобразена историческа личност, а не само царят – това е големият поет и революционер Христо Ботев. Оттам идва и народното й име -  „ботевка“. Животът на тази книжна пара в обращение обаче е кратък – тя циркулира само от октомври 1924 г. до май 1925 г. Изтеглена е след най-голямата фалшификаторска афера в историята ни. По-малко от година, след като ботевката е пусната в обращение, група фалшификатори решават да направът ментета. 


За кратко време аферистите отпечатват 10 000 броя подправени банкноти, чието качество било отлично. За да не бият на очи, фалшификатите минавали през процес на обработка за стареене. Всяка банкнота менте била мачкана и леко позацапвана. Определено количество от подправените книжни пари било пуснато в обращение. Аферистите обаче искали да направят големия си удар, обръщайки се за съдействие към касиер на БНБ. 


Той трябвало, разбира се, срещу процент да замени фалшиви банкноти за 15 млн. лв. с истински направо в хранилището на банката. В уречения ден и час обаче вместо касиера на срещата се появява полицията. Следва шумно дело и сериозни присъди за организаторите. Тъй като ботевките менте били с изключително качество, за по-сигурно било решено тази банкнота въобще да се извади от обращение. Изтеглените книжни пари били унищожени, а БНБ си запазила 20 броя.


В момента много рядко ботевки се появяват на пазара и цена трудно може да им се определи. Но ако банкнотата е много запазена, нумизмати казват, че може да й се искат толкова пари, колкото е номинала й – 5000 лева.

Източник:telegraph.bg


 

Снимка: iStock/GettyImages

2025 г. е точно зад ъгъла и това провокира изследователи и хора с любознателни умове да се вгледат отново в пророчествата на Нострадамус


Нострадамус, роден като Мишел дьо Нострадам на 14 декември 1503 г. във френската провинция, е бил известен астролог, лекар и пророк от XVI в. Най-известен е с книгата си „Пророчествата“, публикувана през 1555, която съдържа 942 поетични четиристишия, които сега широко се интерпретират.


Годината е към края си, а 2025 е точно зад ъгъла и това провокира изследователи и хора с любознателни умове да се вгледат отново в пророчествата на Нострадамус.Въпреки, че тези интерпретации са чисто спекулативни, мистериите на неговите предсказания дават поглед към евентуални бъдещи събития, предизвиквайки ни да обърнем поглед към неизвестното бъдеще.Природни бедствия в Бразилия


Най-стряскащата прогноза за следващата година са природни бедствия в Бразилия. Нострадамус споменава „Градината на света“, която според мнозина е препратка към тропическите гори на Амазония. Районът може да бъде изправен пред катастрофални наводнения и вулканична дейност, свързана с изменението на климата. В Андите има вулкани, способни да изригнат и да засилят екологичната криза в региона. Такива катастрофи ще окажат влияние не само върху Бразилия, но и върху климата и биоразнообразието на света.


Здравна криза и пандемия в Европа


Четиристишията на Нострадамус сочат, че войни и болести ще засегнат Европа през 2025 г. Анализаторите свързват тези пророчества с настоящата напрегната геополитическа ситуация като войната между Украйна и Русия. Препратките към древни чуми в неговите писания вероятно говорят за здравни кризи или пандемии, подобни на пандемията от COVID-19, която наскоро държеше света в ръцете си.


Астероид от космоса


Едно страховито пророчество разказва и за „космическо огнено кълбо“, което някои свързват със страховете от сблъсък с астероид. Въпреки че няма конкретно научно доказателство, че астероид заплашва Земята през 2025 г., идеята стимулира общественото въображение. Такова въздействие е почти невъзможно, но ако се случи в действителност, ще има катастрофални последици за Земята, така че това е нещо, от което хората са едновременно очаровани и притеснени.


Руско-украинската война е към своя край


Някои тълкувания на четиристишията на Нострадамус са, че конфликтът между Русия и Украйна може да приключи от взаимното изчерпване на ресурсите. Няма пряка препратка, но според тези показания войната ще изтощи военните и икономически сили на двете нации и ще ги принуди да търсят мир поради необходимост, а не победа. Това взаимно изтощение може да тласне и двете страни към прекратяване на огъня и преговори.

*Източник:vesti.bg



Историята ни е дала много мистерии, доста от които, благодарение на съвременните технологии и нивото на знания, са успешно разплетени. Но има и артефакти, които и до днес си остават  научна загадка. Решихме да ви разкажем за някои загадъчни предмети, които дълго откриването си все още предизвикат много въпроси. И досега съвременната наука не е успяла да им отговори.


Картата на Пири Рейсю


Как може на карта на света, създадена през 1513 г., за присъства  Антарктида, която е официално открита едва през 1820 г.? Този изненадващ факт и извънредната за времето си точност на въпросната карта измъчва учените в продължение на десетилетия. След проучване на артефакта един от учените дори заявява, че единственият начин да се създаде карта с такава точност е въздушна фотография. Не е известно какви мистериозни източници е използвал създателят на картата - известният турски адмирал Пири Рейс. Той в архивите си посочва, че е събирал и копирал данните от голям брой други карти, включително древни. Но това не променя факта: Картата на Адмирал Рейс сочи очертанията на Антарктида без лед. Такава, каквато тя може да е била само много преди нашата ера.


Пирамида в Антарктида

Мистериозната пирамида е била открита в Антарктида, благодарение на Google Earth. За първи път за пирамидите на Южния полюс на Земята се заговаря, след като една от тях е открита от изследователите на  Британската антарктическа експедиция от 1910-1913-те години. Оттогава учените по целия свят спорят, дали това е: планина с идеална форма или следи от древна цивилизация. В крайна сметка, според учените, преди около 100 милиона години Антарктида е била покрита с гори, подобни на тропическите.


Дискът от Фестос

По време на разкопките на двореца на критския град Фестос през 1908 г. в специален тайник открит диск и това откритие веднага заинтригува учени от различни страни. Това е първият в историята на човечеството запазен издялан текст.  Уникалната писменост  на диска е напълно различна от тази, която е съществувала в Крит през 1600 г.  преди новата ера, когато според учените дискът е направен. Споровете на изследователите са безкрайни: някои смятат, че артефактът е донесен на острова отвън, а други - че е създаден там. Трети пък виждат в него шифър, а четвърти са сигурни, че това не е език. Учените все още ентусиазирано работят по тайнствения диск, наричайки го най-забележителният и загадъчен паметник на древното Средиземноморие.


Криптограмите на Бейл  

За тези криптограми се споменава за първи път през 1865 година. Именно тогава се появила информацията за съкровище на стойност $ 30 милиона (по съвременните стандарти), което било заровено от миньори, водени от Томас Джеферсън Бейл. Местоположението му е криптирано в три съобщения, които станали известни благодарение на брошура от анонимен автор. В нея се разказва напълно правдоподобна история за появата на тези цифри. Древна измислица или реални координати - спорът за това продължава и до сега. Въпреки това, ключът все още не е открит нито от известни експерти, нито от обикновени иманяри. Между другото, вие също можете да си опитате късмета в дешифрирането - в мрежата са на разположение и трите листа с кода. А оригиналната книжка все още се пази в Библиотеката на Конгреса.


Римските додекаедри


Тези дребни вещи с размери от 4 до 11 cm са датирани обикновено към II-III век преди новата ера. Те изглеждат сходно - 12 плоски петоъгълни стени и дупки, които могат да се различават в диаметър. Около стотина подобни  додекаедри, изработени от бронз, камък, желязо и дори злато са открити от археолози в много страни, но най-вече в историческата територия на Римската империя. С всяко ново откритие възникват и различни хипотези, какво могат да представляват те. Предположенията са разнообразни: зарове, свещници, устройство за гадаене, накити, инструменти за калибриране на тръбите за вода и дори шаблон за плетене на ръкавици за различен размер пръсти. Най-интересното е, че старателните римляни в ръкописите си не споменават за тези предмети.


Дискът Сабу


Намереният от археолози в Египет диск още от деня на откриването си през 1936 г. води до куп предположения, които предизвикват още повече проблеми. За какво може да се е използвала тази 70-см каменна "плоча", създадена около 3000 преди новата ера? Ако това е чиния, то тя е изключително неудобна. Колелото се е появило хилядолетие и половина по-късно. Дискът прилича на парче от съвременните устройства за химичните процеси, но къде тогава са следите от корозия?  Вентилатор  или част от генератор е изключено, поради тогавашното ниво на развитие на технологиите, макар че наистина прилича. С една дума, все още няма реална версия.


Линиите на платото Наска

Гигантските изображения на платото Наска в Перу са открити в началото на ХХ век от самолет, въпреки че през XVI век източниците вече споменават великите пътища на инките, означени със знаци в пясъка. Около 30 загадъчни рисунки по повърхността на земята, ясно видими досега, благодарение на климата в полу-пустинята. Кой, кога, защо и как ги е създал - остава истинска мистерия. Единственото нещо, за което учените са съгласни, е че те са били там много преди в долината да пристигнат инките. Гущер от 188 метра, 50-метрово колибри са само част от съществуващите загадъчни символи наоколо  - всеки един от тях е формиран от една непрекъсната линия. Мистериозните знаци могат да бъдат видени от птичи поглед или да се потърсят в Google Earth на координати 14 ° 41'18.0 "S 75 ° 07'22.0" W.



Бързайте с АЕЦ „Козлодуй“, че загиваме!

Днес отново се спори дали там да не са реакторите на “Белене”Енергийната криза в Европа, изглежда, ще доведе до ренесанс в ядрената енергетика. България и още 9 страни в Европа, сред които и Франция, поискаха да изградят нови атомни мощности, за да се справят с недостига и с предизвикателствата, свързани със Зелената сделка.У нас все още се спори дали да се строи АЕЦ “Белене”,или реакторите да се поставят на лицензираната площадка на АЕЦ „Козлодуй“.


Това е добър повод да си припомним как бе открита тази централа, благодарение на която вече 47 години имаме достатъчно електроенергия на поносима цена. Подобна кризисна ситуация с фрапантен дефицит има и през 60-те години, когато токът не стига и се налага режим. Тогава Тодор Живков повтаря: “Давайте, бързайте, че загиваме”.Така на 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за искане на помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли следващата година с подписването на спогодба за сътрудничество между България и Съветския съюз. 


След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав в близост до Козлодуй. Проектите за централата са изготвени съвместно от „Топлоелектропроект“ – Москва, и „Енергопроект“ – София. Основното оборудване е доставено от СССР, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.


Първата копка е през 1969 г., а година по-късно започва мащабното строителство.Ангажирани са над 100 хил. строители и монтажници. Реакторът е доставен през 1972 година.


На 5 септември 1974 г. тогавашният държавен глава и първи партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ „Козлодуй“. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно – за по-малко от 5 години след първата копка.


Този момент е запечатан на старите ленти от фотографа Иван Григоров, който предостави снимките на „168 часа“. На събитието присъства целият град, както и всички висши партийни лидери. Тодор Живков изнася речта си пред огромен портрет на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев



Третият райх (хитлеристка Германия) започва осезателно да изпитва трудности на всички фронтове – от полята на Донбас до Италия след 1943 г. Една от причините са трудностите в масовото производство на оръжия, равни или превъзхождащи тези на съюзниците. 


Това е поради липса на стратегически суровини, на работна сила и бомбардировките на англо-американската авиация. За да компенсира това, германската инженерна мисъл, най-добрата в Европа, създава икономични оръжия, които са сравнително лесни за производство, даже от жени и деца; не се енергоемки, а имат голям поразяващ ефект. Пропагандата на Гьобелс им дава общото име Wunder waffe („чудо оръжия“).


Мемоари 


В мемоарите си ветерани танкисти на съюзниците единодушно твърдят, че най-опасният враг на танка, особено в градски битки, са фаустниците (бел. ред. -  бойци с фаустпатрони/танкови юмруци, както ги наричат тогава). От тях се страхуват и те са мразени както снайперистите и тези с огнехвъргачки. Германски войник, заловен с фаустпатрон, практически няма шанс да остане жив.Faustpatron имат много по-голямо морално въздействие от прословутите германски PAK (противотанкови оръдия). Оръдията не могат да бъдат скрити в сграда или внезапно да изскочат точно пред танка, още по-малко могат да бъдат разположени на горните етажи, за да ударят отстрани и отгоре, където танковете са най-слабо защитени. За разлика от бронебоен снаряд Faustpatron, поразил танка, обикновено води до пълното му унищожаване и гибел на екипажа. Танкистите се опитват самостоятелно да защитят машините си. Има много снимки на съветски танкове Т-34 и ИС-2 с импровизирани екрани от различни мрежи, дори и пружини за легла. Това няма реална полза, но е психологическа защита за танкистите.


15 000 


При съюзниците в Европа (включително в Италия) от 15 000 загубени танка с фаустпатрони са поразени около 1000, т.е. малко повече от 7%. В Червената армия статистиката е малко по-лоша. През януари-март 1945 г. 1-ви украински фронт губи от фаустници 136 танка от общо загубени 1500 (около 9%). При превземането на Берлин тази цифра нараства до рекордните 15% - 300 от 2000 загубени танка. В СССР абсолютно всички германски противотанкови ракетни установки се наричат фаустпатрони. Те обаче са 2 коренно различни вида.


Юмрук


Faustpatron (или Panzerfaust) е най-простият и евтин гранатомет с еднократно действие. Използва надкалибрени гранати, приличащи на ръка със свит юмрук, оттам и името. Изстрелвани са от тръбата с метателен заряд на реактивния принцип - част от газовете изхвърлят гранатата, а другата излиза отзад, създавайки струйна струя, която намалява отката. Faustpatron има голяма проникваща сила и е лесен за използване. Дори жени и старци от Volkssturm (бел. ред. - народното опълчение на Третия райх) и 10-годишни деца от Hitlerjugend (младежката организация на партията на Хитлер) могат да стрелят с него. Недостатъкът е малкият обсег и изключително ниската точност; според статистиката не повече от 20% от изстреляните гранати поразяват целта.


Корени


Първите преносими ракетни установки са разработени от американски инженери. През 1942 г. гранатометите M1 Bazooka са приети от американската армия. Още през ноември с.г. германците успяват да заловят няколко гранатомета Bazookа. Според една версия в Тунис при десанта на съюзниците (операция „Лъч“), според друга край Великие Луки на Източния фронт (получени по ленд-лийза от Червената армия). Bazooka става прототип за създаването на германския й аналог Ofenrohr. Той е много по-малко известен, въпреки че е много по-добър от американския оригинал.


Американските гранати летят 1,5 пъти по-далеч, но Ofenrohr е много по-мощен и точен. 57 mm граната на Bazooka тежи едва наполовина от 88 mm граната на Ofenrohr (1,59 kg срещу 3,3 kg), чиято точност е много по-добра поради по-дългата с 30 cm цев и пръстена на опашката на гранатата. Задействащият механизъм е по-прост и по-надежден от този на американския прототип.Зарядът на Bazooka изгаря в цевта и след това гранатата лети по инерция. Ofenrohr има заряд, който създава реактивна тяга през целия полет. Това си има цена - двигателят работи след излитане от тръбата и стрелецът е в обсега на реактивната струя през първите метри от полета. За да се предпази, той носи противогаз, ръкавици и пелерина.


Кумин


През 1943 г. в Германия за решаване на проблема с противотанковата отбрана е създаден гранатомет RPzB. 43. Изстрелването генерира обилно количество дим както пред, така и зад оръжието. Поради това е наречен Ofenrohr (на немски - комин на пещ). Това е коренно различно оръжие, при това за многократна употреба, с гранати с калибър 88 mm, зареждани от задната страна на тръбата.


Гранатата е с ракетен двигател, а тръбата играе ролята на направляваща. Далечината на директния изстрел (200 m) и точността са много по-добри - на прицелната дистанция от 150 m Ofenrohr може да пробие 220 mm танкова броня. По дима противотанковите разчети лесно биват разкривани след изстрел, което ги прави мишени и изисква бързо да сменят позициите си.


Трудно се стреля от затворени пространства (бункери или къщи), защото пространството се изпълва с токсичен дим. Гранатометът е с разчет от 2 души: стрелец и зареждащ. Тръбата в задния край има пръстен, който предпазваше канала от замърсяване и повреда и улесняваше поставянето на граната в канала на тръбата. Има опора с подложка за рамо, 2 дръжки за държане и за насочване, 2 халки за колан за носене и пружинна ключалка за задържане на гранатата. Прицелването е с преден и заден мерник.


Кошмар


Още през 1943 г. се появява по-мощна версия на Ofenrohr на тринога. Тя ползва подобни, само че по-дълги и по-леки 88 mm гранати. Версията има обсег от 700 m с ефективно поразяване на целта до 250 m. Външно гранатометът приличаше на обикновено противотанково оръдие с щит, само че миниатюрно, и е наречено „Кукла“. Щитът със стъклен прозорец за прицелване предпазва стрелеца от реактивната струя.


Бързо става ясно, че щитовете могат да се монтират и на преносимия Ofenrohr. През 1944 г. се появява мобилна модификация със защитен щит и така стрелецът няма нужда от противогаз, пелерина и ръкавици. Наречена е Panzerschreck (от немски - танков кошмар; официално Raketenpanzerbüchse RPzB. 54 - противотанково ракетно оръдие).Интересното е, че за произведените 314 895 гранатомета има 2 218 400 гранати, т.е. само 7 броя на гранатомет. 


Цената


Както Ofenrohr, така и Panzerschrek са по-сложни и по-скъпи за производство от Faustpatron и изискват специално обучение на стрелците. Faustpatron се смята за „народно“ оръжие и от него са произведени повече от 8 млн. броя. С Ofenrohr и Panzerschreck са въоръжени предимно противотанкови роти на мотострелкови полкове на танкови дивизии в обем от 36 броя на рота. В края на 1944 г. всяка пехотна дивизия на Вермахта има щат със 130 гранатомета Panzerschreck в активна употреба и 22 резервни. Тези гранатомети също са на въоръжение и в някои елитни батальони на Volkssturm.Новаци


Ракетните гранатомети не спасяват Третия райх и не са панацея за борба с танковете. Съветският маршал Конев пише в мемоарите си: 


„Фаустпатронът е едно от онези средства, които създават у хора, които са физически неподготвени и необучени във война, чувство на психологическа увереност, че едва станали войници, наистина могат да направят нещо. И трябва да се каже, че тези фаустници по правило се бориха докрай и на този последен етап на войната показаха много по-голяма издръжливост от опитните германски войници, но вече пречупени от многото поражения и от умора“.

Източник:Телеграф



НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: