Момче задига номера с четирите деветки – СГ9999 от изгорялата кола на Гунди, умира като студент

11-годишният Здравко Енчев бил голям фен на „Левски“

След зловещата катастрофа край Витиня на 30 юни 1971 г., отнела живота на футболните звезди Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, останките от лъскавата „Алфа Ромео“ са откарани в Ботевград. Малко 11-годишно дете открадва номера на колата, а после то умира като студент. Загиналият Здравко е син на известния хирург от Ботевград Константин Енчев.

Още преди преместването на автомобила изчезва един от двата легендарни номера с четирите деветки – СГ9999. Тогава никой не разбира какво се случва с табелата.

От колата го сваля човек от разследващия екип на МВР, пристигнал на мястото на събитието. Предният номер е станал на нищо, тъй като именно предницата на „Алфата“ се забива в камиона, след което следва взрив. Сгънат е не на две, а на три от зловещия удар. 

Задният номер обаче е читав. Служителят на МВР го оставя на една страна, близо до храсти, разположени до самия път. Впоследствие са разбира, че табелката с деветките изчезва.

Задига я 11-годишният Здравко Енчев, който по същото време се прибирал за родния си Ботевград със свои близки, припомнят медии. Те и десетки други хора са принудени да отбият заради катастрофата. Всички веднага отиват близо до изгорялата „Алфа Ромео“ и тежкотоварния камион ЗИЛ. Но не успяват да се доближат повече, тъй като мястото е обградено.

По някакъв начин Здравко се докопва до оставения настрана номер с деветките и го прибира в дома си, където го пази години наред. Той е запален левскар от мъничък. И когато на място разбира какво се е случило и кои са загиналите – неговите любимци, започва да плаче с глас. Изведнъж погледът му попада към храстите, където се мержелееномерът с четирите деветки. Момчето отива и без никой да го види, взема табелката. После я пази като реликва.

За съжаление, Здравко също си отива млад от този свят – като студент в София. Други подробности за него обаче не са известни на широката общественост.

Баща му доживява до 2009 г., когато напуска този свят на 76-годишна възраст. Изпращат го много хора, тъй като е изключително уважаван в околията. Той е почетен гражданин на Ботевград и голямо име не само там, но и в Правец./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първа версия за трагедията с младите Илияна и Алекс!

 

Починали са след задушаване от печка на газ,  това разказват близки на момичето

Както БЛИЦ вече съобщи търсените Илияна Котакова от Благоевград и Алекс Христов от благоевградското село Рилци са открити мъртви в квартира на улица "Н. Петрини" в Благоевград.

Починали са след задушаване от печка на газ, това разказват близки на момичето, цитирани от struma.com.Пред къщата, където е квартирата има много хора, близки на Илияна и Алекс, гневни, че полицията не е започнала да ги търси днес по рано. 

Припомняме, че близки на момичето вдигнаха тревога след като тя не се прибрала и не отговаряла на телефона си повече от 24 часа, с изключен телефон пък бил Алекс. Трагедията е голяма. Сигналът за изчезването на ученичката е подаден рано днес в полицията, откъдето са казали, че трябва да мине определено време, за да я обявят за издирване.

Цял ден днес близките и обърнаха града и околностите, за да я търсят.

Полиция и доброволци са открили двамата младежи. Родителите им вече са уведомени. В жилището е имало газова бутилка.

Преди минути от полицията разпространиха и официално съобщение за случая. Не са установени следи от насилие, причините за смъртта се изясняват.

Ето какво съобщиха от полицията:

Двамата са открити мъртви около 19:15 часа в неделя. По предварителна информация няма следи от насилие по телата. Като вероятна причина за смъртта на младежите е задушаване вследствие на изтичане на газ. 

В момента са в ход процесуално-следствени действия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с инцидента.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къмпингите бяха не просто място за почивка, а и социален феномен по времето на СОЦА в НРБ

 

Ще ви разкажа малко за къмпинг "Нестинарка" по времето на социализма в България.

Къмпинг "Нестинарка" се намираше на Черноморското крайбрежие, в близост до село Българи, община Царево. По време на социалистическия период (1944-1989 г.) този къмпинг беше един от популярните lugar за почивка, особено сред работещите в различни предприятия и профсъюзи.

Ето някои характеристики, които го правеха атрактивен по онова време:

Достъпност за широки социални групи

Профсъюзите организираха евтини почивки за работници и служители

Държавата субсидираше туристическите бази, което правеше цените ниски

Можеха да почиват хора от различни социални прослойки

Природни дадености

Красив морски бряг

Живописен район с гориста местност

Близост до автентични български села

Относително запазена екологична среда

Социална среда

Колективни почивки с организирани дейности

Възможност за запознанства

Споделено преживяване сред работещи от различни сфери

Въпреки простите условия, хората го оценяваха заради достъпността и възможността за евтина почивка сред природата по времето на социализма.

По времето на социализма в България къмпингите бяха изключително популярни и предпочитани места за почивка. Ето някои key характеристики:

Достъпност

Евтини ваканционни опции за широки слоеве от населението

Профсъюзите организираха колективни почивки на преференциални цени

Държавата субсидираше туристическата инфраструктура

Най-популярни черноморски къмпинги

"Нестинарка"

"Приморско"

"Арапя"

"Градина"

"Ален мак"

Социални характеристики

Колективно прекарване на времето

Възможност за запознанства

Семпли, но функционални условия

Демократична форма на почивка - без големи различия между социалните групи

Организирана дейност

Групови занимания

Спортни и културни мероприятия

Танцови и музикални вечери

Колективно готвене и забавления

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ралица Паскалева: Приключих с „Игри на волята“

Оттеглянето на двамата дългогодишни водещи на „Игри на волята“ – Димо Алексиев и Ралица Паскалева, вече е неоспорим факт. След като стана ясно, че актьорът е бил отстранен от предаването заради проблемите си с алкохола, неговата екранна половинка също е аут, разкри самата тя.

В личния си социален профил в Инстаграм тя премахна от биографията си статута на водещ на „Игри на волята“, който бе актуален през последните 4 години.

Според информация на Intrigi.bg решението Ралица вече да не е сред водещите на предаването не е на продукцията, а лично нейно. Актрисата избрала да бъде съпричастна с напускането на Алексиев и отказала да си партнира с друга фигура.„Да изляза на арената до друг водещ, след като с Димо сме преминали през толкова много за последните 4 години, за мен би било предателство“, споделила Паскалева пред свои колеги в Нова ТВ.

Тя отказала да подпише договора за следващия сезон, а от продукцията вече търсят новото лице на нейно място.

Припомняме, че дебютът на „Игри на волята“ бе излъчен през 2019 г. с водеща Александра Сърчаджиева. Тя се задържа само един сезон, след което бе сменена от дуото Димо Алексиев и Ралица Паскалева. На 12 ноември 2024 г. Димо бе арестуван заради шофиране в нетрезво състояние. Фактът, че това не е първото му подобно провинение, предизвика широк негативен обществен отзвук и принуди продукцията да се раздели с водещия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В деня на сватбата,момиченце носещо букет цветя промени живота на една булка завинаги

Бърз поглед върху китката на детето разкри белег, който разби предубедените й представи за мъжа, за когото щеше да се омъжи.

Денят беше прекрасен, топъл, но не прекалено горещ, с лек бриз, носещ аромата на цветя из парка. Приятели и роднини разговаряха и се усмихваха, докато чакаха церемонията.

Стоях пред олтара, покрита с бялата си рокля, сякаш сънувах. Мъжът, когото обичах, беше само на няколко метра от мен и се смееше с гостите ни. Всичко се чувстваше напълно на мястото си.

Или поне така изглеждаше.

Точно когато церемонията започваше, я забелязах — малко момиче, на не повече от пет години, стоеше само с маргаритки в ръка и широко отворени, заинтересовани очи. Изглеждаше не на място, роклята й беше измачкана, а обувките й – ожулени, сякаш беше влязла случайно.

Тя се обърна към мен с невинен въпрос: „Имаш ли монета?“ Тя се обърна към мен със спокоен, но ясен глас. Усмихнах се учтиво и протегнах ръка за четвърт, но докато я протегнах, забелязах родилния белег във формата на сърце на китката й, който беше идентичен с този на моя годеник.За момент замръзнах. Спомените, които бях погребала, се върнаха. Преди години се съмнявах в необяснимите му изчезвания, късните му нощи и дълготрайната миризма на парфюм, която не можеше да бъде обяснена. Всеки път той отхвърляше страховете ми като параноя, надсмивайки се на тревогите ми.

Пред мен стоеше това малко момиченце, стиснало своите маргаритки, със същия белег във формата на сърце. Коленичих до нивото на очите й, опитвайки се да запазя спокойствие. „Скъпа, къде са родителите ти?“ – попитах нежно, гласът ми трепереше.

— Не знам — промърмори тя, стиснала здраво маргаритките си. „Търсих баща си.“

Ужас се настани в гърдите ми. „Кой е твоят баща?“

Мъничката й ръка сочеше към годеника ми, разбивайки всяка последна надежда, която имах. Изправих се, усещайки как тежестта на предателството потъва в мен. Докато той се приближаваше, загриженост, изписана в чертите му, си поех въздух и се насилих да попитам: „Имаше ли дете преди пет години?“Въпросът остави лицето му пребледняло, обичайният му чар се превърна в нервен смях. „Не, разбира се, че не“, заекна той и погледна детето, сякаш я виждаше за първи път.

Вдигнах ръката й, показвайки знака. „Тогава обясни това“, казах, гласът ми смесица от скръб и гняв. — Тя има същия белег по рождение като теб.

Шокът обхвана тълпата, когато всички възприеха разкритието. Той се взря в белега по рождение, в очите му проблясваше паника. „Това… това е просто съвпадение“, опита се да настои той, но убеждението изчезна.

 

 

Настроението стана напрегнато, като дискусията беше заменена от неловка тишина, докато хората гледаха ужасено. Родителите ми стояха неподвижни, ръката на майка ми закриваше устата й, а погледът на баща ми ставаше стоманен.Протестите на годеника ми отслабнаха, но гласът ми остана твърд. „Не, Джеймс. Това не е съвпадение.” Погледът ми омекна, когато се обърнах към момиченцето. „Как се казваш, скъпа?“

„Емили“, прошепна тя през сълзи, а невинността й прониза болката ми.

Обръщайки се към него, взех окончателното си решение. „Няма да се оженя за теб, освен ако не ми кажеш истината. „Докажи го с ДНК тест.“ Говорех тихо, но тъгата беше ясна.

Сватбата беше отменена. През следващите няколко дни клюките се разпространиха и телефонът ми бръмчеше от запитвания, но нямах сили да обяснявам. Просто чаках мълчаливо истината.

Резултатите от ДНК пристигат бързо, потвърждавайки неизбежното: Емили е негова дъщеря.Опитите на Джеймс да извини лъжите си бяха неефективни. Беше държал един живот от мен, включително това невинно дете, което заслужаваше нещо повече.

Въпреки че бях смазана, аз си тръгнах, знаейки, че не мога да остана с някой, който крие нещо толкова важно. Колкото и сърцераздирателно да беше, стана ясно, че любовта е недостатъчна при липса на доверие. Емили поне намери семейство в осиновителите си баба и дядо, които я посрещнаха честно и ентусиазирано.

Що се отнася до мен, продължих напред със смесица от скръб и облекчение. Едно нещо беше ясно: бях освободена от тежестта на нечестността и това беше мир, за който можех да се вкопча, дори когато слънцето залезе в деня, който трябваше да бъде най-щастливият ми ден.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 10-годишна възраст я наричаха „Грозното пате“. Ето как изглежда на 27 години

Пътуването на самотрансформацията: от „Грозното патенце“ до красивия лебед

Пътят на самоусъвършенстване със сигурност е труден, но крайният резултат може да бъде наистина вдъхновяващ. Неостаряващата приказка „Грозното патенце“ е отлична метафора за този процес.

Историята проследява пътуването на младо пате, което е отбягвано от приятелите и семейството си, но накрая израства в красив лебед, привличайки вниманието и обичта на другите патици в езерото.

Извличане на уроци от Грозното пате. Тази легендарна басня предава важен урок за личностното развитие, като набляга на необходимостта от трансформация и гъвкавост.Той осветява важните уроци на живота: независимо от предизвикателствата, с отдаденост и постоянство можем да разкрием вродената си красота и да й позволим да блести през целия ни живот.

Размишлявайки върху историята на „Грозното пате“, можем да получим силно насърчение. Помислете за случая на младо момиче, което с постоянство и добро отношение успя да премине през подобен преход. Тя олицетворява вярата, че с правилно мислене всеки може да успее.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ