Страховитите оръжия на вермахта: Танкоубийците Panzerfaust, Ofenrohr и Panzerschreck

Третият райх (хитлеристка Германия) започва осезателно да изпитва трудности на всички фронтове – от полята на Донбас до Италия след 1943 г. Една от причините са трудностите в масовото производство на оръжия, равни или превъзхождащи тези на съюзниците. 

Това е поради липса на стратегически суровини, на работна сила и бомбардировките на англо-американската авиация. За да компенсира това, германската инженерна мисъл, най-добрата в Европа, създава икономични оръжия, които са сравнително лесни за производство, даже от жени и деца; не се енергоемки, а имат голям поразяващ ефект. Пропагандата на Гьобелс им дава общото име Wunder waffe („чудо оръжия“).

Мемоари 

В мемоарите си ветерани танкисти на съюзниците единодушно твърдят, че най-опасният враг на танка, особено в градски битки, са фаустниците (бел. ред. -  бойци с фаустпатрони/танкови юмруци, както ги наричат тогава). От тях се страхуват и те са мразени както снайперистите и тези с огнехвъргачки. Германски войник, заловен с фаустпатрон, практически няма шанс да остане жив.Faustpatron имат много по-голямо морално въздействие от прословутите германски PAK (противотанкови оръдия). Оръдията не могат да бъдат скрити в сграда или внезапно да изскочат точно пред танка, още по-малко могат да бъдат разположени на горните етажи, за да ударят отстрани и отгоре, където танковете са най-слабо защитени. За разлика от бронебоен снаряд Faustpatron, поразил танка, обикновено води до пълното му унищожаване и гибел на екипажа. Танкистите се опитват самостоятелно да защитят машините си. Има много снимки на съветски танкове Т-34 и ИС-2 с импровизирани екрани от различни мрежи, дори и пружини за легла. Това няма реална полза, но е психологическа защита за танкистите.

15 000 

При съюзниците в Европа (включително в Италия) от 15 000 загубени танка с фаустпатрони са поразени около 1000, т.е. малко повече от 7%. В Червената армия статистиката е малко по-лоша. През януари-март 1945 г. 1-ви украински фронт губи от фаустници 136 танка от общо загубени 1500 (около 9%). При превземането на Берлин тази цифра нараства до рекордните 15% - 300 от 2000 загубени танка. В СССР абсолютно всички германски противотанкови ракетни установки се наричат фаустпатрони. Те обаче са 2 коренно различни вида.

Юмрук

Faustpatron (или Panzerfaust) е най-простият и евтин гранатомет с еднократно действие. Използва надкалибрени гранати, приличащи на ръка със свит юмрук, оттам и името. Изстрелвани са от тръбата с метателен заряд на реактивния принцип - част от газовете изхвърлят гранатата, а другата излиза отзад, създавайки струйна струя, която намалява отката. Faustpatron има голяма проникваща сила и е лесен за използване. Дори жени и старци от Volkssturm (бел. ред. - народното опълчение на Третия райх) и 10-годишни деца от Hitlerjugend (младежката организация на партията на Хитлер) могат да стрелят с него. Недостатъкът е малкият обсег и изключително ниската точност; според статистиката не повече от 20% от изстреляните гранати поразяват целта.

Корени

Първите преносими ракетни установки са разработени от американски инженери. През 1942 г. гранатометите M1 Bazooka са приети от американската армия. Още през ноември с.г. германците успяват да заловят няколко гранатомета Bazookа. Според една версия в Тунис при десанта на съюзниците (операция „Лъч“), според друга край Великие Луки на Източния фронт (получени по ленд-лийза от Червената армия). Bazooka става прототип за създаването на германския й аналог Ofenrohr. Той е много по-малко известен, въпреки че е много по-добър от американския оригинал.

Американските гранати летят 1,5 пъти по-далеч, но Ofenrohr е много по-мощен и точен. 57 mm граната на Bazooka тежи едва наполовина от 88 mm граната на Ofenrohr (1,59 kg срещу 3,3 kg), чиято точност е много по-добра поради по-дългата с 30 cm цев и пръстена на опашката на гранатата. Задействащият механизъм е по-прост и по-надежден от този на американския прототип.Зарядът на Bazooka изгаря в цевта и след това гранатата лети по инерция. Ofenrohr има заряд, който създава реактивна тяга през целия полет. Това си има цена - двигателят работи след излитане от тръбата и стрелецът е в обсега на реактивната струя през първите метри от полета. За да се предпази, той носи противогаз, ръкавици и пелерина.

Кумин

През 1943 г. в Германия за решаване на проблема с противотанковата отбрана е създаден гранатомет RPzB. 43. Изстрелването генерира обилно количество дим както пред, така и зад оръжието. Поради това е наречен Ofenrohr (на немски - комин на пещ). Това е коренно различно оръжие, при това за многократна употреба, с гранати с калибър 88 mm, зареждани от задната страна на тръбата.

Гранатата е с ракетен двигател, а тръбата играе ролята на направляваща. Далечината на директния изстрел (200 m) и точността са много по-добри - на прицелната дистанция от 150 m Ofenrohr може да пробие 220 mm танкова броня. По дима противотанковите разчети лесно биват разкривани след изстрел, което ги прави мишени и изисква бързо да сменят позициите си.

Трудно се стреля от затворени пространства (бункери или къщи), защото пространството се изпълва с токсичен дим. Гранатометът е с разчет от 2 души: стрелец и зареждащ. Тръбата в задния край има пръстен, който предпазваше канала от замърсяване и повреда и улесняваше поставянето на граната в канала на тръбата. Има опора с подложка за рамо, 2 дръжки за държане и за насочване, 2 халки за колан за носене и пружинна ключалка за задържане на гранатата. Прицелването е с преден и заден мерник.

Кошмар

Още през 1943 г. се появява по-мощна версия на Ofenrohr на тринога. Тя ползва подобни, само че по-дълги и по-леки 88 mm гранати. Версията има обсег от 700 m с ефективно поразяване на целта до 250 m. Външно гранатометът приличаше на обикновено противотанково оръдие с щит, само че миниатюрно, и е наречено „Кукла“. Щитът със стъклен прозорец за прицелване предпазва стрелеца от реактивната струя.

Бързо става ясно, че щитовете могат да се монтират и на преносимия Ofenrohr. През 1944 г. се появява мобилна модификация със защитен щит и така стрелецът няма нужда от противогаз, пелерина и ръкавици. Наречена е Panzerschreck (от немски - танков кошмар; официално Raketenpanzerbüchse RPzB. 54 - противотанково ракетно оръдие).Интересното е, че за произведените 314 895 гранатомета има 2 218 400 гранати, т.е. само 7 броя на гранатомет. 

Цената

Както Ofenrohr, така и Panzerschrek са по-сложни и по-скъпи за производство от Faustpatron и изискват специално обучение на стрелците. Faustpatron се смята за „народно“ оръжие и от него са произведени повече от 8 млн. броя. С Ofenrohr и Panzerschreck са въоръжени предимно противотанкови роти на мотострелкови полкове на танкови дивизии в обем от 36 броя на рота. В края на 1944 г. всяка пехотна дивизия на Вермахта има щат със 130 гранатомета Panzerschreck в активна употреба и 22 резервни. Тези гранатомети също са на въоръжение и в някои елитни батальони на Volkssturm.Новаци

Ракетните гранатомети не спасяват Третия райх и не са панацея за борба с танковете. Съветският маршал Конев пише в мемоарите си: 

„Фаустпатронът е едно от онези средства, които създават у хора, които са физически неподготвени и необучени във война, чувство на психологическа увереност, че едва станали войници, наистина могат да направят нещо. И трябва да се каже, че тези фаустници по правило се бориха докрай и на този последен етап на войната показаха много по-голяма издръжливост от опитните германски войници, но вече пречупени от многото поражения и от умора“.

Източник:Телеграф

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Евгени Минчев изненада мрежата със СНИМКА на Михнева и направи голямо разкритие

Бях приготвил тази снимка, за да я постна, когато с Маргарита Михнева всичко е наред. Днес я публикувам, за да обявя, че си е тръгнала от този свят.

Това написа в профила си пиар експертът и светски лъв Лорд Евгени Минчев. Ето какво още казва той:

„Някои неща звучат толкова неправдоподобно, че не искаш да повярваш в тях. Маргарита Михнева- моя съседка, приятелка, усмихната и дърдореща вече я няма. Тя беше гост на всичките ни тържества с Карло и ни беше подарила антични пръстени.

Смеехме се по улиците и лафа ни беше, че черешите станали по 16 лева. Беше стилна, умна, придаваше европейски вид навсякъде, където се появеше.

Ще ни липсваш, скъпа Маргарита и да знаеш- много майстори , но Маргарита е една.“

БЛИЦ припомня, че журналистката издъхна в клиника в Женева в понеделник сутрин след продължително боледуване.

Президентът Румен Радев също изказа съболезнования към Михнева с признание за работата й.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сашка Васева с неочаквано признание за Лили Иванова

Сашка Васева призна, че приятелите й са я предали в най-тежкия й момент, но най-голямата музикална звезда на България се отзовала на помощ.

Дупнишката Мадона успя да се пребори с тумор в мозъка. Певицата разказа, че някои нейни колеги са изразили подкрепата си във фейсбук, но това е било само, за да си направят сами пиар.

Изпълнителката, която явно е направила големите си равносметки след преживяното, подчерта, че е имала нужда не от това, а да говори с някого, защото се е чувствала много самотна в болницата.

„Примата на нашата музика Лили Иванова ми се обади единствена, просто за да ме попита има ли с какво да помогне“, разказа легендата на попфолка в ефира на bTV. И добави, че Лили Иванова продължава периодично да я търси, за да я пита как е.

„Вратите на приятелите се затвориха, но се отвориха вратите на българите. Може би защото усетиха, че ме губят“, каза още звездата. И добави: „Лошото е вече зад гърба ми“.

Сашка Васева подготвя свой моноспектакъл, в който да разкаже за живота си и 30-те години на сцената. Певицата призова хората да се обърнат към вярата и Библията, за да постигнат най-висшата ценност.

„Това е светлинен пръстен, в който получаваш и даваш любов“, обясни тя и поясни, че семейството е най-важно, защото когато си в беда, то те подкрепя, а не хората, които се кълнат, че те обичат./show.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мартин Карбовски с тежки думи за Маргарита Михнева

Мартин Карбовски сподели пост след кончината на легендарната журналистка Маргарита Михнева. Ето какво сподели в страницата си във Фейсбук:

„СЪДБАТА на ЖУРНАЛИСТ/И/КАТА

Маргарита Михнева нямаше достъп от повече от десет години до БНТ.

За другите тв не говорим даже. Съдиха я, преследваха я, разболя се, остана весела, смяхме се като се видяхме. Но не беше много смешно.

За какво работи журналист/и/ката? Някой помни ли нейно разследване? Смътен скандал, имаше нещо, неблагодарна работа. Питам не за нея, а за себе си.

Но ти се усмихвай, смешно е, така се разделихме. Ще я послушам още малко.

Сбогом, Журналистке!??“

На 72 години почина журналистът Маргарита Михнева. Тя е издъхнала в клиника в Женева, Швейцария, съобщи агенция Фокус, цитирана от БНТ.

Дълги години тя води битка с рака.

Родена е на 21 април 1952 г. в София г. През 1974 г. завършва право в Софийския държавен университет. След дипломирането си е разпределена като прокурор в Търговище, но не практикува като юрист.

Явява се на конкурс в БНТ за редактор – водещ на тогавашната Втора програма (Ефир 2).

През 1975 г. започва работа в телевизията и прави първото си журналистическо разследване.

Включва се активно в кампанията на т.нар. „Възродителен процес“ с репортажи от границата по време на етническото прочистване през лятото на 1989 година.От 1992 до 1999 г. прави рубриката си „Конфликти“.

През годините работи и в bTV, и в Нова телевизия.

Тя е един от доайените на разследващата журналистика в България.

“Журналистическото разследване е една смъртоносна схватка с властта – и тогава, и сега”, каза Маргарита Михнева в интервю пред БНТ преди 10 години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя бе журналистката с най-висок рейтинг в България

 

Снимка: БГНЕС

На 16 декември през 2024 година на 72-годишна възраст почина българската телевизионна водеща и разследваща журналистка Маргарита Михнева, след дългогодишна битка с рака. Тя е прекарала последните си дни в клиника в Женева, Швейцария.

Едни я харесваха, други я мразеха, трети дишаха прахта след нея, но никой не може да отрече, че това бе журналистката с най-висок рейтинг в България. Уволняваха я осем пъти с надеждата да й затворят устата, но всъщност й помогнаха и направиха гласът й по-чуваем отвсякога.

Маргарита Михнева е родена през 1952 г. в столичната “Надежда”. Телевизионерката има прекрасно детство. Тогава цялото й семейство спи в едно легло, яде от една чиния и се топли на пернишко кюмбе. На 14 години бъдещата медийна фурия се залюбва с красивото гърче от класа си Христако. 

По-късно младежът става коняр и започва да превозва кюмюр на хората в “Надежда”. Родителите на Михнева обаче са амбициозни. Бащата работи в строителството, а майката е учителка. По тяхно желание записва право. Но за да не съдийства в дълбоката провинция, се явява на конкурс в телевизията. През 1974 година започва като репортер.

Не толкова гладък е личният й живот. Тя е доста притеснителна с кавалерите. Винаги те я избират. И все й се лепват слаби мъже. Повечето представители на силния пол я ограбват и огорчават. Изключение прави известен български генерал, специализирал в КГБ. Маргото обаче упорито пази името му в тайна.

Омъжила се на 28 години за момче от провинцията. Кумуват им Иван Славков и Васа Ганчева. Бракът е пълен провал. След развода Михнева въобще не контактува с бившия си съпруг Петър Михнев. Тя е безкомпромисна към него и днес го нарича „селски тарикат и далавераджия“. От този брак само дъщерята Неда е хубав спомен на хлевоустата журналистка.След развода си Маргарита започва връзка с австриец. 

Той е богат и ерудиран човек, има десетки фирми в Европа. Това е причината Михнева да замине в Германия, където да се вижда по-често с любимия си, чието име отказва да назове. С него се разбират идеално, не сключват брак, защото се считат за модерни хора. На десетата година от връзката им австриецът умира.

За финансовото състояние на Михнева от години се носеха легенди. Смята се, че тя е ако не милионерка, то със сигурност бе най-богатата журналистка в България. Истината е, че Михнева бе натрупала доста пари от периода, в който е работила в Германия. Тя се свързва с голямата продуцентска компания „Тунус филм“ и прави репортажи за немския канал ARD.

Маргарита се гордееше, че е може би най-уволняваната българка. Уволнявана е 8 пъти. Два от тях – лично от Тодор Живков. Тато обаче сам я връща на работа. По този повод по социалистическо време пак плъзва гадният слух, че Михнева е държанка на елита.

Заради срещите с хорските кахъри си докарва здравословни проблеми. Преди няколко години се разболя и от рак на гърдата. Претърпя няколко операции, беше съсипана психически, но успя да се съвземе и потърси утеха в работата си…

Нека е светла паметта й! 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Животът на жените в сливенския затвор е по-страшен от наказанието им. Ето как живеят там осъдените

Женският затвор в Сливен е основан през 1962 г. на мястото на бивши стопански постройки. Неговият капацитет е 362 места, но през последните няколко години жените трайно са намалели под 300.

Според публикувания през февруари доклад на Български хелзинкски комитет (БХК) жените затворнички в България са съвсем малък дял от общия брой – около 4%. Към 1 май 2015 г. около 82% от тях са в затвора за ненасилствени престъпления, като най-често присъдите им са за кражби и грабежи – около половината от общия брой. Тези престъпления са пряко свързани със състоянието на крайна бедност и социална изолация, в което се намират много от жените, преди да попаднат в затвора.

Те изтърпяват наказанието си в единственото поправително заведение за жени, където условията не те оставят да заспиш вечер.

„Сградата е една катакомба – бетонна, няма покрив, отгоре е залята с асфалт. Лятото е адска жега, зимата е адски студ. Печки на дърва и въглища, мръсотия, леглата са ужасни, дюшеците също. Не ти дават да си донесеш нищо от вкъщи, дори да имаш възможност“. Това разказва Вихра, която е излежала присъдата си там.

Освен България има и други държави в Европейския съюз само с един женски затвор. Такива са Малта, Люксембург, Кипър и Естония. Териториално обаче те са несравнимо по-малки. У нас има 11 затвора за мъже, което позволява те да изтърпяват наказанието си в най-близкия до постоянния им адрес затвор.

„Във всички мъжки затвори хората си лежат присъдите по местоживеене, докато ние сме събрани от цяла България в Сливен“, разказва една от затворничките. Според нея за семействата на жени от по-отдалечени градове като Лом и Сандански е изключително трудно да организират дългото, а и доста скъпо пътуване до Сливен - още повече, че пътуването до там отнема в пъти повече време, отколкото трае самото свиждане. Това поставя жените в затвора в неравностойна позиция спрямо мъжете, лишавайки ги от възможността за срещи с техните роднини.

На голяма част от жените в затвора в Сливен не им се предлага възможността чрез работа и добро поведение да получат по-лек режим или намаляване на присъдите. Те са допълнително демотивирани и от беззаконието, което цари вътре. Вихра, която вече е на свобода, споделя, че е осъдена за продажба на цигари без бандерол, но в затвора се шокирала, когато видяла, че полицаите масово пушат такива. Една от учителките дори раздавала цигари без бандерол на затворничките, за да ходят на училище.

Основателен е въпросът как, при такива условия на масова несправедливост, у затворничките може да бъде изградено усещане за морал, което да предотврати по-нататъшни престъпления, и дали институцията не е абдикирала от една от основните си функции – превъзпитание.

Вихра твърди, че често е ставала свидетел на ритници, бой, връзване с белезници за парното. Казва, че дори да напишеш жалба, тя няма да излезе от затвора.

„Всичко е изградено от нередности. Правят с теб каквото си поискат, а целта не е превъзпитанието. Целта е да излезеш половин човек”. Един сапун за къпане, един сапун за пране, 200 г прах за пране и десет дамски превръзки. Това се полага на всяка затворничка за месеца.

По-голям проблем от недостатъчните хигиенни консумативи обаче се оказва липсата на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Това става и причината за осъдително решение срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ през 2015 г. Съдът отбелязва, че „в разрез с всякакви нормални етични стандарти и човешко отнасяне ищцата е била принудена да облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение, с площ от 15,03 кв. м., обитавано от 5 души , пред очите на другите затворнички“

ВИДЕО:

Жените имат достъп до топла вода за около 15-20 минути на ден. За това време трябва да използват малкото работещи душове и мивки, за да се изкъпят, както и за пране. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ