Заръките на Петър Дънов за дълъг живот и спасение на света

Айнщайн е казал за Учителя: Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Петър Дънов от България

В столичния квартал "Изгрев", срещу Руското посолство, се намира гробът на Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя. Тиха, подредена градина с много гълъби, цветя и зеленина, пише Mila.bg. Вратата винаги е отключена за всеки. Гробът на Учителя е във формата на елипса. Намира се до стара лоза, под която той обичал да си почива.

На надгробната плоча е инкрустиран пентаграм – символът на Бялото братство. В него са изписани петте християнски добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Знакът е в окръжност, която символизира божественото – а в нея пише: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Това според Дънов е символ на пътя към усъвършенстване на душата, по който се стремят да вървят последователите му.

Казват, че мястото в “Изгрев” е чудотворно. Може би затова там винаги има някой, дошъл да поговори мислено с Учителя. Самият Пако Рабан, когато бе в България през 1996 г., посети гроба на Дънов. Преди време името на Учителя зае второ място в класацията на “Великите Българи” като се нареди веднага след Васил Левски. А Айнщайн е казал за него: “Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”. Знаем ли всъщност, кой е той и каква е мисията му?

Според Учителя изпитанията са проверка на добродетелите ни

“Истинските успехи не се измерват с материалните ни придобивки, а с реализирането на вътрешния ни потенциал”, твърди Учителя. Той казва: “Започнете със себе си – развивайте вярата си, милосърдието си, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Добрият човек трябва да бъде силен, но не като побеждава себе си, а като познава себе си. А изпитанията в живота са проверка на добродетелите ни. Мислим, че сме добри, но щом ни поставят в неблагоприятни условия, веднага ще се познае колко сме добри. Най-ценното нещо на човека е неговият характер, минал през огъня на изпитанията.”

Учението на Дънов помага да усъвършенстваме духа си

Роден е на 12 юли 1864 г. в село Хадърча, близо до Варна, в семейството на свещеник. Около 7 години изучава теология и медицина в САЩ, където създава връзки с американски езотерични духовни групи. След завръщането си в България получава просветление за мисията си и казва: “Моята задача е да събудя в човека свещеното чувство към живота и Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него”. Основава общността „Бялото братство” и взема духовното име Беинса Дуно. През 1900 г. за пръв път събира последователи и бързо групата прераства в малък кръг от 10-20 души. 11 години Дънов обиколя страната, прави френологични изследвания (по формата на черепа и лицето се съди за характера и качествата на човека).

Учението му, както самият той казва е “наука и вяра”. Последователите му са убедени, че то просветлява ума с познания за същността на Бога, и ни помага да усъвършенстваме духа си. Наследството на Учителя включва 7500 беседи, около 100 000 страници, молитви, кръговия танц паневритмия, хиляди духовни опити, упражнения и съвети за всеки аспект от човешкия живот. Като цигулар и композитор Дънов е създал над 150 песни. За музиката му казват че: “разширява душата, дава сила на духа, стопля и омекотява сърцето, осветява и освобождава ума”

“Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”

Днес членовете на Братството слушат беседи на Учителя, пеят негови песни молитви по негова музика в съпровод на пиано и цигулки. Помежду си се наричат братя и сестри. Не се оплакват от скъпотията и тежкия живот, за да не натоварват околните и себе си. Смятат, че това е загуба на време. В живота на дъновистите няма тайнства и изповеди. Сред тях няма и духовен водач, нито ритуални обреди, а традиции, оставени от Дънов. Придържат се към природосъобразен начин на живот – разделно хранене с много сурови зеленчуци и плодове.Повечето дъновисти са вегетарианци, защото вярват, че от страха на животните при убиването им в месото им се отделят психични и органични токсини, които след това преминават и в организма на консумиращия месото. Всяка седмица дъновистите правят 24-часов хранителен пост – смятат, че това осигурява на тялото физическа почивка, която събужда духовната активност. Спазват и 10-дневен житен режим през февруари.Казват, че ябълките и черешите са под властта на планетата Венера и осигуряват благородство и мекота на характера; орехите и бадемите - под властта на Сатурн, което ги прави отлична храна за мозъка, а картофите се влияят от Юпитер и подсилват интелекта. Затова след 24-часовия пост се захранват именно с картофена супа.

Дънов учи: “Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”. От март до септември хората от Бялото братство са повече на открито – отдават се на разходки, здравословно дишане, излети в планината. Особено почитат празниците по време на пролетното и есенното равноденствие, тъй като смятат, че това са важни моменти в енергийния обмен между човека и природата. А за съборните дни на Рила (19-21 август) казват, че са с най-голямо енергийно значение за земята и за хората.

Играят паневритмия - танц, сътворен от Дънов, който се изпълнява по негова музика на открито сутрин и следобед от 22 март до 22 септември. “Това, което ще получите за здравето си през този период, няма да намерите в никоя аптека”, казва Учителя.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мистерията е пълна! Никой не знае къде е погребана Дража Вълчева

Години след кончината на БКП легендата Дража Вълчева червените старейшини все още не знаят къде е погребана тя. Мистерията с гроба на желязната лейди на комунистическата партия е пълна, а някогашните ѝ съратници казват, че не могат да ѝ поднесат цвете на помена в края на май, защото нямат информация къде се намира вечният ѝ дом...

Някогашната любимка на Тодор Живков почина от инсулт през 2016 г. и бе погребана от семейството при строга конфиденциалност. След като вестта за кончината ѝ тогава стигнала до ветераните в БСП, мнозина от тях изявили желание да присъстват на панихидата, но това не се случило. Професор Русин Донев, с когото приживе Вълчева работеше, обяснява, че погребението е станало без никакъв шум. 

След като провел телефонен разговор с щерка ѝ, тя му казала, че майка ѝ вече е била погребана след семейно решение това да се случи само в присъствието на кръвни роднини. Седем години след смъртта ѝ гробът ѝ продължава да бъде неизвестен за мнозина. Съпартийци на Вълчева смятат, че причината за това е, че семейството иска да опази паметта ѝ и да избегне евентуални вандалски набези, каквито неведнъж са се случвали на гробовете на величия от БКП.

Дража, която си отиде на 85 години, е една от малкото жени, които по времето на комунизма бяха допуснати до върховете на държавния апарат. Тя е смятана за един от най-приближените хора на бившия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. След промените през 1989 г. обаче е низвергната като човек от свитата на Тато и моментално е изключена от Централния комитет на БКП. По-късно и от самата партия от т. нар. реформатори начело с наследника на Тодор Живков – Петър Младенов, и новоизбрания премиер Андрей Луканов. Въпреки че при следващото червено правителство – на Жан Виденов, живковистите вземат частичен реванш, тя остава извън светлините на прожекторите. До последните си дни Дража общувала с шепа социалисти, но следяла всички новини около БСП, още повече че в партията продължил делото ѝ нейният племенник – пловдивският функционер на Столетницата Захари Георгиев. През последните месеци от живота си Дража Вълчева се оплаквала от проблеми с краката. 

Била доволна, че дъщеря ѝ се грижела за нея, както и че получавала приличната за страната по онова време пенсия от 300 лв., разказа неотдавна племенникът ѝ.

До края на живота си Дража живееше в емблематичното си жилище близо до Докторската градина в София, личен подарък към нея от бившия Първи. Тя редовно можеше да бъде видяна на разходка в парка, куцукайки с бастун. Малко след смъртта ѝ се появи информация, че роднините ѝ са продали легендарния имот за крупна сума. Пловдивското жилище на Дража, намиращо се на пъпа на града на централната ул. „Иван Вазов“, също отдавна не е собственост на нейното семейство и е в ръцете на богат бизнесмен. Единственото дете на Вълчева е дъщеря ѝ Саша, която работи като учен към БАН. Тя е омъжена за бизнесмена и дипломат Пламен Грозданов, с когото имат двама големи синове. Семейството развива множество бизнеси, сред които и винарска изба.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина най-търсеният мафиотски бос, укривал се 30 години от полицията

 

Преди няколко дни Матео Месина Денаро изпадна в кома.

Намиращият се зад решетките италиански мафиотски бос Матео Месина Денаро почина на 61 годишна възраст, предадоха световните агенции.

Месина Денаро страдаше от рак в дебелото черво в последен стадий и беше преместен от затвора в болница в град Акуила, където е починал. Там постепенно лечението му срещу рака беше преустановено и той мина само на палиативно лечение. Преди няколко дни той изпадна в кома.Матео Месина Денаро, който бе бос на Коза Ностра, беше арестуван през януари след 30-годишно укриване от властите. Той беше заловен от специализирано полицейско подразделение в клиника за лечение на рак в Палермо, където се лекувал под фалшиво име.

Месина Денаро е осъден задочно на доживотен затвор за ролята си в серия от зловещи убийства и взривявания на коли бомби в Италия.Наред с другите престъпления той е обвинен за атентатите презз 1992 г., при които загинаха водещите прокурори, борещи се с мафията, Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Денаро е смятан за близък довереник на бившите престъпни босове на мафията Бернардо Провенцано и Салваторе Риина.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина известната разследваща тв журналистка Маргарита Михнева

Известната тв журналистка Маргарита Михнева е починала тази сутрин в клиника в Женева. Това съобщи сайтът на вестник “Банкер”.

Тя е издъхнала на 72-годишна възраст след продължително боледуване. Михнева е едно от най-популярните лица в българския тв ефир.

В различни периоди е работила за БНТ, bTV и Нова ТВ и се считаше за един от най-добрите разследващи журналисти.

“Разделяме се с обичаната от всички нас жена, която през всички тези години дари с много любов своите приятели и колеги. Живя с радостите на своето семейство като любяща майка.Тя умееше да обича и прощава, да помага, да търси и да открива неуморно истината. Беше търпелива, изчакваше спокойно и със смирение трудностите, които й поднасяше животът.Беше чувствителна и надарена да обича и да помага на всички. Смела и позитивна в мислите си, мила и внимателна”, написа в съболезнованието си финансистът Атила Джагаров, цитиран от “Банкер”.

“Скъпа Марги, в момента твоята душа е сред нас като Божие, чисто сътворение, което Бог дава на всеки новороден и прибира при себе си след неговата физическа смърт.

Душата е чиста като Божията мисъл. Тя е силата, която допреди няколко дни крепеше човешкото ти тяло. Душата е онази Божия частица във всеки един от нас, която ни прави силни, живи и свързващи ни един с друг.

Тя е сила, вдъхновена по Божията воля, насочена към най-прекрасните добродетели и намерения, за чист и осмислен за много любов живот. Напускайки ни, скъпа Марго, ти успя да съхраниш своята душа с всичките си добродетели и продължаваш своето съществуване в Божието царство.Ще усетиш Божественото в себе си, Божието и космическото царство. Царството на съвършения разум и върховното Аз. Ти ще останеш завинаги свързана с нашите души и сърца като много обичана наша приятелка”, допълва още в емоционалното си сълболезнование Атила Джагаров.

Кратка биография:

Родена е на 21 април 1952 г. в София г., в квартал „Надежда“. През 1974 г. завършва право в Софийския държавен университет. След дипломирането си е разпределена като прокурор в Търговище, но не практикува като юрист.

Явява се на конкурс в БНТ за редактор – водещ на тогавашната Втора програма (Ефир 2).

През 1975 г. започва работа в телевизията. Включва се активно в пропагандната кампания на т.нар. „Възродителен процес“, проявявайки се с „настървените“ си репортажи от границата по време на етническото прочистване през лятото на 1989 година.

От 1992 до 1999 г. прави рубриката си „Конфликти“. Уволняват я от БНТ и тя отива в bTV, заедно с рубриката си, но след около година я свалят от екрана. След това е водеща на предаването „Пуканки“ по Нова телевизия.

Тя е един от първите разследващи журналисти в България.

Източник: banker.bg, blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Посвещава се на поколението,което смяташе наум,имаше вечерен час, военно дело и бригади

Аз съм от поколението, което смяташе наум и обичаше безплатно.

Което имаше вечерен час, военно дело и бригади.

Което нямаше Гугъл и трябваше да рови по библиотеките.

Което знаеше наизуст поезията на Ботев, Смирненски и Вапцаров.

Което носеше униформа, но тя не му попречи да бъде какъвто си поиска, точно обратното.

Което имаше респект и от родители и от учители

Което го възпитаваха строго, не че нямаше да сгреши никога, но нямаше да потъва в грешките си. 

Което не знаеше що е това наркотик и за запалена цигара изяждаше един по врата. 

Което спокойно отиваше и се връщаше от училище.

Което имаше казарма. Знам, че не винаги всичко е розово, вероятно няма и да бъде, но се получи едно здраво поколение.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Те бяха последните екзекутирани в соц - лагера само 10 дни след първите протести

Никой друг социалистически режим в Източна Европа не колабира толкова бързо както диктатурата в Румъния на Николае Чаушеску. За това бяха достатъчни само 6 дни – от първите протести в провинцията до бягството на тирана.На 21 декември 1989 година се провежда една превърнала се през годините в традиция режисирана демонстрация, на която работници от различни заводи екзалтирано скандират в подкрепа на властта. Само ден по-късно Николае Чаушеску се оказва сам на едно второкласно шосе в провинцията, опитвайки се отчаяно да осъществи бягството си – на автостоп.

Най-слабото място на режима

Всичко започва на 15 декември, когато става ясно, че критично настроеният към режима пастор от унгарски произход Ласло Тьокеш трябва да бъде преместен от Тимишоара в Западна Румъния. Тъй като унгарските медии и много западни дипломати зорко следят случая, румънските власти се опитват да решат проблема дискретно. В знак на солидарност, пред дома на Тьокеш се събират много хора. Възникналото спонтанно събрание на 16 декември се превръща в демонстрация на всеобщото неодобрение на режима. В следващите часове и дни това недоволство бързо прераства в масови протести.

Отначало румънските сили за сигурност се опитват да разпръснат тълпата със сълзотворен газ, извършват арести. Чаушеску обаче настоява за радикални мерки и за използването на огнестрелно оръжие. В града са изпратени военни части, а на 17 декември се стига и до открити сблъсъци. В Букурещ министрите на отбраната и вътрешните работи, както и шефът на Секуритате изказват плахи съмнения относно правилността на решението да се стреля срещу демонстрантите. След като Чаушеску заплашва да ги уволни, „непослушните“ подвиват опашка. Вечерта на 17 декември падат първите изстрели, десетки са убити. Демонстрантите обаче не се отказват и уличните протести продължават. Силите за сигурност обаче се въздържат от по-нататъшна употреба на оръжие.

Когато армията започва отчасти да се оттегля от Тимишоара, се появяват слухове, че военните са минали на страната на народа. Това дава нов тласък на протестното движение. На 20 декември генерална стачка блокира заводите, протестиращите буквално превземат Тимишоара и го обявяват за първия освободен от комунизма румънски град. Постепенно протести избухват и в други градове в страната.

По това време Чаушеску е на официално посещение в Иран, а органите по сигурността решават да заемат изчаквателна позиция. При завръщането му протестите са набрали голяма инерция и вече не е възможно да бъдат задушени в зародиш. Въпреки това Чаушеску продължава да вярва, че с насилие ще удържи положението. Той обаче повече не може да разчита на лоялността на апарата. Чаушеску е изключително деспотичен човек, свикнал да диктува всичко сам. Но за да осъществява тотален контрол, той се нуждае от апарат от съмишленици. Те обаче са склонни да защитават режима само докато имат лична полза от това.

Бягството на диктатора

В края на 80-те народното недоволство ескалира. Номенклатурата също е засегната от мерките за икономии в много сфери, а режимът междувременно е станал изключително непопулярен. Чаушеску е вече на 72 и с разклатено здраве. Ще рече, че са налице условията за извършването на промени. Това се допълва и от картината в други „братски“ страни, в които старите режими вече са свалени. След събитията в Тимишоара и началото на протестите в Букурещ, на 21 декември следобед става ясно, че умереното използване на сила няма да помогне на режима, за целта е необходима голяма военна акция. Никой обаче не иска да поеме отговорността за нещо подобно, за да отложи наближаващия край на системата. По-разумно е да се изчака, за да може после да се вземе страната на победителя.

Елена и Никоале Чаушеско

Макар че никой от обкръжението на Чаушеску не е готов да скочи в огъня заради него, няма и противоречащи му. По друг начин се развиват събитията в ГДР, където Ерих Хонекер е принуден да се оттегли от поста си. Румънският министър на отбраната Милеа не е готов да поеме своята отговорност и решава да посегне на живота си. Официалната версия е за самоубийство, защото липсват доказателства относно слуховете за извършено убийство. Чаушеску обявява за негов наследник генерал Станкулеску, който се опитва да откаже по здравословни причини, но в крайна сметка приема. Той тайно нарежда на армията да се изтегли и съветва диктатора да напусне с хеликоптер обградената от демонстранти сграда на Централния комитет. В 12 часа и 8 минути хеликоптерът излита – точно в този момент приключва и управлението на Чаушеску. В 13 часа държавната телевизия обявява, че диктаторът е свален.

Още същия ден Чаушеску е заловен в близост до Букурещ и хвърлен в ареста, където остава три дни до началото на набързо организирания процес срещу него. Междувременно страната е застигната от втора вълна на насилие, която е още по-брутална от репресиите на Чаушеску. И до днес не е ясно кой носи отговорност за това. Хората биват призовавани да бъдат бдителни, раздава се оръжие. Вечерта на 22 декември е конституирано новото управление начело с Йон Илиеску, който и преди е бил споменаван като възможен наследник на Чаушеску. Спорен остава въпросът дали новите властимащи са провокирали насилието, за да блеснат като революционери.

На 25 декември Елена и Николае Чаушеску са изправени на съд в набързо свикан процес без защита и са осъдени на смърт. Малко по-късно присъдата е изпълнена чрез разстрел. Новината обикаля света още същата вечер. Няколко дни по-късно ситуацията в страната се успокоява. По-късно се появяват критики към новото правителство, че то е инсценирало събитията – народното въстание, революционната риторика и осъждането на Чаушеску всъщност е трябвало да бъдат параван за изземането на властта от представители на номенклатурата. Почти не се допуска вакуум във властта.

Номенклатурата остава непокътната

Като последица от свалянето на Чаушеску, в страната не се извършва истинска смяна на елита, а на поколенията, която междувременно почти е приключила – малко са лицата от 1989 година, които и днес имат политическо влияние. Истинско подновяване на политическата класа обаче не се случи в Румъния. Посткомунистическите социалдемократи и до днес са най-стабилната политическа сила, не на последно място благодарение на здравите структури и на връзките, създадени още по времето на Чаушеску. Запазването на елитите обаче предотврати разклащането на властта, както стана в една Албания през 1997 година или в по-малка степен в България през 90-те години.

Заради многото празни надежди на населението, особено сред по-възрастните, има носталгия по времето на Чаушеску. Учудващо е обаче, че и много млади хора, които нямат собствени спомени от онова време, също изпитват носталгия по миналото. Самият Чаушеску е оценяван много различно – половината от румънците са на мнение, че той е направил добро на страната, другата половина е на обратното мнение. Факт е обаче, че преосмислянето на социалистическото минало не е сред приоритетите на румънското общество. Междувременно архивите са отворени, но незнанието или липсата на всякакъв интерес към темата са доста разпространени сред голямата част от населението на страната.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ