"Достигнах върха на успеха в бизнеса. " В очите на другите хора животът ми е успешен.

Освен работата обаче, малко радост съм имал.

В края на деня богатството е просто факт, с който свикнах.

Точно сега, лежейки в болничното си легло, спомняйки си целия живот, осъзнавам, че цялото признание и богатство, с което толкова се гордеех, са избледняли и са се обезсмислили пред лицето на предстоящата смърт.

Можете да наемете някой, който да кара колата ви или да изкарва пари за вас, но не можете да наемете някой, който да е болен и да умира вместо вас.

Изгубените материални неща могат да бъдат намерени отново. Но има едно нещо, което никога не може да бъде намерено, когато е изгубено: Животът.

На какъвто и етап от живота да се намираме в момента, след време ще посрещнем деня, в който завесата се затваря.

Обичайте семейството, съпругата, децата и приятелите си... Отнасяйте се добре с тях.

Ценете ги.

С напредването на възрастта и помъдряването бавно осъзнаваме, че носенето на часовник за $300 или $30 дава едно и също време

Независимо дали имаме портфейл или портмоне за $300 или $30, стойността  вътре е същата.

Независимо дали караме кола за 150 000 долара или кола за 30 000 долара, пътят и разстоянието са еднакви и стигаме до една и съща дестинация.

Независимо дали пием бутилка вино за $1000 или $10, махмурлукът е същия.

Независимо дали къщата в която живеем е 100 или 1000 квадратни метра, самотата е една и съща.

Ще осъзнаете, че истинското ви вътрешно щастие не идва от материалните неща на този свят.

Без значение дали пътувате първа класа или икономична класа, катастрофира ли самолетът, падате с него...

Затова се надявам да осъзнаете, когато имате приятели, братя и сестри, с които обсъждате, смеете се, говорите, пеете, говорите за север-югоизток или небето и земята,... това е истинското щастие!!

Един неоспорим факт от живота:

Не отглеждайте децата си да са богати.

Възпитавайте ги да бъдат щастливи.

Когато пораснат, ще знаят стойността на нещата, а не цената. "

- Стийв Джобс



На 12 декември легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години. Тя е родена през 1965 г. в Камено, Бургаско. Своите певчески изяви започва като ученичка.


Завършва музикалното училище в Котел със специалност “Кавал" и втора специалност “Народно пеене". Свири и на пиано. Известно време работи като учителка по музика в село Антоново. След това се отдава на кариерата си на певица. Била е и солистка на Странджанския оркестър. След напускането му работи в заведения в Бургас, София и бивша Югославия.


Истинският й успех обаче идва с музикална компания “Милена рекърдс", която издава всичките й албуми. За най-големия си хит “Две очи разплакани" Румяна споделя, че е написала музиката и текста на песента почти едновременно в много тежък момент, когато е изживявала раздялата със съпруга си и баща на двете й деца – Руси Андролов.


Трагичен инцидент слага край на живота й, когато певицата е в разцвета на своята музикална кариера. На 30 юли 1999 г. край Сливенското село Блатец, голфът, в който пътува Румяна, се удря челно в микробус Фиат.


Тя загива на място, а двете й деца Марияна и Илиян, които тогава са съответно на 10 и 12 години, са откарани в тежко състояние в болница. Там престояват месеци и чак след изписването научават за смъртта на майка си.


Автомобилът е управляван от приятеля на Румяна – музикантът Любо, който е виновен за катастрофата. Той оцелява, макар и с два счупени крака. Въпреки обещанието, че ще грижи за децата на покойната си приятелка, певецът изчезва и не изпълнява даденото обещание.

Дъщеря й Марияна, която наскоро стартира професионалната си музикална кариера с хита на майка си в нов аранжимент – "Колко те обичам", емоционално разказва за скъпите моменти с нея. Най-ярките й спомени са от годините, когато живеят в София.


"Мама беше много ангажирана, но винаги, когато имаше свободно време, играеше с мен и брат ми. Спомням си как ходехме в Южния парк, ритахме топка, а вечерно време гледахме филми, отдаваше ни цялото си внимание… Беше невероятна майка! Всички спомени с нея са безценни, но тези може би са последните, които имам – моментите, които тя прекарваше заедно с нас." – споделя с днешна дата наследницата на фолк звездата.


Въпреки че от трагедията е минал повече от четвърт век, Марияна още не е простила на Любо, който макар и неволно, убива майка й. "Зная, че той не е искал да го направи нарочно, затова не го обвинявам, но в същото време не мога да му простя!" – изплаква болката си тя.


Като малка често сънувала майка си, но през последните няколко години изведнъж тези сънища спрели. И така допреди месец-два, когато легендата на попфолка се появила в съня на дъщеря си.


"Тя беше изключително красива, усмихната, но не ми говореше, не ме и погледна, но аз я гледах през цялото време – Господи, колко беше красива! А сънят беше толкова реален, че като се събудих, започнах да плача, защото в действителност нея я няма!" – разказва дъщерята, наследила таланта й.


За болката, която Марияна носи в сърцето си от малка, няма лек. А и времето, според нея, не лекува. Точно обратното.


"Със сигурност, колкото повече минават годините, липсата й става все по-голяма. Независимо на колко години сме, майката е една и тази ласка няма кой да я замени" – емоционално говори тя, пише Signal.bg.


Тя би искала да каже на майка си, ако я гледаше някъде от небето, колко много й липсва и колко силно я обича.



Това не било кючек, а подготовка за коледното парти, твърди директорът


Ученици играеха кючек в класната стая по време на учебни часове, сигнализира Нова ТВ, позовавайки се на зрителски сигнал. Случаят е от професионална гимназия "Васил Левски" в Ихтиман, където тийнейджъри пият бири и се кършат под звучни ритми, вместо да бъдат в час.


Изпратеното писмо от възмутен учител, който пожела да остане анонимен, твърди, че клипът от събитието е взривил мрежата и дори имало Live stream на "концерта" в социалните мрежи.


Ръководството на гимназията обаче твърди, че кючекът е изпълнен по желание на ученици, дошли на кастинг за участие в коледната програма на училището.Екип на Нова се срещна с младежите, заснети на клипа. „Дойде ми повече емоцията. Извинявам се, че се качих на чина”, заяви ученикът Сотир. Той обясни, че е помолил медиатора в гимназията да изсвири кючека.


Директорът на училището г-н Бонев подчерта, че случилото се е нарушение. „Може би емоциите на учениците не трябва да се изразяват по този начин. Снел съм обяснения от медиатора и учениците. Не съм против това да се свирят и изпълняват различни мелодии”, добави той.


Бащата на един от учениците се извини от името на децата, обяснявайки, че са тийнейджъри и са допуснали нарушения в нормите. Той добави, че момчетата се подготвяли за коледното тържество с традиционни ромски кючеци.


От РУО заявиха, че са се самосезирали от видеоклипа, публикуван в социалните мрежи, и започват проверка, за да установят условията, при които се е случило всичко.


 

Снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева


„До построяването на резиденция „Перла“ до Приморско е съществувал ресторант, който със своите бели сводове вдъхновява архитектите да проектират цялата балкониада на резиденцията в този не популярен за архитектурата в онези години стил.


Впоследствие, в почти всички резиденциите построени след 1978 г., сводът става неизменна част от архитектурните елементи на сградите.В резиденция „Перла“ през лятото на 1989 г. се взема и окончателното решение за свалянето на Тодор Живков от власт“, споделя първият победител в култовото шоу „Биг Брадър“. 


Здравко от "Биг Брадър" стана популярен и богат, но не е щастлив от това. Морският гларус Здравко Василев е отвратен от развитието на предаването "Биг Брадър" през тези 12 години. Той намира своя сезон за единствения достоен в историята на това шоу у нас. След 2004 г. то се било превърнали в нещо като сериал, тъй като имало сюжетни линии, научи Kliuki.bg. "По нашето време беше най-истинско всичко. Вкараха ни в Къщата и това беше всичко. Нямаше любовни триъгълници, драми и подобни, каквито се навъдиха след това. Ние си живеехме там и всичко ставаше от само себе си. Затова считам моята победа за най-истинска." - разказвал бизнесменът пред приятелите си в Приморско. 


Дълги години той мълчеше относно "Биг Брадър", а като причина се считаше скандалната победа на жена му Христина във "ВИП Брадър". Все още почти никой не вярва на истинността на вота, понеже тя не само не беше известна, но и демонстрира доста заядливо поведение в Къщата. Така и Здравко, и Христина отбелязаха по една победа в шоуто, но и двамата днес не са никак щастливи от това. Те твърдят, че предпочитат да не са ставали известни, понеже това им е коствало доста в личен план. 


Припомняме, че Здравко триумфира в първия сезон на това предаване в България. На финалната права той надделя над варненката Зара. С парите шампионът си купи яхта, а с печалбата на Христина семейството започна ресторантьорски бизнес на морето. 

Здравко от "Биг Брадър" днес е на 38 г. Шоуто промени тотално живота му, давайки му финансовите средства да живее добре. Той обаче сякаш е на друго мнение, понеже смятал, че и без тази помощ е щял да пожъне успехи. "Аз въртях бизнес още преди "Биг Брадър". Вярно, не беше толкова успешен, колкото след това, но бях много млад и щях да го разработя." - убеден е Здравко Василев.



На 80-годишна възраст е починал един от най-известните български алпинисти Дойчин Василев.


Той е участник в трите национални хималайски експедиции (Лхотце 1981, Еверест 1984 и Анапурна 1989) и има в кариерата си изкачвания на 5 осемхилядника, макар това на Шиша Пангма (8027 м) през 1999 г., заедно с д-р Карина Сълова, да не е признато от международните статистики, тъй като двамата достигат централния купол (8008 м), а не главния връх (8027 м).


 Василев изкачи също така Даулагири (8167 м) през 1995 г., Еверест (8848 м) през 1997 г., Макалу (8463 м) през 1998 г. и Чо Ойю (8188 м) през 1999 г.Дойчин Василев е роден на 12 юни 1944 г. в село Кумарица, днес квартал на Нови Искър край София. Завършва висше образование – инженер полиграфист, в Лайпциг (Гер). Бил е преподавател в тогавашния техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“, а след това работи в полиграфични фирми, дори и в един период в МВнР, като съветник на министър Соломон Паси.


Той е участник и в експедицията на остров Ливингстън в Антарктида през 2005 г., където се провежда топографското проучване „Тангра“, съобщава „Сега“.


Освен това Василев бе запален фотограф и кинодокументалист. Автор е на четири филма „Джомолунгма“ (1997), „Макалу“ (1998), „Манаслу“ (1999) и „Бели мечти“ (2001), има и няколко фотоизложби.



Той е известен най-вече с участието си в рок групата "Щурците",  където е китарист, вокал и композитор.Преди „Щурците“ е основател на групите „Сините звезди“ и „Слънчевите братя“.


Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на „Щурците“, сред които „Дай ми малко нежност“, „Сватбен ден“, „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, „Светлият век“, „Кой съм“, „Кралят рок“ и много др. През 1989 г. е продуцент на първия студиен албум на група Ахат – Походът.


През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев – китара, Георги Минчев – певец, Георги Марков – барабанист от „Щурците“, Иван Лечев – китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски – басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата „Бира, секс и рок енд рол“ и става албум № 1 за България, а песни като „Бира, секс и рок енд рол“, „Мързелив бирен ден“, „Блудният син“, „Купонът тече“, „Музикантска съдба“ и др. стават хитове на „Стари муцуни“. Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете – на Георги Минчев.


Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, сред които е „Когато си отива любовта“ по текст на Волен Николаев. Има и награда от „Златният Орфей“ за песента „И една звезда“.


През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. След упорита борба с болестта умира от тумор в мозъка на 25 април 2013 г.Погребан е в Централните софийски гробища.



НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: