Бях приготвил тази снимка, за да я постна, когато с Маргарита Михнева всичко е наред. Днес я публикувам, за да обявя, че си е тръгнала от този свят.


Това написа в профила си пиар експертът и светски лъв Лорд Евгени Минчев. Ето какво още казва той:


„Някои неща звучат толкова неправдоподобно, че не искаш да повярваш в тях. Маргарита Михнева- моя съседка, приятелка, усмихната и дърдореща вече я няма. Тя беше гост на всичките ни тържества с Карло и ни беше подарила антични пръстени.


Смеехме се по улиците и лафа ни беше, че черешите станали по 16 лева. Беше стилна, умна, придаваше европейски вид навсякъде, където се появеше.


Ще ни липсваш, скъпа Маргарита и да знаеш- много майстори , но Маргарита е една.“


БЛИЦ припомня, че журналистката издъхна в клиника в Женева в понеделник сутрин след продължително боледуване.


Президентът Румен Радев също изказа съболезнования към Михнева с признание за работата й.



Сашка Васева призна, че приятелите й са я предали в най-тежкия й момент, но най-голямата музикална звезда на България се отзовала на помощ.


Дупнишката Мадона успя да се пребори с тумор в мозъка. Певицата разказа, че някои нейни колеги са изразили подкрепата си във фейсбук, но това е било само, за да си направят сами пиар.


Изпълнителката, която явно е направила големите си равносметки след преживяното, подчерта, че е имала нужда не от това, а да говори с някого, защото се е чувствала много самотна в болницата.


„Примата на нашата музика Лили Иванова ми се обади единствена, просто за да ме попита има ли с какво да помогне“, разказа легендата на попфолка в ефира на bTV. И добави, че Лили Иванова продължава периодично да я търси, за да я пита как е.


„Вратите на приятелите се затвориха, но се отвориха вратите на българите. Може би защото усетиха, че ме губят“, каза още звездата. И добави: „Лошото е вече зад гърба ми“.


Сашка Васева подготвя свой моноспектакъл, в който да разкаже за живота си и 30-те години на сцената. Певицата призова хората да се обърнат към вярата и Библията, за да постигнат най-висшата ценност.


„Това е светлинен пръстен, в който получаваш и даваш любов“, обясни тя и поясни, че семейството е най-важно, защото когато си в беда, то те подкрепя, а не хората, които се кълнат, че те обичат./show.blitz.bg



Мартин Карбовски сподели пост след кончината на легендарната журналистка Маргарита Михнева. Ето какво сподели в страницата си във Фейсбук:


„СЪДБАТА на ЖУРНАЛИСТ/И/КАТА

Маргарита Михнева нямаше достъп от повече от десет години до БНТ.

За другите тв не говорим даже. Съдиха я, преследваха я, разболя се, остана весела, смяхме се като се видяхме. Но не беше много смешно.


За какво работи журналист/и/ката? Някой помни ли нейно разследване? Смътен скандал, имаше нещо, неблагодарна работа. Питам не за нея, а за себе си.


Но ти се усмихвай, смешно е, така се разделихме. Ще я послушам още малко.

Сбогом, Журналистке!??“


На 72 години почина журналистът Маргарита Михнева. Тя е издъхнала в клиника в Женева, Швейцария, съобщи агенция Фокус, цитирана от БНТ.


Дълги години тя води битка с рака.


Родена е на 21 април 1952 г. в София г. През 1974 г. завършва право в Софийския държавен университет. След дипломирането си е разпределена като прокурор в Търговище, но не практикува като юрист.


Явява се на конкурс в БНТ за редактор – водещ на тогавашната Втора програма (Ефир 2).


През 1975 г. започва работа в телевизията и прави първото си журналистическо разследване.


Включва се активно в кампанията на т.нар. „Възродителен процес“ с репортажи от границата по време на етническото прочистване през лятото на 1989 година.От 1992 до 1999 г. прави рубриката си „Конфликти“.


През годините работи и в bTV, и в Нова телевизия.


Тя е един от доайените на разследващата журналистика в България.


“Журналистическото разследване е една смъртоносна схватка с властта – и тогава, и сега”, каза Маргарита Михнева в интервю пред БНТ преди 10 години.


 

Снимка: БГНЕС

На 16 декември през 2024 година на 72-годишна възраст почина българската телевизионна водеща и разследваща журналистка Маргарита Михнева, след дългогодишна битка с рака. Тя е прекарала последните си дни в клиника в Женева, Швейцария.


Едни я харесваха, други я мразеха, трети дишаха прахта след нея, но никой не може да отрече, че това бе журналистката с най-висок рейтинг в България. Уволняваха я осем пъти с надеждата да й затворят устата, но всъщност й помогнаха и направиха гласът й по-чуваем отвсякога.


Маргарита Михнева е родена през 1952 г. в столичната “Надежда”. Телевизионерката има прекрасно детство. Тогава цялото й семейство спи в едно легло, яде от една чиния и се топли на пернишко кюмбе. На 14 години бъдещата медийна фурия се залюбва с красивото гърче от класа си Христако. 


По-късно младежът става коняр и започва да превозва кюмюр на хората в “Надежда”. Родителите на Михнева обаче са амбициозни. Бащата работи в строителството, а майката е учителка. По тяхно желание записва право. Но за да не съдийства в дълбоката провинция, се явява на конкурс в телевизията. През 1974 година започва като репортер.


Не толкова гладък е личният й живот. Тя е доста притеснителна с кавалерите. Винаги те я избират. И все й се лепват слаби мъже. Повечето представители на силния пол я ограбват и огорчават. Изключение прави известен български генерал, специализирал в КГБ. Маргото обаче упорито пази името му в тайна.


Омъжила се на 28 години за момче от провинцията. Кумуват им Иван Славков и Васа Ганчева. Бракът е пълен провал. След развода Михнева въобще не контактува с бившия си съпруг Петър Михнев. Тя е безкомпромисна към него и днес го нарича „селски тарикат и далавераджия“. От този брак само дъщерята Неда е хубав спомен на хлевоустата журналистка.След развода си Маргарита започва връзка с австриец. 


Той е богат и ерудиран човек, има десетки фирми в Европа. Това е причината Михнева да замине в Германия, където да се вижда по-често с любимия си, чието име отказва да назове. С него се разбират идеално, не сключват брак, защото се считат за модерни хора. На десетата година от връзката им австриецът умира.


За финансовото състояние на Михнева от години се носеха легенди. Смята се, че тя е ако не милионерка, то със сигурност бе най-богатата журналистка в България. Истината е, че Михнева бе натрупала доста пари от периода, в който е работила в Германия. Тя се свързва с голямата продуцентска компания „Тунус филм“ и прави репортажи за немския канал ARD.


Маргарита се гордееше, че е може би най-уволняваната българка. Уволнявана е 8 пъти. Два от тях – лично от Тодор Живков. Тато обаче сам я връща на работа. По този повод по социалистическо време пак плъзва гадният слух, че Михнева е държанка на елита.


Заради срещите с хорските кахъри си докарва здравословни проблеми. Преди няколко години се разболя и от рак на гърдата. Претърпя няколко операции, беше съсипана психически, но успя да се съвземе и потърси утеха в работата си…

Нека е светла паметта й! 



Женският затвор в Сливен е основан през 1962 г. на мястото на бивши стопански постройки. Неговият капацитет е 362 места, но през последните няколко години жените трайно са намалели под 300.


Според публикувания през февруари доклад на Български хелзинкски комитет (БХК) жените затворнички в България са съвсем малък дял от общия брой – около 4%. Към 1 май 2015 г. около 82% от тях са в затвора за ненасилствени престъпления, като най-често присъдите им са за кражби и грабежи – около половината от общия брой. Тези престъпления са пряко свързани със състоянието на крайна бедност и социална изолация, в което се намират много от жените, преди да попаднат в затвора.


Те изтърпяват наказанието си в единственото поправително заведение за жени, където условията не те оставят да заспиш вечер.


„Сградата е една катакомба – бетонна, няма покрив, отгоре е залята с асфалт. Лятото е адска жега, зимата е адски студ. Печки на дърва и въглища, мръсотия, леглата са ужасни, дюшеците също. Не ти дават да си донесеш нищо от вкъщи, дори да имаш възможност“. Това разказва Вихра, която е излежала присъдата си там.


Освен България има и други държави в Европейския съюз само с един женски затвор. Такива са Малта, Люксембург, Кипър и Естония. Териториално обаче те са несравнимо по-малки. У нас има 11 затвора за мъже, което позволява те да изтърпяват наказанието си в най-близкия до постоянния им адрес затвор.


„Във всички мъжки затвори хората си лежат присъдите по местоживеене, докато ние сме събрани от цяла България в Сливен“, разказва една от затворничките. Според нея за семействата на жени от по-отдалечени градове като Лом и Сандански е изключително трудно да организират дългото, а и доста скъпо пътуване до Сливен - още повече, че пътуването до там отнема в пъти повече време, отколкото трае самото свиждане. Това поставя жените в затвора в неравностойна позиция спрямо мъжете, лишавайки ги от възможността за срещи с техните роднини.


На голяма част от жените в затвора в Сливен не им се предлага възможността чрез работа и добро поведение да получат по-лек режим или намаляване на присъдите. Те са допълнително демотивирани и от беззаконието, което цари вътре. Вихра, която вече е на свобода, споделя, че е осъдена за продажба на цигари без бандерол, но в затвора се шокирала, когато видяла, че полицаите масово пушат такива. Една от учителките дори раздавала цигари без бандерол на затворничките, за да ходят на училище.


Основателен е въпросът как, при такива условия на масова несправедливост, у затворничките може да бъде изградено усещане за морал, което да предотврати по-нататъшни престъпления, и дали институцията не е абдикирала от една от основните си функции – превъзпитание.


Вихра твърди, че често е ставала свидетел на ритници, бой, връзване с белезници за парното. Казва, че дори да напишеш жалба, тя няма да излезе от затвора.


„Всичко е изградено от нередности. Правят с теб каквото си поискат, а целта не е превъзпитанието. Целта е да излезеш половин човек”. Един сапун за къпане, един сапун за пране, 200 г прах за пране и десет дамски превръзки. Това се полага на всяка затворничка за месеца.


По-голям проблем от недостатъчните хигиенни консумативи обаче се оказва липсата на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Това става и причината за осъдително решение срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ през 2015 г. Съдът отбелязва, че „в разрез с всякакви нормални етични стандарти и човешко отнасяне ищцата е била принудена да облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение, с площ от 15,03 кв. м., обитавано от 5 души , пред очите на другите затворнички“

ВИДЕО:

Жените имат достъп до топла вода за около 15-20 минути на ден. За това време трябва да използват малкото работещи душове и мивки, за да се изкъпят, както и за пране. 



Айнщайн е казал за Учителя: Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Петър Дънов от България


В столичния квартал "Изгрев", срещу Руското посолство, се намира гробът на Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя. Тиха, подредена градина с много гълъби, цветя и зеленина, пише Mila.bg. Вратата винаги е отключена за всеки. Гробът на Учителя е във формата на елипса. Намира се до стара лоза, под която той обичал да си почива.


На надгробната плоча е инкрустиран пентаграм – символът на Бялото братство. В него са изписани петте християнски добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Знакът е в окръжност, която символизира божественото – а в нея пише: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Това според Дънов е символ на пътя към усъвършенстване на душата, по който се стремят да вървят последователите му.


Казват, че мястото в “Изгрев” е чудотворно. Може би затова там винаги има някой, дошъл да поговори мислено с Учителя. Самият Пако Рабан, когато бе в България през 1996 г., посети гроба на Дънов. Преди време името на Учителя зае второ място в класацията на “Великите Българи” като се нареди веднага след Васил Левски. А Айнщайн е казал за него: “Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”. Знаем ли всъщност, кой е той и каква е мисията му?


Според Учителя изпитанията са проверка на добродетелите ни


“Истинските успехи не се измерват с материалните ни придобивки, а с реализирането на вътрешния ни потенциал”, твърди Учителя. Той казва: “Започнете със себе си – развивайте вярата си, милосърдието си, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Добрият човек трябва да бъде силен, но не като побеждава себе си, а като познава себе си. А изпитанията в живота са проверка на добродетелите ни. Мислим, че сме добри, но щом ни поставят в неблагоприятни условия, веднага ще се познае колко сме добри. Най-ценното нещо на човека е неговият характер, минал през огъня на изпитанията.”


Учението на Дънов помага да усъвършенстваме духа си


Роден е на 12 юли 1864 г. в село Хадърча, близо до Варна, в семейството на свещеник. Около 7 години изучава теология и медицина в САЩ, където създава връзки с американски езотерични духовни групи. След завръщането си в България получава просветление за мисията си и казва: “Моята задача е да събудя в човека свещеното чувство към живота и Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него”. Основава общността „Бялото братство” и взема духовното име Беинса Дуно. През 1900 г. за пръв път събира последователи и бързо групата прераства в малък кръг от 10-20 души. 11 години Дънов обиколя страната, прави френологични изследвания (по формата на черепа и лицето се съди за характера и качествата на човека).


Учението му, както самият той казва е “наука и вяра”. Последователите му са убедени, че то просветлява ума с познания за същността на Бога, и ни помага да усъвършенстваме духа си. Наследството на Учителя включва 7500 беседи, около 100 000 страници, молитви, кръговия танц паневритмия, хиляди духовни опити, упражнения и съвети за всеки аспект от човешкия живот. Като цигулар и композитор Дънов е създал над 150 песни. За музиката му казват че: “разширява душата, дава сила на духа, стопля и омекотява сърцето, осветява и освобождава ума”


“Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”


Днес членовете на Братството слушат беседи на Учителя, пеят негови песни молитви по негова музика в съпровод на пиано и цигулки. Помежду си се наричат братя и сестри. Не се оплакват от скъпотията и тежкия живот, за да не натоварват околните и себе си. Смятат, че това е загуба на време. В живота на дъновистите няма тайнства и изповеди. Сред тях няма и духовен водач, нито ритуални обреди, а традиции, оставени от Дънов. Придържат се към природосъобразен начин на живот – разделно хранене с много сурови зеленчуци и плодове.Повечето дъновисти са вегетарианци, защото вярват, че от страха на животните при убиването им в месото им се отделят психични и органични токсини, които след това преминават и в организма на консумиращия месото. Всяка седмица дъновистите правят 24-часов хранителен пост – смятат, че това осигурява на тялото физическа почивка, която събужда духовната активност. Спазват и 10-дневен житен режим през февруари.Казват, че ябълките и черешите са под властта на планетата Венера и осигуряват благородство и мекота на характера; орехите и бадемите - под властта на Сатурн, което ги прави отлична храна за мозъка, а картофите се влияят от Юпитер и подсилват интелекта. Затова след 24-часовия пост се захранват именно с картофена супа.


Дънов учи: “Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”. От март до септември хората от Бялото братство са повече на открито – отдават се на разходки, здравословно дишане, излети в планината. Особено почитат празниците по време на пролетното и есенното равноденствие, тъй като смятат, че това са важни моменти в енергийния обмен между човека и природата. А за съборните дни на Рила (19-21 август) казват, че са с най-голямо енергийно значение за земята и за хората.


Играят паневритмия - танц, сътворен от Дънов, който се изпълнява по негова музика на открито сутрин и следобед от 22 март до 22 септември. “Това, което ще получите за здравето си през този период, няма да намерите в никоя аптека”, казва Учителя.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: